Във Великобритания специални правила за отговорността на държавата са установени от законодателя за дейността на съдебната власт за вреди, причинени при допуснати съдебни грешки в закона за наказателното съдопроизводство от 1988 г. 
Общата характеристика на законодателната уредба на отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица, с цел да съответства на зададените насоки на проучването, е разгледана по следната структура:

1.    Отговорен субект /вкл. солидарна и кумулативна отговорност/

2.    Вреда

3.    Лица имащи право на обезщетение

4.    Размер на обезщетението

5.    Регресен иск

Отговорен субект: В по-голямата  част от разглежданите законодателства държавата или органите на публичната власт отговарят за вредите, причинени от неправилно или незаконосъобразно функциониране на администрацията и съдебните органи. В някои държави като  Италия Великобритания отговорност носят длъжностните лица /магистрати, съдии/, чиито действия са причинили вреди на гражданите и юридическите лица. Солидарна отговорност изрично е предвидена в законодателствата на Франция и Белгия. Интересен институт е кумулираната отговорност /във Франция/, която е разновидност на солидарната отговорност и се прилага наред с нея. При кумулираната отговорност искове могат да бъдат предявени и срещу двата отговорни субекта – държавата или нейния орган и длъжностното лице, а обезщетението, което се дължи на пострадалия, се разпределя от административния съд между  администрацията и служителя, пропорционално на участието им в причиняването на вредата /по-подробно виж в раздела Регресен иск/. Някои законодателства, като това на Швейцария, съдържат изрична забрана за подаване на иск срещу виновното служебно лице. Съгласно действащата в Австрия уредба за вредите, причинени от виновното противоправно поведение на лицата, действали като органи на публична власт, отговарят държавата, провинциите, областите, общините и останалите организации и учреждения на публичното право. Т.е. искането на увреденото лице за обезщетяване се насочва не директно срещу органа, причинил вредата, а към титуляра на публична власт. Нормативните актове в тази материя посочват, че субектите, към които може да се насочи искането на увреденото лице, отговарят само в случай, че лицето, чието противоправно поведение е довело до увреждане на чужди права и интереси, е действало “виновно”. За умисъл или груба небрежност Конституцията и Закона за отговорността на държавата говорят по отношение предпоставките за реализиране на регресна отговорност. Съгласно Основния закон на Германия в случай на “нарушение на служебни задължения спрямо трето лице при изпълнение на възложени публични правомощия, отговорност носи по начало държавата или организацията, в която лицето, извършило правонарушението, упражнява дейността си”. Това обаче не изключва възможността искът за обезщетение на вредите да бъде насочен към служителя, действал умишлено или непредпазливо. Особеност на уредбата е, че нарушилият служебните си задължения няма да отговаря, ако е действал непредпазливо и увреденото лице може да бъде обезщетено по друг начин, като отговорността ще се прехвърли върху органа, който е назначил длъжностното лице само, когато вредата е настъпила при упражняване на властническите му правомощия. За да се реализира отговорността срещу държавата, няма изискване за установяване на вина, а такова е уредено изрично само за пряката отговорност на служителя, който следва да действал при умисъл или непредпазливост, за да бъде ангажирана отговорността му. Уредбата в Швейцария отнася отговорността към държавата, когато вредите са причинени на трети лица неправомерно от държавен служител в изпълнение на служебните му задължения, без оглед на това дали е действал виновно. Законът съдържа изрична уредба, че увреденото лице не може да насочи исканията си директно срещу длъжностното лице, което е действало неправомерно. Законодателно уредена е и отговорността на особените организации, на които да поверени публични правомощия, но те се намират извън държавния апарат. Организацията, на която са поверени публични правомощия и, която се намира извън структурата на държавно управление, субсидиарно държавата, ще носи отговорност, когато вредата е причинена от орган или служител на тази организация.  Такава организация ще отговаря спрямо увреденото лице за причинените му щети.  