Данъчна ревизия е дейността на данъчните органи, насочена към установяване на данъчните задължения на данъчния субект и за установяване на законосъобразността на действията му на основата на специфичните или репрезентативните методи за контрол.

(2) Данъчната ревизия може да обхваща установяване на:

1. всички данъчни задължения за целия ревизиран период, обхващащ времето, през което не е извършвана данъчна ревизия;

2. всички данъчни задължения за определен от данъчния орган период;

3. отделни видове данъчни задължения за целия ревизиран период;

4. отделни видове данъчни задължения за определен период;

5. данъчни задължения, факти и обстоятелства, доходи или имущества, декларирани от данъчните субекти.

(3) (Доп., ДВ, бр. 63 от 2000 г.) В рамките на данъчната ревизия данъчният орган може да извършва насрещни проверки при други данъчни субекти за установяване на отделни факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на ревизирания данъчен субект, при които не се определят данъчни задължения за проверявания. Когато проверката се извършва при другия данъчен субект, тя завършва с протокол, екземпляр от който му се предоставя.

(4) При извършване на ревизията данъчните органи упражняват предоставените им права по този кодекс.

(5) (Доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчните органи могат да извършват ежедневни, текущи и периодични проверки за спазване на данъчното законодателство в стопански и търговски обекти, както и за констатиране на факти и обстоятелства във връзка с данъчните им задължения, без да е необходимо изрично писмено възлагане.

(6) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) При извършване на проверки по ал. 5 мерките и действията по чл. 77 могат да се извършват от данъчни органи, оправомощени със заповед на главния данъчен директор, на които органи се издава служебна карта, удостоверяваща оправомощаването. За резултатите от проверките се изготвя протокол. Когато констатациите съдържат данни за извършено данъчно нарушение, данъчният орган съставя акт за извършено нарушение и преценява необходимостта от извършване на данъчна ревизия.

Възлагане и срок за извършване на данъчна ревизия
(Доп. на загл., ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

Чл. 68. (1) Данъчна ревизия може да се възлага от:

1. (доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) териториалния данъчен директор или определен от него орган на териториалната дирекция на данъчната администрация - за данъчните субекти, регистрирани или подлежащи на регистрация в териториалната данъчна дирекция, както и в случаите по чл. 72 и 73;

2. (доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) регионалния данъчен директор - за данъчните субекти, регистрирани или подлежащи на регистрация на територията на регионалната данъчна дирекция, в случаите, предвидени в този кодекс;

3. главния данъчен директор или определено от него лице от главната данъчна дирекция - за всички данъчни субекти.

(2) (Доп., ДВ, бр. 38 от 2004 г.) Органите по ал. 1 могат да възлагат данъчна ревизия и по искане на данъчния субект по ред, определен от главния данъчен директор. Органите по ал. 1, т. 3 задължително възлагат данъчна ревизия в 14-дневен срок от получаването на решението на Сметната палата, с приложени към него материали от одита или одитния доклад по чл. 51, ал. 1 от Закона за Сметната палата.

(3) С акта за възлагане на данъчната ревизия органът, възложил ревизията, определя:

1. ревизирания данъчен субект;

2. ревизиращите данъчни органи;

3. данъчния орган от тях, който издава данъчния ревизионен акт;

4. други лица, участващи в ревизията;

5. срока за извършване на ревизията, както и други обстоятелства, имащи значение за ревизията;

6. (нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) ревизирания данъчен период;

7. (нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) вида на ревизираните данъчни задължения.

(4) (Доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Актът за възлагане може да бъде изменян от органа, възложил данъчната ревизия с нов акт за възлагане. Изменението се счита за извършено от датата на издаване на новия акт за възлагане, който се връчва по общия ред.

(5) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.; доп., бр. 42 от 2003 г.) До три месеца от датата на издаване на първоначалния акт за възлагане по ал. 3 данъчната ревизия трябва да бъде завършена. В случаите, когато в 30-дневен срок от издаване на акта за възлагане е установено по отношение на ревизирания субект наличие на основания по чл. 50, ал. 1 и по чл. 70, ал. 1, срокът по изречение първо започва да тече от датата на връчване на акта.

