Защо глобализацията- Отвореността на международната търговия помогна на много страни да си стъпят на краката доста по- бързо, отколкото иначе щяха да го постигнат. Международната търговия обаче помага на икономическото развитие, когато националният експорт води до икономически растеж. Благодарение на глобализацията в световен мащаб се удължи средната продължителност на живота и се подобри жизненият стандарт на мнозина.

Глобализацията намали усещането за изолация в развиващите се страни, предоставяйки на много хора достъп до знанията, което преди век бе привилегия дори за най- богатите. Протестите срещу глобализацията са логичен резултат от това развитие. Въпреки наличието на негативни страни в глобализацията тя има и своите предимства. Новите чуждестранни фирми могат да пречат на защитените от държавата предприятия, но те подготвят въвеждането на новите технологии, достъпа до новите пазари и създаването на нови индустрии.

Чуждестранната помощ е друг аспект от глобализирания свят, която независимо от своите недостатъци все пак е от полза за милиони. Често обаче заради избрания подход тя остава незабелязана.

Тези, които отричат глобализацията, често пренебрегват нейните предимства. Но защитниците на глобализацията са още по- объркани. За тях процесът на глобализация е движение напред: развиващите се страни трябва да го приемат, ако искат ефективно да се развиват и да се борят с бедността.

Увеличаващата се пропаст между богати и бедни оставя все повече хора в Третия свят  в състояние на ужасяваща нищета- те живеят с по- малко от един долар на ден. Въпреки повтарящите се обещания за намаляване на бедността през последното десетилетие на ХХ век фактически живеещите в бедност се увеличават с почти 100 милиона. Това се случва по същото време, когато средният годишен прираст на брутния доход в света е около 2.5 %.

Ако глобализацията не успее да намали бедността, то тя не може да осигури устойчивост.

Глобализацията и въвеждането на пазарна икономика не доведоха до желаните резултати в Русия и в повечето страни, преминаващи от комунизъм към свободен пазар. Западът обясни на тези страни, че новата икономическа система ще им донесе невиждано дотогава благосъстояние. Вместо това тя им донесе безпрецедентна нищета: в много отношения за по- голяма част от населението пазарната икономика се оказа нещо по –лошо, отколкото им предричаха техните комунистически лидери.

Критиците на глобализацията обвиняват западните страни в лицемерие и са прави. Западните страни принудиха бедните държави да премахнат ограниченията за търговия, същевременно спъвайки експортирането на техните селскостопански продукти и лишавайки ги от така необходимите им приходи от износ.

Дори и без обвиненията в лицемерие Западът налага глобализацията, подсигурявайки си неравномерно разпределение на печалбите за сметка на развиващия се свят. Това не е само отказ на индустриално развитите страни да отворят пазарите си за стоки, произведени в развиващите се страни- например запазвайки квотите за множество стоки от текстил до захар, докато същевременно настояват тези страни да отворят пазарите си за стоки от богатите държави, а и продължаващо субсидиране на селското стопанство в индустриално  развитите страни. Разглеждайки показателя “условия за търговия”- цените на произвежданите продукти от развитите и развиващите се страни, след последното споразумение за търговия от 1995 г. Се вижда чистият ефект: намаляване на получените приходи от износа от най-бедните страни в сравнение с това, което плащат  за вноса. Резултат е, че някои от най- бедните страни в света са в още по- тежко положение.

Въведеният по време на преговорите в Уругвайския кръг режим на интелектуалната собственост не е бил балансиран, което непреодолимо се отразява върху интересите и перспективите на производителите в противовес на потребителите и от развитите, и от развиващите се страни.

Не само в либерализирането на търговията, но и във всеки друг аспект на глобализацията даже привидно добре замислените усилия дават обратни резултати. След кризите, които доведоха до масовата безработица, следват дългосрочните проблеми, породени от социалното разслоение.

Увеличаващите се яростни реакции срещу начина на управление на глобализацията са значителни. Тези, които работят в развиващите се страни, разбират, че нещо не е наред, виждайки, че финансовите кризи са все по- често явление и че броят на бедните нараства. Но те по никакъв начин не могат да променят правилата или да въздействат върху международните финансови институции, които ги създават. Тези, които оценяват демократичните процеси, забелязват как условията, налагани от международните кредитори в замяна на предоставената помощ, подкопава националния суверенитет.

Протестиращите виждат глобализацията в съвсем различна светлина от министъра на финансите на САЩ или от министрите на финансите  и търговията на повечето индустриално развити страни. Разликата във възгледите е толкова голяма, че възниква съмнение дали протестиращите и политиците говорят за едно и също явление?

Глобализацията е по– близката интеграция на страни и хора по света, предизвикана от огромното съкращаване на разходите за транспорт и комуникация от разрушаването на изкуствените прегради  пред потоците от стоки, услуги, капитал, знания и хора. Глобализацията се съпровожда от създаване на нови институции, обединяващи се със съществуващите, за функциониране през границите. Глобализацията получава мощен тласък и от международните компании, които пренасят през границите не само капитал и стоки, но и технологии. Глобализацията насочва отново вниманието си към старите международни междуправителствени институции: ООН, МОТ, СЗО. Повечето от тези аспекти на глобализацията се посрещат радушно навсякъде.Икономическите аспекти на глобализацията са тези, които са били обект на противоречия, и международните институции- същите, които пишат правилата така, че да дават тласък на либерализирането на капиталовите пазари.

