Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2022 19:04 - Административните актове. Понятие. Видове административни актове. Действие.
Автор: razrabotkite Категория: Бизнес   
Прочетен: 118 Коментари: 0 Гласове:
0



Както всеки клон от правото, така и административното право има свой предмет на регулиране, както и метод на въздействие. Предметът на регулиране на административното право са специфичните обществени отношения, върху които въздейства с присъщия си инструментариум. Той обхваща отношенията в областта на държавното управление. Особеност на административното право е, че тези обществени отношения са винаги и правни отношения, т.е. административното право не преднамира стоящи вън от него обществени отношения, върху които тепърва да въздейства. Административни правоотношения съществуват само доколкото съществува и публична власт и държава, която да ги създава и регулира, за разлика от облигационните, вещните, наследствените, семейните, трудовите отношения, които биха съществували и без да съществува държава и публична власт. Също така административните правоотношения винаги се развиват в рамките на административен процес, за разлика от гражданските правоотношения, които достигат до процес, само ако е налице съдебен спор, т.е. някаква форма на незаконосъобразно развитие на правоотношенията.

Друга особеност на административните правоотношения е, че те възникват, изменят се и се погасяват въз основа и при наличието на определени юридически факти. Това са факти от обективната действителност, във връзка с които административноправната норма поставя възникването, изменението и ликвидирането на административните правоотношения. Юридическите факти на административното право се делят на две големи групи – юридически събития и юридически действия.

Юридическите събития са такива факти, които не съдържат волево причиняване или изявление от човека. Такива са раждането и смъртта на човека, с които административното право свързва определени задължения – във връзка с гражданската регистрация например. Заболяването от заразна болест на добитъка, която поражда правото на ветеринарните власти да предприемат определени административни мерки. Земетресение или друго бедствие, които пораждат правото на засегнатите да търсят финансова помощ от държавата, данъчни облекчения и пр.

Юридическите действия са другият много по-голям дял юридически факти на административното право. Това са факти на обективната действителност, които съдържат действия или волеизявления на човека, насочени към постигането на определени желани последици. Основни сред тези юридически факти-правни действия са административните актове, които са предмет и на настоящата лекция.

Трябва веднага да се отбележи, че административните актове не са единствените правни действия на органите на администрацията, които се уреждат от административното право. Такива са например споразумението по чл. 20 АПК (за което съществува спор дали е административен договор и въобще административните договори източник на административни задължения ли са) както и съдебните решения, определения и разпореждания на административните съдилища, когато те пораждат, изменят, прекратяват или правят ликвидни административни задължения.

Освен това административни задължения, респ. правоотношения могат да възникнат в определени случаи и пряко по силата на закона, без да се е осъществил никакъв юридически факт. Така например един закон може да предвиди, че в определен срок след влизането му в сила определена категория граждани трябва да подменят документите си са самоличност или че определени носители на лицензии за някаква дейност следва да подадат заявление за подновяването им и т.н.

 

2. Понятие за административен акт.

Административният акт е едностранно властническо волеизявление на административен орган или на друг приравнен нему орган или организация по приложението на закона, което предизвиква правни последици в чужда правна сфера, като създава или засяга права, законни интереси или задължения или установява, изменя или прекратява действието на вторични (подзаконови) правни норми. При необходимост волеизявлението може да бъде изпълнено и принудително.

Веднага трябва да е ясно, че това определение всъщност е вътрешно-противоречиво, доколкото е некоректно да се твърди, че един акт, който създава или засяга права, законни интереси или задължения в конкретна правна сфера, може да бъде от същата правна категория с акт, който установява, изменя или прекратява действието на вторични (подзаконови) правни норми. Първият акт е източник на конкретни административни права и задължения, докато вторият е източник на правото, т.е. на абстрактната възможност при осъществяването на определени факти да възникват, да се развиват или прекратяват административни правоотношения. В този смисъл, невъзможно е да се твърди, че например законът, който разрешава сключването на определени сделки, и самите сключени от гражданите въз основа на него сделки, са от един и същи логически порядък. Все пак давам определението в този вид, защото то отразява господстващото в нашата доктрина и съдебна практика разбиране, че подзаконовите нормативни актове (нормативните административни актове) са също административни актове (по същността си, а не само по форма и с оглед възможността за съдебно обжалване).

