В допълнение към предоставянето на дългосрочна стратегическа рамка, в подкрепа на обмена на информация и оперативното сътрудничество, специализираните агенции на ЕС като Cepol също предоставят подкрепа за дейности, свързани със сигурността, посредством обучение, финансиране и насърчаване на научните изследвания и иновациите в областта на сигурността.Разбира се тази подкрепа не би съществувала и не би била досатъчно сигурна без обученията които се провеждат в Европейския полицейски колеж в сферата на сигурността. 

Тези дейности са насочени към удовлетворяване на необходимостта от познаване на международните инструменти и инструментите на Съюза, към насърчаване на трансграничното сътрудничество, към специализирани познания в специфични тематични области на престъпната дейност или на работата на полицията и към подготовка за участие в граждански полицейски мисии на ЕС в трети държави. Европол отговаря  и за разработването и оценяването на образователните средства, свързани с констатираните нужди по време на редовно провежданите оценки на нуждите от обучение. Европол  допринася за научните изследвания и  се стреми да изгражда партньорства с органите на Съюза и частните академични институции, когато това е уместно. Европол играе важна роля за улесняване на трансграничния обмен на информация в ЕС, като предлага системи за обмен и съхранение на информацията, редица услуги, свързани с оперативната подкрепа, и продукти за изготвяне на анализи. До края на третото тримесечие на 2012 г. Европол е улеснила обмена на над 200 000 оперативни съобщения и са били започнати разследвания по почти 12 000 случая. Европол подкрепи мащабни операции в държавите членки, чийто брой нараства все повече, като предостави услуги за оперативна подкрепа и изготви повече от 600 доклада с оперативни анализи. Предоставянето на информация от държавите членки за аналитичните работни досиета е нараснало с 40 % в резултат на изпълнението на приоритетите, договорени в контекста на цикъла на политики на ЕС, и с 60 % в сферата на трафика на хора.

Обучението на равнище ЕС, осъществявано от Европейския полицейски колеж,(Приложение 2 ) също допринася за трансграничното сътрудничество и обмена на информация. През 2012 г. колежът е изнесъл обучения пред почти 6 000 души в над 100 различни области по разнообразни теми, вариращи от финансови престъпления и трафик на наркотици до съвместни екипи за разследване, трафик на хора и киберпрестъпност. Европейският полицейски колеж (СЕПОЛ/CEPOL) е академия за обучение на полицейски служители от среден ранг. Мисията му е да подпомага националните полицейски сили на страните, членки на ЕС в борбата им с престъпността, особено с трансграничната престъпност. Колежът провежда курсове за европейските полицейски сили от 2001 г.

Основната цел на Колежа е да помага полицейските служители от различните страни на ЕС да научат повече за националните полицейски системи и за трансграничното полицейско сътрудничество в Европа.

Полицейският колеж може също така да сътрудничи с националните полицейски школи на страни извън Европейския съюз. По-специално той осигурява достъп до своята база на висши полицейски офицери от страните кандидатки, както и от Исландия и Норвегия.

Европейският полицейски колеж ще има постоянно седалище в Брамшил - Обединеното кралство.

Новите предизвикателства пред сектор сигурност изискват и внедряването и осъществяването на нови иновативни технологии и съответно обучения за работата с тях .
Основните цели на иновативните обучение са :
    - повишаване на устойчивостта на нашето общество срещу природни и предизвикани от човека бедствия, вариращи от разработване на нови инструменти за управление на кризи в общуването оперативна съвместимост, както и за разработване на нови решения за защита на критичната инфраструктура;
 -   борба с престъпността и тероризма, вариращи от нови съдебномедицински инструменти за защита срещу взривни вещества;
    - подобряване на сигурността на границите, като се започне от по-добра защита на морската граница, и развиване на външните политики на сигурност на Съюза, включително чрез предотвратяване на конфликти и изграждане на мира;
 -    осигуряването  по-добра киберсигурност, варираща от защитен обмен на нови модели за осигуряване на информация.
Осигуряване на обществото срещу бедствия е един от основните елементи от функционирането на всяко общество. Политиката на ЕС в това отношение е съобразено с   предотвратяванет на бедствия и свързаните с устойчивостта  на сигурността във висока  степен.
Борба с престъпността и тероризма изискват нови технологии и възможности за превенция и борба с престъпността (включително кибер-престъпността), незаконен трафик и тероризма (включително кибертероризма), включително разбиране и справяне с терористични идеи и вярвания, за да се избегнат също заплахи, свързани с въздухоплаването.
Защитата на европейските граници изисква разработването на системи, оборудване, инструменти, процеси и методи за бърза идентификация. Това включва и  сигурността на в рамките на митническата политика на ЕС.

