Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2006 20:06 - корупцията в публичното и бизнес управление
Автор: razrabotkite Категория: Технологии   
Прочетен: 1728 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.10.2006 20:16


Корупцията съществува като значим проблем в българското общество и се осъзнава като такъв от повечето представители на мениджърския елит. Това е изключително важен феномен в общественото съзнание, защото е ключова предпоставка за решаването му. Корупцията категорично се възприема като негативно явление, което трябва и може да бъде ограничено.
Противодействието на корупцията е част от усилията за изграждане публичните институции на демокрацията и утвърждаване ролята на гражданското общество. Постигнатите резултати в предотвратяването на корупционните практики се превръщат във важно мерило за успеха на прехода и за въвеждането на съвременни стандарти на прозрачност и демократичен контрол.
Първа стъпка за ефективно противодействие срещу корупцията е анализът на разнообразните форми, механизми и последици от корупционните практики, както и на успешния опит за тяхното пресичане у нас и в света.
Противодействието и преодоляването на корупцията изисква система от мерки, които могат да включват:
1. Създаване на точни и ясни правила за поведение;
2. Обучение за разбиране и усвояване на правилата за поведение;
3. Създаване и поддържане на уеднаквена и предсказуема съдебна практика;
4. Разпределяне на делата по принципа на "случайния избор";
5. Верност и сигурност на съдебните действия;
6. Добри и открити отношения с медиите;
7. Предоставяне на информация за обществото;
8. Своевременна реакция при сигнали от страна на гражданите;
9. Подходяща работна среда;

Важни държавни документи, закони и международни договори през последните 10 години са натрупани доста определения на корупция. Като ги съберем на едно място като нищо ще получим не-малък речник на гледните точки върху един проблем, който се оказва важен за една съществена част от съвременните хора, или поне за онези, които предпочитат да живеят в демократично общество, което спазва основни правила като гарантирането на защита на правата на индивида, при спазване на равенство пред закона за всеки индивид. Някои от тези определения са по-представителни, защото не само дълго са обсъждани от много хора, но и защото законно избраните да ни представляват институции (като националния парламент, например) са ги използвали, за да построят върху тях закони, които да ни избавят от корупцията. Други определения на корупцията се отнасят до нашата нравственост и морал – неща много лични, които не могат да бъдат наложени със сила на гражданина на свободно демократично общество. Те също са ценни, защото ни предизвикват да мислим, да обсъждаме и да преценим верността им сами, т.е. предизвикват ни да изградим нашата собствена позиция. Тук ще изложим и едните и другите, защото според нас съвременният гражданин не само познава добре институциите и правилата, но и непрестанно избира сам каква позиция да заеме лично по отношение на важен обществен проблем. И, ако се налага, предлага промени в институциите и правилата.
Тя не е нито физическо, нито химично, нито някакво природно явление, тя не може да се опише единствено чрез мерки или други обективни свойства (обем, тегло, състав, цвят, мирис, скорост на движение и пр.), които всеки би могъл да провери сам. Корупцията е социално явление. Тя наистина има отношение към някои обективно измерими неща, като например количеството пари появили се изненадващо в сметката/джоба на инспектор по строителството, едновременно със също толкова изненадващата поява на нова висока сграда върху терена за квартална градинка. Не по-малко важно е обаче, отношението на корупцията към такива неща като нашата собствена готовност да “дадем малко пари, за да получим медицинска бележка, която ще ни отърве от контролното по математика”, или възхищението/завистта която изпитваме към близки и познати, които винаги знаят на кого да дадат “малък подарък”, за да се отърват от чакане на опашка или да получат шофьорската си книжка независимо дали добре са се представили на изпита пред КАТ.
Това дали вече сме или не сме “давали/вземали” пари, за да получим нещо, което не ни се полага или да свършим нещо, което така или иначе трябва да свършим без пари, нашето мнение за корупцията може да се окаже съвършено различно. Гледната точка има следователно доста съществено значение за различията в съществуващите определения за корупция.
В понятието корупция влиза и използването на вътрешна информация. Т.е. вие знаете, че в някакъв момент ще бъде обявен търг или конкурс. Този търг или конкурс все още не е обявен, но вие информирате някой свой приятел, който има фирма, занимаваща се с предмет на този търг или конкурс. Така той може да се подготви предварително и по този начин има повече време, отколкото останалите участници, с това е в по-добра позиция от тях.
