Европейската централна банка

    Създаването на Европейската централна банка (ЕЦБ) е пряко свързано с развитието на европейския валутен съюз и въвеждането на единната европейска валута “евро”.
ЕЦБ и Централните банки на страните-членки, приели еврото като основна разплащателна единица ( общо 12 ), образуват т.нар. “Евросистема”, докато Централните банки на всички страни-членки образуват Системата на европейските централни банки.

    От 1 юни 1998 г. ЕЦБ става приемник на Европейския валутен институт, който дотогава изпълнява основна роля в подготовката на въвеждането на единната валута.

    Седалището на Банката се намира във Франкфурт на Майн ( Германия ).

Ръководни органи на институцията са Управителен съвет, Директорат, и Генерален съвет. Управителният съвет се състои от членовете на Директората и от президентите ( респективно управителите ) на централните банки на държавите от Евросистемата. Като най-висш решаващ орган той се произнася по всички въпроси, свързани със задачите на ЕСЦБ, но не е оперативен, постоянно действащ орган.

    Директоратът осъществява паричната политика в съответствие с насоките и решенията, приети от УС. Той се състои от председател, заместник-председател и четири други лица, определени от държавните и правителствените ръководители на държавите-участнички във валутния съюз. Те имат петгодишен мандат и не могат да бъдат преизбирани.
    Генералният съвет е съставен от президента, вицепрезидента на ЕЦБ и от управителите ( президентите ) на 15-те централни банки на всички страни-членки на ЕС. Негова основана роля е осъществяването на координация между Националните централни банки от Евросистемата и тези извън нея и приемане в тази връзка на съответните решения.

    ЕЦБ има следните основни задачи:

·        определяне и прилагане на валутната политика в “евро” зоната

·        осъществяване операциите по обмена на чуждестранната валута

·        държане и управление на официалните резерви в чужда валута на държавите-членки

·        насърчаване на нормалното функциониране на платежните системи.

емитира паричните знаци
Европейската инвестиционна банка

    Европейската инвестиционна банка е финансовата институция на Европейския съюз.
Тя се създава с Римския договор - едновременно с ЕИО, със седалище в Люксембург.
Капиталът на ЕИБ се образува от вноски на държавите-членки и от заеми от капиталовите пазари извън и вътре в общността.
    С оглед на развитието на общностните политики, финансирането от страна на ЕИБ има за цел да допринесе за:

·        икономическото развитие на изостаналите региони;

·        подобряването на транспорта и съобщителната инфраструктура;

·        реализирането на общностните цели в областта на енергетиката;

·        задълбочаването на международната конкуренция в индустрията и интегрирането й в общностен план;

·        поддръжка на малките и средни предприятия посредством местни заеми;

·        развитието на трансевропейските мрежи;

Управлението на ЕИБ се осъществява посредством Съвет на гуверньорите, Управителен съвет, Директорски съвет и Контролен съвет.

    Съветът на гуверньорите се състои от министрите, посочени от всяка страна-членка и има следните правомощия: да определя общите насоки на кредитната политика, да одобрява баланса и годишния отчет, да взема решения за увеличаване на капитала , да взема решения за финансиране извън Европейския съюз, както и да назначава останалите органи.
    Управителният съвет се състои от 24 члена, определени от страните-членки и 1 от Комисията. В сферата на неговите компетенции са решенията за заемите и кредитните операции.