Едно от тези нови иноватеивни обучения и системи за сигурност е HDS (Hight digital security) или т.нар.дигитална сигурност .Тя се фокусира върху увеличаване на сигурността на настоящите приложения, услуги и инфраструктури, като интегрира решения или процеси състоянието на най-съвременните системи сигурност,.Сигурни Тя е свързана и с изпълнението на целите на политиката на стратегията сигурност на Европа 2020.

Интернет се превърна в един от най-мощните инструменти за глобалното прогрес без правителствен надзор или подзаконов нормативен акт, което наложи и създаването на стратегия за обучения срещу киберпрестъпността. В  тази стратегия се разясняват принципите, които следва да ръководят политиката относно киберсигурността в ЕС и в международен план.
Киберпрестъпността включва традиционни престъпления (например измама, фалшифициране и кражба на самоличност), престъпления и по отношение (например онлайн разпространение на детска порнография или подбуждане към расова омраза) и престъпленията създадени от  компютри и информационни системи (например атаки срещу информационни системи, отказ на обслужване и зловреден софтуер).

Всичко това наложи и създаването на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) е създадена през 2004  и с нов регламент за засилване на  нейните действие през 2014 г.В тази връзка са и първите планирани обучения по новата система на ENISA  на експерти от държавите членки на ЕС в сферата на киберсигурността планирани през октомври 2015 г.

Въпреки това ЕС продължава да въвежда иновативни и нови методи и политики , имайки предвид и появяването на все по – нови и осъвършенствани престъпления от различен характер. Тук е мястото да отбележим ,че именно тази бързо развиваща се стратегия за обучение и превенция на престъпността на ЕС е от изключително голямо значение за за може ЕС да отговори достойни и се пребори с всички видове заплахи , които я следват. 

. Служби на сигурност в република България 

Националната сигурност е ядрото, което дава живот на всички граждани, и чието укрепване е жизненоважна цел на всеки политик, дело на целия живот, на което трябва да се посвети целия живот.

Разбирането за националната сигурност на страната е израз на съществуване на единната държавна воля, „без която държавата не би могла да се прояви като единно цяло както спрямо собствените си граждани, така и спрямо останалите държави, нито пък би могла да разкрие концепциите на националната политика като действия на едно единно властно цяло”(проф. В. Ганев).

Генераторите на национална сигурност са гражданите и организациите, които съблюдават закона и живеят по правилата на социалната пазарна икономика, гражданското общество и правовата държава, защитаваща основните човешки права и свободи. За тях са адмирациите на обществото, те следва да бъдат обект на постоянна подкрепа от страна на държавата.

Потребителите на национална сигурност, „черните дупки” в сигурността на политическия режим на страната, са гражданите и организациите, които работят на ръба на закона или в умишлен и неумишлен конфликт с него.Към тях държавата следва да с отнася с още по-голямо внимание и грижи: да разкрива обективните причини за тяхното правно девиантно поведение; да разсейва и най-малките симптоми на зараждащото се чувство за безнаказаност; да им създава условия за да могат да се покажат откъм най-добрата си страна за благото на Родината.

Реформите които българското правителство предприе в края на 2007г. и началото на 2008г. с подкрепата на законодателната власт в сектора за сигурност и обществен ред доведоха до значими структурни и организационни промени.                     Със създаването на ДАНС част от службите за сигурност на МВР и МО се обединиха в единна система от която се очаква по-ефективно да изпълнява политиката по защита на националната сигурност Реформите на тези служби бяха предприети в момент на неусвояване на част от европейските фондове, задълбочаваща се криза в образованието, съдебната система и селското стопанство. Периодът бе белязан със скандали в енергетиката, обвинения в корупция на висши държавни служители, неразкрити икономически и политически убийства и значима непопулярност на управляващата тройна коалиция на БСП, ДПС и НДСВ.

