Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2006 15:15 - ВЛИЯНИЕ НА ПАРИЧНИЯТ СЪВЕТ ЗА ДИНАМИКАТА НА ИНФЛАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ
Автор: razrabotkite Категория: Технологии   
Прочетен: 2448 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.10.2006 20:21


Инфлацията е един от централните проблеми в макроикономическата теория. Продължителното инфлационно повишаване на цените е едно от най – сложните и противоречиви явления в съвременната макроикономика.
В икономическата теория под инфлация се разбира общото покачване на равнището на цените поради наличие на прекомерна парична маса или ограничаване на стоковото предлагане, вследствие на което цените се обезценяват. Важни са два момента:
1. Общото покачване на цените означава, че това не се свежда до покачване цените на една или друга стока. При инфлация цените не се увеличават в еднаква степен – някой остават стабилни, а други намаляват. Покачването на цените означава намаляване на покупателната способност на паричната единица.
2. Общо покачване на цените в дадена национална икономика.
Измерването на инфлацията означава да се установи нарастването на равнището на стоките и услугите през даден период от време.
Равнището на цените е индикатор за това колко високи или ниски са цените в даден период от време. Измерва се с индекси на цените.
В зависимост от това как са определени индексите на цените, има три основни измерители на инфлацията:
I. индекс на потребителските цени (CPI)
II. индексът на цените на производителя (CPI)
III. дефлаторът на брутния вътрешен продукт (GDP deflator)
В условията на висока инфлация правителството търси методи и средства за овладяването и.
Първоначалната програма за икономически реформи на България бе смела и амбициозна, и предвиждаше цялостна ценова, търговска и валутна либерализация, реституция на поземлената и градска собственост, поставяне началото на приватизацията, и демонополизация на големите предприятия. Либерализираните условия за частния сектор доведоха до безпрецедентната поява на частни фирми, предимно в областта на услугите и търговията.
Въпреки че новата обстановка способстваше за непознато досега вливане на частен капитал в страната, периодът до 1996 г. се характеризираше с политическа нестабилност, забавяне на структурните реформи и непоследователна макроикономическа политика, което доведе до висока и променлива инфлация, и до драстични скокове във валутния курс, които обезсърчиха чуждестранните инвеститори. Така производството през първите пет години на прехода спадна с над 30%.
Икономическият спад на страната, съчетан с липсата на задълбочено политическо виждане, способства за развихрянето на социално-икономическата криза през зимата на 1996/1997 г. Независимо от приемането на спешни мерки за стабилизиране на макроикономическата ситуация, през втората половина на 1996 г. социално-икономическите показатели на страната продължиха да се влошават. Инфлацията нарастна на 311%, реалната стойност на заплатите и пенсиите спадна с 60%, а заетостта намаля с 8%. От 130 долара в края на 1995 г., в началото на 1997 г. средната месечна заплата наброяваше едва 20 долара. В края на 1996 г. непрекъснато влошаващото се положение доведе до сериозна финансова, социално-икономическа и политическа криза, която предизвика широки обществени протести и демонстрации. В условията на задълбочаваща се криза правителството бе принудено да подаде оставка. През февруари 1997 г. държавното управление бе поето от служебно правителство, което постигна споразумение с Международния валутен фонд и Световната банка за осъществяване на програма за икономическа стабилизация и структурни реформи. В програмата бяха заложени следните промени: 1) установяване на паричен съвет; 2) реформи във финансовия и банков сектор; 3) закриване на нежизнеспособните държавни предприятия, ускоряване на приватизацията и промяна на тарифите за комуналните услуги; 3) ценова и търговска либеразилация.
Въвеждането на паричния съвет в средата на 1997 г. бе движение от ситуация на множественост на целите на централната банка към една единствена цел постигане на ценова стабилност. Стратегията на паричната политика след 1997 г. е основана на:
· Ясно и експлицитно поддържане на фиксиран курс на лева към еврото, с което се постига ниска и стабилна инфлация. Външна ценова стабилност, която служи за постигане на вътрешна ценова стабилност.
· Яснота и прозрачност, които дават възможност за непрекъснат мониторинг от страна на икономическите агенти и възможност за търсене на отговорност от провеждащите паричната политика чрез замяна на националната с резервна валута.
· Забрана за отпускане на пряк кредит за правителството с изключение на случаите, в които тези средства се използват за покупки на специални права на тираж от Международния валутен фонд.
· Ясен механизъм, при който се прилага функцията на кредитор от последна инстанция, и невъзможност за свръхизползване на тази функция от страна на централната банка, с което да се застраши ценовата стабилност в страната.
