Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2012 11:32 - ФЕОДАЛИЗМА
Автор: razrabotkite Категория: Бизнес   
Прочетен: 2352 Коментари: 0 Гласове:
0



 Феодализмът се заражда в недрата на робовладелието затова сьдейства колониалната система.Феодализмьт произлиза от понятиетието”феод” и “лим”,с което се обозначава основно земевладелие давано от варжарските крале на военно-племенната аристокрация като източник на ............ срщу изпьлнението на определени административни и военни задачи.Постепенно тази основна собственост по пътя на определени промени се превръща в частна и военноплеменният аристократ се превръща във феодал.Това става плавно по 3 начина:варварите не познават робството;образувайки свои държави варварите идват със своята.

    Съществуват 3 форми на закрепостяване:

1.Комендация;

2.Прекарии;

3.Бенефицит.

    Комендация-селската община започва да покровителството на някой предствител на местната военно-служебна аристокрация.Среща отказ от лична свобода и от собствеността върху земята,като се задължава да изпълнява илични повинности.Срещу гаранцията местният аристократ да покровителства селяните имтехните семейства.този акт се нарича “комендация”.По този начин свободните селяни се превръщат в закрепостени към земята на сжоя господар.Това е по тежката форма.

   Прекарий-той е свързан с военните реформи, които провеждат варварските крале, които заменят народното опълчение с тежка кавалерия. Пръв провежда такава реформа Карл Марител още през VIII в. Чрез “бенефиция” окончателно се стига до оформянето на нова система на зависимост.Феодалите нямат право на живота на крепостните .Феодалът има право на първата брачна нощ. Феодалната собственост е частна; феодализма е свързан с аграрниа сектор; земята е в основата на стопанството.В рамките на феодалното стопанство съществува лична собственост на феодала[“домен”] .

         Тази земя се обработва с личния труд на селяните. На феодалния апарат работят всички крепостни семеиства от една седмица до един месец.

         Този парцел земя се обработва под аренда от крепостния селянин и изплащта феодална рента, тя придобива три измерения:

         1.Обработъчна

         2.Натурална

         3.Парична

Обработъчна- чрез ангариен труд на селяните.натурална/продуктова/ е свързана с изплащането на селскостопанските продукти/1/10 от добива/

 До XIв преимущество имат първите две ренти, поради затворения  натурален характер на феодалното стопанство. В самите участъци на земя, обработвани под аренда не е необходима принуда. Характерно явление за самата феодална система е проявята  на т. нар.”васалитет”, механизамът на управление е пирамида в основата, на която стоят наи-дребните феодали. Те изплащат рента на по-висшите феодали и на краля. Има наличие на феодална иерархия, съподчинение, а  васалитетът (съподчинението на феодалите) разкрива механизма на феодалното стопанство. Тази система на взаимна зависимост позволява да се управлява страната. Известна е фразата: “ Васалът на моя васал е и твой васал”. По подобен начин е изградена феодалната йерархия и при църковната аристокрация. Църквата също е краен феодален собственик. За да се запази феодалната собственост съществува правилото: феодалната собственост да се наследява от пъвородния син. Всички останали феодали- рицари от браковете на феодала, получават доживотна рента ,но не и правата на наследник. Рицарите дават началото на движание, което е прикрито зад църковни мотиви (кръстоносни походи). От кръстоносните походи насам започва вторият етап от развитието на феодализма и при които настъпват съществени промени. Самите кръстоносни походи са пъстри по състав, тук участват не само рицари - целта е богатство, плячка. Кръстоносните походи изиграват благодатна роля за усъвършенстване на феодалната система. Общо походите са 7 на брой, като 4 минават през България. Самата организация на кръстоносните походи съживява стопанството в Западна Европа. Съживяват се занаяти, стопанството, търговията, настъпва начален етап на реагранизация на стопанството. Неговият затворен неутрален характер се разбива и постепенно възникват различни пазари, парите също намират място на тези пазари. Възникват стоково-паричните отношения. Всички кръстоносци са се докоснали до по-великата и богата култура на Изтока. Дава се тласък на урбанизацията. Кръстоносните походи довеждат до разширяване на стоковия обмен между Запада и Изтока (коприна, подправки, екзотични стоки), същевременно от Европа тръгва към Изтока благородния метал, което очертава пасивен търговски баланс в Запада (глад за злато), подобрява се бита на европееца, изграждат се градове. Кръстоносците изграждат своя държава - Латинската империя, установява се посредничество с араби, турци и т.н. Самите кръстоносни походи довеждат до промяна в характера на експлоатация в самите феодални владения. При “домена” производителността на труда е 2 пъти по-ниска отколкото в парцелите. Това прави безполезно държането на тази земя и феодалите продават свите земи. Част от феодалната аристокрация дава свобода на своите селяни срещу откуп. Феодалите изискват от своите селяни пари, което поставя в много сложно състояние крепостните селяни. Трансформацията на обработващата и натурална размяна в парична се нарича “комутация”. Процесът на комутация още повече разширява територията на стоково-паричните отношение, създава обстановка и нови икономически елементи. Занаятите за втори път се определят от земеделието.