Инфлацията се захрани, както от бързото увеличаване на цените на петрола, така и от високи, но недекларирани приходи и заплати в частния сектор и „сивата” икономика. Въпреки уверенията на управляващите, че ще се справят с организираната престъпност и корупцията, недоверието на Европейския съюз към държавните ни институции като цяло се засилва. Реформите са съпътствани и със сериозен скандал в МВР. Изтичането на информация за действията на полицията, арестът на висши служители на МВР и обвиненията на опозицията срещу министъра на вътрешните работи за нерегламентирани контакти с престъпни групировки принуждават правителството да предприеме значителни промени в публичното управление. Сменени са министрите на вътрешните работи и на отбраната, като новите министри предприемат сериозни структурни и кадрови мерки в поверените им ведомства. Реформите в Българската армия предприети през 2004г. на базата на Плана за организационно изграждане и модернизация на Въоръжените сили до 2015г. включват реорганизирането на основните съединения и части от Българската армия и завършване на реформата във военно образователната система. Тези реформи са съпътствани със съкращаване на значителен ресурс от кадрови военнослужещи, намаляване на приема на курсанти във военната академия и висшите военни училища и освобождаването на хабилитирани преподаватели.

Единствено устойчиви в организационно и кадрово отношение остават службите за сигурност към президента на Република България – НРС и НСО, въпреки липсата на специални закони за тяхната организация, управление и правомощия на служителите.

Една от най-важните предпоставки, за да може да функционира оптимално процеса на обучението на специалисти за различните структури от службите за сигурност и службите за обществен ред, е наличието на обучителни институции, в които да протича акта на това обучение. В съответствие с действащото законодателство в Република България обучителните институции, които осигуряват със специалисти тези служби са: държавните и частните висши училища.

Особено място в системата на държавните висши училища заемат ведомствените висши учебни заведения на МО и на МВР.

В съответствие с действащото законодателство в Република България системата на съвременните български служби за сигурност и обществен ред включва:

v Служби за сигурност

Ш Национална разузнавателна служба към президента на Република България /НРС/

Ш Национална служба за охрана към президента на Република България /НСО/

Ш Държавна агенция “Национална сигурност” към Министерския съвет /ДАНС/

Ш ДАТО “Държавна агенция за технически операции” към Министерския съвет

Ш  Служба “Военна информация” към министъра на отбраната

Национална разузнавателна служба (Приложение – 3 ) е създадена на 05.02.1990 г. с Указ № 152 на Държавния съвет на Народна република България се създава Национална разузнавателна служба при Държавния съвет на НР България. По силата на указа външнополитическото разузнаване на държавата се възлага на новосъздаденото самостоятелно ведомство. НРС има ключова позиция в системата от институции, свързани с националната сигурност на Република България. Във взаимодействие с другите национални служби за сигурност и въоръжените сили, НРС обезпечава националната сигурност и суверенитета на Република България.

Приоритетните направления на дейност се определят от Стратегията за национална сигурност и конкретните кратко и средносрочни задачи, възлагани от президента, министър-председателя и парламента.

ОСНОВНИ СФЕРИ НА ДЕЙНОСТ

• Осигуряване на актуална и достоверна информация за реализиране на външнополитическите приоритети на страната

През първата половина на 2014 г.в НРС са изготвени над 660 информационни материала (информации, доклади, анализи, брифинги и бюлетини), касаещи външнополитическите приоритети и интереси на Република България.

На базата на разузнавателните данни се изготвят информации и анализи с цел подпомагане вземането на решения от държавното ръководство. Ключови потребители на външнополитическите информационни материали са президентът, председателят на Народното събрание и министър-председателят.

Осигуряването на актуална и достоверна информация е съществено за реализирането на българската външна политика и политиката за сигурност, за изпълнението на задълженията на страната във връзка с членството й в различни международни организации. Като ведомство, което отговаря за провеждането на тази политика, Министерството на външните работи е и основният потребител на външнополитическите информационни материали на НРС(до него са изпратени половината от всички материали – 330 бр.).

Информационни материали,съотносими към техните компетенции, са предоставении на министрите на вътрешните работи, на отбраната, на икономиката и енергетиката, на ръководителите на ДАНС, служба „Военна информация“, Държавната агенция за българите в чужбина, Държавната агенция за бежанците и дирекция Координация и информационно-аналитична дейност на МВР, както и на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, която осъществява парламентарен контрол върху НРС.

Значителна част от изготвените през първата половина на годината информационни материалис външнополитическа насоченост са предоставени на партньорски служби и съответните аналитични структури в НАТО и ЕС. 

• Икономическа сигурност

Отдел „Икономическа сигурност“ на НРС придобива и анализира данни с отношение към финансово-икономическите процеси в световен и регионален план, както и към енергийната сигурност на Република България.Информационният продукт на НРС се изпраща на президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя, както и на компетентни по темата институции.