За да се разбере какво всъщност се е провалило, е важно да се разгледат трите основни институции, ръководещи глобализацията: МВФ, Световната банка и Световната търговска организация. Тези институции са в центъра на главните икономически спорове от последните две десетилетия, включително относно финансовите кризи и прехода на бившите комунистически страни към пазарна икономика. Най- трудната задача за осигуряване на глобална икономическа стабилност е възложена на МВФ. В първоначалната си концепция МВФ се базира върху признанието, че пазарите често не работят добре, в резултат на което може да се стигне до внушителна безработица и до невъзможност да се осигурят необходимите парични средства за възстановяване на икономиките на нуждаещите се страни. МВФ стига до заключението, че са необходими съвместни действия на глобално ниво за постигане на икономическа стабилност. МВФ е обществена институция, учредена с парите на данъкоплатците от целия свят. Основан на убеждението, че пазарите често функционират лошо, сега МВФ защитава превъзходството на пазара с идеологически плам. Базиран върху твърдата вяра от необходимостта от международен натиск върху страните да имат по- експанзивни икономически политики, включващи нарастване на разходите, редуциране на данъците или намаляване на лихвените проценти за стимулиране на икономиката.

Най- драматичната промяна в тези институции настъпва през 80- те години на ХХ век, когато Роналд Рейгън и Маргарет Тачър проповядват идеологията на свободния пазар в САЩ и Обединеното кралство. МВФ и Световната банка се превръщат в новите мисионерски институции, чрез които тези идеи се лансираха в съпротивляващите се бедни страни, често нуждаещи се от заеми и помощи.

Падането на Берлинската стена осигурява нова арена за действие на МВФ: управление на прехода към пазарна икономика в страните от бившия Съветски съюз и комунистическият блок в Европа.

МВФ трябва да се ограничи с въпросите на макроикономиката във взаимоотношенията си с дадена страна, с дефицита на държавния бюджет, монетарната политика, инфлацията, търговския дефицит, чуждестранните заеми; Световната банка щеше да отговаря за структурните въпроси- за какво харчи средствата правителството на страната, за местните финансови институции, за пазарите на труда и търговската политика. Но МВФ налага истински империалистични възгледи.

Половин век след учредяването му стана ясно, че МВФ се е провалил в своята мисия. Не е реализирано това, за което е предназначена институцията, а именно да осигури фондове за страните, които преживяват икономически спад, да им даде възможност за възстановяване и приближаване до състоянието на пълна заетост. Много от подтикнатите от МВФ политически курсове и по- специално прибързаната либерализация на капиталовия пазар спомагат за глобалната нестабилност. И ако дадена страна е била в криза, фондовете и програмите на МВФ не само не са стабилизирали ситуацията, но и в много отношения са влошили нещата, особено за бедните. МВФ не само се провали в първоначалната си мисия за поддържане на глобална стабилност, но и не постигна успех при следващите предприети мисии, с които се захващаше- като ръководене на прехода от комунизъм към пазарна икономика на някои страни.

В споразумението от Бретън Уудс се споменава и трета международна икономическа организация- Световната търговска организация, която трябва да управлява международните търговски отношения- дейност, сходна с тази на МВФ в областта на международните финансови отношения. СТО значително се различава от другите две. Тя не определя сама правилата, вместо това организира форуми за провеждане на търговски преговори и подсигурява изпълнението на споразуменията.

Идеите и целите, които стоят зад създаването на международните икономически организации, са добри, но впоследствие те постепенно се превръщат в нещо по- различно.

Прилагането на погрешни икономически теории нямаше да е толкова проблематично, ако краят на първата колониална система и след това на комунистическата система не предостави удобен момент на МВФ и Световната банка за значително удължаване на първоначалните им мандати и разширяване на обсега на тяхното влияние.

В основата на проблемите на МВФ и другите международни икономически институции е проблемът с властта. Изборът на лидери на тези институции символизира задачите им и твърде често способства за тяхното лошо функциониране. Почти цялата работа на МВФ и Световната банка е в рзвиващите се страни, но те се ръководят от представители на промишлено развитите страни.

Проблемите идват и от това, кой “говори” от името на страната. В МВФ това са министрите на финансите и управителите на централните банки. В СТО това са министрите на търговията. Всеки министър е непосредствен изразител на определен електорат в страната си.

Глобализацията сама по себе си е нито добра, нито лоша. Тя има силата да донесе огромно добро. За по- голямата част от света обаче тя не донесе равностойни предимства. За повечето страни тя е срвнима с абсолютна катастрофа.

Днес имаме процес на “глобализация”, сходен с ранните процеси при формиране на националните икономики. За съжаление нямаме световно правителство, което да е отговорно за народите от различните страни и да ръководи процеса на глобализация по начин, сравним с подхода на националните правителства при ръководенето на развитието на национализацията. Вместо това разполагаме със система, която би могла да се нарече глобално управление без глобално правителство.


Всички авторски права на дадената статия са запазени и собственост на Екипът на  Razrabotkite / - / съгласно Закона за Авторското Право и сродните му права - чл.1 , чл.2, чл.3 /
Копирането или включването на тази или друга статия във друг сайт , вестник , или медия без знанието на Екипът на  Razrabotkite  е забранено , съгласно закона за Авторското право и Сродните му права.