            От това определение можем да извлечем следните белези на понятието за административните актове:

            2.1. Административният акт е юридически акт, т.е. волеизявление, което е насочено към определени желани от автора му правни последици. С него авторът му нарежда, забранява, разрешава или отказва нещо. Като юридически акт то следва да се отграничава от т.нар. материално-технически действия, т.е. от действия, които не касаят пряко дейността на администрацията по издаването, оспорването или изпълнението на административните актове, а само подпомагат тази дейност или въобще дейността на органите на администрацията. Обаче за разлика от по-старата доктрина, вече не може да се приеме, че действията и актовете по изпълнение на един административен акт са материално-технически действия (напр. че заповедта за премахване на един строеж като незаконен е административен акт, а самите действия по фактическото премахване на незаконния строеж – материално-технически действия). Наистина те не са административни актове, но не са и материално-технически действия, защото новият АПК подробно ги уреди като актове, действия и бездействия на органа по изпълнението по Дял пети от АПК, които дори подлежат вече на съдебен контрол. Така че се касае за правни действия, а не за фактически (материално-технически действия).

            2.2. Административният акт е едностранен акт, т.е. волеизявление само на един правен субект – административният орган или друг приравнен нему орган или организация. Само неговата воля поражда последиците. Това е така, дори и в случаите, в които актът може да се издаде само по почин на бъдещия му адресат. Така например стипендия може да се отпусне само на лице, което по надлежния ред я е поискало; разрешение за строеж може да се издаде само на възложител (инвеститор), който е поскал издаването му, едно лице може да бъде назначено за държавен служител само ако е поискало само това и т.н. В случая не може да се говори за някакъв „двустранен административен акт“, „административен акт-съгласително“ или за административен договор, каквито конструкции са характерни за немското административно право. Административният акт е и си остава едностранен, макар и издаван само по почин от адресата си. Впрочем по въпроса признава ли нашето право института на административния договор има спор или по-скоро има празнота в доктрината и съдебната практика. В чл. 20 от АПК е уредено т.нар. споразумение, същността на което се състои в това, че то замества административния акт, като съдържа на практика договорени от административния орган и страните в производството правни последици, в границите на закона. В този случай бихме могли, като че ли, да говорим за административен договор, но очевидно е и от самия закон, че не става дума за административен акт.

2.3. Административният акт е властнически акт, т.е. волеизявление, при което единият субект (активният) е винаги административен орган или друг приравнен нему орган или организация, който разполага с възможността да посегне едностранно върху/във правната сфера на друго лица. Характерно за административното право е, че административните органи действат с метода на власт и подчинение. Но как ще разберем, че става дума за власт и подчинение. Невъзможно е да се направи подобна преценка единствено от факта, че едностранно се причиняват правни последици в чужда правна сфера, даже и ако този, който прави волеизявление с такива правни последици, е държавен орган. Това е така, защото волеизявления с подобен характер се правят и в гражданското право. Така например, държавата, държавен орган или държавно учреждение може да е сключила договор с трето лице. Последното не го изпълнява и затова изправната страна (държавата, държавен орган или държавно учреждение) след отправено писмено предупреждание и достатъчен срок за изпълнение го разваля. Волеизявлението за разваляне на договора е волеизявление, което едностранно предизвиква отрицателни правни последици в правната сфера на третото лица, но това не го прави административен акт. То е гражданскоправно волеизявление.