През първите шест месеца на 2014 г. експертите на НРС, работещи в направление „Икономическа сигурност“, изготвиха близо 230 информационно-аналитични материала. В съдържателно отношение те обхващат широк спектър от теми, свързани с икономиката и енергетиката в регионален и геополитически план.

Основен адресат на повече от половината икономически информационни материали е Министерството на икономиката и енергетиката, което отговаря за осъществяването на икономическата и енергийната политика на страната и за външно икономическото сътрудничество.

По въпросите на икономическата сигурност информационни материали се изпращат и до други компетентни в областта институции като министерствата на външните работи; на финансите; на транспорта, информационните технологии и съобщенията; на регионалното развитие; както и до партньорски служби и в рамките на аналитичните структури на ЕС и НАТО.

• Асиметрични заплахи и външно контраразузнаване

Съвременните рискове и заплахи за сигурността и интересите на страната ни се отличават със своята динамика, непредвидимост и асиметричен характер. Те изискват гъвкавост от службите за разузнаване и налагат необходимостта от всеобхватен подход за неутрализирането им.

Отделът „Асиметрични заплахи“ на НРС придобива и анализира информация, отнасяща се основно до противодействието на тероризма, екстремизма, организираната престъпност, нелегалния трафик на хора, наркотици и др.

В периода януари – юни 2014 г. в НРС са изготвени и предоставени на компетентните институции над 950 информационно-аналитични материала, отнасящи се до международния тероризъм, организираната престъпност, миграционните процеси и др. В материалите се съдържат данни за лица, съпричастни към тероризма и радикални структури, за лица, свързани с трансграничната организирана престъпност, канали за незаконна миграция и нелегален трафик, и др.

В това направление ключово е все по-тясното взаимодействие и все по-бързата координация между НРС, ДАНС и структурите на МВР, които са потребители на информационните материали по линия на асиметричните заплахи и външното контраразузнаване. По въпросите, свързани с бежанците, интензивно е и взаимодействието с Държавната агенция за бежанците.

• Сътрудничество със сродни служби от страните-членки на ЕС, НАТО и други държави. Участие в многостранни форуми на службите от международната разузнавателна общност

Транснационалният характер на заплахите за сигурността извежда необходимостта от споделяне на информация на двустранно и многостранно ниво на преден план. Взаимното допълване на разузнавателна експертиза дава възможност за консолидиране на данни от различни източници, както и за обезпечаване на държавното ръководство с необходимата информация по регион или държава при спестяване на ресурси и способности. Успешното сътрудничество изисква взаимност и активност при споделянето на информацията, поддържане на високо качество на информационните материали и професионализъм на служителите.

Само за първата половина от годината експертите и анализаторите в НРС са изготвили общо (по различните направления на дейност на НРС) над 800 информационно-аналитични материала до сродни служби на страните – членкина ЕС, НАТО, и други държави, както и до аналитичните структури на Европейската служба за външна дейност и Алианса.

Много интензивен е обменът на информация между НРС и партньорските служби по противодействие на международния тероризъм, незаконната миграция, обстановката в региони, генериращи кризи. 

Предоставените информационни материали до потребителите в различните направления не съдържат данни от открити източници (медии, периодични специализирани издания, социални мрежи, публикации и др.), а данни, придобити чрез специфичните методи и средства на разузнаването, което в определени региони се превръща във все по-трудна и рискова дейност.

При отчитане на работата с информация по-важни са не количествените параметри, а качеството на самата информация, нейната навременност, достоверност, нейното опазване и последващите резултати. В този контекст оценките на потребителите – национални институции и партньорски служби – за предоставената от НРС информация са високи. Повишеното търсене на разузнавателна експертиза е индикатор за нарастващото й значение в процеса на взимане на решения.