В случай, че организацията не обезщети дължимото, за непокрития размер отговаря държавата. Законът изрично установява, че отговорността на държавата е обективна, т.е. установяване на умисъл или груба небрежност ще е от  значение само за реализиране на регресната отговорност срещу държавния служител. Във Великобритания  отговорен субект е държавният служител или длъжностно лице, което поради негово действие или бездействие, съгласие или мълчаливо съгласие е нанесена физическа или психическа вреда. В Испания органите на публичната администрация обезщетяват лицата за прилагането на юридически актове, които нямат характер на отчуждаващи права и които актове тези лица нямат правно регламентирано задължение да търпят. В Италия кръгът на лицата, носещи гражданска отговорност, се свежда до съдиите и лицата, изпълняващи съдебни функции, без оглед тяхната националност. Дисциплинарна отговорност носят всички длъжностни лица. Във връзка с принципа на регреса, държавата може да търси дисциплинарна отговорност за виновно поведение на своите служители, която отговорност се урежда от нормите на административното право. В Мексико държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от неправилното функциониране на администрацията, като тази нейна отговорност е обективна и пряка. В Закона за отговорностите на държавните служители е предвидена система от административни санкции, налагани на чиновниците в случаи на грешка. В Полша отговорност носи държавата за действия или бездействия на нейни органи или служители. Не се изисква деянието, причинило вредата, да е извършено виновно. Във Франция автор на увреждащия акт може да бъде службата или неин служител. На тази база се прави разграничение между виновно противоправно поведение на службата и лично виновно противоправно поведение на служителя за определяне на отговорния субект. Виновното противоправно поведение на службата ангажира отговорността на администрацията (пред административните съдилища), а личното виновно противоправно поведение - отговорността на служителя (пред общите граждански съдилища). В съдебната практика се допуска отговорността на държавата да се ангажира за виновно противоправно поведение на нейните служители на базата на две теории – кумулация на виновно противоправно поведение и кумулация на отговорности – в тези случаи искът може да бъде предявен пряко и срещу двата отговорни субекта или срещу един от тях по избор на пострадалия – солидарна отговорност. Държавата може да отговаря и при липса на виновно противоправно поведение (отговорност за риск и отговорност за нарушаване на равенството на частноправните субекти пред публичните тежести). Има установени и хипотези, при които държавата не носи отговорност за причинените вреди. В Белгия отговорен субект е държавата, а при определени условия и служителят. Отговорността на държавата е основана на теорията за държавния орган, според която служителите, чийто статут е определен в устав, са органи на публичната власт. Техните деяния са деяния на самата публичната власт, чиято отговорност се ангажира директно. Не е действал като държавен орган служител, който е осъществил деянието с намерение да навреди другиму, при превишаване на власт или злоупотреба с власт. Ако служителят е в договорни отношения с администрацията, отговорността на държавата се ангажира въз основа на чл. 1384, ал. 2 от БГК. В случаите, когато служителят е действал виновно и са налице условията за ангажиране отговорността на държавата, пострадалият разполага с възможността да предяви иск срещу администрацията, срещу служителя или срещу двата субекта едновременно – солидарна отговорност. Отговорността на служителя както във Франция, така и в Белгия е подчинена на общите разпоредби за непозволено увреждане на гражданското право и компетентни са гражданските съдилища. Според практиката на белгийския Касационен съд служителят е отговорен,  щом е осъществил виновно противоправно поведение по смисъла на чл. 1382 и следващите на ГК. Но в практиката на съдилищата и трибуналите съществува тенденция за смекчаване приложението на чл. 1382 от ГК, като отговорността на служителя се допуска само при наличието на увреждащо намерение (dol) и тежко виновно противоправно поведение. Разграничението между виновно противоправно поведение на службата и лично виновно противоправно поведение на служителя, което се прави във френската правна система, е без легална основа в Белгия.