Същност и оптимален размер на публичните разходи. –Съществуването на държавата е вид удобство. Това удобство е резултат на цивилизацията, то не е природна даденост и не може да се употребява безплатно. Държавните разходи могат да се възприемат като цена на удобствата, които държавата предоставя на населението. Цената на удобствата зависят от редица фактори – Пр. равнище на технологията, развитие на комуникацията, науката, здравеопазването, природни бедствия и др. Главно вътрешно условие за ефективността на местната икономика е ефективността на публичния сектор. Растящата цена на публичните стоки и услуги при недостиг на ресурси може да стане причина за намаляване на техния обем и обхват. При нормално функциониране на пазарното стопанство е логично държавните разходи като дял от БВП да растът. Причините за това нарастване не е в нарастващата роля на държавата, напротив със спогодбата за свободно движение на хора и капитал, единна валута се прави крачка за обезличаване на държавните граници. Това обаче не пречи относителния дял на публичните разходи от относителния дял да нараства и да надхвърля 10% определени от Адам Смит. Причината не е толкова и в техническия прогрес, защото той води до увеличаване на масата на БВП и при един и същ процент от голямата маса се увеличава масата от финансови средства, която може да използва държавата. Причината за нарастване на публичните разходи следва да търсим в развитието на демографските процеси , индустриализацията, силно икономическо натоварване,борба с епидемиите и др.
Долната граница на публичните разходи е изчислима реално известна величина и размера й се определя от неотложните минимални потребности за съществуването на човека. Проблема е в горната граница, където не е водеща потребността, а възможността частния бизнес да не пострада, да отделя толкова от своята печалба, че да запази неговата конкурентност. При определяне обема и структурата на публичните разходи следва да се прилагат няколко принципа:
1. Публичните разходи да допринасят за общата полза;
2. Да се определят по общозначим критерии;
3. Да осигурят по-голяма ефективност;
4. Да не се отнема възможността на частния бизнес;
5. Да не бъдат консумативни, а производствени и технически публични разходи.
Класификация на публични разходи:
1) Планови и извънредни . Плановите – за тях се правят предварителни разчети, а при извънредни обстоятелства (непредвидими) се извършват извънредни разходи.
2) Производствени и непроизводствени. Производствените са с инвестиционно значение, а не производствените са за текуща издръжка. Производствените разходи създават предпоставки за производството на допълнителен БВП. Те могат да бъдат насочени към изграждане на транспортна или др. производствена инфраструктура, комуникации, създаване на нова информационна система. Непроизводствена – социални помощи, помощи за безработица, разход за директна консумация. Те повишават благосъстоянието на населението и допринасят за възпроизводството на неговата сила.
3) Капиталови и текущи разходи. Капиталовите са за закупуване на дълготрайни активи, а текущите за функциониране на бюджетните организации (заплати, осигуровки и др.).
4) Преки и непреки. Преки – действителни, непреки – трансферни разходи. Това са средства, които ще бъдат преведени на друг субект, който ще ги изразходват за предоставяне на публични блага ( социални помощи, субсидии и други ).
Управлението на държавата включва и осъществяването на външната й политика са първични публични потребности и се финансират изцяло от държавния бюджет. Държавното управление включва всички централни ведомства, които изцяло или частично се финансират от държавния бюджет – Президентство, Народно събрание, Министерства, Сметна палата, НСИ, съд, прокуратура и техните аналози на местно ровнище. Разходите за държавно управление бележат тенденция на нарастване. Увеличаване на разходите за държавно управление е свързано с някои обективни фактори като въвеждане на нови системи за сигурност, въвеждане на нови информационни системи, небходимост от повишаване квалификацията на персонала, необходимост от увеличаване на заплащане, за да се намали податливостта им към корупция. Съществуват и субективни причини – закупуване на неоправдано скъпо оборудване, скъпи МПС, неоправдани командировачни, което води до дублиране на функции и увеличаване на щатовете.
