Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2008 17:08 - МЕТОДИКА НА ФИНАНСОВИЯ АНАЛИЗ
Автор: razrabotkite Категория: Технологии   
Прочетен: 20547 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 22.04.2008 17:15



Методът на финансовия анализ представлява система. Елементите на тази система представляват отделните способи. Някои от най-често срещаните в литературата аналитични способи бяха разгледани в първа глава. Методиката на финансовия анализ представлява конкретизация на неговия метод. По същество тя е система от методи, в определена последователност на приложение, в зависимост от конкретните цели на финансовия анализ. Методиката има две разновидности - обща методика и частна методика.

Общата методика е ориентирана към аналитично обхващане на принципите на анализа, например - финансови резултати, приходи, разходи и т.н.

Частната методика е съобразена с конкретните обособености на анализирания обект. Това могат да бъдат отрасловите особености на отделното предприятие, а така също и особеностите на отделния тематичен обект на финансовия анализ.

В зависимост от целите които се преследват, финансовия анализ използва различни групи от показатели. Те дават характеристика на различни аспекти от функционирането на фирмата. Финансовите показатели са важни, на въз основа на тях не бива да се прави повърхностна интерпретация. Нито един от тях не може да бъде оценен като “добър” или “лош”. показателите трябва да се разглеждат комплексно, като се съобразяват с типа на бизнеса и прецизността на счетоводството.

2.1 Анализ на собственоста, капиталовата и имуществената структора. финансово равновесие.

2.1.1 Анализ на собствеността и капиталовата структура

Съвкупността на всички източници на финансиране, отразени в дясната страна на баланса, взети с техните относителни тегла, представлява финансова структура на фирмата. В нея се включват както дългосрочното финансиране, така и краткосрочните заеми и текущата задлъжнялост към доставчици, персонал, бюджета и други.

Когато обаче, става въпрос за по-дълготрайни, устойчиви съотношения между източниците на финансиране, обект на внимание е капиталовата структура, включваща само формите на дългосрочно финансиране: обикновени акции, привилегировани акции и дългосрочни заеми.

Собственият капитал включва основния капитал, допълнителния капитал, резервите и печалбата.

Първият коефициент характеризира финансовата независимост на фирмата.

Собствен капитал



(1) Дял на собствения капитал =

в общия капиталов ресурс Общ капиталов ресурс (собствен+привлечен)

Привлечен капитал



(2) Дял на привлечения капитал=

в общия капиталов ресурс Общ капиталов ресурс


Тези два коефициента (1,2) характеризират съотношението “собствен капитал - дълг”.

Привлечен капитал



(3) Капиталова структура=

Собствен капитал


Тази обща структура дава най-обща представа дали функционирането на дадена фирма се осъществява в преобладаваща степен от наличието на собствен капитал или е за сметка на чужд капитал.

Прекалено големият дълг увеличава риска за фирмата което прави бенките и инвеститорите подозрителни по отношение плащанията на фирмата към своите кредитори в бъдеще. Това може да доведе до нарастване цената на капитала.

В някои литературни източници се препоръчва привлечения капитал да възлиза на около една трета от общия капиталов ресурс. Ако привлечения капитал е около 80% от общият капитал, фирмата се преценява като банкрутирала. В други източници се препоръчва делът на чуждия капитал в общия капиталов ресурс да бъде под 50%.1

Фирмата трябва да прецени недостатъците и предимствата от притежаването а повече или по- малко капитал, съответно повече или по- малко заемен капитал. Заемният капитал е свързан с плащането на определена дата, докато неизплащането на дивидент макар и да създава проблем на фирмата, не води до банкрутирането и. При преобладаване на заемния капитал има опасност фирмата да изпита трудности в изплащането на лихвите и заемите. Фирмата трябва да следи относителния дял на чуждия капитал с съвкупния капитал.

