Европейски съюз

Договор от Маастрихт

    След реализирането на единния вътрешен пазар се създават условия за преминаване към по-висш етап на интеграционния процес - Икономически и валутен съюз. През месец декември 1989 г. Европейският съвет в Страсбург взема решение за свикване на Междуправителствена Комисия за ревизиране на учредителните договори.   Необходимостта от адекватен отговор на политическите събития в Централна и Източна Европа и желанието на тези страни да се присъединят към ЕО обуславят решението за свикване на две МПК: една за Икономически и валутен съюз на 13 декември 1990 г. и друга за Политически съюз на 14 декември 1990 г., които започват работа в Рим.

На 7 февруари 1992 г. в Маастрихт страните-членки подписват договор за Европейски съюз, които влиза в сила през ноември следващата година. Направени са съществени изменения в учредителните договори на Общността. Според приетата терминология те се превръщат в първи стълб на ЕС и процеса на интеграцията. Договорът за ЕС обхваща другите два стълба - обща политика в областта на външните отношения и сигурността и сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи. В последствие с Договора от Амстердам тази област е стеснена до полицейско сътрудничество и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси.

Договор от Амстердам

    Договорът от Амстердам е подписан на 2 октомври 1997 г. и влиза в сила от 1 май 1999 г. Неговите основни цели са да регламентира механизми, свързани с мерки за увеличаване на заетостта, да интегрира постигнатото чрез Шенгенските споразумения в рамките на Общностите, като по този начин бъдат преодолени пречки, свързани със свободата на движение, да бъдат реформирани институциите, да регламентира по нов начин сътрудничеството между държавите-членки в областта на допълнителните два стълба на интеграция.

    Приета е разпоредба за въвеждане на гражданство на ЕС за всички граждани на страните-членки. Те имат право да работят и живеят във всяка една от 15-те, да избират и да бъдат избирани в местни и парламентарни избори, да получават дипломатическа защита от представителства на държавите-членки на ЕС във всяка друга държава, когато това се налага.

    По отношение на втория стълб - обща политика в областта на външните отношения и сигурността, основна задача е определяне на принципите и основните насоки на тази политика, вземане на решение за общи стратегии, одобряване на съвместни действия и приемане на общи позиции. В областта на сигурността се подчертава същественото значение на Западноевропейския съюз и си поставя задача за създаване на обща европейска отбранителна политика, а при наличие на предпоставки за това и на европейска отбрана.
    Договорът от Амстердам предвижда засилване на полицейското сътрудничество между държавите-членки, включително и в рамките на Европол, с оглед борбата срещу организираната престъпност, тероризма, трафика на хора, незаконният трафик на оръжие и наркотици, както и създаване на всякакви условия за сътрудничество между правораздавателни органи по наказателноправни въпроси.

Договор от Ница

    По време на преговорите по Амстердамския договор не се постига съгласие по въпроси, свързани с институционалната реформа на ЕС, необходима за функционирането на разширения съюз, големината и състава на Комисията, разширяването на нормотворчеството чрез квалифицирано мнозинство на Съвета и тежестта на гласовете на отделните страни-членки в него. През месец декември 1999 г. в Хелзинки Европейският съвет взима решение за свикването на Междуправителствена Комисия, която да изготви проект за подготвяне на институциите на ЕС за бъдещото разширяване. В Ница - година по-късно, се провежда Междуправителствената Конференция, чиито основни решения са свързани със:

·        Състава на Европейската комисия: ЕК ще има по един представител от всяка държава, членуваща в Европейския съюз, докато техният брой не достигне 27. След това членовете на Комисията ще се определят на ротационен принцип;

·        Вземането на решения с квалифицирано мнозинство: Гласуването с квалифицирано мнозинство е разширено в 29 области, но за важни области се запазва единодушието - напр. данъчното облагане, социалното осигуряване, имиграционни въпроси, търговията с услуги в областта на аудиовизията и културата, гласуването на финансовия план за 2007-2013 г.;

·        Засиленото сътрудничество: Регламентирането на засиленото сътрудничество дава възможност на група от най-малко осем държави-членки да върви напред в европейската интеграция, без да чака останалите;

·        След разширяването Европейският парламент ще има 732 члена, 17 от тях ще бъдат избрани от България; Споразумението от Ница ще се превърне в договор от Ница, когато всичките 15 страни-членки ратифицират текста. Очаква се това да стане в началото на 2001 година.

·         

Декларация от Лаакен

    Декларацията от Лаакен, пописана по време на срещата на Европейския съвет от 15-17. 12. 2001 г. е своеобразен отговор на предизвикателствата, пред които е изправена Европа и ЕС.
    Началото на 21 век остро постави пред европейския континент необходимостта от ограничаване и преодоляване на международния тероризъм, нестабилността на съседни региони и отрицателните последици от глобализацията.