ОСНОВНИ ЗАДАЧИ

• Придобиване на източници на актуална разузнавателна информация по основните направления на дейност 

• Разработване и използване на технически средства за получаване на достоверни данни по основните приоритети 

• Оценка и анализ на придобитите със специфични методи и средства данни, както и на данни от явни източници. Изготвяне на информационни и аналитични материали за държавното ръководство и останалите потребители на информация на НРС 

• Осъществяване със собствени сили и средства на физическа и техническа защита на своите дейности и на дипломатическите представителства на Република България в чужбина 

• Координира изпълнението на поставените на службата задачи с другите институции от системата за национална сигурност

През 2014 г. динамичните развития във външната среда на сигурност оказваха пряко или косвено влияние върху националната сигурност и интересите на Р България. Най-сериозните реални и потенциални рискове и заплахи за нашата страна бяха генерирани от следните кризисни процеси:
- конфликтите и кризите в Украйна, Сирия, Ирак, Либия, дейността на “Ислямска държава” (ИД), “Фронт ал Нусра”, други радикални групировки в района на Близкия изток и Северна Африка (БИСА), засилващата се активност на “Ал Каида” в глобален план и др.;
- дестабилизираната обстановка в Афганистан и Пакистан;
- нестабилното положение в някои съседни държави и страни от Западните Балкани в политически, икономически и религиозно-етнически план; 
- опитите на отделни държави за намеса във вътрешните работи на страната ни, насочени към  провокиране на междуетническо напрежение, пропагандиране на идеи на политическия ислям и използване на българите мюсюлмани като инструмент за вътрешна дестабилизация;
- активизирането на определени страни за налагане на техните политически и икономически интереси на наша територия, за разширяване на влиянието им у нас или за дискредитиране на

Р България.

Рискове и заплахи

През изминалата година основните рискове и заплахи за страната ни бяха генерирани от: активността на международния тероризъм; бежанските потоци и нелегалната миграция; дейността на трансграничната организирана престъпност; активността на чужди специални служби по отношение на Р България и формирането на условия за застрашаване на енергийната ни сигурност.
Макар и различни по интензитет и значимост, посочените предизвикателства за националната сигурност оказаха трайно и пряко въздействие при определяне на насоките и приоритетите в дейността на НРС през 2014 г.
Рисковете за Р България от активността на международния тероризъм произтичаха предимно от кризисните развития в страни в БИСА, свързани с увеличаването на присъствието и активността на екстремистките джихадистки групировки в тях (особено в Сирия и Ирак, в Либия, в Египет – Синай и др.), както и от тенденциите на радикализация сред мюсюлманските общности, включително в Западните Балкани. 
Сред основните радикални ислямски джихадистки структури, опериращи на териториите на Ирак и Сирия, бяха ИД, свързаният с “Ал Каида” “Фронт ал Нусра” и др. В състава им участваха и много чужди бойци джихадисти от над 80 държави, включително около 900 души от региона на Западните Балкани (Косово, Босна и Херцеговина, Албания, Р Македония, Черна гора, Санджак в Сърбия). Завръщането на част от тях на Балканите, крайно радикализирани и с богат боен опит, генерираше терористични рискове и заплахи за съответните държави и за региона като цяло, включително и за сигурността и интересите на страната ни.
Р България бе и остава транзитна територия за преминаващи радикални ислямисти от Западна Европа (включително от Западните Балкани) към конфликтните зони и обратно. 
Като следствие  от съперничеството с ИД “Ал Каида” активизира терористичната си дейност, от което произтичат допълнително терористични рискове.
Бежанците и нелегалните мигранти към и през територията на България в направление Западна Европа представляваха сериозен риск за националната ни сигурност. Основните страни на произход на пристигащите у нас бяха Сирия и Афганистан, но в контингента влизаха и представители на Тунис, Алжир, Либия, Египет, Пакистан и др. Миграционните процеси генерираха не само проблеми с финансово-икономически и социални измерения, но и риск от възможно проникване в страната ни на опасни терористични или криминални елементи чрез контингента имигранти.
Различните форми на трансгранична организирана престъпност, особено в страните от района на Балканите, продължиха да оказват негативно въздействие върху сигурността на България. Установени бяха редица случаи на фалшифициране на български или чужди документи за самоличност от отделни криминални елементи или организирани престъпни групи, трафик на хора и нелегална миграция, контрабанда от и към България на наркотици и стоки (особено акцизни, включително тютюневи изделия).
През изминалата година продължи активността на различни чужди специални служби по отношение на Р България, сред които се открояваха и служби на държави с конкретни интереси в страната ни, включително от рискови или кризисни региони. Засечени бяха опити за вербовка на български граждани, за оказване на влияние върху наши външнополитически позиции в съответствие с чужди интереси, установяване степента на сътрудничество между България и нейни съюзници и др.
Кризисните развития в Украйна и конфликтът й с Русия доведоха до застрашаване на енергийната ни сигурност и икономическите ни интереси.
В резултат на кризата и наложените впоследствие санкции срещу Русия се стигна до анулиране на проекта “Южен поток”. Възникна и потенциален риск от евентуално застрашаване на доставките и транзита през украинска територия на руски газ, което пряко засяга и нашата енергийна сигурност.