· Независимост на Управителният съвет на централната банка от правителството постигната благодарение на обществената нагласа, нормативното устройство и личните качества на членовете му.
Последователността, предвидимостта и прозрачността на тази стратегия на парична политика създадоха необходимата за икономиката номинална котва, която стабилизира инфлационните очаквания. В периода след 1997 г. България постигна най-ниските и стабилни темпове на инфлация, съчетани с най-високите и устойчиви темпове на икономически растеж от началото на икономическите реформи.
Същевременно след въвеждането на паричния съвет реализираната инфлация е по-висока от тази в европейския Икономически и паричен съюз (ИПС). Реализираните инфлационни диференциали в голяма степен са определени от различията в структурата и гъвкавостта на икономиките. Те не са породени от монетарни фактори и не създават перманентни инфлационни очаквания у населението, които да отклоняват значително и за продължителни периоди темповете на инфлация в България от тези в еврозоната .
Необратимото фиксиране на лева към еврото създава идентични икономически условия на тези при пълноправно членство в европейския икономически и паричен съюз. Това означава, че инфлационните диференциали между България и еврозоната имат същия ефект върху икономиката на страната, както инфлационните диференциали между отделните страни членки и общата инфлация в еврозоната.
Обемът на валутните резерви на страната (на централната банка и банковата система) нараства устойчиво след въвеждането на паричния съвет, достигайки безпрецедентни за българската икономика нива. Често се поставя въпросът, дали това е най-ефективният начин за използване на тези ресурси. С други думи дали инвестирането на тези ресурси във вътрешни активи няма да има по-благоприятно влияние върху българската икономика от акумулирането на високи международни резерви. Валутните резерви осигуряват четири основни функции за икономиката, ползите, от които са по-големи от пропуснатите възможности от инвестирането във вътрешни активи9.
· Първо, при съществуващия режим на паричен съвет валутните резерви са номиналната котва, с която е свързано предлагането на банкови и налични пари.
· Второ, свръхрезервите над паричните задължения на БНБ, включително и фискалният резерв, могат да се разглеждат като буфери, чрез които да се поемат външни и вътрешни за икономиката шокове. В този смисъл ролята на валутния резерв е стабилизационна10.
· Трето, валутните активи са източник на ликвидност в чуждестранна валута, която текущо обслужва трансакциите на икономическите агенти и правителството.
· Четвърто, валутните резерви са необходими на страната (правителството и частния сектор) поради неперфектния достъп на българската икономика до международните капиталови пазари.
Много често се изтъква аргументът, че фиксирането на валутния курс и съпроводената с това загуба на независимата парична политика и гъвкавост на макроикономическата политика ограничава възможността на страната да реагира с дискреционни инструменти на външни шокове, така че да неутрализира тяхното въздействие върху икономиката. Икономическата политика, свързана с изграждането на благоприятна среда за устойчив дългосрочен икономически растеж, е отговорност на правителството и тя не може да бъде ограничена от съществуването на фиксиран валутен курс. Либерализацията на пазарите, външната търговия, движението на капитали и дерегулацията на бизнеса трябва да бъде осъществена независимо от паричната политика на централната банка.
Пълната загуба на доверие в централната банка и провежданата от нея парична политика поставят под съмнение възможността в момента на въвеждането на паричния съвет да се изгради алтернативна стратегия, която да може да стабилизира икономиката и да гарантира постигането на ниски темпове на инфлация.
Подходът, илюстриращ най-добре ограничения кръг алтернативи, съществували в началото на 1997 г., е представянето на динамиката на инфлацията, динамиката на валутния курс, степента на валутна субституция и темповете на икономически растеж в периода от 1991 до средата на 1997 г.
През този период България не успява да намали инфлацията до едноцифрени равнища, като има най-високите и колебливи темпове на инфлация от всички страни в процес на присъединяване към ЕС, съчетани с най-ниските средни темпове на растеж на БВП (виж таблица 1.3.).
Нещо повече, след 1995 г. инфлацията нараства с темпове, близки до хиперинфлационни равнища, като темповете на нарастване на БВП са отрицателни.
Използването на паричната политика като инструмент за изкуствено задържане нивото на реалния доход и заетостта в периода 1991 - 1997 г. единствено отлага процеса на трансформация и подкопава доверието в централната банка и възможността й изобщо да провежда ефективна самостоятелна парична политика.
