В днешния бързо променящ се свят, ЕС е изправен пред предизвикателства на сигурността Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) дава възможност на Съюза да поеме водеща роля в мироопазващите операции, предотвратяването на конфликти и в укрепването на международната сигурност. Тя е неразделна част от цялостен подход на ЕС към управлението на кризи, който почива на граждански и военни средства. От 2003 г. ЕС има Около 30 мироопазваща мисия и проекти, допринасящи за стабилността и сигурността в Европа и извън нея.
 С помощта на държавите-членки могат да се  обединяват усилия и ресурси и се  изграждат силни отбранителни способности , чрез които да се действа бързо и ефективно.

Европейският съюз има за цел да гарантира, че хората живеят в пространство на свобода, сигурност и правосъдие, без вътрешни граници. Ние като европейци трябва да се чувстваме уверени, че когато те се движим в рамките на Европа, свободата и сигурността ни са добре защитени, в пълно съответствие с ценностите на Съюза, включително принципите на правовата държава и основните права.
През последните години се появяват нови и сложни заплахи подчертавайки необходимостта от допълнителни синергии и по-тясно сътрудничество на всички равнища. Много от днешните проблеми със сигурността произхождат от нестабилност в непосредствено съседство на ЕС и променящи се форми на радикализъм, насилието и тероризма. Заплахите стават все по-разнообразни и по-международни, както и все по трансгранични и междусекторен характер.
Тези заплахи изискват ефективен и координиран отговор на европейско равнище. Всички институции на ЕС са се споразумели, че ние се нуждаем от обновената Стратегия за вътрешна сигурност и обучение на страните членки на съюза в сферата на сигурността  за следващите 5 години .

За да се постигне тази цел е именно  европейска програма за сигурност , която определя как Съюзът може да донесе добавена стойност за подпомагане на държавите-членки за гарантиране на сигурността. При зачитане на националните отговорности за поддържането на закона и защита на вътрешната сигурност, цялата  система в областа на сигурността ЕС и страните членки  трябва да работят по-добре заедно, за да се справи с  всики трансгранични заплахи. Европейската програма за сигурност , неизменна част от Стратегия за вътрешна сигурност и обучение на страните членки на съюза приета за периода 2015-2020 г. трябва да бъде  подкрепена и приложена във всички държави членки.
Тази програма  има за цел по – добрия обмен на информация, повишаване на оперативното сътрудничество и взаимно доверие, като се опира на пълния набор от политики и инструменти на ЕС. Това ще гарантира, че вътрешните и външните измерения на работата на сигурността са в пълен тандем за всички страни членки на съюза. Програмата дава приоритет на обучение на структурите на сигурност на страните членки  в сферата на:  тероризма, организираната престъпност и киберпрестъпността, както взаимосвързани области със силен трансгранично измерение, където действията на ЕС могат да имат реално значение.

Програмата за обучение на страните членки на ЕС в сферата на сигурността , както и нейната стратегия  имат за цел да осигурят както повече прозрачност, отчетност и демократичен контрол, повече увереност на гражданите на страните членки на съюза знаеки,че са добре защитени в собствените си държави.

Предвид нарастващата връзка между различните видове заплахи за сигурността, политиката и действията за предотвратяване на различни заплахи  по места трябва да бъдат напълно съгласувани между всички съответни агенции за сигурност както  на ЕС, така и на държавите му членки  .Това ще споходства в положителен аспект и за  съответна подкрепа и обмяна на експертен опит между държавите-членки .

 Програмата , както и стратегията за обучение с сферата на сигурността на структурите и звената в тази сфера на държави членки , бяха обсъждани тази години през месец май на извънредна среща на комисията по сигурност на ЕС  и с взаимното съгласие за по-дълбоко сътрудничество и обмяна на опит се изгради и единна мрежа за обучение и информация между всички страни членки на съюза . По този начин техните системи пригодени към едината система за обучение и информация  функционират като информационни центрове,  и помагат за реализирането на правото на ЕС и играе ключова роля в подкрепа на оперативното сътрудничество, като например съвместни трансгранични действия.
 Тези конкретни действия , са част от   широк спектър от политики на ЕС могат да допринесат  и за  обучение в сферата на сигурността,  на служители  от държавите членки на съюза в областта на транспорта, финансите, митниците, образованието, политиката на морската сигурност, информационни технологии, енергия и общественото здраве, което от своя страна ще доведе до редица положителни фактори като: сътрудничество със силите за сигурност,предотвратяване на различни видове престъпления и най-вече да имат превантивен характер. Тази европейска програма за обучение в сферата на сигурността  се основава също и на съществуващите секторни стратегии, които могат да допринесат - пряко или косвено - за високо ниво на security.9

