...или защо Марк Аврелий е поредния, който ми спасява живота 

  Привърших книжката миналата вечер и вярвам ми се отвориха очите за някои неща, или поне си мисля горното (а може и да се самозаблуждавам, но мисля плацебото е по-скоро положително, нали? ) То не само книжката има отношение, но тя беше по-скоро катализатор на мисли и настроение. Нали и на вас ви се е случвало понякога да си мислите нещо и след това да прочетете подобни неща в книга? Тогава се усмихвате къде от его, къде от това, че сте се доближили малко или много до някаква ваша истина, защо не и от комбинация между двете?

 Горе долу по това време изплуваха мисли за една стара тръпка. Когато се видяхме за пръв и последен път си изкарахме чудесно – разходка, разговор, прегръдка, целувка. Щрак – драснах клечка, запалих свещичка и се приготвих да се прибера у нас като на Великден.  На момичето също и било приятно с мен както сподели после. Отнякъде се появи вятър, духна свещичката и ме остави да се чудя защо не се обажда да се видим, при положение, че и беше приятно с мен. Все си намираше всякакви поводи за да не излезе с мен – я работа, я учене и аз си стоях в недоумение въпреки многото покани за среща от моя страна. В този момент се обърнах към услугите на г-н Винченцо, който макар и да е безсловесен тип понякога може да ти даде мъдри съвети (но по-често изсмуква всяка мъдрост от ума ти). Сложих аз бяла риза и костюм за да придам по-голяма тържественост на събитието, поканих господина в чашата и се опитах да се самоанализирам и да анализирам и ситуацията. В такива моменти понякога се чувствам като нещо средно между Гари Муур и Желко Сашич. Единия пее “I still got the blues for you”, а другия – “Crna zeno prokleta bila sta ucini od mene” . Пия и мисля, мисля и пия, пия, пия, пия. След още няколко отказа от момичето ми просветна – чакай малко, защо изхаби толкова вино, като хората са казали, че насила хубост не става? И изведнъж ми стана по-леко на душата. Така де, за мен си съм направил каквото мога, показал съм и че не съм г-н за един ден, пък вече като не и допадам – живи и здрави. Някъде по това време осъзнах колко е криво да се жалим и тръшкаме за всички неща, които не стават както искаме. Понякога е по-добре за самите нас (понякога и за околните, защото ако някои хора знаят какво им мислите, хохо). Това че не можем, а и вероятно няма смисъл да променяме хората е едно на ръка. Повечето хора са прекалено снизходителни към себе си и не искат да се променят към по-добро. Тях явно ги радва да са си такива. Е, щом тях ги радва, какво значение има дали вас ви радва или не? Затова се чудя на много момичета – хем рев, хем сълзи, хем игра на Есмералда и Леонсио при положение, че никой няма нужда от такива неща? След като не те радва даден човек си свободен да го оставиш/да спреш да му пишеш и т.н., никой не те е вързал за него. Или да го променяш. Въобще жените имат излишна склонност към драматизиране на събития, мисли и факти. Сигурно това им е в природата. Склонни са да опяват по мрежите, че любов няма, да влизат в образа на жертвата и да оправдават мазохизма и глупостта си че са с даден мъж, въпреки че е гъз, както и да си чешаш егото, че въпреки латино сериала все пак е на тяхното, че такава е „истинската” любов. Друга искала да е заобиколена от добродетелни хора. А ти самата такава ли си? Истинската любов е страдание – от това биха се възхитили и Мазох и дьо Сад. Сигурно дори и те не са си мислили подобни неща. Попитах я дали очаква любов по филмите. Очаквала по-добра. Много интересно с какво я е заслужила примерно. Както се дразня на разни мрънкачи, че държавата им била виновна за какво ли не. А защо не се вгледат първо в себе си или във факта, че близо 2 млрд. души живеят с по-малко от $2 на ден и при тях е всекидневна борба за оцеляване? Е, няма да се сравняваме с Африка и Бангладеш ще каже някой. А защо не и какво право ти дава да се мислиш за нещо повече от някой, който е имал нещастието да се роди там? От едно виждане била преценила, че не съм човекът за нея, въпреки, че съм страхотен (по нейни думи). Че аз ако от едно виждане можех да преценя кой човек става и кой не сигурно биха ме носили на ръце оттук до Делфи (или до Делхи примерно). Тук вече се убедих окончателно, че „грешката” (ако въобщо може да се нарече така) не е в мен и съм бил глупак малко или много да търся под вола теле.