Капиталовата структура дава още информация за финансовия ливъридж (ефект на лоста). Използването на дълг до определено ниво е изгодно за фирмата. Това произтича от факта, че нормата на възвращаемост на инвестирания в различни активи на фирмата капитал обикновено е по- висока отколкото лихвения процент на кредитите, които тя е получила. Тази разлика се засилва и от приспадането на лихвите от облагаемата с данък върху печалбата сума, което допълнително намалява реалната цена използваните кредити.

Наименованието “ефект на лост” произтича от принципите на лоста. Съгласно тях, силата която се упражнява върху едното рамо на лоста се умножава толкова пъти, колкото пъти дължината на това рамо превишава дължината на рамото, на което въздейства противостоящата тежест.

С друг думи, ефектът на лоста е свързан с използването на кредита при финансирането и се появява посредством зависимостта между печалбата преди плащане на данъци и лихви и нетния доход на една акция (или единица собствен капитал).



% на изменение в НДА



(4)Равнище на финансов =

ливъридж % на изменение в БПЛ


При нормално положение, колкото по- голям е делът на кредитите, толкова по- високо е равнището на финансов ливъридж. Тук следва да се отбележи че покачването на финансовия ливъридж води до по- голяма несигурност в нетния доход на една акция, а оттам и до по- голям риск. Това произтича от постоянния размер на дължимите лихви, който де зависи от промяната в равнището на реализираната печалба. За по- пълното изследване на капиталовата структура, трябва да отчетем и оборотния капитал. Активите на фирмата се делят на дълготрайни и краткотрайни.

Краткотрайните активи от своя страна се състоят от парични средства, вземания, разходи за бъдещи периоди, запаси и други. Тези краткотрайни активи се финансират от два основни източника:

1. Част от трайно инвестирания във фирмата капитал - собствен капитал, дългосрочни заеми;

2. Текуща (краткосрочен) задлъжнялост на фирмата - краткосрочни заеми, задължения към доставчици, задължения към персонала, задължения към бюджета, задължения към социалното осигуряване и т.н.

Тази част от стойността на краткосрочните активи, която се финансира за сметка на трайно ангажирания капитал, представлява бруто оборотния капитал или наричан само оборотен капитал на фирмата.

(5)Оборотен капитал=краткотрайни активи - - краткосрочни заеми - задължения

Казано по друг начин, оборотния капитал е част от трайно ангажирания във фирмата капитал, която е вложена в краткотрайни активи. Ето защо стойността на оборотния капитал е от важно значение за финансовия мениджър. На практика тя влияе пряко върху размера на общо ангажирания капитал във фирмата.

собствен оборотен капитал



(6)Коефициент на маневрен- =

ност на собствения капитал общ собствен капитал


собствен капитал



(7)Коефициент на покритие на =

дълготраините активи със дълготрайни активи

собствен капитал


За да оценил потенциалните възможности за бъдещото финансиране на фирмата, изчисляваме показател за текущо самофинансиране:




печалбата, която може да се

капитализира + други източници

на самофинансиране



(8)Коефициент за текущо =

самофинансиране собствен капитал


2.1.2 Анализ на имуществената структура


стойност на ДА



(9)Дял на дълготрайните активи (ДА)=

в общата сума на активите обща сума на активите


стойност на КА



(10)Дял на краткотрайните активи (КА)=

в общата сума на активите обща сума на активите


Промените в отделните видове активи се съпоставят с показателите, характеризиращи ефективността от функционирането на капитала и се определя влиянието на структурните изменения върху ефективността. В по- нататъшния анализ на структурата промените в отделните видове активи се съпоставят с показателите, характеризиращи ефективността на функционирането на капитала и на тази основа се определя влиянието на структурните изменения върху ефективността.

Тук следва да се отбележи, че колкото е по- голям относителния дял на дълготрайните активи, толкова е по- голяма величината на постоянните разходи (амортизации, разходи за поддръжка, ремонт, данъци и други). Средство за неутрализиране на неблагоприятното влияние на сравнително големия относителен дял на дълготрайните активи е добрата амортизационна политика. По- големият дял на краткотрайните активи дава възможност по принцип за по- гъвкаво реагиране при евентуални конюнктурни отклонения в националната икономика.

