Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2006 08:48 - ФАКТОРИ ВЛИЯЕЩИ НА ЕТИКАТА В УПРАВЛЕНИЕТО *1
Автор: razrabotkite Категория: Технологии   
Прочетен: 1957 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 17.11.2006 08:53


Преходният период след комунизма е наситен със случаи на корупция и неетично поведение. Простото обяснение насочва към институционалната слабост на пост-комунистическите общества, към нестабилното функциониране на системата на контролиране и към корумпираната съдебна система, заедно с недостатъчно строго прилагане на закона. Ако гледаме оптимистично, същите причини биха подчертали предимството на структурните и институционални реформи, които позваляват на тези общества постепенно да намалят проявите на зловредното и неетично поведение. Може да се каже, че присъединяването към ЕС следва тази необорима логика. За един по-задълбочен отговор обаче, би трябвало да се разгледа и въпроса за управлението в обществената и частната сфери и да се изучат уроците по света, както в богатите, така и в бедните страни. Алтернативно, песимистичният отговор ще покаже "зависимост от пътя" и ще отбележи продължаващого съществуване на широко разпространена корупция, несигурни институции и слабо функциониращи пазари в големи части на света. В Югоизточна Европа, синдромът на слабата държава и нестабилността на институциите, както и силната криминализация на икономическия живот, би трябвало да дават основания за голяма загриженост.
В обществата в преход, перспективите за присъединяване към ЕС подействаха като катализатор за реформи и силна подкрепа за преодоляване на огорчението и чувството за безизходица от социалните промени. Но повече от хората са обезпокоени не толкова от резултатите от реформите, колкото от широко разпространената корупция и неетично поведение което ядосва много от населението.
Общественият дебат за етиката и икономиката добива нов смисъл, ако се погледне на света откъм неговата глобализация. Освен международния тероризъм, може да се посочи и друга тъмна страна на глобализацията: невъзможността да се преодоляват глобални и екологични проблеми, засилена нелегална имиграция, нарастването на бедността в много части на света и слабото функциониране на финансовите пазари. В този контекст, въпросите за управлението изпъкват още повече. А начинът на управляване не би могъл да бъде отделен от ценностите и умствените нагласи на онези, които вземат решенията. Годините които следват голямата депресия наложиха нови правила, целящи ограничаване на свръхпечалбите и неетичното поведение. Един пример е законът на Стийгъл-Глас в САЩ, който раздели инвестиционното от търговското банкиране. Неотдавнашните скандали в корпоративния свят поставят под въпрос мъдростта на силната дерегулация която се случи в банковата индустрия и енергийните пазари в края на 90-е години. Институционални корекции настъпиха и след края на Втората световна война. Изглежда историята показва съществуването на цикъл от политически и институционални промени следващи големи промени в икономиката. Може би след "еуфорията от премахването на правилата", която стои на първо място в дневния ред на правителствата, започва нова фаза. Тази фаза ще очертае необходимостта от ефективни пазарни норми и по-разумно сътрудничество между обществения и частния сектор.
Тази логика би трябвало да се приложи също и към международната икономика, която се нуждае от обществени блага и от обновени международни институции, способни да осигурят управление в глобален мащаб. Тези предизвикателства не могат да бъдат преодолени без съчетаване на икономическа рационалност със социални и морални ценности. Уроците са от особена валидни за обществата в преход, където въпросите за управлението и социалната отговорност, както в обществения, така и в частния сектор, са много наболели.
Поредица от ценности, норми и етически принципи, които се приемат като критерии от всички работещи в компаниите и които впоследствие ще ръководят и влияят върху тяхното поведение. Но това не са просто определени типове поведение, които се смятат за приемливи или недопустими, а нещо по-силно: тези типове се категоризират като добри или лоши, правилни или погрешни. Този морален стандарт ще бъде генезисът на етическите изисквания към всеки служител, суровият материал, от който компанията създава своя отличителен етос и култура. Подобен стандарт се излага в бизнес-принципите или мисията на корпорацията и се подсилва от изявленията на председателя, изпълнителният директор и другите служители с ръководни позиции. […]
Въпросът, какво трябва да включва моралния стандарт на компанията и начинът, по който се изразява, е различен за всяка компания. Но има повтарящи се теми: нужда от запазване на целостта; прозрачност, честност и казване на истината; уважение към отделната личност, заради нейната ценност като човешко същество; чувство за справедливост в отношенията между хората; идеалът за служене, специално в отношението към клиентите, но също и в стила на лидерството, показван от управляващите; ценността на екипната работа и т.н. […]