    Главното предизвикателство за ЕС е неговото разширяване в Централна и Източна Европа. Разрастването в подобни размери е непосредствено свързано с необходимостта от провеждането на реформи, които да запазят институционалния баланс в ЕС и да засилят легитимността на интеграционния процес пред европейските граждани.

    В тази връзка Декларацията предлага предприемането на следните конкретни стъпки:

Европейска Комисия:

·        Председателят да се избира от Европейския парламент; с цел укрепване на политическия авторитет на Комисията;

·        Председателят да получи в договора по-големи правомощия при разпределянето на портфейлите между отделните комисари;

·        Европейската комисия да запази монопола си върху инициативата за приемане на ново европейско законодателство;

·        Да има по-голяма роля при определяне на дневния ред и програмата на Европейския съвет, при формулиране на нови политики и дефиниране на взаимоотношенията между европейските институции за тяхното прилагане.

Европейски парламент:

·        да получи допълнителни правомощия, като се предвиди прилагането на процедурата на съвместно решение по повече въпроси.

·        да получи самостоятелна бюджетна компетентност чрез премахване на разграничението между задължителни и незадължителни разходи.

·        създаване на смесена система от национални избирателни секции и европейски избирателни секции, което да допринесе за подобряване на участието в изборите за Европейски парламент.

Съвет:

·        да бъдат разграничени неговите законодателни и изпълнителни функции, като при изпълнението на законодателните си функции Съветът да работи на публична основа;

·        да се усъвършенства координацията в рамките на Съвета.

·        Реформиране на Съвета "Общи въпроси".

·        разграничане компетенциите на състава на Съвета, който ще се занимава с въпросите на външната политика (и ще се състои от външните министри на държавите-членки) от състава на Съвета, който ще се занимава с координация на работата на отрасловите Съвети (и ще се състои от специално назначени за целта "европейски министри" или вице-премиери, които ще заседават в Брюксел най-малко два пъти месечно).

·        да продължи тенденцията на разширяване гласуването с квалифицирано мнозинство.

Европейски съвет:

·        подготвян от реформирания Съвет "Общи въпроси", да остане този, който определя основните насоки на развитие на Съюза.

·        да действа като арбитър между отделните специализирани Съвети.

·        С оглед повече прозрачност и по-добро планиране на дейността, Европейският съвет да започне да приема многогодишна законодателна програма, изготвена по предложение на Европейската комисия и Европейския парламент.

·        Във връзка с разширяването на правомощията на Европейския парламент, изглежда резонно въвеждането на правото на Европейския съвет да разпуска Парламента по предложение на Европейската комисия.

Другите съществени предложения са свързани със:

·        одобряване на системите за вътрешна информация на националните парламенти преди взимането на дадено решение в рамките на Съюза. Сроковете за приемане на решения в рамките на Съюза следва да бъдат по-стриктно съобразени с вътрешно-националните съгласувателни процедури.

·        намиране на по-гъвкави форми на сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти, освен сега съществуващия COSAC (Комитет на председателите на комисиите по европейска интеграция от националните парламенти). Това магат да бъдат ad hoc срещи на европейски и национални парламентаристи, които да подпомагат процеса на взимане на решения.

·        на ниво страна-членка, усъвършенстване механизма за информиране и консултиране на парламента от правителството относно развитието на отделните политики в рамките на ЕС и приемането на европейско законодателство още на етапа на неговата подготовка.

·        укрепване на вече действащата система за информиране на националните парламенти от Европейската комисия за представените от нея законодателни инициативи.

·        изясняване на компетенциите в ЕС между националното и европейското ниво на управление, като се избягва подхода за съставяне на "каталог" на компетенциите, упражнявани на различните нива на управление в ЕС, не се отнемат правомощия от Европейския съюз и не се "ренационализират" определени политики.

·        съхраняване на принципа за постепенно прехвърляне на правомощия от национално на общностно ниво.

·        въпросът за субсидиарността да се остави на преценката на страните-членки и да се решава за всеки различен случай поотделно, доколкото определянето на политиката в дадена област или на дадено сътрудничество зависи от цялостното социално-икономическо развитие към определен момент.

·        Политическите решения на евентуални спорове относно компетентното ниво за взимане на решения да се търси в рамките на парламентарен комитет по субсидиарността, в който да участват депутати от ЕП и националните парламенти.

·        Европейският съд да упражнява юридически контрол върху прилагането на принципите на субсидиарността и пропорционалността.
Съгласно текстовете на Декларацията, независимо от евентуалните промени в компетенциите, упражнявани респективно от Съюза и страните-членки, солидарността и равенството между страните трябва да останат основни принципи на Европейския съюз.

 Всички авторски права на дадената статия са запазени и собственост на Екипът на  Razrabotkite / - / съгласно Закона за Авторското Право и сродните му права - чл.1 , чл.2, чл.3 /
Копирането или включването на тази или друга статия във друг сайт , вестник , или медия без знанието на Екипът на  Razrabotkite  е забранено , съгласно закона за Авторското право и Сродните му права