През годините на прехода към пазарна икономика услугите получиха доминиращо значение. Като гъвкава и бързо преустройваща се съобразно пазарните изисквания подсистема на стопанството,те въздействат за развитието на всички дейности в  него. Последните също оказват активно лияние върху услугите чрез динамиката на производството на отраслите,които ги “захранват”, развитието на финансово-кредитната система и др. Неизменна част тот тази система е  застраховането , наложил се като един от доминиращите фактори в сферата нна услугите .

До прехода на страната ни към пазарна икономика услугите и по-точно непроизводствените услуги като застраховането не бяха развити в степен,адекватна на потребностите на стопанството по следните причини:

а/Акцентът в структурната стратегия се поставяше върху производствената сфера /индустрия,селско стопанство,производствени услуги - тренспорт,съобщения,търговия/ -разтежът на националния доход се приемаше като основен показател за ефективността на икономическата политика на страната,а той се създава единствето в  материалното производство

б/ Освен това  цените на всички услуги се определяха административно,а не пазарно, и бяха много ниски,така че нямаше необходимата икономическа мотивация за развитие на тази сфера

В тези години имайки предвид и държавният монопол върху редица отрасли, секторите предлагащи непроизводствени услуги като застраховането държат в застой своето развитие. Тогава единствена застраховтелна компания изцяло държаща  дела на застрахователни услуги у нас е ДЗИ / Държавен застрахователен Институт / , по късно вече се появава и компанията Булстрад – отговаряща за т.нар. застраховака Зелена Карта за чужбина . Вече след отпадане на държавният монопол върху сектора на услугите,  се забелязва и неговото  значително  развитие . То започва и с появата на първото частно  застрахователно дружество  в България  през 1991 г носещо и това име застрахователно дружество България / сега вече част от небезизвестният немски застърахователен гигант Алианц / . И през следващите години този сектор изпреварва по относителен дял БВП и в  заетостта индустрията и селското стопанство.Основание за това твърдение дават не само тенденциите в структурното развитие на нашата икономика в периода на прехода и след това,но и тенденциите в  някои пазарно развити страни в  Западна Европа като Холандия,Дания,Швейзария и др.

През 1994 г.-1995 г. продължава динамично да се развива застрахователният пазар. Автомобилното застраховане бележи значим ръст Втози сектор настъпват сериозни промени в пазарните дялове на отделните застрахователи. Продължава възходящото развитие на застраховки “Живот”, настъпва оживление и при пенсионните застраховки.Тенденцията и за двата сектора в  края на 1995 г. е към растеж.Същевременно застрахователните компании, които провеждат основно имиджова реклама, си дават сметка за прекалено разпиляване на капитал, инвестиран в  изграждане на имиджа и популяризиране на търговската марка. Формира се императив застрахователите да приведат своята дейност на маркетингова основа, което означава да се съобразят в по-голяма степен с потребностите и изискванията на клиентите в изграждането на своите продуктови политики.В популярността и доверието, взети заедно, са факторите, гарантиращи голям и устойчив пазарен дял. През 1995 г. основна част от населението /около 80 %/ имат доверие в застраховането , 15 % не са достатъчно информирани и около 5% не се доверяват на нито една застрахователна компания, присъстваща на застрахователния пазар. Основни мотиви за сключване на застраховки сред индивидуалните потребители са: възможност за спестяване; предпазване от рискове, осигуряване на деца и внуци; осигуряване на старини.

Отново сред мотивиращите фактори за избор на застрахователно дружество с най-голяма тежест е контактът със застрахователния агент.Оказва се, че добрите резултати на едно застрахователно дружество са силно зависими от осъществените лични контакти на негови служители с клиенти, тъй като по този начин по-лесно се печели доверие. Не случайно застрахователните агенти най-често действат, като разширяват клиентелата си в кръга на близки, познати и колеги, тъй като по този начин доверието, спечелено в тези среди, сравнително лесно се прехвърля и върху застрахователя. Начинът на действие на застрахователните агенти придава допълнителна стойност на склонността на потребителите да се влияят от свои близки, познати и колеги.Изборът на застрахователно дружество в този период от време се определя и от ред по-общи фактори като: добро име; популярност; добра информираност за дружеството; просперитет на дружеството; добри застрахователни продукти и др.