През годината възникнаха условия за възможно забавяне по различни причини на проектите за диверсификация на доставките на природен газ. Проявиха се проблеми и при изграждането на трансевропейските транспортни коридори, преминаващи през територията на България.

Приоритети

През 2014 г. НРС предприе различни мерки с цел оптимизиране на дейността си по обезпечаване на националната сигурност и интереси на Р България и ефективно изпълнение на задачите по трите основни направления на работа: Асиметрични (терористични) заплахи и външно контраразузнаване; Външнополитическо разузнаване и Икономическа сигурност.
Предвид актуалните тенденции във външната среда на сигурност акцент в работата на НРС през годината бе поставен върху противопоставянето на тероризма, нелегалната миграция и организираната престъпност и върху защитата на икономическите ни интереси. Активизирана бе дейността и по линия на Външнополитическото разузнаване.
Предприети бяха действия за разширяване на разузнавателното присъствие на НРС в кризисни региони и за въвеждане на нови форми в работата.
Извършена бе сериозна по обем дейност за вътрешнонормативно регламентиране и оптимизиране на работата в Службата в различните направления – оперативно, кадрово, финансово, административно и др.

Резултати

През годината бяха постигнати реални и конкретни резултати по приоритетните задачи на НРС по всички направления.
Подобрена бе работата на оперативните структури на НРС, което доведе до увеличаване броя и повишаване на качеството на придобиваните през 2014 г. разузнавателни информации.
Аналитично-информационните звена на службата изготвиха общо 3892 изходящи разузнавателни информационни материала, които в тематично отношение бяха разпределени, както следва: по развитията в кризисни региони и страни (БИСА, Украйна и др.) - 27%; по тероризма - 19%; по трансграничната организирана престъпност и нелегалната миграция - 11%; по контраразузнавателни въпроси - 12%; по линия на външнополитическото разузнаване - 16%; по икономическата и енергийната сигурност - 13%; други - 2%. За качеството на информационните материали е показателно обстоятелството, че 56% от тях бяха оценени от  българските и чуждестранните потребители на разузнавателна информация като “много интересни” и “интересни”.
Важен акцент в работата на НРС през 2014 г. бе изготвянето на  обобщени аналитично-прогностични материали. По тази линия бе отбелязан  ръст от 146%. До висшето държавно ръководство бяха изпратени общо 74 обобщени информации и анализи със стратегически характер, съдържащи и прогнози с пряко отношение към сигурността и националните интереси на Р България и на съюзниците ни в ЕС и НАТО. Разпределението в проценти на тази категория разузнавателни материали е, както следва: по развитията в кризисни региони и страни (БИСА и Украйна) - 53%; по външнополитически въпроси - 24%; по проблеми на икономическата и енергийната сигурност на страната - 14%; по рисковете за сигурността и интересите на Р България - 9%.
На съответните потребители бяха предоставени 550 информационни материала относно  терористичните рискове и заплахи, сред които данни за общо 3160 лица от кризисни региони и държави, свързани под някаква форма с радикални, екстремистки и терористични структури и организации.
Получена бе разузнавателна информация за подготвяни остри мероприятия срещу България и българските интереси зад граница, както и за планирани терористични атаки срещу съюзнически страни от ЕС и НАТО. Придобити бяха данни за реални заплахи за сигурността на български и чужди граждани от партньорски страни в кризисни държави и региони.
В сферата на борбата с асиметричните заплахи Службата продължи активното си сътрудничество с ДАНС и МВР.
Нарастващият миграционен натиск към нашата страна обуслови и едно от приоритетните направления на работа на НРС през периода.  Службата участваше пряко в структури и планирани дейности по неутрализирането на рисковете и заплахите, произтичащи от рязко нарасналите бежански потоци към Р България. Нейни представители се включиха в състава на Националния оперативен щаб по бежанците и в подпомагащата го експертна информационно-аналитична група. Оперативният щаб, формиран в НРС, създаде необходимата организация за своевременна проверка на лица от този контингент, както и за провеждане на мероприятия по рисковите категории от тях. В това направление НРС продължи активното си сътрудничество и взаимодействие с ДАНС, ДАБ-МС и с партньорски служби.
В процеса на работа по трансграничната организирана престъпност до компетентните институции бяха изпратени 110 разузнавателни информации за канали за нелегална миграция и 50 за използване на фалшиви български документи за самоличност.
Придобивани бяха и данни за наличието на връзка и сътрудничество между организираната престъпност (ангажирана с контрабанда и разпространение на наркотици) с терористични или други екстремистки структури. 
През 2014 г. НРС работеше активно за противодействие на опериращите срещу Р България чужди специални служби и за контраразузнавателно обезпечаване на българските интереси в страната и зад граница. Само по това направление на дейност до президента, министър-председателя, МВнР и ДАНС бяха изпратени общо 130 материала.
НРС представи свои доклади относно кризисни развития във външната среда на сигурност и произтичащите от тях рискове и заплахи за Р България на заседания на Консултативния съвет по национална сигурност при президента и на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
Поради транснационалния характер на рисковете и заплахите за сигурността на нашата страна съществен елемент в работата на НРС през 2014 г. бе задълбочаващото се сътрудничество с чужди партньорски служби, основно на страните - членки на ЕС и НАТО. Наред с контактите на ръководно ниво бяха проведени и 56 експертни срещи с представители на партньорски служби по значими за нашата страна въпроси – тероризъм,  бежански вълни и нелегална миграция, икономическа сигурност и външнополитически развития.
Сериозен ръст отбеляза информационният обмен по линия на международното сътрудничество с разузнавателни и контраразузнавателни служби и с разузнавателните структури на ЕС (INTCEN) и НАТО (NATO IU). Информационно-аналитичните звена на Службата изготвиха и изпратиха 1812 материала до партньорски служби, INTCEN и NATO IU, които в преобладаващата си част бяха свързани с борбата с тероризма и другите асиметрични заплахи.
България е сред водещите шест страни членки по брой и качество на разузнавателния продукт, представен на разузнавателната структура на НАТО. От трите български служби приносът на НРС е най-голям (Службата получи висока оценка от генералния секретар на НАТО).
Продължи и активното участие на НРС в различни формати на многостранното сътрудничество с чужди партньорски служби.