Ако делът на краткотрайните активи превишава значително средната за съответния отрасъл, това може да е резултат на сравнително големият размер вземания или на твърде много материални запаси. Това изисква да се направи задълбочен анализ на материалните запаси и на дебиторската задлъжнялост.

В обобщение следва да де добави, че в управлението на краткотрайните активи се крие огромен резерв за повишаване ефективността на ангажирания капитал.

Снижаване на средното равнище на отрасъла на краткотрайните активи води до намаляване на трайно ангажирания в фирмата капитал, на краткосрочната задлъжнялост на фирмата или на двете едновременно. Това снижаване е свързано с обращаемостта на оборотния капитал.

2.1.3 Финансово равновесие

Елементите на актива и пасива на баланса могат да се обединят в големи групи и така да се получи представа за финансовата структура на фирмата. Въз основа на определени критерии може да се прецени дали тези структура е “уравновесена”.

В всяка фирма е необходимо финансово равновесие. Налице са съотношения, правила, които трябва да се спазват:

I.Нетният оборотен капитал да е по- голям от нула.

(11) Нето оборотен = постоянен - дълготрайни =

капитал капитал активи = краткотрайни - краткотрайни

активи задължения


Следователно, ако нямаме дългосрочно финансиране няма да има нетен оборотен капитал.

II. Постоянният капитал да е по-голям от дълготрайните актово.

III. Краткотрайните активи да по-големи от краткосрочните задължения.

IV. Съотношението собствени средства към сума на баланса /Актив или Пасив/ в проценти, трябва да бъде достатъчно голяма част от общо натрупаните средства.

2.2 Анализ на ликвидността и краткосрочната платежоспособност

2.2.1 Коефициент за обща ликвидност



краткотрайни (текущи) активи



(12) Коефициент на обща=

(текуща) ликвидност

краткосрочни (текущи) пасиви

Този коефициент характеризира способността на фирмата да покрие задълженията си по текущите операции. Това съотношение обикновено показва колко лева от краткотрайните активи се подават на 1 лев от текущата задлъжнялост. По -високия коефициент на покриване осигурява по-добра възможност фирмата да плати текущите си задължения. Желанието за висока ликвидност не бива да се абсолютизира. Прекалено високото равнище на коефициента може да е следствие на нерационалното използване на парите, забавено изплащане на клиентите и забавената обращаемост на запасите. Счита се, че величината на коефициента е нормална в границите 1.25 до 1.5 и е много добра над 2.0. Показателят дава възможност да се оцени способността на фирмата да погасява бързо задълженията си с всички налични краткотрайни активи.

Това става по следния начин:

На първо място, можем да сравним с коефициент - общ норматив. Това сравнение не винаги дава точен резултата, тъй като не се има предвид спецификата на дейността извършвана от фирмата.

Второто сравнение е с коефициент - норматив за фирмата, който е съобразен с извършваните дейности и с отрасъла.

Третото сравнение може да се извърши с показателите за обща ликвидност за предходните периоди от дейността на фирмата.

На четвърто място се извършва сравнение с показателите за обща ликвидност във фирми със сродни дейности.

2.2.2 Коефициенти за бърза (относителна) ликвидност.



Коефициент за= =

бърза ликвидност краткосрочни задължения


вземания+финансови средства



=

краткосрочни задължения

Разликата между коефициента за обща ликвидност и коефициента за бърза ликвидност се дължи на относителен дял на материалните запаси в краткотрайните активи на фирмата.

Тук можем да обобщим, че част от материалните запаси би следвало да имат формата на вземания или финансови средства. При устойчива скорост на събиране на вземания клонящ към 0 може да се прогнозира оптимално значение на показателя.

Стандартното минимално значение на коефициента на бърза ликвидност, без да се имат предвид отрасловите особености и скоростта на събиране на вземанията се приема приблизително - 0.95.