Независимо от противоречивите оценки за влиянието на рекламата през 1994 г.-1995 г., повече от 1/3 от анкетираните осъзнават влиянието, което са им оказали рекламните кампании на дружествата. Необходимо е да се има предвид, че реалното влияние на рекламата е много по-голямо, тъй като тя създава средата, в  която става възможно влиянието на личните контакти. Тъй като рекламата действа на подсъзнателно ниво, често хората не си дават сметка за това.В казаното до тук става дума за потребители, които като цяло имат позитивна нагласа и мотивация за застраховане или вече са застраховани. Но има една голяма група хора, които не са застраховани, не ползват услугите на

застрахователите или нямат все още мотиви за това. Основните възпиращи фактори за тази съвкупност от хора са следните: липса на достатъчно свободни парични средства; недоверие към застрахователните компании; неосъзнаване на потребността от застраховане; липса на информация.

През 1996 г. по вторична информация /информация от публикувани специализирани издания/ става ясно, че разглежданият период е противоречив както за икономиката като цяло, така и за застрахователната индустрия.Увеличава се безработицата поради свиване на производството и ликвидиране на редица производствени предприятия. В резултат на това нараства относителният дял на обеднелите, с доходи под социалния минимум. Минималната работна заплата осигурява едва 28 % от необходимите средства за поддържане на социалния минимум, а при пенсиите осигуреността спада до 45%.

Тази картина се отразява негативно върху търсенето и потреблението на застраховки от населението.Процесите обаче са двупосочни, от една страна - се свива потреблението, от друга – на пазара се появяват нови непознати досега застрахователни продукти, като застраховки професионална отговорност, екологични застраховки,застраховки на политически рискове и др. Всичко това, заедно с влизането на Закона за застраховане ще промени значително конфигурацията на пазара, броя и наименованията на застрахователните компании, структурата на пазара, изискванията и поведението на българските потребители и предлаганите застрахователни продукти.Естествено и за периода  1997 г.-1998 г. макроикономическата рамка

в страната не благоприятства развитието на застрахователния пазар, особено що се отнася до икономическите фактори. Това, което променя съществено пазара, участниците в  него, взаимоотношенията на застрахователните компании помежду им и между тях, стопанските субекти и държавата, е действащата вече в  страната законова уредба и процесът на лицензиране на застрахователните дружества.Като основни предпоставки за развитието на българския застрахователен пазар през 1997 г.-1998 г., експертите визират:

• присъствието на чуждестранни инвеститори и възможностите за извършване на застрахователна дейност от чужди застрахователи у нас, нови възможности за потребителите;
• предстояща приватизация на двете най-големи държавни застрахователни компании – ДЗИ ЕАД и ЗПАД „Булстрад”, на които се падат около 2/3 от застрахователния пазар и които все още са предпочитани търговски марки от голяма част от българските потребители;
• възстановяване и развитие на националния застрахователен пазар; държавата чрез застрахователния надзор изпълнява само контролни функции, най-вече с цел защита на интересите на застрахованите.

Развитието на застрахователния бизнес за периода  1999 г.2000 г. се характеризира с процес на деконцентрация. Застрахователните компании, членове на Асоциацията на българските застрахователи, които определят облика на застрахователния пазар, условно могат да се разделят в  следните групи: лидери; застрахователни компании със значимо пазарно присъствие; малки застрахователни компании и нови застрахователни компании. Продължава процесът на преструктуриране на застрахователния пазар, промяна в  пазарните дялове на водещи компании, по-силно изразено през втората година.Интерес представляват резултатите от проведено анкетно проучване през 2000 г.сред 10 от лицензираните застрахователни компании.

Някои по-съществени черти обхващащи аразвитието на застраховането е  периодизацията му са:

• основен проблем на животозастрахователните дружества е данъчното облагане, което е двойно – първо се облага като общ доход при застрахования и второ – като премиен приход при застрахователя;
• експертите считат, че системата на лицензиране е необходимо да ограничава застрахователите по отношение на поеманите рискове с оглед по-качествено обслужване на клиентите;
• една част от анкетираните определят своите маркетингови стратегии като ориентирани към потребителите със стремеж за изпреварващо развитие на нови продукти и развитие на вътрешните си мрежи;
• почти всички анкетирани експерти изразяват мнение, че през последните три години техните продукти са напълно обновени и усъвършенствани съответно на изискванията на пазара и потребителите;
• начините на предлагане на застрахователни продукти са различни в зависимост от големината и профила на застрахователното дружество, както и на изградената пласментна мрежа;
• след лицензирането, рекламната си стратегия променят някои застрахователни дружества, които трябва да наложат ново име или да се позиционират по нов начин в  съзнанието на потребителите.