         Преди кръстоносните походи занаятчиите са работели по поръчка и с  материали на клиента. Занаятчиите се обособяват като ново съсловие. Градовете се превръщат в центрове за интензивно развитие на занаятите.

         Обособяват се съсловно корпоративни обединения - цехови организации. Основната цел е да осигури защита от нелоялна конкуренция и да осигури на цеха монополно положение на пазара. Цеховата органзация обединява някакъв бранш. Това сдружение е доброволно. Във връзка с тази цел всеки цех си изработва устав, който регламентира цялостния производствен процес. Уставът регламентира колко работилници може да притежава даден майстор, колко кофи може да има, с какви инструменти трябва да се работи, продължителността на работния ден. Този вид организация се основава върху експлоатацията на евтиния труд на калфи и чираци.

За да се осигурят относително равни условия за работа се създава обща каса и от постъпленията в нея се закупува суровина, която се разпределя между отделните майстори. Те си има определени квоти. Крайният продукт има определна цена, която не се променя. От касата се заплащат и пари в случай на злополука. Тези цехове имат и социални функции. Вътре в цеховите организации се изплълняват определени религиозни ритуали, има и се осъществява образование. Всеки цех произвежда по-малко отколкот се търси на пазара (има винаги дефицит на стоката, за да се запази монопола). По подобен начин се организират и хората със свободни професии (т.нар. “гилдии”).

         Градовете започват да се строят по определен градоустройствен план(паркове, улици, канализация). Самите градове във своето развитие преминават през няколко етапа на борби за извоюване на самостоятелни комуни (самоуправляващ се град).

         1. Извоюване право на самостоятелност от краля и феодала, чрез откупуване или чрез сила (Градовете се превръщат в комуни).

         2. Период на социални борби между т.нар. градски патрициат и останалата част т населението. Обикновено тези борби завършват с победа на останалата част от населението.

         3. Борба между цеховите майстори и чираците и калфите. Борба за подобряване на условията на калфите, която завършва с променлив успех.

         Към XIV в. във Финландия възникват едри занаятчийски работилници, изпълнява се наемен труд. Това обстоятелство характерно за капиталистическата социална система.                    През XI-XV в. бързо се развива вътрешната и външна търговия. Оформят се два основни района на външната търговия. Първият е средиземноморският, където и монопол имат италианските градове-републики: Венеция, Генуа, Пиза. Търгува се преди всичко със стоки предназначени за феодалната аристокрация. Реципрочно тази търговия се изпраща на Изток с дървен материал, оръжия, зърнени изделия и др. Европейците започват да заплащат с пари и така възниква глада за злато.

         Вторият район е около Северно и балтийско море. Обект на търговия тук са преди всичко стоки предназначени за широка употреба или стоки с производствен характер (ален, катран, коноп, метали).

         Двата района са свързани помежду си чрез суша (Алпите) и по море чрез заобикаляне на Иберийския п-в. В този северен търговски район изпъква ролята на няколко немски градове: Берлин, Хамбург и т.н. Всички тези градове изграждат съюз известен като “Северно-германска хазна”.

         Развитието на търговията и пъстротата на монетния метал пораждат една нова професия “сарафите”, а по-късно се появява и банковото дело. Към XIII в. се появяват и първите панаири, отначало в град Шампан, а по-късно и другаде.

         Започва и безналичното плащане чрез полици, възникват и първите крупни банкови фамилии - Медичи, Фругери, Валзери и др. Появяват се и кредитите. Отначало имат подчертано потребителски характер , появява се и производствения кредит.В този период се усъвършенства органзацията на държавни финанси.В началото на XIV в. във Франция се слага началото на на явна финансова система за облагане на цялото население. Феодализма навлиза в своята най-зряла фаза и проявява някои свои слабости.Европееца търси нови пътища за задоволяване на Изтока и така се стига до Великите географски открития.






Тагове:   Феодализъм,   царе,


Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 896694
Постинги: 230
Коментари: 36
Гласове: 105