За да бъде едно волеизявление административен акт, за да бъде то властническо, не е достатъчно то да изхожда от държавата, държавен орган или държавно учреждение и едностранно да предизвиква правни последици в чужда правна сфера – защото държавата и нейните органи и учреждения могат да участват в гражданския оборот и като равноправни субекти, - а е необходимо това волеизявление да не може да бъде направено от което и да е частно лице. В горния пример, всяко частно лице би могло да сключи договор с третото лице, и при неизпълнение при условията на гражданския закон да го развали.

2.4. Административният акт е акт, издаден от административен орган или друг приравнен нему орган или организация.

2.4.1. АПК дава легална дефиниция на понятието „административен орган“ в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на АПК: това е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Тази дефиниция е непълна, объркваща и порочно-кръгова. Не всеки орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, е административен орган. Определящо е не къде принадлежи организационно органът, а каква дейност извършва и какъв вид акт издава. Защото един административен орган (организационно) може да издава не само административни актове, ами и гражданскоправни волеизявления (например да развали договор – примерът по-горе), да извършва правораздавателна дейност (да издава наказателна дейност), да извършва нормотворческа дейност (да издава например наредби) или дори правно-безразлична дейност. От друга страна, държавните органи, които не принадлежат към системата на изпълнителната власт, се приема, че са административни, когато имат административни правомощия, което е дефиниране чрез дефинируемото и нищо не значи само по себе си.

2.4.2. АПК допуска административни актове да се издават и от недържавни органи и организации (понятието „организация“ е дефинирано в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на АПК: юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон). И тук определяща не е несъвършената легална дефиниция, а същността на извършваната дейност и на издаваните актове. Важно е да се отбележи, че органи и организации, които не принадлежат към системата на държавни органи, т.нар. обществени организации, съсловни организации и др., могат да издават административни органи само в случаите, изрично посочени в закона, само доколкото са овластени от закона.

Примери за административни актове, издадени от органи извън изпълнителната власт – административни актове, издадени от съд – напр. разните регистрации и одобрения, които съдът дава да искания на частни лица – регистрации на партии, юридически лица с нестопанска цел, разрешение за брак на лице, навършило 16 годишна възраст, когато са налице важни причини, и др.; административни актове, издадени от прокурора – мерките за премахване на самоуправство в неотложни случаи; административни актове (по същността си, а не с оглед възможността за съдебното им оспорване като такива!), издаване от законодателната власт – решението на НС за откриване или закриване на нов Университет; за избирането и освобождаването от длъжност на определени лица като членове на някои държавни органи и др.

Примери за административни актове, издавани от обществени организации – актовете на адвокатурата по приема и освобождаването на членове в адвокатските колегии, дисциплинарни наказания, наредби на Висшия адвокатски съвет; актове на съсловните организации на лекарите и зъболекарите, или както законът ги нарича „специалисти по дентална медицина“ и мн. Др.

2.5. Административният акт се издава по приложение на закона.

Не е част от същността на понятието за административен акт това, че той трябва да бъде издаден в съгласие и в изпълнение на закона. Ако един административен акт противоречи на закона, той ще е незаконен, но няма да загуби характера си на административен акт. В противен случай никой незаконен административен акт нямаше да може да се обжалва пред съд, защото администрацията щеше да прави възражение, че понеже е незаконен, той вече не е административен акт и съдът няма подсъдност да се занимава с него! Даже актовете, засегнати от най-тежки пороци, водещи до нищожност, си остават административни актове.

Смисълът на изискването един акт на администрацията, за да бъде административен акт, да се издава по приложение на закона, е да отграничи административните актове от другите актове на администрацията, които не служат за правоприлагане. Така освен правоприлагаща дейност администрацията извършва и правораздавателна дейност. Правораздавателна е напр. дейността на органите по ЗАНН, които налагат административни наказания с наказателно постановление. Наказателното постановление не е административен акт, а правораздавателен (съдебен по същността си) акт. Поначало правораздавателната дейност в правна система с разделение на властите е възложена на съдилищата. Но по изключение, и на административни органи (организационно) може да бъде възложено в изрично предвидените в закона случаи издаването на правораздавателни (съдебни) актове, какъвто е случаят с наказателните постановления.