За успешното европейско интегриране застрахователните експерти считат, че трябва да се решат редица въпроси, един от които е повишаване равнището на застрахователна култура в  страната.

Тенденциите в  развитието на застрахователния пазар и взаимоотношенията между участниците на този пазар за периода 2000 г. – 2003 г. са изведени на база последни маркетингови проучвания и експертни оценки по време на провежданите

ежегодни конференции на тема “Актуални проблеми на застрахователната и осигурителна теория и практика.

1.Застрахователните предприятия отчитат три фактора при своето пазарно поведение: пазарната конюнктура, интересите на своите клиенти и нарастващата конкуренция.

2.Очертава се по-силно развит пазар в  сектора “Общо застраховане” спрямо сектора “Животозастраховане”, което алага популяризиране на информация за същността, ползата и видовете застраховки “Живот”.

3.Нараства делът на рисковото „Животозастраховане”, за сметка на дългосрочните застраховки със спестовен характер.

4.Запазва се лидерството на застраховка “Каско на МПС”в  общия обем застраховки в “Общо застраховане”. 5.Запазва се лидерството на застраховка “Каско на МПС” в общия обем застраховки в “Общо застраховане”.

6.Създаване на пулови обединения срещу големи рискове, стартиране на работата на Националното бюро “Зелена карта” и “Ядрения пул”, необходима разяснителна работа сред институции и население.

Като ограничения за развитието на застрахователния пазар могат да се посочат преди всичко:

o      ниската платежоспособност на населението, която се отразява на търсенето на застрахователни продукти;

o      недостатъчната квалификация на застрахователните посредници като активни участници на застрахователния пазар;

o      ниската застрахователна култура в страната.

Експертните препоръки за по-нататъшното развитие на застрахователния пазар включват следните насоки:

o      усъвършенстване данъчното облагане при „Животозастраховането” и предлагане на нови продукти в  този сектор;

o      премахване на законовата рамка за инвестиране на фондовете при пенсионното и здравното осигуряване и приемане на специален закон за инвестиране в най-важните отрасли за развитието на България;

o      засилване на контрола при нелоялната конкуренция;

o      поетапно увеличаване на застрахователната премия по застраховка “Гражданска отговорност”, обхват до 95%;

o      регламентиране на трудовите правоотношения по Кодекса на труда между застрахователните агенти и брокери и застрахователните компании, към които работят;

o      организиране на система за обучение и сертифициране на застрахователни посредници.

  Дори да се изпълнят на практика всички посочени препоръки, застрахователният бизнес няма да се промени съществено, ако не бъдат предприети конкретни действия за повишаване на застрахователната култура чрез:

1.специализирани проучвания сред експерти, индивидуални и корпоративни клиенти относно равнището на застрахователната култура и необходимостта от нейното повишаване;

2.активизиране издаването на общи и специализирани издания за популяризиране на застрановането  и информиране за предлаганите на пазара продукти;

3. ТВ и радиопредавания на тема застрахован;,

4.образователни програми в  средните и висшите училища;

5. конкретни дейности от страна на институции и браншови организации.

През следващите години 2003, 2004 , 2005 , 2005 , 2006 и средата на 2007. затрахователният пазар , продължава да се развива , като тук основни и предопределящи  фактори  за тоява негово развитеие са :

- навлизането на нови компании на българският пазат , стумулиращо конкутенцията между тях   в борбата им за привличане на повече клиенти

- създаванвето на редица нови застрхователни продукти свързани с определени видове услуги , като например различни видове асистанс / помощ / за клиента

- разширяването на самият сектор застраховане

В заключение на дадената тема , можем да кажем ,че развитието на застрахователният пазар ще продължава да играе решаваща роля в сектора услуги в България и ще спомогне за обагатяване и на застрахователната култура на българина .

 Всички авторски права на дадената статия са запазени и собственост на Екипът на  Razrabotkite / - / съгласно Закона за Авторското Право и сродните му права - чл.1 , чл.2, чл.3 /
Копирането или включването на тази или друга статия във друг сайт , вестник , или медия без знанието на Екипът на  Razrabotkite  е забранено , съгласно закона за Авторското право и Сродните му права