Понятието за корупция включва в себе си някои деяния, които са предвидени в Наказателния кодекс и други, които са предвидени в други нормативни актове. Все още обаче няма единно е единствено определение за корупцията, което можем да извадим и да кажем: “Ето това е корупция.”
Според институциите и държавната администрация се състои от хора и те също като всеки друг гражданин на страната са подвластни на закона. Тук наричаме държавна администрация служителите на всички държавни и общински служби и институции. Разлика между тях по отношение на корупцията не съществува, тъй като всички те са на обществена служба – обществото – т.е ние с вас, чрез своите институции ги е наело да извършват определени обществени функции и услуги и им заплаща затова от общата каса на обществото – държавния бюджет, който се попълва предимно от нашите данъци и таксите,които заплащаме. Институциите и администрацията в демократичното общество, упражняват и значително количество власт, която ние - гражданите сме им преотстъпили чрез демократични избори – местни или парламентарни.
В правилниците на различни институции, за корупцията пише следното:
· Неправилно използване на обществен ресурс, неправилно изпълнение на държавна служба за извличане на пряка или последваща полза.
· Поведение, изразяващо се в нечестно използване на власт или позиция, което има като резултат поставянето на някого в по-добро положение от другиго.
· Корупцията е дребна и голяма; административна и политическа. Корупцията е разпространена в съдебната и изпълнителната власт.
· Корупцията създава негативен международен имидж на страната и отблъсква чуждите инвестиции, което има пряко отражение върху икономическото развитие и благосъстоянието на гражданите.
· Корупцията е враг за развитието на демократичната европейска държава.
За участващия в корупционната сделка държавен служител корупцията е политическа (голяма) или бюрократична (малка). Така например, министър, който взема комисионна за да наложи извършването на сделка с национално значение, е типичен представител на политическа корупция
и различни държавни и наддържавни организации са се опитвали да дадат някакво понятие за корупция.
Едно от тези определения – което се използва в британската общност е, че корупцията е неправилно използване на обществен ресурс, неправилно изпълнение на държавна служба за извличане на пряка или последваща полза.
В България има изградена национална стратегия за противодействие на корупцията

През последните години корупцията се превърна в глобална заплаха не само за икономическото развитие на отделните страни и международните им връзки, но и за световната икономика и политика като цяло. Различните форми на злоупотреба с власт за лично или групово облагодетелстване в ущърб на обществения интерес придобиват особено голяма актуалност за страните в преход, които са принудени едновременно да изграждат новите демократични институции и да създават необходимите предпоставки за развитието на пазарни стопански отношения.
Като комплексно явление, корупцията представлява отрицание на честната конкуренция в стопанската сфера, демотивира предприемачеството, стимулира сенчестата икономика и стопанската престъпност, влошава публичните услуги и утежнява социалното бреме за гражданите. По такъв начин корупцията допринася за увеличаването на пропастта между бедни и богати в рамките на прехода към пазарна икономика и се превръща в пряка заплаха за демократичните устои на обществото.
През последните няколко години българското общество постави в центъра на вниманието си проблемите, свързани с корупцията. Общественият дебат през 1997-2000 г. подсказа и насоките за нейното ограничаване и поставяне под контрол посредством засилване на правозащитната и регулативната функция на държавата, гарантирането на прозрачност и публичност на административно-управленските процеси, утвърждаването на гражданския контрол и на ценности като почтеност и морал в обществените отношения.
Създаване на обща институционално-правна среда за овладяване на корупцията
Националната стратегия за противодействие на корупцията е насочена към създаване на модерна законова рамка на административната дейност и административното обслужване на населението. Тя предполага управленско и организационно укрепване и ясно регламентиране на отношенията между държавните органи, от една страна, и частния сектор и гражданите, от друга страна. Целите включват засилване ролята на съществуващите и създаване на нови институции с контролни и наблюдаващи функции. За осъществяване на обявените цели се предлагат дейности в няколко насоки:
Създаване на гаранции за прозрачност в работата на държавната администрация
Необходими са законодателни промени насочени към повишаване на антикорупционния ефект на новоприетите нормативни актове като Закон за администрацията, Закон за административното обслужване на физически и юридически лица, Закон за държавния служител, Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, Закон за достъп до обществена информация. Промените трябва да гарантират свеждане до ниски нива на възможностите за субективна преценка от страна на администрацията.
