Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2007 23:03 - Характерни особености на ДДС
Автор: razrabotkite Категория: Технологии   
Прочетен: 2870 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 22.04.2007 23:04


 

Облагането с данъци е прерогатив на законодателната власт, т.е. може да стане само въз основа на закон.
Данъкът е сложна финансово-икономическа категория. Той има различни страни и характеристики, а именно; правно-техническа, военно-политическа, социално-икономическа От икономическа гладна точка данъкът е част от доходите на физическите и юридическите лица, от покупателната им сила, която безвъзмездно се изземва и предоставя на разположение на държавата. Данъкоплатците и преди всичко физическите лица не са обаче еднородна социална маса. Те са обособени в различни социални групи и класи: данъкът осъществява преразпределението на доходите и на социална основа. В този смисъл, наред с чисто икономическата, той има и социална основа, страна и характеристика. От правна гледна точка той е едно законосъобразно, задължително, безвъзмездно и принудително плащане на физическите и юридическите лица в полза на фиска, на държавата. При установяване на това плащане се прилагат различни данъчни техники. Данъците имат и военно-политически аспект и характер, тъй като отделните класи и социални групи се обособяват в партии, които защитават техните интереси, включително в данъчно-финансовата област. Данъците са свързани пряко и непосредствено с военното дело, доколкото именно и главно чрез тях то се финансира. В миналото финансите са се считали като неразделна част от него, неговата финансова основа. 
Правната, икономическата, социалната страна и характеристики на данъка не изчерпват съдържанието или същността му. Тя е още по-широка, защото данъчната система и политиката винаги са били в центъра на вниманието на политическите партии и движения, доколкото последните имат различни виждания за данъчната система и политика, адекватни на техните политически и социално-икономически програми. Следователно данъкът е една сложна и важна финансово-икономическа категория с подчертан политически отенък. Впрочем в литературата данък обикновено се класифицира именно като финансово-икономическа категория и в известна степен се пренебрегва извъникономическия, респ. политическия му компонент и характер. Нека поставим въпроса така: може ли данъкът да се приеме само като икономическа или финансово-икономическа категория и да се класифицира като икономически лост и регулатор? Третирането на данъка само или изключително като финансово-икономическа категиря не отговаря изцяло на неговата същност. Вярно е, че той непосредствено и активно въдействува върху икономическите резултати като намалява трудоспособността и икономическата мощ на субектите (платците му, респ. на отделните икономически субектии). С други думи той коригира и регулира икономическите отношения, процеси и резултати, постигнати въ основа на действието на икономическите закони.
Или ако трябва да изразим с едно изречение същността на данъка, то можем да кажем, че той е едно съчетание на икономическото и извъникономическото (политическото) начало. 
Въведен за първи път във Франция през 1968 г. под наименованието “такс вальор аусуте” или данък върху добавената (прибавената) стойност. Това наименование се е запазило и до днес, но то не е точно. Данъкът се понася от потребителите, той се заплаща от тях чрез цената. Той е косвен данък, който е само пропорционален на добавената стойност, създадена от конкретната стопанска дейност. Косвените данъци от гледище на държавата, на фиска имат определени предимства пред преките данъци, а именно: включват се в цените на малки части и се плащат от населението под формата на повишени цени на стоките и услугите, без понякога дори да се подозира за тяхното съществуване, т.е. те са “анонимни” и по-лесно поносими; постъпленията от тях са по-сигурни за бюджета, защото не се влияят от рентабилността или доходността; те са по-рентабилни, защото обхващането на обектите за облагане с косвени данъци е по-ефикасно от установяването на доходите; контролът върху платците на косвени данъци е по-лек и ефикасен, както и контролът върху платците на косвени данъци. ДДС е усъвършенствана форма на данъка върху оборота, негова разновидност. Косвено чрез цените на стоките и услугите, той се плаща от потребителите или по-точно данъчната тежест се носи от потребителите, а внасянето (плащането на данъка се извършва от лицата и фирмите, които продават стоки и извършват услуги). Неслучайно в някои страни данъкът носи други наименования, които по-точно изразяват неговата икономическа същност - данък върху потреблението, данък върху консумацията, данък върху реализацията (продажбите), данък върху стоките и услугите, всеобщ данък оборот и др.

Всички авторски права на дадената статия са запазени и собственост на Екипът на  Razrabotkite / - / съгласно Закона за Авторското Право и сродните му права - чл.1 , чл.2, чл.3 /
Копирането или включването на тази или друга статия във друг сайт , вестник , или медия без знанието на Екипът на  Razrabotkite  е забранено , съгласно закона за Авторското право и Сродните му права





Тагове:   особености,   ДДС,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 1005285
Постинги: 295
Коментари: 40
Гласове: 120