След присъединването на България към голямото Европейско семейство една от основните възникнали задачи за правителството стана изграждането на обща макроикономическа рамка , която да гарантира устойчиво икономическо развитие на страната.Фискалната макроикономическа политика се изгражда върху приниципите на кейнскианската теоретична концепция. Тя се провежда от правителството на държавата. В нейния инструментариум се включват правителствените разходи и данъците. Фискалната политика е държавна икономическа политика, провеждана от правителството чрез разработването и изпълнението на държавния бюджет.

Основните инсрументи на тази политика са:

• измененията в обема и структурата на държавните /правителствените/ разходи;

• промените в системата на данъците и данъчните ставки;

Провеждането на съвременната фискалан политика е насочено към изменение на съвкупните разходи, респ. На съвкупното търсене, с което се оказва въздействие при формирането на:

• равновесното равнище на съвкупното производство;

• равнището на заетост /безработицата/;

• равнището на цените /инфлацията/.

По този начин фикалната политика се свърза главно с т.нар. икономика на търсенето или кейнсианската теоретична концепция, според която съвкупното търсене има определящо значение при формиране на основните макроикономически зависимости /съвкупното търсене си създава необходимото му съвкупно предлагане/.

Фискалната политика е държавна макроикономическа политика, провеждана от правителството чрез целенасочени изменения на правителствените разходи и данъците. В този смисъл тя е дикреционна фискална политика. Фискалната политика е съвкупност от икономически подходи /принципи/, икономически действия и икономически инструменти, чрез които се оказва влияние при формирането на съвкупното търсене с цел насочване на съвкупното производство и заетостта към потенциалното равнище при стабилно равнище на цените.

Фискалната политика е насочена към овладяване на безработицата и инфлацията или към постигане на икономическа стабилизация.

От гледна точка на общите теоритични принципи за формиране и провеждане на фискалната политика, тя се формира като стабилизационна икономическа политика. Стабилизационната фискална политика е целенасочено използване на фискалните инсрументи за поддържане или привеждане на съвкупното /национално/ производство към неговото потенциално равнище – при пълна заетост и постоянно равнище на цените.

В зависимост от конкретното състояние на макроикономическата система и съответната целенасоченост на икономическата стабилизация, фискалната политика може да бъде:

• експанзивна или стимулираща;

• рестриктивна или ограничаваща;

Експанзивна фискална политика се провежда, когато макроикономиката функционира под равнището на потенциалното производство и на пълната заетост. Това е свързано с формиране на рецесионен разрив в съвкупното производство и наличие на безработица. Тя оказва разширяващ ефект върху икономиката и предполага:

• увеличаване на правителствените разходи. В резултат от това съвкупните разходи също нарастват и изтласкват съвкупното производство към потенциалното равнище;

Всички авторски права на дадената статия са запазени и собственост на Екипът на  Razrabotkite / - / съгласно Закона за Авторското Право и сродните му права - чл.1 , чл.2, чл.3 /
Копирането или включването на тази или друга статия във друг сайт , вестник , или медия без знанието на Екипът на  Razrabotkite  е забранено , съгласно закона за Авторското право и Сродните му права