Като смяна на теорията на чертите идва ново обяснение, формулирано в “ситуационната теория за лидерството” (или както я нарича Х. Хибш и М. Форверк – на “групо – динамичният подход”). В тази концептуална схема теорията на чертите не се отхвърля напълно, а се твърди че лидерството е главно продукт на ситуацията. В различните конкретни ситуации на груповия живот, се изявяват отделни членове на групата, които превъзхождат другите поне в едно качество, но тъй като именно това качество се оказва необходимо в дадена ситуация, човекът който го притежава, става лидер. По такъв начин идеята за вродеността на качествата е отхвърлена и вместо нея е приета идеята по – добре от другите може да актуализира в конкретна ситуация, присъща нему черта (наличието на която не се отрича и у други лица). Свойствата на чертите или качествата на лидера се оказват абсолютно относителни. Този момент на ситуационната теория на лидерството е подложен на критика от страна на Пиаже, който твърди, че при такъв подход напълно се премахва въпросът за активността на лидерската личност. Тази слабост на ситуационната теория не премахва и добавката направена към нея – в един от вариантите на ситуационната теория се предлага за главен момент в опровергаването на лидера да се счита неговото издигане от групата, защото именно тя изпитва по отношение към дадения човекопределени експектации, очаква от него изявяване на необходимата в дадена ситуация черта (този подход е наричан и функционален).

Харли предлага 4 модела, позволяващи особена интерпретация на факта, че все пак определени хора стават лидери и че не само ситуацията определя тяхното издигане :

•  Ако някой е станал лидер в една ситуация, не е изключена възможността да стане лидер и в друга ситуация;

•  В следствие на въздействието на стереотипите, лидерите в една ситуация, понякога се разглеждат от групата като лидери изобщо;

•  Човекът, станал лидер в една ситуация, придобива авторитет и този авторитет работи по – нататък, помагайки дадения човек да бъде избран за лидер и друг път; 
•  Определени личностни черти винаги присъстват в човека и поради това на отделни хора е присъщо да “търсят постове”, поради което тяхното поведение е именно такова и на тях им “дават постове”.

Въпреки тези забележки към ситуационната теория, тя се оказва доста популярна. Именно въз основа на нея е разработена идеята за стилове лидерство.