- ясно регламентиране на права, задължения и процедури във връзка с упражняването на дискреционни правомощия (взимане на решения по целесъобразност);
- регулиране на допустимостта на подаръци, получавани от държавния служител, за които следва да се следи чрез средствата на вътрешен контрол;
- въвеждане на механизми за предотвратяване случаите на “конфликт на интереси”;
- въвеждане на “обслужване на едно гише” от администрацията;
- повишаване и контрол над критериите за подбор на служителите;
- изготвяне от страна на държавните институции/Министерския съвет на специален Наръчник с дефиниране и опис на публичните услуги, с указания за процедура, срок, институция/отдел на издаване, право на жалби при издаване на документи или при лошо обслужване. В тази връзка е необходимо да се осъвремени и допълни Закона за писмата, сигналите, жалбите и молбите, който урежда реда за упражняване правата на гражданите по чл. 45 от Конституцията на Република България;
- прехвърляне на публични функции към частния сектор и утвърждаване на граждански и стопански субекти като обществено отговорен сектор в пазара на услугите;
- създаване на необходимите технически, организационни и правни предпоставки за ефективното приложение на съвременен закон за достъп до обществена информация;
- въвеждане на антикорупционно обучение за служителите на различни нива в държавните институции;
- актуализация на Кодекса за поведение на държавния служител във връзка с привеждането му в съответствие с европейските стандарти.
Усъвършенстване на финансовия и данъчния контрол
На основата на Закона за вътрешния държавен финансов контрол и в съответствие с новата икономическа и социална среда трябва да бъде напълно осигурена финансова дисциплина, прозрачност и отговорност на институциите.Това може се постигне чрез усъвършенстване формите на отговорност – в посока на увеличение на глобите при административно-наказателната отговорност и разширяване на случаите, в които може се търси пълна имуществена отговорност за противоправно нанесени вреди. Наложителни са промени в данъчните закони в следните насоки:
- по-ясна регламентация на правомощията на данъчните органи, както и опростяване на данъчното облагане;
- повишаване на материалните стимули за служителите, допринесли за по-голяма разкриваемост на данъчни нарушения;
- въвеждане на публичен регистър за доходите на служителите на данъчната администрация;
- усъвършенстване на формите на взаимодействие между Държавен финансов контрол, Сметната палата, данъчната администрация, Националния осигурителен институт, Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, органите на МВР и органите на съдебната власт чрез приемане на съвместни инструкции за превенция и борба с корупцията;
- проучване на възможностите за създаване на единна информационна система между контролните и правозащитните органи, при спазване на законите, регламентиращи защитата на личните данни;
- усъвършенстване на звената за вътрешен финансов контрол в отделните ведомства и организации.
Антикорупционна реформа в Агенция “Митници”
Въпреки предприеманите през последните години мерки за засилване ефективността в работата на митниците трябва да продължи дейността по осъществяването на комплекс от мерки, свързани с развитието на съвременна регулативно-нормативна база, засилването на вътрешния контрол и мониторинг, въвеждане на независим мониторинг на митническата дейност и повишаване ролята на саморегулативните механизми в рамките на тази институция.
В частност трябва да продължат усилията в следните направления:
- По-нататъшното изграждане на единна информационна система, която да позволи осъществяването на текущ контрол върху товаропотока, както и бързото проследяване на постъпленията от митническите такси, акцизи и вноски на ДДС по веригата митници-данъчна администрация-банки;
- Особено наложително е въвеждането на времеви норми при митническото оформяне на стоките и извършването на проверките на физически и юридически лица по границите и във вътрешността на страната, както и съкращаване на сроковете за вземане на управленски решения и обработка на жалби и сигнали;
- Въвеждане на технологични модели за митническо оформяне на стоките и контролни механизми, които да не зависят от субективния фактор;
- Повишаване професионалната подготовка и равнище на служителите в Агенция “Митници”;
- Въвеждане практиката на публично-частното партньорство в сферата на борбата срещу корупцията в митниците. Привличане на граждански организации, независими експерти и медиите в обсъждането на антикорупционните мерки в тази сфера. Запознаване на обществеността с правата и задълженията на митническите служители и на гражданите, които преминават митническа проверка;
- Засилване на международното сътрудничество с чуждестранните митнически организации и участие в регионалните и международни антикорупционни инициативи.
Антикорупционни мерки в системата на Министерство на вътрешните работи:
- повишаване статута на звената, работещи по противодействие на корупцията;
- усъвършенстване на звената за вътрешен контрол в МВР неговите подразделения;
- регламентиране на механизъм за информиране на обществеността, изпълнителната власт и парламента за резултатите от контрола и случаите на корупция;
- въвеждане на специализирани курсове “Антикорупция” във ВИПОНД по проблемите на борбата с корупцията на национално и международно ниво;
- повишаване на степента на професионална реализация и служебна устойчивост на служителите на МВР.