В допълнение към неправилно формулираните цели на паричната политика, стратегията на прилагането й през периода 1991 - 1997 г., както и предлаганите алтернативи на паричния съвет, не са вътрешно консистентни, последователни, разбираеми и прозрачни. Тази политика е основана на:
· Управлявано плаване на валутния курс без експлицитен ангажимент от страна на централната банка за ниво на валутния курс, което тя би поддържала и счита за консистентно с постигането на ценова стабилност.
· Стремеж от страна на централната банка да контролира паричното предлагане (първоначално широките пари, а от есента на 1994 г. резервните пари) без експлицитен ангажимент за постигане на определен темп на нарастване, който тя счита за съвместим с постигането на ценова стабилност.
· Използване функцията на кредитор от последна инстанция за подкрепа на неплатежоспособни банки, с което се създават очаквания за безусловна подкрепа на търговските банки, насърчавайки поемането от тяхна страна на по-големи рискове (морален риск). Непрозрачен механизъм за вземане на решение за обема на кредитирането от последна инстанция и банките, които получават подкрепа. В допълнение към това от началото на 1996 г. почти всички кредити за търговските банки са необезпечени (виж графика 1.4.).
· Възможност за отпускане на пряк кредит за правителството от централната банка. Всяка година в периода 1991 - 1997 г., в противоречие със закона за БНБ, централната банка отпуска дългосрочен пряк кредит на правителството (виж таблица 3.1. за нетното финансиране на бюджета от централната банка).

При тези обстоятелства икономическите агенти насочиха вниманието си към най-прозрачната и лесно наблюдаема променлива, валутния курс. Обезценяването на националната валута се пренасяше за много кратки периоди и в пълна степен в цените на вносните стоки и в инфлационните очаквания, с което незабавно се включваше и в цените на вътрешните стоки и услуги. Темповете на инфлация се определяха в много голяма степен от очакванията за динамиката на валутния курс, като всеки процент на обезценяване на лева се пренасяше незабавно в цените на стоките и услугите генерирайки очаквания за допълнително обезценяване
Всяко едно от по-големите обезценявания водеше до необратим процес на валутна субституция11, което допълнително ограничаваше възможността на централната банка да контролира паричното предлагане и инфлацията
Този процес имаше самовъзпроизвеждаща се динамика, като използването на изключително високи номинални лихвени проценти за намаляване на очакванията за обезценяване и инфлационните очаквания се разглеждаше по-скоро като сигнал за бъдещи по-високи темпове на инфлация и обезценяване на лева. Имайки предвид добре известният факт, че паричната политика действа със закъснение във времето (лагове), дължината на което се мени, тази лихвена политика има единствено негативен ефект, предавайки ценовата нестабилност във финансова нестабилност. Високите номинални лихвени проценти автоматично превръщаха голяма част от кредитите в портфейлите на търговските банки в необслужвани, което поставяше под въпрос платежоспособността на банковата система и изискваше още по-голяма по обем подкрепа с необезпечено рефинансиране от страна на централната банка.
Паричният съвет е един много добър за България режим на парична политика осигуряващ необходимата за икономиката ценова стабилност чрез предоставяне на отговорността за постигане на тази основна цел на законово и практически независима централна банка.
Същността на паричната политика е управлението на портфейл от дългове на правителството, емитирани за финансиране на бюджетните дефицити12. Ограниченията на паричната политика произтичат от невъзможността на паричната власт (централната банка) да контролира размера на портфейла от правителствени дългове, които трябва да управлява. Размерът на този портфейл се определя от фискалните власти, с други думи от тези които определят размера на данъците и правителствените разходи13.
Възможността на централната банка да провежда ефективна парична политика (постигане на ценова стабилност) е сериозно ограничена при наличието на големи бюджетни дефицити, които изискват монетизиране на правителствения дълг. Това означава, че законовата независимост на централната банка не гарантира независимост на паричната политика от решенията на правителството.
Възможността централната банка да държи ценни книжа на правителството (придобивани чрез операции на открития пазар) е практически част от процеса на управление на портфейла от правителствени дългове, чрез замяната на лихвоносен дълг на правителството (ДЦК) срещу нелихвоносен дълг (банкноти и банкови резерви). Въвеждането на паричен съвет е целенасочен отказ от страна на правителството да използва възможността да финансира разходите си чрез емисията на централната банка. Това означава, че стабилността на паричния съвет в много голяма степен зависи от възможността на правителството да управлява бюджетния си дефицит и дълга по начин, който му дава достъп до пазарно финансиране. В момента, в който правителството няма достъп до пазарно финансиране на дефицита то би прибягнало до емисия на пари (нелихвоносен дълг) и използването на създадения сеньораж, с което практически би отменило режима на паричен съвет. Тази проста логика определя взаимозависимостта между фискалната и паричната политика и обяснява важността на благоразумната фискална политика за устойчивостта на паричния съвет.