2.2.3 Коефициент на незабавна ликвидност



(14) Коефициент на незабавна=

ликвидност краткосрочни задължения

Това съотношение възниква от същото основно желание да се измерва способността на един бизнес да посреща текущите си задължения чрез използването на текущите активи така, както го прави текущото съотношение. То е все пак далеч по-суров тест, тъй като представлява опит да се елиминират някои от недостатъците на текущото съотношение чрез концентриране само върху ликвидните активи, чиято стойност е относително точна. Общоприето е 1:1 да се прилага като правило с малко повече подсигуреност, тъй като предварително е била направена селекция на активи, които се приемат, че са ликвидни. Резултат далеч под 1:1 може да бъде предупредителен сигнал, но трябва да се избягва сляпо прилагане на това правило.

2.2.4 Коефициент на абсолютна ликвидност

Обособява се при ликвидни ценни книжа (акции, облигации и др.). Съпоставката се извършва между наличните пари и наличните краткосрочни задължения на фирмата.

парични средства



(15) Коефициент на абсолютна=

ликвидност краткосрочни задължения

Ликвидността е свързана със способността на фирмата да посрещне своите краткосрочни (текущи) задължения. В изчисляването й се използва информация за краткотрайните активи и краткосрочните задължения, като тук е необходимо да се извърши преструктуриране на информацията от баланса за целите на анализа.

2.3. Анализ на рентабилността


Рентабилността е един от най-важните параметри на финансовото състояние на фирмите. Рентабилността се изчислява чрез системата от показатели, изразяващи определени съотношения между реализираните доходи и направените разходи или използвани активи. Резултатите от нея дават отговор на множество въпроси, свързани с определени управленски решения, както и информационно осигуряване интересите на собствениците на капитала.

Рентабилността е способността на фирмата да носи полза на нейните собственици, способността на капитала да произвежда резултат, печалба. От друга страна, рентабилността представлява стипендия на доходност на капитала. Тя се определя посредством сравнението на получения резултата от дейността и използваните за това средства.1

Показателите на рентабилността могат да се изчислят чрез съпоставянето на два базисни показателя:

1. Показател на ползата, резултата, който е получен от една или повече дейности. Това може да бъде:

- брутна печалба;

- нетна печалба (брутна печалба с приспаднати данъци).

2. Показатели за средствата, които са използвани за получаване на определен финансов резултата. Това може да е:

- капитал;

- нетен оборот от продажбите (продажби с приспаднати данъци);

- други.

Принципът на установяване на рентабилността се илюстрира с общата формула:

Резултати



(16) Рентабилност=

Средства

Показателят за рентабилност на продажбите се получава чрез съпоставяне на нетната печалба по продажбите. Така оценяваме степента на доходност на капитала, вложен в типичната дейност на фирмата.

Нетна печалба



(17) Рентабилност на продажбите=

Продажби

Значението на този показател ще варира за различните отрасли, на колкото са по-малко разходите при даден обем на продажби и колкото по-евтино фирмата използва материалните и трудови ресурси, толкова по-голяма ще е нейната печалба, и следователно, стойността на този коефициент.

Нетна печалба



(18) Рентабилност на собствения капитал=

Средна годишна

стойност на СК

Коефициентът за рентабилност на собствения капитал показва на акционерите нормата на възвръщаемост. Специалистите по анализ на ценни книжа и акционерите проявяват особен интерес към този коефициент, защото колкото е по-висока възвръщаемостта, толкова е по-привлекателна акцията. Чрез този коефициент се измерва и финансовата рентабилност и нормата на възвръщаемост, които могат да бъдат сравнени със същите за други акции и фирми. В един достатъчно дълъг срок от време възвръщаемостта би трябвало да осигурява по-високи доходи от тези на ниско рискованите инвестиции - например покупка на ДЦК. В противен случай акционерите не биха бала склони да влагат своя капитал в дейности носещи рискови.

Делът на инвестираните доходи показва коефициента на задържане.

Доход - дивидент

(19) Коефициент на задържане = Доход

Връзката между размера на годишната печалба и инвестициите, обвързани с постигането на тази печалба е една от главните основи на фирмата. Много аргументи са били повдигнати относно различни методи за изчисляване на такава връзка, тъй като оценката на активите, стратегията на разходите и т.н. влияят върху компонентите на съотношението.

