Това е ясно, така работи демокрацията, волята е на суверена - той е наредил така картите и играта трябва да се играе според ръката.

Обаче под ватерлинията на яснотата започват да личат проблеми, заложени като капан на дори и най-добрите и честни теоретични намерения. Липсата на публичност при номинирането на кандидатите за министри се оправдава със склонността на българите изобщо и на журналистите в частност да омаскаряват. Да, ние наистина имаме подобна наклонност. Дали новият кандидат за примиер ще е Пацо Шнорхела, или ще го запомним с неговото иначе хубаво име, ще зависи само от него. Но дали? Той никак не изглежда като човек, имащ воля и независимост да взема свободни решения и да ги отстоява. Разчу се, че е дефилирал на кастинг за политици – нещо унизително за всеки човек, изкушен от политиката. Защо се подлага на това? За да осъществи политическите си амбиции или да подложи гърба си под чужд товар, от което да извлече лични ползи?

Това се отнася и за много други лица от проектокабинета. Повечето са млади, добре образовани, но далеч не подготвени лица. Ввероятно знаят с какво се заемат, ала дали тяхното знание съответства на опита им? И запознати ли са предварително с хоризонтите и пейзажа на родната ни политическа пустиня, за да се заемат с храбрата задача да я превърнат в оазис? Тук трябва борбеност, воля, сила, мъжество, а понякога и нрав, граничещ със справедливия гняв на онези люде, които бяха фрустирани по един или друг начин от бойборисовщината през последните десет години. Това трябва да са хора, готови да воюват в името на каузи, които не са припознали като свои, ако съдим по прилежните им биографии, включително залагайки своя авторитет и морална чистота. Иначе – без този залог – няма как да получат кредит на доверие.

Способни ли са на това? Защото това ще се очаква от тях. Дано са си дали сметка. Иначе ще им видят сметката.