Противодействие на корупцията в местната власт
Корупцията на местно ниво – в изборните общински органи и в общинската администрация, където се осъществяват ежедневни непосредствени контакти с гражданите във връзка с най-търсените от населението услуги - се определя като масова или малка корупция. Тя има обаче дълготрайни и дългосрочни негативни последици както за деформация на местното самоуправление, така и за обществото.
Механизмите и инструментите за увеличаване на публичността и прозрачността на общинските власти, заложени в новата законодателна база за изграждане на реално функциониращо местно самоуправление в страната – Конституцията на република България, Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за административно-териториалното устройство и Закона за допитване до народа трябва да бъдат използвани по-пълноценно чрез:
- интензифициране работата на общинските съвети, използване на общинските нормативни актове като Правилник за организацията и работата на общинския съвет и неговата администрация, Наредбите за разпореждане и отдаване под наем на общинска собственост и други за ограничаване на възможностите за корупционен натиск в общините;
- реално функциониране на постоянните и временните общински комисии и изпълняване на регламентираните им в ЗМСМА функции за контрол над решенията на общинския съвет и привличане на експерти от граждански организации за решаването на важни местни въпроси;
- повишаване на гражданския контрол над общинските съветници чрез създаване на зоконови механизми за тяхното отзоваване;
- подобряване на работата на общинските служби за връзки с обществеността и на информационната дейност.
Наред с това, трябва да се преразгледа функциониращият централизиран модел на управление и финансиране на общините, който не само поставя под въпрос реалното местно самоуправление, но и създава предпоставки за злоупотреби и корупционни действия. Необходимо е да се намерят нови решения в такива критични сфери като:
- определяне на държавните субсидии за общините;
- премахване на неефективни механизми в администрацията, дублиране на функции и размиване на отговорности на централни, областни и местни органи.
За целта да се развие публичният дебат по проблемите на финансирането на общините, за да се стигне до законодателни решения, даващи определени правни и финансови гаранции за равнопоставеност и самостоятелност на местната власт в духа на принципите на Европейската харта за местно самоуправление, чл.9, според който местните органи на властта имат право на достатъчно собствени средства, с които да разполагат свободно при осъществяване на компетенциите си, предвидени в Конституцията.
Антикорупционни мерки в сферата на финансирането на политическите партии
С приемането на Закона за политическите партии бяха направени стъпки към законодателно уреждане на финансирането на политическите партии, гарантиране на по-ясни правила, критерии и отчетност, прозрачност на партийните финанси. Необходимо е обаче да се насочи вниманието към повишаване на антикорупционната ефективност в следните области:
- Пълна прозрачност и своевременно отчитане финансирането на предизборните кампании;
- Детайлно регламентиране на отношенията между партиите и държавата, което ще допринесе за по-ясно разграничаване на публично-държавната и частно-партийната сфера и за стесняване на възможностите за прилагане на партийни критерии в управлението на държавна собственост, назначаване и освобождаване на държавни служители на ръководни длъжности в администрацията и други;
- Законодателно регламентиране на лобизма съобразно практиките на Европейския съюз.
Антикорупционни мерки в съдебната система и наказателното законодателство
Антикорупционната реформа в съдебната система цели ограничаването до минимум на условията, благоприятни за възникването на корупция, както и създаването на механизми за контрол върху нея.
Новият НК следва да бъде съобразен с променените обществени отношения и да отговаря на изискванията за противодействие на корупцията – както относно видовете престъпления, така и относно системата на наказания. Следва да се внесат следните изменения:
- Усъвършенстване на регламентацията в НК, касаеща престъпления против кредиторите;
- Изменения и допълнения на НК, касаещи престъплението “подкуп” с оглед привеждането му в съответствие с правото на ЕС;
- Законодателно уреждане на санкцията “конфискация” за имущество, придобито в резултат на корупция – включително и когато е прехвърлено на трети лица с цел да бъде запазено;
- Синхронизиране на уредбата на корупцията със съответната уредба в страните-членки на ЕС, което ще позволи в бъдеще ефективна защита и на финансовите интереси на ЕС
Реформа в организацията на работата на съдебната система
В организацията на работа в съдебната система е необходимо да се реализира цялостна, компетентна и широко обсъдена реформа, която да премахне условията за корупция и гарантира бързина и ефективност на функциониране на системата. Тя би следвало да доведе до подобряване и модернизиране на начина на работа на съдилищата, прокуратурите и следствените служби, прецизен подбор на магистратите и повишаване на професионалната квалификация на съдиите, прокурорите и следователите, обучение на съдебния персонал, финансова обезпеченост.