Между фискалната и паричната политика съществува взаимодействие, което не позволява категоричното им разделяне.14 Еднакво важно е постигането на доверие както в паричната, така и във фискалната политика, което изисква времева последователност в действията, дългосрочна ориентираност и висока степен на координация. В този смисъл паричният съвет може да се разглежда като експлицитен ангажимент за поддържане на правила за парична политика, които предполагат провеждане на фискална политика, базирана на ниски бюджетни дефицити и устойчиви нива на правителствения дълг. Дисциплинирането на фискалната политика и постигането на висока степен на прозрачност в действията на правителството способства за повишаване на доверието от страна на икономическите агенти.





Финансиране на бюджетния дефицит (дял от БВП, %).

Показатели 1991 1992 1993 1994 1995 1996 Средно 1991-1996
Бюджетен дефицит -3.6 -5.2 -10.9 -5.7 -5.6 -10.3 -6.9
Финансиране – нето 3.6 5.2 10.9 5.7 5.6 10.3 6.9
Външно -1.5 -0.8 -1.2 -0.5 -1.3 -2.8 -1.4
Вътрешно, в т.ч15. 5.1 6.0 12.1 6.3 7.0 13.2 8.3
Операции с ДЦК n.a. 2.1 8.3 6.4 8.0 8.3 6.6
БНБ – нето n.a. 5.2 3.5 1.5 -0.5 6.4 3.2
Приватизация16 0 0 0 0 0 0 0
Показатели 1997 1998 1999 2000 2001 200217 Средно 1997-2002
Бюджетен дефицит -2.9 1.0 -0.9 -1.0 -0.9 -0.8 -0.9
Финансиране – нето 2.9 -1.0 0.9 1.0 0.9 0.8 0.9
Външно 0.0 -0.6 1.2 -1.5 -0.3 -1.2 -0.4
Вътрешно, в т.ч. 2.9 -0.4 -0.3 1.2 0.6 0.2 0.7
Операции с ДЦК 3.2 -1.1 -1.3 -1.1 -0.3 0.3 -0.1
БНБ – нето18 3.0 0.8 1.3 1.1 -1.2 -0.5 0.8
Приватизация 3.1 1.6 2.2 1.3 0.6 1.8 1.8
Източник: Министерство на Финансите.

Правителството на Иван Костов, което встъпи в длъжност през май 1997 г., бързо пристъпи към осъществяване на политическите ангажименти, които бе поело служебното правителство. Най-значителната мярка бе приемането на паричен съвет през юли 1997 г., с който се фиксира националната парична единица към еврото през германската марка, и се постави забрана на централната банка да провежда независима парична политика. Макроикономическата стабилизация, постигната в резултат на паричния съвет, бе придружена от редица структурни реформи. На привазитацията на държавните предприятия и програмите за касова приватизация се осигури подкрепа чрез реформата на банковия сектор, в който бе приватизирана една банка и бяха предложени на търг други три банки.
В периода между 1997-2000 г. започнаха да се подобряват редица икономически показатели И така, въпреки че макроикономическите показатели за 1997 г. бяха твърде отрицателни (-7.5% ръст на БВП, 570% инфлация), към края на същата година бюджетният дефицит бе снишен на 3.8%, и месечната инфлация бе овладяна. Тези първи признаци на икономическо възстановяване бяха затвърдени през 1998 г. Националната валута остана стабилна благодарение на паричния съвет, валутният резерв на централната банка нарастна с почти 15%, а натрупаният бюджетен излишък укрепи възможностите за инвестиции и икономически растеж. Твърдият ангажимент на правителството за постигане на финансова стабилност намери израз в решението му да подпише тригодишно споразумение с МВФ, с цел да окаже подкрепа на платежния баланс на страната през периода на макроикономическа стабилизация и структурни реформи. Така, през 1998 г. инфлацията бе сведена до рекордно ниския ръст от 1%, въпреки че през 1999 г. тя се покачи на 6.2%, а БВП отбеляза ръст от 2.4% през 1999 г. и се предвижда да достигне 4% през 2000 г. Въпреки че през последните години българската икономика започна да се възстановява, ниската производителност продължава да бъде характерна черта на преходния период. Един от основните фактори за това е ниският ръст на общите инвестиции в страната, които за 1999 г. съставляваха под 20% от БВП. В същото време непрекъснатото нарастване на преките чуждестранни инвестиции дава повод за надежда. От 34 милиона долара през 1992 г. те са се увеличили на 750 милиона долара през 1999 г. (6% от БВП). Възстановяване регистрира и българският износ, като се изнасят не само суровини, а и потребителски стоки в размер на 40% от общия износ за ЕС. За съжаление нестабилността в района (и особено войната в Косово от 1999 г.), както и други външни отрицателни фактори, като световната финансова криза в края на 1990-те, оказват влияние върху външната търговия на България.