Нетна печалба





(20) Коефициент на възвръщаемост=

на инвестициите Общо активи

Най-общият начин да се установят възможностите на фирмата да генерира доходи е да изследват съотношението между нетна печалба и общите активи. По същество от равнището и динамиката на този показател могат да се правят изводи за рационалното използване на разполагаемите ресурси.

Ако активите се използват ефектно нетната печалба и коефициентът ще са високи, а в обратният случаи - ниски. Рентабилността на акционерния капитал се преценява чрез показателите:

Доход - дивидент по привилегировани акции



(21) Доход на една акция=

Брой обикновени акции

Отношението показва колко биха получили акционерите, ако цялата печалба им се изплати като дивидент - вариант, който е чисто теоретичен. Обикновено около 35% - 45% от реализираната печалба се изплаща като дивидент.

Дивидент по обикновени

акции



(22) Дивидент на една=

обикновена акция Брой на обикновени акции


Дивидент на една

акция



(23) Норма на доход от дивиденти=

Цена на една акция

Значимостта на тези показатели се състои в това, че те служат за съпоставка с лихвените проценти по банковите депозити, независимо, че стимулирането на акционерите не се определя единствено от дивидентите. От значение са такива фактори: изменение на пазарната стойност на акциите, получаване на премийни акции и др.



2.4. Анализ на обращаемостта на активите


Активите на фирмата са това, което тя притежава към даден момент - машини, оборудване, суровини и материали и се разполагат от лявата част на счетоводния баланс. Те се определят от Закона на счетоводството като краткотрайни и дълготрайни.

Дълготрайните активи са тези, които ще се използват многократно, ще престояват по-дълго време (повече от една година) като например, сгради, машини, съоръжения, и др.

Някои от дълготрайните активи са материални: оборудване, машини и др., а други - нематериални: патенти, лицензи, търговски марки, ноу-хау и т.н.

Финансовите дълготрайни активи са представени от съучастия и дялове, ценни книжа и предоставени заеми.

Краткотрайните активи са активите имащи кратък срок на съществуване и използване (до 1 година) - материални запаси, различни взимания, краткосрочни цени книжа и др.

Когато при сравнителен анализ между две фирми се окаже, че и двете притежават едно и също съотношение на краткотрайните активи към краткосрочните задължения, се налага по-детайлен анализ. Той се осъществява чрез две групи показатели:

- показатели, измерващи способността да се изплатят краткосрочните задължения;

- показатели, измерващи обращаемостта на активите.


2.4.1 Обращаемост на общия актив



(24) Коефициент на обращаемост=

на общия актив стойност на активите общо

2.4.2 Обръщаемост на дълготрайните активи

нетен приход от продажби



(25) Коефициент на обръщаемост =

на ДА средногодишна стойност

на ДА

Оценката на показателя се извършва на база съпоставка с отрасловия коефициент. При стойност на коефициента по-малка от средната за отрасъла, означава, че оборудването не се натоварва достатъчно и е необходимо или да се увеличи обема на продажбите, или да се съчетае оптималната комбинация от двете предложения.


2.4.3. Обращаемост на краткотрайните активи.


Нетен размер на

продажбите



(26) Коефициент на обращаемост на КА=

Средна наличност

на КА

Този показател отразява броя на кръгооборотите, които извършва оборотния капитал на фирмата за анализирания период. Той показва какъв обем продажби се постига с помощта на единица оборотен капитал.

2.4.4. Обращаемост на материалните запаси



(27) Коефициент на обращаемост=

на материалните запаси Средна наличност на материални запаси

Нивото на запасите трябва да бъде оптимално, т.е. нито много високо, нито много ниско. Ако запасите са повече от необходимите, то тогава излишен капитал е замразен непродуктивно. Правят се излишни складови разходи, съществува риск от разваляне на стоките; промяната в търсенето на продуктите, произвеждани от материалните запаси, както и промяната в технологията могат да доведат до нежелани последици.