Необходимо е да се направи следното в тази насока:
- Разработване и въвеждане на автоматизирани системи за деловодство, гарантиращи бързина и сигурност при обработването на делата и осигуряващи бърз и лесен достъп на гражданите до нужната им информация;
- Разработване на система за разпределение на делата между отделните магистрати по обективен критерий, изключващ възможност за избор на конкретен магистрат по определени дела;
Ограничаване на корупцията в сферата на икономиката
Непосредствените цели на антикорупционната реформа в стопанската сфера са насочени към прозрачност, публичност и отчетност на онези дейности, в които се преплитат обществените и частните интереси. В съчетание с процеса на по-нататъшно освобождаване на бизнеса от държавна опека, дерегулация, гарантиране на свободната конкуренция и налагане на почтеността в бизнеса, те ще допринасят за утвърждаването на пазарната икономика и за създаване на модерни механизми на взаимодействие между държавата и частния сектор.
Осъществяването на тези цели изисква съчетаването на регулативно-нормативни механизми с дейностите както на вътрешноведомствения и държавния контрол, така и на независимия граждански мониторинг на стопанските отношения
Либерализиране на условията за развитие на частния бизнес
Нужно е да се завърши процесът на изграждане на институционално-правната рамка за развитие на бизнеса в България, като постепенно отпаднат всички бариери пред свободното предприемачество. Това ще стане възможно чрез разумното самоограничаване на инструментите на държавна намеса и финализиране на икономическите реформи в прехода към пазарна икономика.
Тези цели изискват изменения и допълнения в нормативната база и усъвършенстване на практиката по прилагането на вече приети нормативни документи. Тук следва да се включат:
- Ускорено изграждане на пазарната инфраструктура с акцент върху развитието на организираните пазари;
- Постепенно преминаване от лицензионен и разрешителен режим за осъществяване на икономическа активност към регистрационен и уведомителен режим. Прехвърляне на специфични дейности по лицензирането на браншови/съсловни организации, като държавните институции се насочат към контрола, включително върху отказите от издаване на разрешения и лицензи;
- Свеждане до минимум необходимостта от санкция на държавен орган, избягване вземането на решения “по-целесъобразност”, като държавният орган стриктно се придържа към законовия регламент;
- Предоставяне права на контрол (самоконтрол) въз основа на етични кодекси на професионални, гилдийни и целеви сдружения на икономическите субекти;
- Създаване и стриктно прилагане на регулации, които да формират икономическите взаимоотношения между държавни и частни икономически субекти, например по отношение на системата за държавни и общински поръчки.
Антикорупционно сътрудничество между държавните институции, неправителствените организации и средствата за масово осведомяване
Световният опит показа, че дори в страните с развита административна система и контролни механизми корупцията не може да бъде овладяна без съдействието на гражданското общество и независимите средства за масово осведомяване. Практиката в развитите демокрации свидетелства за нарасналото значение на включването на професионалните организации и другите граждански структури в усилията за утвърждаване ценностите на прозрачността, публичността и демокрацията. Особено важен е потенциалът на изграждането на механизми и успешни практики на партньорство между държавните институции, неправителствените организации и частните медии в сфери като обществения контрол върху дейността на администрацията, защитата на правата на гражданите, саморегулирането чрез въвеждане в практиката на ефективни кодекси на поведение, инициирането на независим мониторинг, разгръщането на антикорупционна разяснителна и образователна дейност.
През последните години в България се наблюдава засилване активността на гражданските организации, както и на независимата журналистика в противодействието на корупцията. Десетки са неправителствените структури, които под една или друга форма вземат участие в проекти с антикорупционен ефект. Положено бе и началото на партньорство между представители на държавни институции и неправителствени организации в рамките на антикорупционната инициативи “Коалиция 2000” и “Прозрачност без граници”.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Всички авторски права на дадената статия са запазени и собственост на Екипът на  Razrabotkite / - / съгласно Закона за Авторското Право и сродните му права - чл.1 , чл.2, чл.3 /
Копирането или включването на тази или друга статия във друг сайт , вестник , или медия без знанието на Екипът на  Razrabotkite  е забранено , съгласно закона за Авторското право и Сродните му права.






Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 898913
Постинги: 230
Коментари: 36
Гласове: 105