1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001
Ръст на БВП в %
2.9 -10.1 -7.0 3.5 2.4 5.8 4.5
Инфлация %
34 310 579 1 6.2 11.4 4.8
Централен валутен курс (лв/щ.д.)
71 487 1776 1675 1947 2.2* 2.2
Ръст на безработицата
11 12.5 14 12 16 20.3 19.7
Месечна заплата (щ.д)
130 56 108 128 122 122 126
Общи приходи (% от БВП )
36 32 33 39.5 42.5 37 22.2
Общи разходи (% от БВП )
41 42 36 38 43.5 38 25.3
Фискален баланс (% от БВП)
-5.6 -10.4 -3 1 -1 1 -3

Приемането на условията на паричен съвет през юли 1997 доведоха до намаляване на инфлацията, но също така при паричен съвет влиянието на всяка стагнация на износа върху икономическото развитие е "по-непосредствено и не може да се смекчи с балансиращи политически действия".
Условията на паричния съвет налагат ограничения върху фискалната политика. В тази рамка правителството възнамерява да поддържа широко балансиран бюджет, позволяващ дефицит до 2% от БВП, само за покриване на разходите по прехода от структурната реформа и нарастването на държавните инвестиции в инфраструктурата. Растежът на реалния БВП ще доведе до постепенно намаляване на държавния дълг.
Правителството в голяма степен подобрява прозрачността на фискалните операции чрез консолидиране на извънбюджетните сметки в цялостния бюджет и чрез приемане на системата на единната сметка, при която не се използват подобни сметки. То, също така, модернизира процедурите за изпълнение на държавния бюджет и е приело разумно управление на държавните разходи. В съответствие с променената роля на правителството, негова цел са реформите в областта на услугите с цел създаване на отговорна обществена администрация, независима от политическо влияние и намеса и адекватно възнаградена.
Всички знаем, че предстои приемането ни в Европейския съюз.
Евроизацията наистина е сценария, в подкрепа на който могат да бъдат приведени най-много аргументи. Основното му предимство е премахването на валутния риск и създаването на по-сигурна среда за инвестиции. Наред с това се намалява риска от възникване на финансови кризи, намалява се системния риск в банковата система, освобождава се значителен по размер валутен резерв, който може да се използва в реалната икономика и т.н. Един от възможните ефекти от премахването на валутния риск е намаляване на лихвените маржове. Въпреки че формално няма пречки по отношение на приложимостта на този сценарий (със или без съгласието на ЕЦБ), странно защо той продължава да се възприема като най-нежелания и най-неподходящият за България.
Сценарият, към който най-вероятно ще се придържа България в процеса на присъединяване е запазването на паричния съвет до приемането ни в ЕПС. Аргументите в полза на този сценарий са свързани с факта, че България вече е обвързана с еврото, а критериите на икономическата политика до голяма степен са хармонизирани с тези на ЕС. Механизмът на паричния съвет позволява да се "тества" стабилността на валутния курс (и равновесното му ниво) чрез икономическия растеж, лихвените нива, текущата сметка, валутните резерви и паричните агрегати. На практика, при съществуващия в момента паричен механизъм и при наличие на достатъчно сериозен ангажимент за поддържане на необходимата дисциплина при провеждане на икономическата политика, няма някакви обективни причини, поради които България не би могла да влезе в Еврозоната с паричен съвет.
От друга стрна,обаче връщането към плаващ валутен курс (макар и контролиран) крие най-много рискове. Вярно е, че това ще бъде тест за стабилността на националната валута и гаранция, че ще се присъединим към Еврозоната с паритетен валутен курс. Рисковете от дестабилизиране на икономиката обаче не би трябвало да се пренебрегват.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Всички авторски права на дадената статия са запазени и собственост на Екипът на  Razrabotkite / - / съгласно Закона за Авторското Право и сродните му права - чл.1 , чл.2, чл.3 /
Копирането или включването на тази или друга статия във друг сайт , вестник , или медия без знанието на Екипът на  Razrabotkite  е забранено , съгласно закона за Авторското право и Сродните му права.



Тагове:   българия,   съвет,   влияние,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 1021018
Постинги: 295
Коментари: 40
Гласове: 120