Ниското ниво на запасите може да доведе до спиране на производствения процес поради нередовното постъпване на поредните партиди от материали.1

Следователно за фирмата е важно да контролира състоянието на складовите запаси. Увеличението на обращаемостта на материалните запаси е в следствие на по-доброто им управление. Добре е получената стойност да се сравни с отрасловите, за да се получи по-вярна и реална представа за обращаемостта в самият отрасъл. Фирмите търгуващи с бързо развалящи се стоки, като плодове и зеленчуци имат високи стойности на оборота, докато други, например в тежкото машиностроене, имат ниски стойности. Ако коефициентът на оборота е по-нисък от този на отрасъла, трябва да се търсят причините защо материалните запаси се завъртат толкова бавно.

Показателите измерващи обращаемостта на оборотния капитал са в пряка функционална зависимост, с нетния размер на продажбите посредством стойностите на вземанията, материалните запаси и паричните средства. Ето защо много често се използва отношението на нетните продажби спрямо оборотния капитал, за да се измери ефективността от използването на фирмата на оборотния капитал, за да се получи печалба.

2.5. Анализ на задлъжнялостта


Анализът има за цел да определи как се финансира фирмата. За всеки мениджър е от съществено значение доброто познаване на различните възможности при обезпечаване на фирмата с необходимите й финансови ресурси, начините на достигане до различните източници и изгодите от комбинирането им.

За да може да осигури необходимите за дейността си активи, всяка фирма трябва да разполага с финансови средства за тяхното набавяне. Тези финансови средства идват или от самата дейност на фирмата или се набират от капиталовите пазари (външни източници).

Източниците на финансиране, резултат от собствената дейност на фирмата са: неразпределена печалба и амортизационни отчисления. Частта от нетната печалба, която не се разпределя под формата на дивиденти между акционерите или съдружниците се реинвестира в дейността на фирмата, тоест използва се за финансиране на различни инвестиционни проекти. Наред с неразпределената печалба, за тази цел се използват и амортизационните отчисления. Тяхната роля не се ограничава с финансиране възстановяването на изхабените дълготрайни активи, а заедно с неразпределената печалба, те са основен източник за финансиране разширяването на фирмата, за увеличаване стойността на нейните активи.

Втора възможност за набавяне на финансови средства е от капиталовите пазари. Тук става въпрос за привличането на нови финансови ресурси отвън - посредством привличането на нови инвеститори, или увеличаване размера на участието на съществуващите. Набирането на средства (капитала) става най-често чрез сключване на договори за банкови заеми, лизингови споразумения и други.

Изследванията на дългосрочната задлъжнялост на фирмата е от съществено значение за оценка на риска от евентуален фалит.

Използват се показатели за задлъжнялост. По-високите стойности на показателите за задлъжнялост (дългосрочния дълг) ще предупреждават за по-големия финансов риск.

Тук трябва да отбележим, че приемливата степен на финансовия риск ще зависи от фирмения бизнес риск. Ако за фирмата съществува малък бизнес риск, то инвеститорите биха били дори съгласни да приемат по-големия финансов риск.

2.5.1 Показател за отношението дълг/капитал

Изчислява се по следния начин. В числителя е общата стойност на дълга към общата стойност на капитала (собствения капитал) в знаменателя.

Обща стойност на дълга



(28)Показател за отношението=

дълг/капитал Обща стойност на

капитала /собствен

капитал/

Съотношението характеризира каква част от задълженията са към собствениците и каква част към кредиторите.

Отношението дълг/капитал показва кой има решаваща роля при учредяването на фирмата - собственик или кредитора. Когато делът на кредиторите участващи с дългосрочен кредит е по-голям от дългът на собствениците финансовия риск и твърде голям. Ако се наложи предприятието да бъде ликвидирано собствениците са застрашени да не получат нищо.

Общата стойност на дълга включва всички дългосрочни фиксирани плащания /задължения/. Общата стойност на капитала е представяне на стойността на обикновените и привилегированите акции, резервите и печалбата.

