Научните й работи са в областта на радиоактивността и нейното приложение. От 1897 г. започва да изследва лъчението, открито през 1896 г. от френския физик Антоан Анри Бекерел, и през същата година стига до извода, че излъчването на урановите соли е свойство на самите уранови атоми. През следващата, 1898 г. Мария Склодовска-Кюри независимо от Г. Шмит доказва наличието на радиоактивност в торий ( Thorium , Th ), като отбелязва, че радиоактивността на някои минерали съдържащи уран ( Uranium , U ) и торий ( Th ), е много по-висока, отколкото би могла да се очаква. Тя допуска, че тези минерали (настуран, халколит и аутонит) съдържат нов силно радиоактивен елемент, различен от уран ( U ) и торий ( Th ). Този хипотетичен елемент тя търси заедно с Пиер Кюри в настурановата руда. В резултат на съвместната им напрегната и търпелива работа по повишаване концентрацията на активното вещество чрез преработката на големи количества настуран те откриват през юли 1898 г. един от тези елементи - полоний ( Polonium , Po ), а през декември на същата година втори елемент – радий ( Radium , Ra ).

През 1902 г. Мария Склодовска-Кюри получава няколко дециграма чиста радиева сол, а през 1910 г. заедно с френския химик Андре Дьобиерн - метален радий ( Ra ). Тя определя атомното тегло на радий ( Ra ) и мястото му в периодичната таблица на химичните елементи. През 1903 г. за изследванията си върху радиоактивността съпрузите Кюри (заедно с Антоан Анри Бекерел) са удостоени с Нобелова награда по физика, а през 1911 г. на Мария Склодовска-Кюри е присъдена Нобелова награда по химия за получаването на метален радий ( Ra ). Съпрузите Кюри се отказват от материалното възнаграждение за откриване на радий (Ra) и не го патентоват, макар че нямат дори малка физическа лаборатория и необходими условия за научна работа (своето знаменито откритие те правят в сградата на стар склад).

    Мария Склодовска-Кюри изследва радиоактивността на много елементи, изучава техните свойства, разработва основните принципи на количествените методи на радиоактивните измервания, изучава насочената радиоактивност, открива влиянието на радиоактивното лъчение върху живата клетка, първа използва радиоактивността (радиевата еманация) в медицината, въвежда термина "радиоактивност" и т.н. През годините на Първата световна война (1914 - 1918 г.) организира около 220 подвижни и стационарни рентгенови апаратури за рентгено- и радиологично обслужване във френските болници.     Забележителните открития, направени от Мария Склодовска-Кюри и Пиер Кюри, откриват нова ера - ерата на използване на атомната енергия. Член на много академии на науките и научни дружества. Умира на 4 юли 1943 г. от левкемия. Тя е член на 85 научни организации в света и на Международната комисия за интелектуална собственост към ООН.
   Мария и Пиер Кюри  имат дъщеря - Ирен Жолио-Кюри - френска физичка, омъжена за Фредерик Жолио-Кюри. През 1920 г. тя завършва Парижкия университет и работи в лабораторията на Склодовска-Кюри. През 1925 г. защитава докторска дисертация. През 1934 г. след смъртта на майка си заема нейната катедра в Парижкия университет. През 1934г. Съпрузите Ирен и Фредерик Жолио-Кюри при облъчване на алуминий с алфа частици наблюдават лъчение с голяма проникваща способност. Ясно било, че се осъществява ядрена реакция,но имало и нещо неразбираемо - облъченият алуминий освен неутрони изпускал и позитрони. Обяснението на този факт не било трудно, но излъчването на позитрони не спирало дори и след отстраняването на източника на алфа частици. При това то се подчинявало на всички закони на радиоактивното разпадане. Схемата на ядрената реакция не оставяла друг избор за решение на този проблем освен излъчване на позитрони от ядрата на образувалия се изотоп на фосфора.

Полученият изотоп на Si е изключително рядък, но по-забалежителен е фактът, че фосфора от който той се образува, изобщо не съществува в природата. Той е нов, получен по изкуствен път изотоп и в последствие е наречен от Ирен и Фредерик Жолио-Кюри радиоактивен фосфор, след доказване ,че химичните му свойства са идентични с тези на елемента фосфор. Радиоактивният фосфор е първият радиоактивен изотоп, който не съществува в природата и все пак е получен от човека. До наши дни са получени над хиляда такива изотопи.

 За работата им върху изкуствената радиоактивност семейство Жолио-Кюри получават Нобеловата награда по химия за 1935 г. и с това създават семейна традиция: родителите на Ирен - Мария и Пиер Кюри през 1903 г. заедно с Бекерел получават Нобеловата награда по физика за откриването на естествената радиоактивност на елемента радий, а Мария Кюри е и първата, която получава втора Нобелова награда (по химия) през 1911 г.

    През 1936 г. работи като помощник-секретар по научноизследователската дейност към френското правителство. Ирен Жолио-Кюри участва във френското съпротивително движение през 1940-1944 г. Заедно със съпруга си Фр. Жолио-Кюри открива изкуствената радиоактивност, участва в провеждането на опитите за откриване и изследване на процесите на анихилация и създаване на парите и др. През 1939 г. заедно със сръбския физик П. Савич тя установява, че единият от продуктите, получен в резултат на облъчването на уран с неутрони, е лантан - химичен елемент с пореден № 57, а не трансуранов елемент, както се е предполагало дотогава. Това откритие изиграва голяма роля за откриване на верижната ядрена реакция. От 1946 г. Ирен Жолио-Кюри работи в Комисариата по атомна енергия, а от 1950 г. активно участва в Движението за защита на мира заедно с Фр. Жолио-Кюри. Заради това е отстранена от състава на Комисариата при френското правителство.

 Левкемията взима живота и на Ирен Жолио-Кюри, и на съпруга й. Жолио Кюри я нарича "нашето професионално заболяване."

 **************************************************************

ВИЖТЕ ОЩЕ МНОГО РАЗРАБОТКИ , ЕСЕТА, ПРАВНИ КАЗУСИ , ОБЗОРИ, КУРСОВИ РАБОТИ И  НА : 

www.helpcenter.alle.bg