Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2011 12:10 - . Мониторинг на околната среда - определение, същност.
Автор: razrabotkite Категория: Бизнес   
Прочетен: 2995 Коментари: 0 Гласове:
0



 Постоянната комисия по екология при ООН определи мониторинга на околната среда като система от повторни наблюдения върху елементите на околната среда в пространството и времето с определени цели в съответствие с предварително подготвени програми. Обекти на мониторинга може да бъдат природни, антропогенни или природноантропогенни системи.

     Мониторинга на околната среда е система за наблюдение и контрол за състоянието на околната на човека среда с цел да се разработват мероприятия за нейното опазване, за рационално използване на природните ресурси, за предупреждение при ситуации критични, вредни и/или опасни за здравето на хората, живите организми и техните съобщества, природни комплекси и обекти.

     Целта на мониторинга не е само пасивна констатация на факти, но провеждането на експерименти, както и моделирането на процеси в качеството на основа за прогнозиране.

     Мониторингът е специална информационна система за повтарящи се наблюдения и анализ на един или повече елементи върху състоянието на природната среда, предназначена да регистрира , преценява и прогнозира въздействието на антропогенните фактори.

     Системата, чрез която се наблюдават, анализират и прогнозират измененията в състоянието на биосферата, настъпили или  настъпващи вследствие на антропогенното въздействие се нарича екологичен мониторинг. Екологичния мониторинг е система за наблюдение, анализ, оценка и прогнозиране на състоянието на компонентите на околната среда, но не се включва намеса в нея. Екологичния мониторинг само дава необходимата информация за такава намеса.

 

 

     ІІІ. Видове мониторинг на околната среда.

 

     В зависимост от нивото и предмета си, се разграничават най-общо три основни вида мониторинг на околната среда:

v     Биоекологичен (санитарно-хигиенен);

v     Геосистемен или геоекобиологичен (природно-стопански);

v     Биосферен.

     На настоящия етап все още се дискутират и изясняват взаимовръзките и съподчинеността между биологичния и екологичния мониторинг. Целите и задачите между тези два основни вида мониторинг не са достатъчно ясно разграничени.

     Под биоекологичен мониторинг следва да се разбира система от наблюдения, оценки и прогнози на различни изменения в биотата , предизвикани от фактори с антропогенен произход. В същото време следва да се отчита общопризнатия в последно време факт, че на земното кълбо практически няма участък, който да не е подложен на пряко или косвено въздействие на антропогенната дейност. В този смисъл биологичния мониторинг е длъжен да обхване наблюдението върху всичко, което е живо на нашата планета.

     Структурата на биоекологичния мониторинг включва взаимно свързани подпрограми в съответствие с различните нива на организация на биологичните системи. При такъв подход може да се разграничи:

·        субклетъчно равнище на организацията, на която съответства генетичния мониторинг;

·        клетъчно равнище на организацията, на което съответства биохимичния мониторинг;

·        организмено равнище на организацията, на което съответства физиологичния мониторинг;

·        популационно и биоценологично равнище на организацията, на което съответства екелогичния мониторинг;

 

Главните цели на екологичния мониторинг са наблюдението, оценката и прогнозата за състоянието на абиотичните съставки на биосферата, в т.ч. изменения в равнището на замърсяване на природната среда, обратната реакция на екосистемите на тези изменения и антропогенните изменения в екосистемите.

През последните години все по-често се говори за биоекологичен или санитарно-хигиенен мониторинг, основната задача на който е наблюдението на състоянието на околната среда от гледна точка на нейното влияние преди всичко върху здравето на човека. При решаването на тази основна задача все по-голямо значение придобива системата на мониторинга на генетичните показатели. Отделното замърсяващо вещество може да влияе непосредствено върху генетичния материал или да предизвика различен вид мутации.

В зависимост от обхвата  биоекологичния мониторинг бива: глобален, национален, регионален, локален.

За осъществяването на мероприятия, свързани с глобалния мониторинг е необходимо наличието на базов (фонов) мониторинг. За базов мониторинг може да послужат продължително действащи териториални комплекси с минимални или практически нулеви предшестващи антропогенни въздействия. Необходимо е да има места, в които се е съхранило някакво нулево равнище на качеството на средата, в сравнение с което би се установила степен на въздействие на човека върху биосферата.

През последните години рязко нарасна и делът на информацията в системата на глобалния мониторинг, която се получава от изкуствените спътници на Земята. Тази информация не може да бъде получавана по друг начин.

Мониторинга на околната среда може да обхваща биотичните и абиотичните компоненти на биосферата – съответно се разграничава биологичен и геофизичен мониторинг.