(6) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.; доп., бр. 42 от 2003 г.) Ако срокът по ал. 5 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец с нов акт за възлагане след мотивирано разрешение от териториалния данъчен директор. Когато ревизията е възложена от главния данъчен директор и срокът по ал. 5 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен от главния данъчен директор в срока по предходното изречение след мотивирано предложение от органа, определен да издаде данъчния ревизионен акт.

(7) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.; доп., бр. 42 от 2003 г.) Ако при изключителни случаи срокът по ал. 6 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен само от министъра на финансите след мотивирано предложение на главния данъчен директор. Мотивираното разрешение по ал. 6 и мотивираното предложение по ал. 6 и 7 с даденото съгласие от главния данъчен директор или от министъра на финансите се връчват на ревизираните лица едновременно с акта за възлагане.

(8) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.; доп., бр. 42 от 2003 г.) Данъчната ревизия завършва с издаване на данъчен ревизионен акт в срока по чл. 108, ал. 1. След изтичане на този срок не могат да се извършват действия, водещи до промяна на установените вече в него данъчни задължения, освен в случаите, когато този кодекс предвижда друго.

Уведомяване за данъчна ревизия

Чл. 69. Уведомяването за данъчна ревизия се извършва при започването на ревизията чрез връчване на данъчния субект на екземпляр от акта за възлагане.

Спиране на ревизията

Чл. 70. (1) Ревизията може да се спре:

1. в случай на непреодолима сила - от деня на настъпване на събитието;

2. в случай на внезапно заболяване на лице или лица, чието участие в ревизията е наложително, като заболяването се удостоверява с надлежен медицински документ;

3. когато лицето не е намерено на данъчния адрес;

4. при други обстоятелства, предвидени със закон.

(2) При наличие на основанието по ал. 1, т. 2 преценката се прави от данъчния орган, възложил ревизията.

(3) Данъчният орган, възложил данъчна ревизия, може да разпореди спирането й при образувано административно или съдебно производство, което е от значение за изхода на ревизията, след представяне на удостоверение за горните обстоятелства, издадено от органа, пред който е образувано производството.

(4) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Непосредствено след отпадане на основанието за спиране органът, назначил ревизията, издава нов възлагателен акт за възобновяване на ревизията, с който се определят началото и новият срок на ревизията.

Необжалваемост

Чл. 71. Актовете и отказите на данъчните органи за възлагане, отлагане, спиране и възобновяване на данъчна ревизия не подлежат на обжалване.

Място на провеждане на ревизията

Чл. 72. (1) Данъчният субект предоставя подходящо място и създава условия за извършване на ревизията и определя лица за контакт с данъчните органи и за оказване на съдействие по време на ревизията.

(2) При невъзможност за осъществяване на ревизията при данъчния субект или по преценка на ревизиращия орган тя се извършва в помещения на данъчната дирекция. В този случай се съставя протокол в два екземпляра и опис на документите, които се предоставят на данъчния орган. Данъчният орган отговаря за опазване на предадените му по опис документи.

(3) Когато в хода на данъчната ревизия е необходимо да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на ревизирания данъчен субект, осъществявана от него или негови поделения или в обекти в района на друга териториална дирекция, органът, възложил ревизията, командирова ревизиращите данъчни органи в съответното населено място за установяване на тези обстоятелства.

(4) (Изм., ДВ, бр. 63 от 2000 г.) В случаите по чл. 67, ал. 3 органът, определен да издаде данъчния ревизионен акт, може да изисква и писмено данни от друг данъчен орган за друг данъчен субект.

(5) Данъчните субекти, на които се извършва насрещна проверка, са длъжни да оказват съдействие на данъчните органи съгласно разпоредбите на този кодекс.

Данъчна проверка по делегация

Чл. 73. (1) В случаите по чл. 72, ал. 3 органът, издал акта за възлагане на ревизията, може да отправи писмено искане за извършване на данъчна проверка по делегация до териториалния данъчен директор, в чийто район се извършва дейността.

(2) (Изм., ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Проверките по ал. 1 се извършва по реда на чл. 67, ал. 6.

(3) (Отм., ДВ, бр. 63 от 2000 г.).

(4) При извършване на данъчна ревизия или проверка органът, който ги е възложил, може да поиска писмено от специализиран орган за контрол при данъчната администрация или от други органи извършването на действия за установяване на факти и обстоятелства за определяне на данъчните задължения или за предотвратяване на отклонение от облагане. Резултатите от извършените действия и събраните доказателства се предават на органа, отправил искането, и се вземат предвид при определяне на данъчното задължение.