Прогнози

Проявилите се през 2014 г. основни тенденции във външната среда на сигурност, генериращи определени рискове и заплахи по отношение на Р България, ще се запазят в голяма степен и през 2015 г. Сред тях са конфликтите в Украйна, в Сирия и Ирак (с активност в тях на ИД), Либия, кризисните развития в Афганистан, нестабилното положение в някои съседни държави и страни от Западните Балкани. Вероятно е запазването на кризисния характер на обстановката в Сирия, Ирак, Либия, Афганистан и ескалация (с нови измерения) на конфликта в Йемен, с произтичащи от това негативни последствия за сигурността не само в регионален, но и в значително по-широк план, включително за Р България.
Може да се очаква, че през 2015 г. терористичните заплахи за Европа, респективно и за Р България, ще нарастват в сравнение с 2014 г. Това произтича от  увеличаващата се численост на контингента европейски джихадисти в конфликтите в Сирия, Ирак, но и в Либия, и завръщащите се от тях (силно радикализирани и с богат боен опит) в страните на произход. От значение за нарастването на терористичните заплахи е и намерението на “Ал Каида” за активизация на дейността й, включително на базата на съперничество с ИД.
Ще се съхранят рисковете и заплахите за европейските, респективно и българските, представители и интереси зад граница в кризисни региони и страни. Особено уязвими могат да бъдат някои категории наши граждани – дипломатически и други официални представители, бизнесмени, туристи, журналисти и хуманитарни служители.
Предвид продължаващите конфликти в БИСА и дестабилизараната обстановка в Афганистан и в други страни, през 2015г. потоците от бежанци и нелегални мигранти към и през Р България ще продължат да бъдат интензивни.
С отчитане на политическите позиции и ориентираност на Р България, през 2015 г. ще продължи активността на определени чужди специални служби по отношение на страната ни.
Предвид някои тенденции във външната среда на сигурност, през настоящата година е вероятно активността на наша територия на трансграничната организирана престъпност да се запази.
С продължаването на кризата в Украйна и конфликта й с Русия вероятността от запазване през годината на рисковете по отношение на енергийната ни сигурност е голяма.

