Следвоенна Европа

     Идеята за обединена Европа се свързва с теориите и концепциите, възникнали в края на 19 и през целия 20 век.
    По време на Първата световна война се появяват неясни проекти за бъдещ съюз, но те остават без практически последици. Втората световна война превръща в дълбоко убеждение необходимостта от предприемането на конкретни и реални действия за изграждане на обединена Европа, основана на свободната воля на правителствата и солидарността между европейските народи.
    В кратък период след приключването на войната на континента се създават три типа международни организации: военни, политически и икономически, всяка от които има своето място и значение за развитието на интеграционните процеси.

    Военните организации са отговор на необходимостта от гаранции за колективна сигурност на западните демокрации в периода на Студената война.
    През 1947 г. Франция и Великобритания сключват в Дюнкерк споразумение, насочено срещу възможна агресия от страна на Германия. Същата година се лансира доктрината “Труман”, която гарантира готовността на САЩ за подкрепа на държавите в Европа, застрашени от комунистическа агресия.
    През месец март 1948 г. с Брюкселския пакт, сключен между Франция, Великобритания и държавите от Бенелюкс ( Белгия, Нидерландия и Люксембург ), се създава първата следвоенна организация в Европа с военна насоченост.
    През месец април 1949 г. с договора ат Вашингтон 12 държави полагат основите на евро-атлантическото сътрудничество в областта на отбраната и създават НАТО.
    През месец октомври 1954 г. след решенията на Лондонската конференция се сключват Парижките споразумения за изменение на Брюкселския пакт, който се превръща в Западноевропейски съюз.

    През месец май 1948 г. представителите на европейските движения свикват в Хага Конгрес на Европа, на който ясно се открояват двата подхода към изграждането на Европа - федерален и междуправителствен ( конфедерален ). На Конгреса се обсъжда перспективата за изграждането на Европейски щати - идея, лансирана в реч на Уинстън Чърчил в Цюрихския университет през септември 1946 г.
    На 5 май 1949 г. в Страстбург 10 западноевропейски държави подписват устава на Съвета на Европа - политическата организация на следвоенна Европа.

    Първоначалният тласък за икономическа интеграция след войната се инициира отвъд Континента. През юни 1947 г. държавният секретар на САЩ Джордж Маршал предлага масирана икономическа помощ за Европа, както Западна, така и Източна, ако европейските държави взаимно си сътрудничат за преодоляването на последиците от войната. В отговор и изпълнение на т. нар. план “Маршал” през месец април 1948 г. 16 европейски държави създават Европейска организация за икономическо сътрудничество. В последствие се присъединяват САЩ и Канада и тя прераства в действащата и сега Организация за икономическо сътрудничество и развитие.

    Създадените от европейските държави организации, посочени по-горе, макар и да покриват основните сфери на сътрудничество, не надхвърлят рамките на класическите междудържавни отношения и са далеч от интеграционната идея за Европа.     Геополитическата ситуация на континента, белязана от Студената война, императивно налага изграждането на качествено нов тип междудържавни отношения. В този контекст шест държави от ЕОИС - Белгия, Франция, Италия, Нидерландия, Люксембург и Западна Германия, избират пътя на задълбочена интеграция и създават последователно три интеграционни организации с икономическа насоченост - Европейска общност за въглища и стомана, Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия.

Европейска общност за въглища и стомана

    В основата на създаването на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) е декларацията на френското правителство, произнесена на 9 май 1950 г. от министъра на външните работи Робер Шуман, вдъхновена и подготвена от френския политик Жан Моне. На 18 април 1951 г. в Париж Шестте - Франция, ФРГ, Белгия, Нидерландия, Италия и Люксембург, подписват учредителния договор на Европейската общност за въглища и стомана, който влиза в сила на 25 юли 1952 г. и е сключен за срок от 50 гадини.   Непосредствена цел на Общността е да допринесе, посредством създаването на общ пазар за въглища и стомана, за икономическия растеж, увеличаване на заетостта и повишаване на жизненото равнище в държавите-членки. Договорът описва институционалния механизъм на ЕОВС, чийто модел е в основите на Европейски съюз. Този модел се позовава на следните принципи:

·        върховенство на институциите, в рамките на възложената им от договора компетентност;

·        независимост на институциите, обезпечена с правни гаранции;

·        сътрудничество между институциите;

·        равенство между държавите.

Създаването на Общността се приема като “първи етап на Европейската федерация”, “необходима за запазването на мира”.

Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия

    В началото на месец април 1955 г. Пол-Анри Спаак в качеството си на външен министър на Белгия отправя предложение до колегите си от ЕОВС за организиране на международна конференция, която да обсъди идеята за разширяване на компетенциите на ЕОВС до други икономически сектори. Конференцията се провежда на 1 и 2 юни 1955 г.в Месина ( Сицилия ). Подписаната резолюция възлага подготовката на проекто-текстовете на учредителните договори на “Комитет от правителствени представители, подпомагани от експерти, под председателството на политическа личност, натоварена да координира различните дейности”. Под ръководството на Пол-Анри Спаак на 29 и 30 май 1956 г. комитетът приема т. нар. доклад “Спаак”, послужил за основата на подписаните година след това на 25 март 1957 г. в Рим договори за създаване на Европейска икономическа общност (ЕИО) и на Европейска общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ), т. нар. Римски договори, които влизат в сила на 1 януари 1958 г.

    В преамбюла на договора за Европейската икономическа общност държавите-учредителки отбелязват решимостта си да изградят основите на все по-тесен съюз между народите на Европа. Постигането на тази политическа цел се предвижда чрез създаването на Общ пазар на територията на Шестте, чрез създаването на Митнически съюз и чрез постепенно премахване на пречките пред свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали. Към Общия пазар се прибавят и общи политики в сферата на селското стопанство, търговията, транспорта, конкуренцията и др.

    В деня на подписването на договорите от Рим се подписва и Конвенция за някои институции общи за Европейските общности. Още тогава за трите общности са предвидени единно Събрание, единен съд, а единен Икономически и Социален комитет за ЕИО и ЕВРАТОМ.
    По-късно с така наречения Договор за сливане, подписан в Брюксел на 8 април 1965 г. и влязъл в сила през 1967 г., се създават единна Комисия и единен Съвет за трите Общности. С тази стъпка се поставя началото на процеса на изграждане на Европейската Общност ( ЕО ).

Европейска общност

    Европейската общност (ЕО) има за своя задача посредством създаването на общ пазар и на икономически и валутен съюз, както и чрез осъществяването на общи политики, да подпомага хармоничното, балансираното и устойчивото развитие на икономиката, социалното сближаване и солидарността между страните-членки.

С оглед на реализиране на посочените цели, дейностите на Общността включват:

·        забрана между държавите-членки на мита и количествени ограничения върху вноса и износа на стоки;

·        обща търговска политика;

·        вътрешен пазар, характеризиращ се с отмяна на пречките за свободно движение на стоки, лица, услуги и капитал;

·        обща политика в областта на селското стопанство и на риболова;

·        обща политика в областта на транспорта;

·        система, която да гарантира ненарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар;

·        сближаването на законодателството на страните-членки до степен, необходима за функционирането на общия пазар;

·        политика в социалната област, включваща и Европейски социален фонд;

·        укрепване на икономическото и социално сближаване;

·        политика в областта на околната среда;

·        укрепване на конкурентноспособността на индустрията на Общността;

·        насърчаване на създаването и развитието на трансевропейски мрежи;

·        асоцииране на отвъдморски страни и територии, с оглед да бъде увеличена търговията и да се насърчава съвместното икономическо и социално развитие и други.

Единен европейски акт