(5) (Отм., ДВ, бр. 63 от 2000 г.).

Данъчна ревизия при несъстоятелност

Чл. 74. (1) В случаите на уведомяване по чл. 20, ал. 4 данъчният орган може да започне данъчна ревизия на длъжника не по-късно от един месец след обнародването на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

(2) (Доп., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Ревизията трябва да завърши и данъчният ревизионен акт да бъде връчен на длъжника, респективно на синдика, в срок до един месец от започването на данъчната ревизия. В 7-дневен срок от връчване на данъчния ревизионен акт екземпляр от акта се предоставя на Агенцията за държавни вземания.

(3) При условията по ал. 2 данъчното вземане се смята за предявено в срок, дори и да бъде обжалв

От 3 на 6 месеца да се удължи основният срок на извършване на данъчна ревизия – това предвиждат промените в Закона за данък добавена стойност, който парламентът ще разгледа на първо четене. Ако на възложителя на данъчната ревизия не му стигне времето от половин година, той може да поиска допълнително удължаване с още два месеца. В момента допълнителното удължаване не може да е повече от един месец

Поради неспазване на договореното работно време от работодатея ни, две от колежките напуснахме.Има ли право работодателя да прави ревизия без наше присъствие?И има ли право да ни санкционира за липси без да ни е показал документ за това?

Съгласно КТ / Кодекса на труда /, работодателя ви няма правни основания за предприетите от него описани по - горе мерки . Първо ако вие сте пряко свързани / работата ви / с тази ревизия , той може да извърши ревизията и без вас като ваш началник, но задължително трябва да ви представи , документ за тази ревизия , щом има и претенции към вас относно дадената ревизия

Във фирмата ми бе направена данъчна ревизия при която ми бе направен начет за доста голяма сума. Ревизионният акт ми бе връчен по - надлежният ред - в петък 10,30часа. В понеделник инспекторката се сеща че е допуснала грешка и коригира акта . В същият ден счетоводителят ми е в данъчното и тя дава коригираният акт на него като при това не изисква никакъв подпис от него . Няма издаден и подписан протокол за поправяне на явна фактическа грешка. Счетоводителя не притежава никакво палномощно от мен. Номера на акта и датата на издаването са едни и същи но мотивите и сумите са различни. В момента имам два ревизионни акта с един номер на една и съща ревизия с две различни суми и мотиви ,подписани от едно и също лице и подпечатани с мокър зелен печат на НАП. Вмомента обжалвам акта. От обжалването разбрах че в сила е вторият невръчен и преработет вариант а първият законно връчен е унищожен като информация.
Въпросът ми е - аз изобщо имам ли акт .

Работодателя ми затваря обекта и ми каза че след няколко дни ще ме извика да подпиша ревизионен акт.Аз не съм работил с пари.Въпроса ми е може ли да ме ореже от парите които ми дължи,след като няма да присъствам на ревизията а и не съм приемал с ревизия.Какво да предприема след това защото съм сигурен че ще се опита да ме измами.

Първо в никакъв случай не подписвайте ревизонен акт при положение че не сте присъствали ан дадената ревизия , така ще носите отговорност ако ревизията не излезе според разчетите на работодателя ви и може да ви подведе и под отговорност ако откажете да платите при евентуални липси и загуби в дадената резизия . Бих ви посъветвал да подадете сигнал към http://www.mlsp.government.bg/bg/index.asp Министерството на труда и социалната политика и го уведомите , че ще подадете сигнал там ако се опита да ви измами , ако можем да ви съдействаме с безплатан консултация допълнително може да се обърнете към нашият екип

през маи ми бе връчен акт за възлагане на данъчна ревизия.Ревизорите работиха в осигурен от мен офис.Последно ми искаха справки през октомври.Не съм получавала акт за удължаване на ревизията.Вече сме април и не съм получила ревизионен акт.Не зная законно ли е това и ако излязат с акт той законен ли е.

