Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01 16:02 - ­­Теории за харизматичното лидерство
Автор: razrabotkite Категория: Бизнес   
Прочетен: 121 Коментари: 0 Гласове:
0



Има и още една група концепции за лидерството, чието споменаване тук ни се струва задължително – идеите за лидерството като харизма. Очертаните до тук опити за концептуализиране за лидерския феномен са сред най-успешните и полезните. В същото време, ако си  спомним за опита си, ще разберем, че тези идеи са убедителни само донякъде. Извън тях остават магията, магнетизмът, омагьосващото въздействие, над рационалната убедителност на истинския лидер и властната заразителност на неговото поведение.  Дали всичко това, което можем да наречем обобщаващо „ харизма”, не е всъщност най-отличителната черта на доброто лидерство, колкото и трудни да са неговото разбира или описание? Не са малко изследователите, които отговарят утвърдително на този въпрос. Всъщност от 20-те до 70-те години на века тези изследователи са предимно социолози и политолози и разглеждат харизматичното лидерство само в обществено – политически и военен план. Може би най – известният сред тях е Вебер, който още през 1947 година се опитва да разбере и обясни феномена на основата на току – що свършилата Втора световна война. Едва през последните двадесетина години интересът към харизмата на лидера се пренася и във вечните ловни полета на бизнеса и неговото управление. Хюз, Гинет и Кърфи например, обясняват явлението, обобщавайки всички значими опити преди тях, с помощта на създадена от тях факторна  система, обхващаща: персоналните особености на лидера, спецификата на последователите и характеристиката на ситуацията.

 

                Личностните характеристики на лидера  са първата значима група фактори тук. Погледът върху събитията и бъдещето е сред най-отчетливите му особености. Лидерството по природа е ориентирано към бъдещето, включва идея за „ напред”, за водене на хора „ от тук – там”. Става дума, че нито „ тук”, нито „там”, нито „ как напред” са винаги толкова очевидни. Истинското лидерство в повечето случаи включва способността да се вижда отвъд реалиите, които ни заобикалят, да се улавят и невидимите недостатъци на организацията и да се предлага ясна посока на развитие. Тук има и достатъчно допълнителни, интересни моменти. Има идеи, че лидерският поглед за събитията и бъдещето е по- скоро способност да се обобщават и синтезират идващи от различни посоки и противоречиви помежду си идеи и информация. Интересни са също и обединителния  и стимулиращ ефект, които погледът на лидера предизвиква сред групата. Внимание и проверка заслужават и твърденията, че това, което определяме като „ лидерски поглед”, трябва да се споделя с последователите само ретори1но, т.е. устно, тъй като в противен случай, ако е разпространено като „мемо” или виси написано на стената, губи от силата на убедителността си.

 

Реторичните умения са всъщност вторият личностен фактор на харизматичното лидерство.  Мястото на този фактор е сравнително очевидно: само погледът не е достатъчен, той трябва да бъде споделен. Има автори, които са склонни да поддържат идеята, че въпросът „ как” при лидерските комуникации е поне толкова важен, колкото и въпросът „ какво”. Могат да се  намерят интересни изследвания и за по-конкретните реторични техники, ползвани от добри харизматични лидери. Можем да обобщим, че често срещани във връзка  с това са инструменти като: метафори, аналогии, митове, умения за „смесване” на недоволството от настоящето с привлекателна представа за бъдещето, използване на различни „езици” за различните групи слушатели.

 

Имиджът и умението да се внушава доверие също не са подценяване като фактор на харизмата. Лидерите изграждат у последователите си доверие към себе си и своя поглед, давайки вид на желязно самоуверени, на непоклатимо убедени в правотата на убежденията си, внушавайки  саможертвеност  и нечовешка морална сила. Те съумяват да бъдат възприемани като изключително способни, необикновени, успяващи независимо от степента , в която реално са такива.  Добрата услужлива памет също би била от полза, защото тя много често изглежда на околните като блестяща ерудиция и бездънен интелект.