  Сигурно се питате какво общо има Марк Аврелий с горното? Ще ви цитирам за да не бъда голословен (а и за да видите, че не се стремя да тълкувам нещата както ми изнася)

„..първо, че нещата не засягат душата, че вън от нея те са в покой и че притесненията ни се пораждат единствено от мнението вътре в нас; второ, че всичко, което виждаш, в следващия момент се променя и скоро го няма”

„Всичко случващо се е справедливо да се случи. Ще се убедиш, че е така, ако наблюдаваш внимателно.”

„Всичко, което е пригодено за теб, вселено, е пригодено и за мене. И нищо навременно за тебе не става за мене преждевременно или по-късно”

„Вселената е или добре подредена или представлява забъркана безредна смесица. Възможно ли е в тебе да цари някакъв ред, а безредие във вселената, щом като всичко е така свързано, разчленено и поставено в съответствие”

Спирам дотук с цитатите, на който му е интересно ще прочете книжката. Марк Аврелий е чудесен „проводник” на неща, стари като света, във философията му открих части общи с християнството (въпреки че доста е гонил и убивал християни), исляма, будизма, Лукиан (макар и не толкова сатирично и с остър език), Омар Хаям (макар и не с толкова вино и жени) и кой ли още не. Нещата се повтарят от хилядолетия, но магаретата се множат. Казах аз, изревах доволно и размахах големи уши.

Та ето как някои са спасявани от Бари Уайт, аз пък припознах Марк Аврелий. Но да не забравяме, че дори „Beri Vajt beo u gipsu kad je ceo!?”

P.S. О, връщам се специално за да ви пусна и парчето на Пол Кософф - ако има нещо, което да се доближава до Marooned по въздействие, това ще е то. А и заглавието не е лошо да си го повтарям/е по-често. 

цитата ми дойдоха в повече, както и Бари Уайт, но другото си личи че извира от не съвсем кървящото ти сърце.
Триото видеа разменям за една Бебел - хем е по-сантименто, хем ти пасва на сюжета с булката беглец:)
http://www.youtube.com/watch?v=Dpcg5Pg4zHY

Привет. Поста ми е с фрагменти от различни случки и мои размисли, вярвам не остава впечатление за една история със сюжет с булка беглец?
А за Бари Уайт има заигравка ако си се заслушала в текста на първото парче, второто го пуснах за настроение, а Пол Коссофф не сменям за нищо на света, за мен той е музикален гений, препоръчвам ако си падаш по подобен род музика.
Относно Бебел, тя прави кавър на Аструд, кралицата на боса новата, както прави кавър и на фамилията и, ама то е, защото Жоао е баща на първата и съпруг (макар и за кратко) на втората ;)http://www.youtube.com/watch?v=xHKBuE7bNFM

на писането. Какъвто и тюрлю-гювеч да нашрайбаш да звучи цялостно. Аз те прочетох от начало до край, навъпреки някои гореизложени забележки с намек за по-ранен край. Но това трябва да се взима под внимание ако целиш творбата ти да има изложение на такава. Иначе разбира се не ми е еднопосочно като мисли. За това и си позволих коментар - рядко вече се намират естествени неща без претенции за гениалност. Често тя е просто простота.
Музикално се чувствам изпразнена от доста време за това ако ми хрумне нещо ще пиша пак.

Мерси за коментара и забележките :) Относно целта на изложението - почти винаги пиша без цел и изложение. Просто предавам събития, мисли. Понякога се получава, друг път не :)
А за музиката - в блога си съм засегнал доволно музикално стилове. Като това
http://www.youtube.com/watch?v=dxNVFICqMbA

Е чак състезателен характер на музикални предпочитания не бих заложила. Малко съм стара, и ако не да звуча ретро бих заложила на прогресив рока вместо на босановата. Макар че това са настроения и всеки си намира струната, както и момента. Ще ме извиниш не съм се запознала с блоговото ти творчество извън това тук.
По-скоро това - http://www.youtube.com/watch?v=V99gRXWtj4E