( security9 е най-високото ниво на сигурност на Европейските агенции за сигурност )

Целта на Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС е да се даде възможност на Европа да отговори на съществуващите предизвикателства и възникващите заплахи чрез използването на общ подход, в който участват представители на ЕС и на национално и местно равнище.

Стратегията се гради върху общи ценности като зачитането на основните права и върховенството на закона, солидарността и взаимната подкрепа. Комисията ще продължи да работи за безусловното съблюдаване на тези ценности, по-специално на Хартата на основните права на ЕС.

Една от най-сериозните заплахи за вътрешната ни сигурност е организираната престъпност и пагубното ѝ отражение върху икономиката на ЕС, което включва и нарушения на вътрешния пазар.

Например според Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) постъпленията от престъпна дейност за 2009 г. вероятно възлизат на 3,6 % от световния БВП или на около 2,1 трилиона американски долара. Корупцията, измамите и контрабандата на стоки пораждат огромни загуби за държавите — членки на ЕС, във време, когато стабилните приходи и данъчна основа са от основно значение за решаване на проблемите с бюджетния дефицит.

Преследването на парите от престъпна дейност и изземването на постъпленията от такава дейност продължават да бъдат основна цел на стратегията на ЕС за разбиване на организираните престъпни мрежи. Административният подход, който предоставя възможности за установяването на престъпно навлизане в икономиката и предприемането на ответни действия, също може да спомогне за коригиране на дисбаланса, причинен включително от организираната престъпност, и за създаване на условия за успешно развитие на вътрешния пазар. Задачата на създадения наскоро Европейски център за борба с киберпрестъпността към Европол е да засили способността на Европа да защитава своите граждани, предприятия и администрации и техните инфраструктури от кибернетични атаки, които могат да причинят огромни икономически загуби.

Стратегията за вътрешна сигурност е изготвена въз основа на пет стратегически цели: разбиване на международните престъпни мрежи, предотвратяване на тероризма, повишаване на нивото на сигурност в киберпространството, укрепване на сигурността по границите и подобряване на устойчивостта спрямо кризи и бедствия. В доклада за изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност от 2011 г. борбата с организираната престъпност и борбата с киберпрестъпността бяха посочени като двете основни предизвикателства за следващата година. Оттогава бяха предприети множество действия наред с дейностите по останалите цели на стратегията. Смята се, че дейностите на организираните престъпни мрежи са по-сложни и по-разнообразни и имат по-силно изразен международен обхват, отколкото когато и да било преди. Например улесняваната от интернет организирана престъпност ще продължи да нараства заедно с все по-активното използване на широколентовия интернет и на мобилните устройства.

Цикълът на политики на ЕС за борба с тежката и организираната престъпност помага за координиране на оперативното сътрудничество във връзка с престъпления, които засягат целия ЕС. Държавите членки предприемат съвместни действия за борба с приоритетни трансгранични престъпления с подкрепата на агенциите и институциите на ЕС. За идентифициране на приоритетните престъпления се използват оценките на заплахите, които Европол изготвя въз основа на информация от държавите членки (SOCTA). Понастоящем се изпълнява кратък цикъл на политиките, който обхваща периода 2011—2013 г. и представлява подготвителен етап за пълния цикъл на политиките за периода 2013—2017 г.

Приетата през юни 2012 г. Стратегия на ЕС за изкореняването на трафика на хора за периода 2012—2016 г. е съсредоточена върху по-активното съдебно преследване на трафикантите на хора, оказването на помощ и защита за жертвите на трафика и предотвратяването на трафика на хора. Чрез нея се разширява и допълва директивата, приета през 2011 г.[1] Координаторът на ЕС за борба с трафика носи главната отговорност за изпълнението на стратегията, като целта е да има по-добра координация и по-голяма съгласуваност между заинтересованите лица. Оперативният план за действие срещу трафика на хора, чието изпълнение се ръководи съвместно от Обединеното кралство и Нидерландия, е сред осемте приоритетни области в цикъла на политики на ЕС за борба с тежката и организираната престъпност. За засилване на акцента и внасяне на по-голяма съгласуваност във външното измерение на работата на ЕС в сферата на трафика на хора държавите членки изготвиха списък на приоритетни държави, които не са членки на ЕС, в тясно сътрудничество с Комисията, Европейската служба за външна дейност и агенциите на ЕС.