При подготовка, приемане и изпълнение на държавния бюджет се използва строго определена класификация на бюджетните разходи:
Според характера на публичните блага:
1. Текущи разходи – за издръжка на бюджетната сфера.
2. Капиталови разходи – за придобиване или създаване на краткосрочни активи.
Според функциите:
1. Разходи за общи държавни служби;
2. Военни разходи – това са разходи за националната отбрана. Те са второто чисто публично благо и се финансират изцяло от държавния бюджет. За тези разходи не може да бъде определен оптимален размер.
Разходи за отбрана се разделят в три групи: преки, косвени и скрити.
Преки разходи – включва разходи за заплати, за въоръжение, за изграждане на военна инфрастректура, разход за текуща издръжка на армията, храна, облекло, гориво и др. Нарастването на преките военни разходи има обективна причина – технологически напредък, преминаване към професионална армия.
Косвени разходи – включват се разходи за премахване на последиците от военни действия, разходи за пенсии, помощи на ветерани и инвалиди от войните, разходи за погасяване на лихви от заеми и др.
Скрити разходи – отнасят се разходите за обекти и дейности с двойно предназначение – ядрени и космически изследвания, разработване на нови материали, медицински и биологични изследвания, страйтелство на летища и др. граждански обекти пригодени за временно използване.
3. Разходи за наука ;
4. Разходи за здравеопазване – в рамките на държавата се финансира смесено. Една част се поема от държавния бюджет, а друга част от индивидите. Смесената форма на финансиране маже да се приеме като приемлив вариант, защото мотивира индивидите в своевременно търсене на медицинска помощ, рационално хранене, профилактика, спорт.
5.Разходи за образование – основното образование е задължително и се финансира от държавата, а тези които желаят по-добро, по-специално образование вече могат да се ориентират към частно образование.
6.Разходи за обслужване на държавния дълг;
7. Разходи за социално осигуряване и грижи;
8. Разходи за жилищно стройтелство и благоустройство;
Публични приходи: Източниците за финансиране на ПС са БВП и националното богатствона страната, както и БВП и нац, богатства на др. страни. Стойността на държавните приходи се определя като част от стойността на брутния продукт и той се явява като основан източник на финансиране на ПС.
Класификация на приходите:
Приходите могат да се обединят в следните групи, а групирането се налага, за да може да се направи задължителен анализ на тяхната структура и динамика.
1. Приходи от облагане на потребителите;
2. Приходи от облагане на доходи;
3. Приходи от облагане на богатство;
Друга класификация е:
1. Приходи от държавни и частни фирми;
2. Приходи от облагане на доходите на индивидите;
3. Приходи от вноски за социално осигуряване;
4. Приходи от облагане доходите на предприемачите – ренти, дивиденти;
Най – предпочетаната от гледна точка на практическото приложиние е класификацията за методи на набиране.
1. Данъчен метод ( вкл пазлични видове данъци);
2. Данъкоподобни приходи ( такси, самооблагане, вноски на соц осигуряване);
3. Неданъчни приходи ( кредити, приходи от отдаване на концесия и др)
Методи за акумулиране на средствата на Публичните фондове
1. Данъчен метод – той е регламентиран със закон и има точно определена данъчна ставка (%) за съответните данъци
2. Данъкоподобни методи – те се отнасят само до определени физ. лица, ползващи публичните услуги или са нарушители
3. Емисия на книжните пари – той е недопустим в условията на валутен борд, поради факта че трябва да се контролира от м/унар фин институции
4. Кредитен метод – когато се сключват в/вътре заеми на д-вата
5. Чрез приходи от публична собственост – доходи от д-ните предприятия, от концесии (ф-ма за получаване на сигурен източник – отдаване за дълго време за употреба на общинска или д-вна собственост)
6. Чрез доброволни дарения на физ лица в публичните фондове – тук д-вата се задължава да следва волята на дарителя.