Заповедта за възлагане на данъчна ревизия не подлежи на самостоятелно обжалване, а само и единствено с издадения ревизионен акт . Само заповедта за прекратяване на ревизионното производство подлежи на обжалване по реда на обжалване на ревизионните актове. Срокът за извършване на ревизията е 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. Ако този срок се окаже недостатъчен, органът възложил ревизията може да удължи срока до 1 месец с нова заповед. При особена фактическа сложност на конкретния случай, срокът на ревизията може да бъде продължен общо с не повече от три години със заповед за възлагане от изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, издадена на основание мотивирано предложение на териториалния директор. Ревизионен доклад Преди издаването на ревизионния акт, ревизиращите органи по приходите съставят ревизионен доклад, не по-късно от 14 дни от изтичане на срока за извършване на ревизията. Издаването на ревизионния акт се предхожда от установителен етап, в който се установява фактическият състав на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски и се определя размерът на задължението .
Издаване на ревизионен акт
Чл. 119. (1) В тридневен срок от изготвянето на ревизионния доклад органите, извършили ревизията, уведомяват писмено органа, който я е възложил.
(2) След получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите.
(3) Определеният със заповедта орган изисква преписката от органите, извършили ревизията, и в 14-дневен срок от подаване на възражение или изтичане на срока за подаване на възражение:
1. издава ревизионен акт, или
2. прекратява производството със заповед, когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо.
(4) Ревизионният акт или заповедта за прекратяване

. Обжалване на данъчните ревизионни актове по съдебен ред.

1. Съдът е втората контролна инстанция. Касае се за пряк принудителен контрол върху ИАА, каквито са и РА. Установеното в ДОПК субективно право за съдебно обжалване на актове, издадени от ПО е правна гаранция, даваща възможност за защита на законните интереси на данъчните субекти чрез осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на актовете, издадени от ПО.

2. По реда за обжалване на РА се обжалват и други актове, издадени от ПО–доколкото в ДОПК не е предвидено друго за това кой може да обжалва, и в тези случаи право да обжалват имат същите лица, тези които притежават данъчна правосубектност и имат правен интерес, това е необходима процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Интересът трябва да е личен и да съществува към момента на гледане на делото. Правен интерес е налице и когато данъчно задължение е заплатено; принудителното изпълнение също не обуславя липса на правен интерес. Липсва обаче правен интерес, ако разпоредителната част на акта не уврежда жалбоподателя.

3. Кои актове подлежат на обжалване – само незаконосъобразните РА, което означава, че съдът проверява дали са спазени изискванията за законосъобразност на един акт, посочени в чл.160 ал.2. Там е установено, че съдът преценява законосъобразността и обосноваността на РА като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално правните норми по издаването му – това са пределите на съдебния контрол. Съдът не е обвързан от основанията за отмяна, посочени в жалбата. Той трябва да провери изцяло законосъобразността на акта. Задължен е да провери законността на РА, без да се ограничава от основанията и доводите в жалбата и трябва да отмени акта и на не посочен в основанията порок, ако констатира такъв.

Допустимо е също така в последствие след подаване на жалбата в съдебното заседание да се изтъкнат и други основания за отмяна на акта, освен посочените в жалбата, но само в частта, в която актът е обжалван. Законосъобразността се преценява към момента на постановяване на решението като се вземат предвид всички факти, настъпили след издаването на акта.

3. Жалбата до съда може да се подаде само след като е изчерпана възможността за обжалване по административен ред чл.156 ал.2. Ако това условие не е спазено съдът следва да прекрати делото, само при положение, че решаващия орган не се произнесе в срок, жалбоподателят може да изпрати в съда, но отново чрез решаващия орган.

4. Подлежи на обжалване РА в частта, в която не е отменен с решение на административния орган. В този случай рамките, в които се упражнява съдебния контрол не обхващат решението на административния орган, защото то не е и не може да бъде предмет на жалба до съда.

5. Срок за подаване на жалбата. Подава се чрез решаващия орган до Адм.съд по местонахождение в 14 дневен срок от получаването на решенето, а не произнасянето на решаващия орган в срока по чл.155 ал.1 се смята за потвърждение на РА в обжалваната част. В тези случаи жалбата против РА може да се подаде в 30 дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред АС по местонахождение.

6. Жалбата срещу акта трябва да отговаря на изискванията, посочени в чл.145-149, ако не отговаря на жалбоподателя се изпраща съобщение да отстрани допуснатите нередности в7 дневен срок. При положение, че не направи това жалбата с приложението се връща, а производство се прекратява с решение, което подлежи на обжалване чл.151 ЗВАС. Жалбата е в писмена форма с препис за ПО. Към нея могат да се прилагат и писмени доказателства.

