I. ВЪВЕДЕНИЕ. ПОСТАНОВКА НА ВЪПРОСА

1. Дейността на органите на изпълнителната власт в Република България винаги е подзаконо­ва - тя се развива въз основа и в изпълнение на закона.

Правнотехнически обаче свързаността на ад­министративните органи със закона не се изразя­ва всякога по един и същи начин: докато в едни случаи правната норма пряко диктува поведени­ето на административния орган и съдържанието на неговия акт, друг път тя само очертава насоки­те на изпълнително-разпоредителната дейност, поставя известни предели, създава правна рамка, вътре в която органът разполага с избор на вариан­ти, с възможност за преценка и съобразяване с осо­беностите на конкретния случай.

С оглед на това използване на различна юри­дическа техника, съществено значение придобива въпросът за начина, по който правоприлагащата

дейност на Административния орган е свързана с правната норма. Това е от значение преди всичко за самка орган - за да стигне по-лесно и по-бързо до извода за законосъобразното (и ефективно - от одедня точка на целите на социалното управление) съдържание ^на своето волеизявление. То е от зна­чение и за адресатите на това волеизявление - за щш знаят какво поведение могат да очакват, а и да изискват от административния орган.

Следователно, съществено условие за издава­нето на един законосъобразен и общественополе­зен акт е административният орган - в резултат на едно коректно тълкуване на овластяващата го правна норма - да отговори правилно на този пред­варителен въпрос: пред каква хипотеза е изпра­вен в случая • на обвързана компетентност или на оперативна самостоятелност.¹

2. Разбира се, въпросът доколко администра­тивните органи са обвързани и в каква степен раз-

¹ Названието „оперативна самостоятелност", въ­ведено у нас от акад. П. Стайнов (в студията „Опе­ративната самостоятелност на администрацията в социалистическата държава". Год. СУ-ЮФ, 1060, с. 123-220) е равнозначно на употребяваните в запад­ната правна литература понятия „дискреционна власт" и „свободно усмотрение". Ние тук предпочетохме названието „оперативна самостоятелност", освен за­щото вече е придобило гражданственост у нас, и понеже в по-голяма степен от „дискреция" и „усмотрение" (при това „свободно") показва, че това е творческа дейност, развивана в рамките на закона. Вж. също: Кънде- ва-Спиридонова, Е. Оперативна самостоятелност в административната дейност. С., БАН, 1988.

полагат с възможност за усмотрение може да се постави и с оглед на нормотворческата им дейност по създаване на подзаконови нормативни актове и е бил разискван в правната литература.* Разиск­ван е н въпросът дали и доколко има възможност за усмотрение и съдът в правораздавателната си дейност.³

Без да превръщаме последния въпрос в спе­циален предмет на настоящото изследване, смята­ме за необходимо да отбележим, че дейността на съда, дори когато определя наказанието при отно­сително определена санкция, не може да се при­равни на тази на административния орган при раз­виването на оперативна самостоятелност, макар че, външно погледнато, тогава приликите между администриране и правораздаване изглеждат най- много.