Високата степен на непредвидимост на съвременните предизвикателства за сигурността и непрекъснатата поява на нови заплахи са тест за способността на службите за разузнаване и сигурност да се адаптират към постоянно променящата се среда на сигурност. Динамичният характер на процесите, генериращи несигурност, сам по себе си също е предизвикателство. Основен двигател на своеобразната "флуидност" и "тревожност" на средата за сигурност е информационната революция и разбира се глобализацията. Те са в основата на постоянното увеличаване на източниците на конфликт, както и на транснационалния характер на заплахите (напр. Арабската пролет, глобалната икономическа криза). Към традиционните заплахи (като пролиферация на ОМУ, тероризъм, междудържавни конфликти и др.) непрекъснато се появяват нови. Най-актуалната - киберзаплахата е най-пряко свързана с глобалната информационна инфраструктура и е последица от нарасналите киберспособности на враждебните към страните от НАТО и ЕС държавни и недържавни субекти.

Всичко това има своето отражение върху разузнавателните служби, чиито задачи непрестанно се увеличават и утежняват на фона на все по-ограниченото за реакция или превенция време. Ранното идентифициране и анализиране на проблемите, още преди осезаемото им възникване, е от ключово значение за борбата с днешните предизвикателства. Това е и една от основните трудности пред работата на службите, към чиито анализи и оценки интерес проявяват все повече потребители - и вътрешни, и външни. Повишеното търсене на разузнавателна експертиза е един от индикаторите за нарасналото значение на службите за разузнаване и сигурност в процеса на взимане на политически решения. Същевременно придобиването на разузнавателни данни, необходими за изготвянето на оценки и анализи за държавното ръководство, се превръща във все по-трудна и рискова дейност. Все по-голямо предизвикателство е и опазването на секретността на информацията. Глобалната информационна инфраструктура, бумът на социалните медии и евтиният и лесен достъп до постиженията на информационните технологии намаляват способността на държавното ръководство да контролира информацията, което създава предимства.

В демократичните общества излизането на службите от традиционната им „капсула” посредством диалог с гражданския сектор е сравнително нова философия, която отразява разбирането и на двете страни, че борбата с предизвикателствата за сигурността е обща – тя не е резервирана само за службите за разузнаване и сигурност.

И тук стигаме до втория аспект на отварянето. Демитологизирането и демистифицирането на службите пред обществото и постигането на безпрецедентна прозрачност в работата им създава предпоставки за иницииране и поддържане на засилено сътрудничество на службите с неправителствения и частния сектор в общата битка със съвременните предизвикателства. В стремежа си да засилят способностите си, разузнавателните служби все повече се ориентират към съдействието на външни експерти от академичната общност, неправителствения и частния сектор - експерти по информационни технологии и киберсигурност, математици, химици, биотехнолози, специалисти по енергетика и др. От своя страна гражданският сектор демонстрира положително отношение към това отваряне на службите, доказателство за което е готовността, с която се включва в различни инициативи като конференции, семинари и други проекти, организирани съвместно със сектора сигурност. Целта е посредством всеобхватен интердисциплинарен подход да се постига максимален ефект в борбата срещу съвременните предизвикателства, като се разчита на експертиза както на национално, така и на международно ниво. Събирането на едно място на експерти от различни националности с разнообразен научен потенциал и корпоративен опит за реализиране на краткосрочни или дългосрочни проекти по конкретни теми в областта на националната сигурност, става все по-честа практика в работата на съвременните разузнавателни служби. Все повече се осъзнават ползите от синергичния подход в борбата със съвременните и нововъзникващите предизвикателства за сигурността. Участието в подобни събития обикновено води до запазване на интереса от продължаване на диалога и занапред. По този начин се създават открити (некласифицирани) многонационални, мултидисциплинарни общности и дори мрежи, включително под формата на блогове, организирани от съответните разузнавателни служби. Именно с такава цел в България бе създаден Софийския форум за сигурност. Отварянето към гражданския сектор, което по същество означава засилено използване на открити източници, позволява събирането на максимален брой гледни точки и намалява възможността от пропуски в „реденето на разузнавателния пъзел”. То също така дава възможност за налагане на един нов модел.

Сформирането на смесени експертни екипи на национално или на международно ниво за работа по конкретен проблем е гъвкава формула за изправяне срещу нововъзникващите предизвикателства, при това без да е необходимо преразпределение на ресурсите в рамките на разузнавателната общност. На практика това е един финансово ефективен начин за засилване на експертизата. Така в условията на глобална икономическа криза, разходите за разузнаване вместо да се съкращават, се оптимизират.