Постинг
17.02.2011 11:28 -
Александър Велики и Балканите
Александър Велики и Балканите
Александър Велики и Балканите
Отслабването на Одриската държава през втората половина на ІV в. пр.Хр. извежда нова политическа доминанта на Балканите – Македонското царство, начело с Филип ІІ Македонски (382–336 г. пр.Хр.). Филип успява да покори значителна част от тракийските земи. След смъртта му на престола сяда неговият син Александър, известен в историята като Велики. В резултат на походите му в Азия, македонската държава се превръща в световна империя. Ученик на Аристотел, Александър се стреми да наложи господство на елинската култура. Пример за влиянието й върху тракийското изкуство и култура на Балканите са Казанлъшката гробница, гробницата от с. Свещари (северозападно от дн. гр. Исперих), великолепният златен сервиз на т. нар. Панагюрско съкровище.
Плутарх описва неговата външност така: „ «Външността на Александър най-добре е предадена от статуята на Лизип, и самият той счита, че само този скулптор е достоен да вае неговото изображение. Този майстор е съумял точно да възпроизведе това, на което впоследствие подражават много от приемниците и приятелите на царя, — лекия наклон на шията наляво и морния поглед. Апелес, рисувайки Александър в образа на гръмовержец, не предава свойствения на царя цвят на кожата, а го изобразява по-тъмен, отколкото е в действителност. Както казват, Александър е бил много светъл, и бледостта на кожата му на места преминавала в червенина, особено на гърдите и лицето. “ —Плутарх. Успоредни животописи: Александър Македонски
Още от ранните си години Александър е подготвян за дипломация, политика, война. Негови възпитатели и наставници са били: родственика по майчина линия Леонид, към когото съхранява дълбока привързаност до зряла възраст, въпреки строгото спартанско възпитание в детството; шута и актьор Лизимах; а от 343 пр.н.е. — великия философ Аристотел, под чието ръководство Александър получава класическо гръцко образование — риторика, литература, естествени науки, медицина и философия. Аристотел дава копие от Илиада и нож, който Александър винаги крие под възглавницата си. Още като дете, Александър се отличава от връстниците си — равнодушен е към физическите забавления и им се отдава доста умерено; за сметка на това, честолюбието му е безгранично. Равнодушен към богатството, той неистово завижда на славата на баща си и мечтае за блестящи подвизи. Любимата му книга е героическия епос „Илиада“ на Омир, макар че, под влиянието на Аристотел, цени и уважава древногръцките философи и се интересува от гръцка литература. Като юноша не проявява интерес към жените, но затова пък на 10-годишна възраст успява да укроти Буцефал — жребеца, заради чиито опърничав нрав се отказва самия цар Филип.
Плутарх пише за характера на Александър: „ Филип видял, че Александър по природа е упорит, а когато се разсърди — не отстъпва пред никаква сила, но затова пък с разумни слова лесно може да бъде склонѐн за приемането на правилното решение; ето защо бащата се старал повече да убеждава, отколкото да заповядва. “ —Плутарх. Успоредни животописи: Александър Македонски
На 16-годишна възраст, Александър е оставен да царува в Македония, когато Филип обсажда Византион, и жестоко и безпощадно смазва въстанието на тракийското племе меди. След две години, през 338 пр. н. е. в битката при Херонея, Александър показва лично мъжество и пълководни умения, водейки лявото крило на македонската войска, пред погледа на опитните военачалници. Александър демонстрира склонността си към авантюри още в юношеството си, когато без волята на баща си, иска да се ожени за дъщерята на Пиксодар, владетеля на Кария. През 339 пр.н.е. Филип се жени за пети пореден път за Клеопатра от Македония (нека не се бърка с някоя от египетските владетелки Клеопатра, нито със сестрата на Александър, която също се казва Клеопатра). Гръцките екскурзоводи казват, че сестра му се е казвала Тесалоники и град Солун е кръстен на нея. Тъй като майката на Александър, Олимпия, е родом от Епир, а мащехата му Клеопатра е истинска македонка, това води до спор за наследяването на престола от Александър. Скоро след като Александър се скарва с баща си по този повод, двамата се помиряват и Александър се завръща у дома за сватбата на родната си сестра с епирския цар Александър I.