 

Мониторингът се осъществява на три равнища:

Биосферно равнище: най-високото ниво, осигурява наблюдение, оценка и прогноза върху глобалните фонови изменения на биосферата. Обект на биосферния мониторинг са: атмосферата на озоновия екран, растителността и почвата, фауната и хидросферата. Основни показатели са: радиационните баланси, последиците от топлинното замърсяване, газовия състав на праховото замърсяване на атмосферата, замърсяването на водоемите, водните баланси и кръговрата на водата, глобалните характеристики за състоянието на почвата , флората и фауната, едромащабните баланси на кислорода и въглеродния двуокис с оглед прогнозиране ефективността на фотосинтезата и дишането.

Гносеологично ниво – осигурява наблюдение оценка и прогноза върху състоянието на екосистемите , природните комплекси и др. – може да бъде природностопански , регионален мониторинг.  

Обект на наблюдение са: изчезващите видове растения и животни, природните и изкуствени екосистеми, водоеми и др.

Основни показатели са: ПДК на токсичните вещества, естествените способности на екосистемите за самоочистване, енергийно-материалните баланси, показателите за биологичната продуктивност, коефициенти на полезно използване на ресурсите от природните екосистеми  и др.  

Главни центрове на информация са:  опитните станции и служби в селското и горско стопанство, природните резервати, специализираните екологични станции и др.

Степентта на нарушение на природните комплекси и екосистемите се определя чрез сравнение с ненарушени екосистеми или по динамика на тези изменения.

 

Биоекологичен мониторинг – местен, биологичен, санитарно-хигиенен , санитарно-токсикологичен мониторинг за състоянието на околната среда с оглед на нейното влияние върху хората, животните и растителните съобщества. Анализира се преди всичко степента на замърсяване в резултат на антропогенната дейност, като се определя не само количеството и видът на химичните замърсители, но и шумовото замърсяване, наличието на алергии , прах, патогенни микроорганизми, неприятни миризми и др. Главни центрове на информация са хидрометереологичните, водно-стопанските, хигиенно-епидемиологичните и екологичните служби и др.

 

Поради това, че мониторинга включва не само наблюдение, но и оценка на фактическото състояние на околната среда, както и прогнозиране на нейните изменения и в зависимост от обхвата , задачите, направленията, са различават:

·        Биосферен (глобален) мониторин;

·        Регионален, локален ( импактен) мониторинг;

·        Екологичен;

·        Биологичен;

·        Санитарно-токсикологичен;

·        Международен;

·        Национален;

·        Базов (фонов);

·        Непосредствен мониторинг;

·        Дистанционен ( в т.ч. авиационен и космически) мониторинг

 

     ІV. Класификация на системата за екологичен мониторинг.

 

v     В зависимост от обхвата се различават следните видове мониторинг:

·  районен, регионален, национален ( в границите само на една страна) мониторинг;

·  международен (трансграничен) мониторинг – когато обхваща няколко страни;

·  глобален мониторинг – отнасящ се за цялата планета;

 

v     Според реакцията на основните елементи на биосферата:

·  геофизичен мониторинг – обхваща абиотичната част на биосферата в макро и микро мащаби , включително и за големите системи като времето и климата;

·  медико-биологичен мониторинг – обхваща биотичната част на биосферата и нейната реакция на антропогенно въздействие на различни нива от клетъчно до популация;

·  екологичен мониторинг – обхваща химически, геофизични и биологични наблюдения и връзките между тях.

 

v     Според различните видове среди:

·  за атмосферата;

·  за хидросферата;

·  за литосферата;

·  за биотичната среда;

 

v     Според факторите и източниците на въздействие :

·  мониторинг за източниците на замърсяване;

·  мониторинг на замърсяващите компоненти – токсични вещества ( газове, пари, прах, аерозоли) , различни излъчвания ( шум, вибрации, и др.) Тук се включват токсичните елементи и техните съединения , токсични полупродукти и продукти от химически взаимодействия, включително и радиоактивни замърсители.

 

v     По остри глобални проблеми:

·  мониторинг на океана;

·  мониторинг за озоновия слой (проблеми по изтъняването);

·  климатичен мониторинг

 

v     По методи на наблюдение:

·  мониторинг  по физични, химични и биологични показатели;

·  дистанционен (аерокосмически) или спътников мониторинг. Осоществява се чрез дистанционно аерокосмическо изследване на земята.

 

 

 

     V. Национална система за мониторинг на околната среда, видове мониторинг.

     Националната система за мониторинг на околната среда обхваща територията на цялата страна и поддържа информационни бази данни на национално и регионално ниво. Изпълнителната  Агенция по околна среда (ИАОС) е администрация към Министъра на околната среда и водите за осъществяване на ръководни, координиращи и информационни функции по отношение на контрола и опазването на околната среда в България. Агенцията проектира и управлява Националната система за мониторинг на околната среда и информацията за състоянието на компонентите и факторите на околната среда за територията на цялата страна.  Тя е и Национален референтен център в рамките на Европейската агенция по околна среда

        Основните видове мониторинг, които осъществява ИАОС са мониторинг и контрол на: качеството на атмосферния въздух, подземните и повърхностни води, земните недра, земи и почви и радиологичен мониторинг.

v       Контрол на качеството на атмосферния въздух.