Трансграничният обмен на информация в рамките на ЕС е от основно значение в борбата с тежката и международната престъпност. Съществува обаче потенциал за подобрение. В съобщението си относно Европейския модел за обмен на информация (EIXM) Комисията дава насоки за по-доброто използване на съществуващите инструменти на ЕС, за по-редовното използване на Европол за обмен на информация и за създаването на единни национални звена за контакт, които да обединят основните канали за обмен на информация[2].

Акцентът в новата Стратегия на ЕС по отношение на наркотиците за периода 2013—2020 г. е поставен, наред с другото, върху динамиката на пазарите на незаконни наркотици, включително промяната на маршрутите за трафик на наркотици, трансграничната организирана престъпност и използването на новите комуникационни технологии като средство за по-лесното разпространение на незаконни наркотици и нови психоактивни вещества. Стратегията съдържа редица цели, сред които са способстване за измеримо намаляване на търсенето на наркотици, на зависимостта от наркотици и на здравните и социалните рискове и вреди, произтичащи от наркотиците, способстване за разбиване на пазара на незаконни наркотици и за измеримо намаляване на достъпността на незаконните наркотици и насърчаване на координирането чрез активни послания и анализиране на промените и предизвикателствата в областта на наркотиците в ЕС и на международно равнище.

Разпространеният през януари 2013 г. доклад за пазарите на наркотици в ЕС представлява важна крачка към установяването на координация за борба с организираната престъпност и незаконния трафик на наркотици между агенциите в сферата на вътрешните работи. Докладът е изготвен съвместно от Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите и Европол и в него се очертават няколко нови тенденции, включително мобилното производство на амфетамини и екстази и мащабното навлизане на нови психоактивни вещества, които агресивно се предлагат на младите хора по интернет. Паневропейското сътрудничество и ясното разбиране на промените на пазара на наркотици са от основно значение за ефективното правоприлагане в тази бързопроменяща се сфера.
 Програмата за обучение в сферата на сигурността на ЕС намира и специално внимание във връзка с предстоящата Европейска програма за миграция , която ще се проведе на 10,  октомври тази година в Стразбург и която ще се занимае с въпроси, пряко свързани със сигурността, като например контрабандата на мигранти, трафика на хора, социалното сближаване и управлението на границите, както и ефективни и иновативни методи за борбата с контрабандата.
Вътрешната сигурност и сигурността в световен мащаб  и тази в ЕС са взаимозависими и взаимосвързани. ЕС  се стреми да обхваща вътрешните и външните измерения, за по-нататъшно засилване на връзките между правосъдие и вътрешни работи и Общата политика за сигурност и отбрана. Неговият успех е силно зависима от сътрудничество с международните партньори. Необходима е превантивна ангажимент с трети страни за справяне с първопричините за проблемите на сигурността. редвид нарастващото връзката между различните видове заплахи за сигурността, политиката и действията по места трябва да бъдат напълно съгласувани между всички съответни агенции на ЕС, в областта на правосъдието и вътрешните Affairs8 и извън него. Тези агенции предоставят специализиран слой от подкрепа и експертен опит за държавите-членки и на ЕС. Те функционират като информационни центрове, помагат за реализирането на правото на ЕС и играе ключова роля в подкрепа на оперативното сътрудничество, като например съвместни трансгранични действия.
Конкретните действия в широк спектър от политики на ЕС да допринесат за целите на сигурността, включително в областта на транспорта, финансите, митниците, образованието, политиката на морската сигурност, информационни технологии, енергия и общественото здраве.

 Всички авторски права на дадената статия са запазени и собственост на Екипът на  Razrabotkite / - / съгласно Закона за Авторското Право и сродните му права - чл.1 , чл.2, чл.3 /
Копирането или включването на тази или друга статия във друг сайт , вестник , или медия без знанието на Екипът на  Razrabotkite  е забранено , съгласно закона за Авторското право и Сродните му права.