2.5.2. Равнище на задлъжнялост



(29) Коефициент на обща задлъжнялост =

Обща задлъжнялост

Този коефициент пряко съпоставя собствените финансови ресурси срещу общите задължения. Препоръчителна величина на този показател е между 1 и 2. Този коефициент служи и за оценка на клиентите и контрагентите, с които фирмата поддържа интензивни контакти. Специално влияние отделя на така наречените “важни клиенти”, с които се реализират 75% от продажбите на фирмата. Величината на коефициента, ако е по-ниска, съществува опасността клиента да изпадне в критична задлъжня лост, което след време може да лиши фирмата от значим пазарен дял. Обратно, ако коефициента на обща задлъжня лост има много високо равнище, това е сигнал, че този клиент не се ползва с доверието на банките или бизнесът м няма бъдеще.

Анализ на дълга - има за цел да определи как се финансира фирмата. Ако делът на акционерния капитал е по-висок, това означава, че ръководството на фирмата не използва възможностите за разширяване на чужди средства. Освен това външното финансиране е съпроводено с нарастване на разходите по обслужване на дълга и с по-висок финансов риск.

2.5.3. Коефициент на дълга към активите


Общ дълг /задължения+заеми/


(30) Коефициент на=

дълга към активите Общ размер на активите

Показателят може да се нарече още задлъжня лост към кредиторите. Той характеризира делът на активите, получени чрез използване на привлечен капитал.

2.5.4. Покритие с имущество



(31) Покритие с имущество=

Дългосрочни задължения

Покритието е показател за сигурност на заемодателя. В зависимост от конкурентната ситуация в страните с пазарна икономика, банките отпускат най-често заем в размер до 60% от стойността на сградите и до 50% от стойността на оборудването.1




2.5.5. Коефициент за фиксирани лихвени плащания

Доход пред лихви и данъци



(32) Коефициент на фиксирани=

лихвени плащания Фиксирани лихвени плащания

Фиксираните лихвени плащания включват: лихви, погашения по кредити, лизингови вноски.

Този показател показва колко пъти фиксираните лихвени плащания се съдържат в стойността на дохода преди плащането на лихвите и облагането му с данъци и е верен индикатор за способността на фирмата да изплаща дългосрочните си задължения.

Стойността на показателя в голяма степен зависи както от ефективността на дейността на фирмата, така и от промените в данъчното законодателство и от разпределителния механизъм на брутната печалба, съобразно юридическият статут на фирмата (между 2.5 - 4.0).

2.5.6. Коефициент на покриване на краткосрочните задължения



(33) Коефициент на покриване=

Краткосрочни задължения

В стопанската практика на този коефициент са дава голямо значение като критерии за финансова устойчивост на фирмата. Преди се е смятало, че той не трябва да пада по-ниско от 2. Сега се отбелязва, че тази цифра съвсем не е задължителна за всички отрасли.

2.5.7. Коефициент на установяване на платежоспособността



(34) Коефициент на установяване=

платежоспособността Задължения

Нормално е размерът на задълженията да превишава това на вземанията, това се обяснява от обстоятелството, че част от задълженията /за данъци, заплати, социални осигуровки/ се погасяват в по-късен срок от тяхното възникване. От това следва, че така установения коефициент при добро финансово състояние на фирмата следва да бъде по-малък от единица. Ако е по-голям или равен на единица, то това означава, че фирмата не си е събрала вземанията и други ползват нейните пари.

2.6. Анализ на връзките между съотношенията по метода на Дюпонт


Между финансовите показатели съществува корелационна връзка. Това дава възможност за взаимен контрол и проверка на резултатите. Интерес представлява моделът, който американската фирма “Дюпонт” е изработила за финансов анализ. Той може да се възпроизведе на електронна таблица и да се получат данни при различни ситуации, както и да се правят сравнения.


Вземания

Собствен оборотен капитал

Отнася се до потока от приходи или пари, чрез които става възможно плащането на фиксираните плащания свързани с облигациите.