Възкачване на престола По време на сватбените тържества, Филип е убит от своя телохранител Павзаний. Наследници на Филип са само Александър, син на Олимпиада, и Аридей, незаконен син от любовницата му Филина. Макар, че жената на Филип, Клеопатра, ражда точно преди убийството дъщеря, нейните влиятелни родственици биха могли да поддържат друг кандидат за трона, от които реален претендент е Аминт, син на македонския цар Пердика III и братовчед на Александър. В действителност, Аминт вече е бил цар като малък, но неговия опекун — Филип, сам заема трона, в качеството на компенсация на женитбата на Аминт с дъщеря си Кинана. Македонската войска, която добре познава Александър и видяла го вече в сражения, го провъзгласява, тогава 20-годишен, за наследник на престола и нов цар на Македония. При встъпването си на македонския престол, първият ход на Александър е да се разправи с предполагаемите участници в заговора и убийството на баща му и, по македонска традиция, с възможните претенденти за трона — нарежда Аминт да бъде екзекутиран, правейки по този начин сестра си Кинана вдовица. Аристокрацията и народа привлича на своя страна, отменяйки данъци. След това Александър организира конгрес в Коринт, на който гърците са принудени да подтвърдят съюза си с Македония. Имайки за гръб все още спокойната Гърция, наблюдаваща действията на новия цар, през есента на 335 пр.н.е. той тръгва на поход срещу тракийските и илирийските племена, въстанали при вестта за смъртта на Филип. В редица сражения племената са разгромени, а останалите предпочитат да встъпят в съюз с Македония. Докато Александър урежда делата си на север, на юг, в края на лятото, под влиянието на лъжливия слух за смъртта на Александър, избухва въстание в Тива, най-пострадалия от Филип гръцки град. Жителите на Тива призовават на въстание цяла Гърция, но гърците, на думи изразявайки солидарност с тиванците, предпочитат да изчакат, наблюдавайки отстрани развитието на събитията. В напрегнатата ситуация Александър не губи време и със стремителен марш придвижва армията си от Илирия до Тива. Обсадата продължава няколко дни. Градът е завзет със щурм, разграбен, а цялото население — отведено в робство. Цяла Гърция е поразена както от съдбата на древния град, един от най-големите и силни в Елада, така и от бързата победа на македонското оръжие. Жителите на градовете сами предават на съд политиците, призоваващи към бунт против македонската хегемония. Сега политическата обстановка позволява на Александър да осъществи замисъла на баща си Филип (и въобще на много гърци) за завоевателен поход против Персийската империя.
Отслабването на Одриската държава през втората половина на ІV в. пр.Хр. извежда нова политическа доминанта на Балканите – Македонското царство, начело с Филип ІІ Македонски (382–336 г. пр.Хр.). Филип успява да покори значителна част от тракийските земи. След смъртта му на престола сяда неговият син Александър, известен в историята като Велики. В резултат на походите му в Азия, македонската държава се превръща в световна империя. Ученик на Аристотел, Александър се стреми да наложи господство на елинската култура. Пример за влиянието й върху тракийското изкуство и култура на Балканите са Казанлъшката гробница, гробницата от с. Свещари (северозападно от дн. гр. Исперих), великолепният златен сервиз на т. нар. Панагюрско съкровище.
Смъртта на Александър Велики през 323 г. пр.Хр. разделя огромната империя. Властта в Тракия наследява военачалникът Лизимах. Сред Траките нееднократно избухват бунтове срещу чуждото владичество, сцена от които е изобразена в Казанлъшката гробница.
През втората половина на ІІІ в. пр.Хр. по тракийските земи се появяват и Келтите. Те дори основават свое царство със столица Тиле. Присъствието им обаче е сравнително кратко. Към днешните български земи все по-настойчиво отправя взор Римската република.
Александър Македонски е роден на 21 юли[1] 356 г. пр.н.е. в град Пела, тогавашната столица на Древна Македония. Негов баща е цар Филип II, а негова майка царица Олимпия. Самият Александър по традиция води рода си от митичния Херакъл чрез царете на Аргос, от които, според легендата, произлиза първия македонски цар Каран. Плутарх описва неговата външност така: „ «Външността на Александър най-добре е предадена от статуята на Лизип, и самият той счита, че само този скулптор е достоен да вае неговото изображение. Този майстор е съумял точно да възпроизведе това, на което впоследствие подражават много от приемниците и приятелите на царя, — лекия наклон на шията наляво и морния поглед. Апелес, рисувайки Александър в образа на гръмовержец, не предава свойствения на царя цвят на кожата, а го изобразява по-тъмен, отколкото е в действителност. Както казват, Александър е бил много светъл, и бледостта на кожата му на места преминавала в червенина, особено на гърдите и лицето. “ —Плутарх. Успоредни животописи: Александър Македонски Александър Македонски е роден на 21 юли 356 г. пр.н.е. в град Пела, тогавашната столица на Древна Македония. Негов баща е цар Филип II, а негова майка царица Олимпия. Самият Александър по традиция води рода си от митичния Херакъл чрез царете на Аргос, от които, според легендата, произлиза първия македонски цар Каран.