Успешното харизматично лидерство  изисква от водача и персоналност. Тук става дума не толкова за императивно налагащата се необходимост лидерът да бъде личност, открояваща се персона, а за съобразното понятие на факта, че харизмата е свързана с индивидуалността на лидера, а не с неговата позиция в йерархията, не с длъжността му.  Водените не само се чувстват изгубени без оценката на лидера си за собствената им ценност, на тях им въздейства всеки негов поглед, жест, мимика, интонация на гласа...лидерът няма заместници и приемници.

Колкото и светла да е личността на лидера, за харизматичното лидерство са нужни още предпоставки: определена характеристика на последователите и специфика на ситуацията. Емоционалната обвързаност, за която се споменава по-горе, е в основата на разглежданата идентификация. Тя кара последователя да дефинира себе си, ценностите и целите си чрез своя лидер.

С идентификация с лидера  във висока степен е свързана и следващата характеристика на последователите, необходима за лидерското „омагьосване” -  доброволната готовност за подчинение.

Става въпрос за това, че в условията на добро харизматично лидерство последователите приемат лидера безусловно, желаят да му се подчиняват и вярват в правилността на неговите идеи.

Средата на взаимоотношението лидер – последователи има също своето значение. Ситуацията понякога благоприятства разгръщането на потенциалното харизматично лидерство в реално, а понякога пречи. За особено благоприятно в случая се приема, ако са налице две ситуационни характеристики:

 

ь       Наличие на някаква криза. В такива случай членовете на групата са просто „гладни за харизма” и това е доста лесно обяснимо. Когато нещо застрашава базовите  ни потребности за сигурност, а ние нямаме достатъчно свои.

ь       Наличие на взаимосвързани задачи, т.е. степента, в която изпълнението на определена задача изисква общи и координирани усилия от страна на членовете на групата. Това също може да улесни възприемането на лидера като харизматичен.

      Харизматичният водач има значително влияние над последователите си. Те са привлечени от магнетизма му, от изключителната му способност да реагира адекватно в кризисни и екстремни ситуации. Харизмата се възприема не като притежаване на конкретни черти или резултат от особена ситуация, а като взаимодействие между тези два фактора, водещо до особена връзка между лидера и неговите последователи. Възможностите, които се откриват или създават от харизматичния лидер, изпълват последователите му с чувство за смисъл. За да обяснят харизматичното лидерство, изследователите се опитват да идентифицират черти и поведения, които се свързват с харизматичните лидери. Отличителни черти на харизматичния лидер са необикновено високата самоувереност, твърдите убеждения във вижданията, готовността за поемане на риск и потребността от власт. Поведението му е на ролеви модел, управляващ възприятията на последователите и създава впечатление за компетентност. Той задава високи стандарти, като същевременно изразява увереност, че последователите могат да отговорят на тях. Мотивира ги въз основа на това, че споделят неговите убеждения и ценности и създава привлекателна визия за бъдещето. Контекстът, който позволява развитието на харизматичното лидерство, са екстремалните или стресовите ситуации. Последователите безусловно приемат лидера, изпитват към него привързаност, доверие, възприемат идеите му като правилни, поставят си високи цели, чувстват се съпричастни с изпълнението на задачите на организацията и смятат, че могат да допринесат за успеха й. Обобщено харизмата е функция на отличителни черти, поведение и ситуационен контекст. Определени поведения, които могат да бъдат научени или придобити от лидерите, са в състояние да увеличат възможността да им бъде приписана харизма. Лидерите, които създават визия, твърде различна от настоящето състояние на нещата, използват нетрадиционни методи при достигането й и показват самоувереност и ентусиазъм по отношение на изградената визия е доста по-вероятно да бъдат възприети като харизматични. Те си служат и с убеждаващи призиви, които ангажират последователите им емоционално. Използването на личностни сили вместо силата на властта, придобита от йерархичния статус, както и демонстрирането на загриженост за другите, вместо за себе си, карат последователите да възприемат лидерите като харизматични. 

Всички авторски права на дадената статия са запазени и собственост на Екипът на  Razrabotkite / - / съгласно Закона за Авторското Право и сродните му права - чл.1 , чл.2, чл.3 /
Копирането или включването на тази или друга статия във друг сайт , вестник , или медия без знанието на Екипът на  Razrabotkite  е забранено , съгласно закона за Авторското право и Сродните му права


Тагове:   теории,   лидер,   лидерство,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 939560
Постинги: 295
Коментари: 40
Гласове: 120