През последните години все по-ясно нараства нуждата от въвеждането на подход за по-добро регулиране в България, за да се осигури справедлива и конкурентна пазарна среда и да се подобри благосъстоянието и сигурността на гражданите. Българският бизнес очаква държавата да осигури и гарантира равни условия за осъществяване на стопанска дейност и да стимулира конкуренцията. Българските граждани очакват по-добро качество на нормативните актове и по-малко бюрокрация. Доброто регулиране е ключът към постигането на тези предизвикателства.
Редица проучвания и изследвания на международни институции като Световната банка и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие също ясно подчертават необходимостта от създаване на по-добра регулаторна среда в България.
Законът за администрацията регламентира създаването на регистър на административните структори и на актовете на органите на изпълнителната власт. В Регистъра се поддържа информация и за регулаторните режими, а именно: лицензионни, регистрационни, разрешителни и съгласувателни.
Лицензионният, регистрационният и разрешителен режим се установяват само със закон. Лиценнзионния и разрешителния режим са специфични с това, че при издаване на лиценз административният орган проверява законосъобразността на искането и в рамките определени от закона, разрешава или отказва по целесъобразност извършването на определена стопанска дейност. Разграничаването на режимите на „лиценз” и „регистрация” за извършване на стопанска дейност е според наличието или отсъствието на преценка по целесъобразност от страна на административния орган.
Регистрационен режим – при него не може да има отказ, ако кандидатът е предоставил всички документи, които удостоверяват спазването на посочените в закона изисквания за започване на дейност. Съгласувателния режим не е предвиден в ЗОАРАКСД, от което произлиза необходимост или той да се промени или специалните закони да се съобразят с него. |
По-добрите регулации в рамките на ЕС се разглеждат не само чрез прилагането на законодателно регулиране на даден сектор, а чрез прилагането на алтернативи като „корегулиране” и „саморегулиране” от страна на бизнеса. Част от дадените предложения за аутсорсване администрирането на режими и за засилване на последващия контрол от страна на бизнеса се основават на тези принципи.
Наред с измененията в специалните закони, съществено предизвикателство като част от реформата за подобряване на бизнес средата чрез по-добро административно регулиране е извършването на реформа в областта на цените, таксите и тарифите, които заплащат физическите/юридическите лица за получаването на искания документ. Предприемането на действия и изследвания в тази област е неразделна част от подобряването на бизнес средата чрез принципите на по-добро административно регулиране.
За по-стриктно прилагане на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол следва да се възложи цялостното изпълнение на орган на изпълнителната власт и да бъде определяно и посочено специално административно звено, което да осъществява постоянен мониторинг върху съществуващите, въвеждането и провеждането на нови режими.