Плутарх описва неговата външност така: „ «Външността на Александър най-добре е предадена от статуята на Лизип, и самият той счита, че само този скулптор е достоен да вае неговото изображение. Този майстор е съумял точно да възпроизведе това, на което впоследствие подражават много от приемниците и приятелите на царя, — лекия наклон на шията наляво и морния поглед. Апелес, рисувайки Александър в образа на гръмовержец, не предава свойствения на царя цвят на кожата, а го изобразява по-тъмен, отколкото е в действителност. Както казват, Александър е бил много светъл, и бледостта на кожата му на места преминавала в червенина, особено на гърдите и лицето. “ —Плутарх. Успоредни животописи: Александър Македонски
Още от ранните си години Александър е подготвян за дипломация, политика, война. Негови възпитатели и наставници са били: родственика по майчина линия Леонид, към когото съхранява дълбока привързаност до зряла възраст, въпреки строгото спартанско възпитание в детството; шута и актьор Лизимах; а от 343 пр.н.е. — великия философ Аристотел, под чието ръководство Александър получава класическо гръцко образование — риторика, литература, естествени науки, медицина и философия. Аристотел дава копие от Илиада и нож, който Александър винаги крие под възглавницата си. Още като дете, Александър се отличава от връстниците си — равнодушен е към физическите забавления и им се отдава доста умерено; за сметка на това, честолюбието му е безгранично. Равнодушен към богатството, той неистово завижда на славата на баща си и мечтае за блестящи подвизи. Любимата му книга е героическия епос „Илиада“ на Омир, макар че, под влиянието на Аристотел, цени и уважава древногръцките философи и се интересува от гръцка литература. Като юноша не проявява интерес към жените, но затова пък на 10-годишна възраст успява да укроти Буцефал — жребеца, заради чиито опърничав нрав се отказва самия цар Филип.
Плутарх пише за характера на Александър: „ Филип видял, че Александър по природа е упорит, а когато се разсърди — не отстъпва пред никаква сила, но затова пък с разумни слова лесно може да бъде склонѐн за приемането на правилното решение; ето защо бащата се старал повече да убеждава, отколкото да заповядва. “ —Плутарх. Успоредни животописи: Александър Македонски
На 16-годишна възраст, Александър е оставен да царува в Македония, когато Филип обсажда Византион, и жестоко и безпощадно смазва въстанието на тракийското племе меди. След две години, през 338 пр. н. е. в битката при Херонея, Александър показва лично мъжество и пълководни умения, водейки лявото крило на македонската войска, пред погледа на опитните военачалници. Александър демонстрира склонността си към авантюри още в юношеството си, когато без волята на баща си, иска да се ожени за дъщерята на Пиксодар, владетеля на Кария. През 339 пр.н.е. Филип се жени за пети пореден път за Клеопатра от Македония (нека не се бърка с някоя от египетските владетелки Клеопатра, нито със сестрата на Александър, която също се казва Клеопатра). Гръцките екскурзоводи казват, че сестра му се е казвала Тесалоники и град Солун е кръстен на нея. Тъй като майката на Александър, Олимпия, е родом от Епир, а мащехата му Клеопатра е истинска македонка, това води до спор за наследяването на престола от Александър. Скоро след като Александър се скарва с баща си по този повод, двамата се помиряват и Александър се завръща у дома за сватбата на родната си сестра с епирския цар Александър I.
Възкачване на престола По време на сватбените тържества, Филип е убит от своя телохранител Павзаний. Наследници на Филип са само Александър, син на Олимпиада, и Аридей, незаконен син от любовницата му Филина. Макар, че жената на Филип, Клеопатра, ражда точно преди убийството дъщеря, нейните влиятелни родственици биха могли да поддържат друг кандидат за трона, от които реален претендент е Аминт, син на македонския цар Пердика III и братовчед на Александър. В действителност, Аминт вече е бил цар като малък, но неговия опекун — Филип, сам заема трона, в качеството на компенсация на женитбата на Аминт с дъщеря си Кинана. Македонската войска, която добре познава Александър и видяла го вече в сражения, го провъзгласява, тогава 20-годишен, за наследник на престола и нов цар на Македония. При встъпването си на македонския престол, първият ход на Александър е да се разправи с предполагаемите участници в заговора и убийството на баща му и, по македонска традиция, с възможните претенденти за трона — нарежда Аминт да бъде екзекутиран, правейки по този начин сестра си Кинана вдовица. Аристокрацията и народа привлича на своя страна, отменяйки данъци. След това Александър организира конгрес в Коринт, на който гърците са принудени да подтвърдят съюза си с Македония. Имайки за гръб все още спокойната Гърция, наблюдаваща действията на новия цар, през есента на 335 пр.н.е. той тръгва на поход срещу тракийските и илирийските племена, въстанали при вестта за смъртта на Филип. В редица сражения племената са разгромени, а останалите предпочитат да встъпят в съюз с Македония. Докато Александър урежда делата си на север, на юг, в края на лятото, под влиянието на лъжливия слух за смъртта на Александър, избухва въстание в Тива, най-пострадалия от Филип гръцки град. Жителите на Тива призовават на въстание цяла Гърция, но гърците, на думи изразявайки солидарност с тиванците, предпочитат да изчакат, наблюдавайки отстрани развитието на събитията. В напрегнатата ситуация Александър не губи време и със стремителен марш придвижва армията си от Илирия до Тива. Обсадата продължава няколко дни. Градът е завзет със щурм, разграбен, а цялото население — отведено в робство. Цяла Гърция е поразена както от съдбата на древния град, един от най-големите и силни в Елада, така и от бързата победа на македонското оръжие. Жителите на градовете сами предават на съд политиците, призоваващи към бунт против македонската хегемония. Сега политическата обстановка позволява на Александър да осъществи замисъла на баща си Филип (и въобще на много гърци) за завоевателен поход против Персийската империя.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 404
