ІІ. Потребност и полезност – Свойството на едно благо да задоволява определена потребност и да има полезен ефект определя неговата полезност. Под благо се разбира стоката с нейните потребителни свойства, заради който тя се реализира на пазара. Полезността за различни потребители е различна. Субективните вкусове и предпочитания си казват думата. Затова полезността на стоката е тяхната субективна способност да задоволяват или субективно усещане на удоволствие или неудоволствие от потребление на стоките и услугите. Например: посещение в опера е огромно удоволствие за музиканта и истински дисконфорт за този който не оценява музиката. През 19 и началото на 20 век се е считало че е възможно да се измери полезността количествено т.е. така наречената кардинална полезност с мерни единици наречени “Ютили”. По късно станало ясно, че е невъзможна количествената мярка на полезния ефект. Затова пробива по-късно така наречената ординална концепция според която могат да се измерват не абсолютните значения на полезността, а интервалите между различните равнища на удовлетвореността (качествената страна).
ІІІ. Обща и пределна полезност. Закон за намаляващата се пределна полезност.
Пределната полезност е допълнителната полезност която се получава от последователното потребление на всяка следваща единица и отделно благо. Категорията пределна полезност е централна в теорията за пределните величини. Пределната полезност е още полезния ефект от пределния продукт т.е. от този продукт който очертава предела на потреблението. Затова пределната полезност се измерва с прираста на полезността е резултат на прираста на потреблението на дадено благо. Ако след сутрешната си чаша кафе изпием още една пределната полезност ще бъде прираста на нашето удовлетворение от втората чаша кафе, ако изпием и трета съответно третата чаша кафе можем да изразим пределната полезност с формула
|
М – пределно МU – пределна полезност от потреблението на дадено благо U – полезност Х – количество на благото D- изменението
|
Общата полезност – субективност от всички пределни полезности от потреблението на всички блага. Преди около половин век икономистите формирали по аналогия на закона за намаляващата се възвръщаемост, закона за намаляващата се пределна полезност. Според него полезността на всяка следваща единица от употребяваните стоки и услуги намалява. Ако консумираме повече стока общата полезност ще нараства но пределната ще намалява. В това се състой и самият закон – със намаляването на сумата на консумираните стоки, нараства общата полезност но намалява пределната. Това може да поясним със следния табличен и графичен пример:
От таблицата може да се забележи, че общата полезност е равна на сумата от пределната полезност.
Графика на общата полезност
|
|
Обща полезност |
Пределна полезност |
|
0 1 2 3 4 5 |
0 4 7 9 10 10 |
0 4 3 2 1 0 |
Графика на пределната полезност
От графиката се вижда, че пределната полезност намалява и кривата е низходяща, а графиката на общата полезност е възходяща и е равна на сумата от всички пределни полезности придавани последователно към първата.
За пръв път разбиране за подобна зависимост наблюдава известният шведски математик Даниел Бернули през 1758г. Забелязвайки, че хората продължават да играят на комар с намаляващо се желание не само когато губят, но и когато печелят. По-късно с тази зависимост се занимава и английският философ Джереми Бентам, който провъзгласи, че един от принципите, върху които трябва да се изгради обществото е полезността. Той е автор на идеята, според която суровото наказание предпазва от криминалното престъпление.
ІV.Кривата на безразличието – потребителите се стремят да максимизират съвкупната полезност. За тях това означава не просто увеличаване потреблението си, а да увеличат степента на удовлетворение от потреблението. Съвкупната полезност за потребителя е функция от потреблението на всички продукти и услуги. U=F(C1 C2 C3) U - съвкупна полезност; С - потребление на стоки.
Системата на удовлетворение от потреблението е резултат не от избора на една стока, а от цялата комбинация от стоки, които пълнят потребителската кошница. Да си представим една двуотраслова икономика, където се произвеждат и потребяват само две стоки – вино и котлети. Ние искаме да проучим как потребителските вкусове ще определят различни комбинации от двете стоки задоволяващи различни потребители. Знаейки, че ресурсите са ограничени и потребителят трябва да избира. За едни потребители ще бъде най-съблазнителна първата комбинация, за други втората и т.н. Предполагаме, че потребителят ще избере някоя от комбинациите на двете стоки с различни пропорции. Цената е еднаква и за двете комбинации. Предполагаме още, че има градация във вкусовете и още, че потребителят винаги предпочита повече пред по-малко. Различните комбинации ще ни донесат едно и също удовлетворение в потреблението. Комбинацията от две стоки в различни количества, които задоволяват в еднаква степен нашите вкусове ни позволяват да определим кривата на безразличието.
Варианти на пазарната кошница
|
Пазарна кошница |
Вино в литри |
Котлети в килограми |
|
|
1 |
1 |
4 |
Е |
|
2 |
1 |
6 |
E1 |
|
3 |
2 |
3 |
D |
|
4 |
2 |
4 |
D1 |
|
5 |
3 |
2 |
C |
|
6 |
3 |
3 |
C1 |
|
7 |
4 |
1 |
B |
|
8 |
4 |
2 |
B1 |
|
9 |
5 |
0 |
A |
|
10 |
5 |
1 |
A1 |