     Основните измервани показатели са:общ прах, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород, оловни аерозоли, фини прахови частици, озон, въглероден оксид, както и амоняк, хлор, аерозоли на сярната киселина, аерозоли на солната киселина, фенол, арсенови аерозоли и тежки метали. Всички автоматични станции измерват и метеорологични данни - температура, скорост и посока на вятъра, слънчева радиация, атмосферно налягане, влажност на въздуха.

     Провежда се ежегоден задължителен контрол на емисиите на вредни вещества от големите промишлени обекти. Събират се и се анализират и статистически данни за над 2000 промишлени обекта, както и за всички останали антропогенни и неантропогенни източници на емисии, съгласно класификацията на Европейския съюз. Част от данните се получават от НСИ, а другата от РИОСВ.

v     Мониторинг на повърхностни и на подземните води.

     Националната мрежа за мониторинг на повърхностните води се състои от 250 пункта за ръчно пробонабиране и 3 автоматични станции на р. Струма, Места и Марица, за наблюдение и контрол в реално време.

     Основните измервани показатели са: температура, pH, разтворен кислород, наситеност с кислород, електропроводимост, перманганатна окисляемост, БПК, азотни показатели, фосфор, разтворими и неразтворими вещества, ХПК, хлориди, сулфати. Измерват се и водни количества.


     Биологичен мониторинг на повърхностни течащи води.

При анализа на пробите е използван Биотичен индекс (БИ) за оценка качеството на повърхностните течащи води с 5-степенна скала. Тази широко мащабна мрежа за биомониторинг е важно допълнение на физико-химичния мониторинг, като отчита ефектите от интегралното замърсяване върху водните екосистеми.
     Микробиологичен мониторинг на повърхностни води.

Анализират се всички микробиологични показатели - общ брой микроорганизми, общ коли-титър, терморезистентни коли-форми и патогени.

v     Мониторинг на земни недра, земи и почви.

     Замърсяване на почвите с тежки метали и металоиди

     Основни замърсители, които се наблюдават са олово, кадмий, цинк, мед и арсен. За някои райони се провеждат допълнителни изследвания по отношение на специфични за тях замърсители.

     Замърсяване на почвите с органични замърсители

     Извършва се мониторинг на почвите от замърсяване с три групи органични съединения: полиароматни въглеводороди (PAHs), полихлорирани бифенили (PCBs) и органохлорни пестициди. Извършва се наблюдение на складовете за съхранение на залежали и забранени за използване препарати за пестицидна защита.


     Вкисляване на почвите

     Анализира се киселинноста на почвата (pH в KCl) и съдържанието на обменните йони - H+, Al3+ , Mn2+, Ca2+ , Mg2 на 70 полигона.

     Засоляване на почвите

     Мониторинговата мрежа включва 13 полигона и е организирана в зависимост от типа засоляване.

     Ерозия на почвите

     Съгласно техническия проект за мониторинг е необходимо да се организира работа по трите типа ерозия - водоплощна, ветрова и иригационна ерозия. На този етап е разработен математически модел за оценка на водоплощната ерозия.
    

     Опазване на земните недра

     Информацията се събира веднъж годишно посредством информационни карти за добив на подземни богатства, генерирани и оползотворени отпадъци по вид суровина, видове и количества отпадъчни води , нарушени и рекултивирани терени по вид суровина.

v     Радиологичен контрол.

     Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон в България (RaMo) е в съответствие с поетите от страната ни международни задължения. Състои се от 26 Локални мониторингови станции (ЛМС) за гама-фон, обхващащи цялата територия на страната. По-голяма гъстота от мониторингови станции има около АЕЦ "Козлодуй". Показателите, по които се извършват контролни наблюдения са съдържание на естествени и техногенни радионуклиди в почви, седименти, отпадни продукти; специфичната обща алфа и бета активност и съдържание на уран, радий и тритий в повърхностни и подземни води, радон над отвали от уранодобивната, миннодобивната и топлоенергийната промишленост и в населени места в близост до тях; радионуклиди в атмосферен въздух.

 

     VІ. Заключение.

     В заключение трябва да се отбележи, че настоящата работа не претендира за пълнота и изчерпателност при развитието на темата. Все пак се направи  кратка характеристика на мониторинга като дейност за опазване, възпроизводство и/или управление на околната среда. Разгледаха се  видовете мониторинг , съгласно научната литература. Представи се кратко и  Националната система за мониторинг на околната среда, както и видовете мониторинг, които осъществява Изпълнителната Агенция по околна среда.

 



Тагове:   monitoring,


Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 898908
Постинги: 230
Коментари: 36
Гласове: 105