Една корпорация може да работи с мораленстандарт, с аморален и с неморален стандарт. Корпорация, която извършва своите дейности с неморален стандарт обаче бързо може да влезе в конфликт със закона и държавата. Пример за подобен бизнес е организираната престъпност, друг пример може да бъде компания, която не изпълнява (но не и тази, която отбягва) данъчните си задължения; друг пример е корпорация, която с пълно съзнание търгува с услуги и продукти определяни като секретни или забранени - наркотици, продажба на човешки ембриони, продажба и купуване на деца. Тези компании не само търгуват с продукти, които могат да бъдат определени като неморални, те също така са ангажирани в действия, които са неизбежен резултат от грабежи, насилие и измама. […]
Компания, която работи с неморален стандарт, може да функционира до определен кратък период, но е трудно да се види как би останала жизнеспособна за по-дълги периоди от време.
По-интересният въпрос е дали една корпорация може да функционира с аморален стандарт. Единствената цел на подобна корпорация би била максмизацията на ползата. Корпорацията не излиза извън закона, но и не се интересува от моралните принципи. Тук въпросът не е дали една политика или действие е законно или незаконно, а дали е правилно или погрешно. Моралът, в подобна компания, е извън обсега на бизнеса. Стандартът за почтеност или честност, ще е произтича от целесъобразността; личният интегритет ще бъде маловажен, а отделните индивиди ще се оценяват само и единствено по техния принос към ползите на компанията.
В компанията с аморален стандарт се работи в една студена, неприветлива и несигурна среда. Там не съществува лоялност. Личният стремеж към уважение към другите се приема със съмнение. В нея няма доверие. Подписването на договорите обикновено е дълго, неприятно и сложно. Споразуменията по заплащането са главоболие. Организацията на joint venture е кошмарна, защото никой не е сигурен, че другата страна казва истината. В такава компания има нужда от усилен вътрешен одит, от постоянни финансови проверки. Дължимото трудолюбие се превръща в дълга и еднообразна работа. В колектива има постоянни спорове и конфликти. Отговорността на членовете на управленския екип към бъдещето на компанията винаги е неясна. Наемането на персонал е трудно, заради репутацията й. Главна последица от работата с аморална култура е, че фирмата бързо може да изпадне в неконкурентноспособност.
Вероятно човекът, който най-успешно изобрази характеристиките на аморалната икономика е Бърнард Мандевил в своята поема The Fable of the Bees: or Private Vices, Publick Benefits ("Приказка за пчелите: или лични пороци, обществени облаги" - основана на сатиричното стихотворение "Недоволният кошер или как измамниците станаха честни"), която е публикувана в Англия през 1714 година […] При описанието на благоденстващия кошер като метафора на успешната търговска нация, каквато е Британия по онова време, Мандевил подчертава измамата, егоизма и страстта към порока като емоции лежащи в основата на просперитета. Търговците, войниците, адвокатите, лекарите, съдиите, политиците - всички са в едно.
Вероятно най-характерната черта на аморалния подход днес е призива, че бизнесът трябва да бъде свързван с максимизацията на ползата и нищо повече. […] Бизнесът на бизнеса е бизнеса, в който моралния стандарт няма място. Но дори Милтън Фридман в своето добре познато есе "The Social Responsibility of Business is to Increase its Profits", не казва, че единствена цел на бизнеса трябва да бъде максималната полза: това, което той казва, е, че бизнесмените трябва да "управляват бизнеса в съгласие със своите желания, които най-общо имат за цел да се правят колкото е възможно повече пари, съобразявайки се едновременно с основните правила на обществото"; а когато, и това е много важно, определя "основните правила в обществото", в тях Фридман включва правилата на "закона и традиционната етика", с което става ясно, че според неговата теория, преследването на ползата не трябва да противоречи на уважението на културните норми или на моралния стандарт


Всички авторски права на дадената статия са запазени и собственост на Екипът на  Razrabotkite / - / съгласно Закона за Авторското Право и сродните му права - чл.1 , чл.2, чл.3 /
Копирането или включването на тази или друга статия във друг сайт , вестник , или медия без знанието на Екипът на  Razrabotkite  е забранено , съгласно закона за Авторското право и Сродните му права





Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 901543
Постинги: 230
Коментари: 36
Гласове: 105