Това е показател за гаранциите /покритията/ при отпускането на дългосрочни кредити.

Стойност на МДА

Може да се установи чрез по-изразителни съотношения. Едно от тях е чрез коефициента на обща задлъжнялост, изчисляван със съотношението между собствен капитал и обща задлъжнялост.

Собствен капитал

Този показател е важен за фирмата, тъй като те са най-неликвидната форма на краткотрайните активи. Като правило, големият оборот предполага ефективното използване на тези активи. Този коефициент се изчислява по следният начин:

Нетен размер на

продажбите

Представлява отношението на стойността на нетния размер на продажбите през анализирания период към средната наличност на краткотрайните активи, информация за които получаваме от месечните отчети.

Характеризира обращаемостта на активите и капитала като цяло, показва степента на използване на всички фирмени активи.

Нетен приход от

продажби

При него се елиминира ролята на вземанията за уреждане на плащанията. Икономическият смисъл е в установяване на способността на фирмата за поемане на краткосрочните финансови средства.

финансови средства

С него елиминираме най-бавно обращаемите активи. При изчислението на този показател се съпоставят сумата на краткотрайните активи с изключени материални запаси и сумата на краткосрочните задължения.

краткотрайни активи - материални запаси

Това е един от основните показатели за ликвидност. Сравняват се всички краткотрайни активи, които могат да се използват за разплащания, със сумата на краткосрочните задължения.

Ликвидността показва способността на предприятието да покрива текущите си задължения. Освен понятието ликвидност съществуват и понятията подликвидност и надликвидност. Понятието “подликвидност” - определя едно състояние на много малка касова наличност, при която трябва да се преодолеят постоянни трудности при изпълнение на задълженията по плащанията. Състоянието - “надликвидност” се определя като състояние, при което фирмата има по-голяма наличност на ликвидни средства. Както състоянието подликвидност, така и надликвидността са нежелателни. При състояние на подликвидност сигурността на фирмата е застрашена. Тя не може да посрещне своите плащания. При надликвидност рентабилността на инвестицията е нарушена. Между двете състояния се намира оптималната ликвидност, при която наличните платежни средства са в размер, чрез който всички изисквания за платежоспособността са задоволени и се избягват излишните пари в касата и банковата сметка.

По същество съотношенията на ликвидност дават пряка или косвена представа за това, каква е възможността на предприятието да събере достатъчна сума пари за кратък период от време, така че да е в състояние да покрие текущите си зъдължения. Всички значения на стойностите на съотношенията на ликвидност показват една добра възможност за пренасочване на парични средства с цел незабавно посрещане и използване възможности за инвестиране на средства в печеливши дейности. Най-често се привеждат и използват следните по важни съотношения на ликвидност, наричани още коефициент на ликвидност.

Важно значение за фирмата има и имуществената структура. Те се изразява с дела на дълготрайните активи (ДА) респективно на краткотрайните активи (КА) в стойността на цялото имущество на фирмата. Тази важност произтича от това, че дълготрайните и краткотрайните активи са направленията на използване на капитала.

Източниците на информация за анализа са: баланса, справка за капитала и резервите, справка за дълготрайните активи, справка за вземанията, задълженията и обезпечените заеми; справка за притежаваните ценни книжа; справка за разликите от оценката на активите и пасивите съгласно чл. 22, 24, 25 и 31 от закона за счетоводството и други.

Този анализ има за цел да установи, до каква степен фирмата е финансирана от своята собственост, каква е структурата на капитала.







Всички авторски права на дадената статия са запазени и собственост на Екипът на  Razrabotkite / - / съгласно Закона за Авторското Право и сродните му права - чл.1 , чл.2, чл.3 /
Копирането или включването на тази или друга статия във друг сайт , вестник , или медия без знанието на Екипът на  Razrabotkite  е забранено , съгласно закона за Авторското право и Сродните му права






Тагове:   анализ,   методика,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 431669
Постинги: 195
Коментари: 35
Гласове: 93