7. Жалбата няма суспенсивен ефект, т.е. актът подлежи на незабавно изпълнение в това число и на принудително изпълнение. При определение в закона условия съдът може да спре изпълнението, компетентен да се произнесе е Адм.С, на който е подадена жалбата чл.157. Искане за спиране може да е прави само за частта на РА, която е обжалвана пред съда. Към искането се правят доказателства за направените обезпечения в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилага съответно разпоредбата на чл.153, съдът се произнася в 14 дневен срок, който решение подлежи на обжалване пред ВАС.

8. По делото се призовава жалбоподателя и изпълнителния директор на НАП като той се представлява от упълномощено от него лице. Съдът разглежда делото в състав един съдия. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо в защита на държавен или обществен интерес. Разглеждането на спора става с участието на страните и при следване на състезателното производство. Пред съда са допустими всички доказателства, включително свидетелски показания, но само в случаите на чл.57 ал.2. Съдът следи служебно за споразумението относно доказателствата. Съдът не се ограничава с обсъждането на основанията, посочени в жалбата, а е длъжен служебно и изцяло да провери РА, без значение дали порокът е бил посочен от жалбоподател или е констатиран служебно. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди доводите в жалбата, защото в противен случай постановеното решение ще бъде без мотиви. Съдът е свободен да отмени акта и на непредявено основание, не посочен порок на акта, както и по съображения и доводи, каквито не се изтъкват от жалбоподателя.

9. Допустимост на прекия съдебен контрол по отношение на нищожните актове. По повод обжалването на един акт като унищожаем съдът може да го обяви за нищожен както и обратното. Компетентният да се произнесе по жалбата съд може да обяви и констатира неговата нищожност като това може да стане без ограничение във времето. Неспазването на някои от изискванията за законосъобразност на РА води до тяхната недействителност, ако се касае до съществено нарушение на условията за валидност, което дава отражение на съдържането на акта и волеизявлението на дан.орган. Критерият тук е степента на допуснатото нарушение при издаването на акта.

10.С оглед правомощията на съда в това производство възниква въпроса това процес за отмяна ли е (контролно отменителен) или е по същество? Утвърденият отговор е, че това е производство по същество, защото само в ал.3 чл.160 са посочени случаите когато съдът отменя акта и изпраща преписката със задължителни указания на компетентния орган. С оглед основателността на жалбата, съдът отменя изцяло или частично РА, изменя го или отхвърля жалбата. Със съдебното решение съдът се произнася и по въпроса за направените по делото разноски, ако има искане за това. Разноските се присъждат съгласно чл.161

Ако можем да ви съдействаме и с процедурата по Касационно обжалване , моля пишете

фирмата която имам се занимава с износ за Гърция. При данъчна проверка , данъчните получават отговор от Гърция , че не са намерили въпросната фирма на дадения адрес и че не е подавал ДДС декларации. Какво мога да направя в този случай , тъй като аз съм декларирала всичко !Има ли закон който посочва в тези ситуации как се процедира , защото сега може и да ми откажат данъчния кредит , но аз каква вина имам че гръцката фирма не е декларирала нищо!МОЛЯ ВИ ЗА КОНСУЛТАЦИЯ АКО ЗНАЕТЕ НЕЩО ДА МИ ПИШЕТЕ!

искам да подам молба за данъчна ревизия,която да рефлектира пряко върху моят шеф.Дължи ми доста пари,нямам внесени осигуровки.Когато му казах че искам да напусна той каза да си напиша молба с която нямам предизвестие.През цялото време което съм работила в тази фирма ни подхвърляше някакви ордери със авансови суми,така си върза нещата,сега когато трябва да ми изплати заплатите и да приключим договора той се обърна и ми каза да го съдя ако мога.Това за мен е подигравка,моля да ми дадете някакъв ценен съвет какво да направя в случая.Благодаря предварително.

Първо тъй като вашият случай касае трудово - правни отношения , бихме ви посъветвали да се обърнете към инспекцията по труда и подадете оплакване от работодателя си , след това , тъй като се оказва и че не е, редовен платец към вас подайте жалба и КЪМ КНСБ , естествено ваше право е и да заведете граждански иск срещу самата фирма .Ако можем да ви помогнем с още нещо , моля пишете