Белезите на правораздаването са следните:

- то е дейност по разрешаването на правен спор;

- спорът не се повдига служебно от органа, който го разрешава, а той трябва да бъде сезиран;

- разглеждането на спора става с участието на страните, при следване на (просто или сложно) състезателно производство;

- решаващият орган не е страна по спора, не е субект на спорното правоотношение, а е трето незаинтересувано от спора лице;

- правораздавателният орган решава спора самостоятелно и независимо;

- актът, с който се разрешава спорът, има сила на пресъдено нещо (res judicata). Това означава, че влезлият в сила правораздавателен акт е неатакуем с редовните средства за обжалване, че спорът не може да бъде пререшават от органът, който е постановил акта, както и че същият спор между същите страни на същото основание и същото искане повече не може да се поставя пред никой орган.

С административните актове правни спорове не се разрешават. Даже в хипотезата на обжалване на един административен акт по административен ред пред горестоящ административен орган, последният не решава правен спор, защото има да се произнесе освен за законосъобразността на административния акт, и за неговата целесъобразност, а правораздавателните органи никога не се произнасят по целесъобразност.

Административните актове могат да се издават и служебно, т.е. по почин на самия орган.

Административното производство по издаването на административен акт може да не е състезателно – напр. ако има само една страна – възложител, който е подал молба за издаването на разрешение за строеж. Може обаче и да бъде такова – например при един конкурс за обществена поръчка, концесия, издаване на лицензия и пр. отделите участници в конкурса се състезават в житейския и правен смисъл – правят наддавания, оферти, представят доказателства, оборват доказателствата на другите участници и пр.

Административен акт може да се издаде и от по-горестоящ административен орган, който да изземе в някои ограничено случаи въпроса. Не е така при правораздавателните актове.

Най-важната отлика: административните актове никога не се ползват със сила на пресъдено нещо. Това, че един административен орган е приел за доказани едни факти или разпоредил едни правни последици с нищо не задължава друг административен орган да приеме за доказани същите факти или да приеме за валидни същите правни последици – самостоятелно преценява.

2.6. Административният акт поражда административноправни последици.

Те са различни според вида на волеизявлението, затова ще ги изучим при разглеждането на класификацията на административните актове според вида на правните последици, разпоредени с волеизявлението (индивидуални, общи и нормативни административни актове). От правилото, че административният акт поражда административноправни последици, има изключения. Има и административни актове с гражданскоправни последици – напр. заповедите за настаняване в общински жилища за отдаване под наем пораждат наемни отношения между общината и настанения. Съществуват и т.нар. смесени фактически състави, при които правоотношението се поражда от издаден административен акт, съчетан с договор или друга гражданскоправна сделка.

2.7. Административният акт като всеки редовно издаден държавен акт поражда задължения за адресатите си, които при нужда могат да бъдат изпълнени с помощта на държавната принуда. По естеството си това ще бъде административна принуда. Поначало административноправните задължения се изпълняват доброволно, действа метода на убеждението. Но където не става с убеждение, става с принуждение.

2.8. Административният акт поражда правните си последици пряко, непосредствено. Това ще рече, че административните актове, за да станат изпълняеми, не е нужно да минат през проверката на друг държавен орган, включително съда. Достатъчно е актът да е редовно издаден и да влязъл в сила – напр. ако не е бил обжалван или е допуснато предварително изпълнение от издалия го орган (чл. 60 АПК) или актът е предварително/незабавно изпълняем по закон.

 

3. Видове административни актове.

3.1. Според почина за издаване на акта.

- актове, издавани по почин на заинтересования – напр. разрешение за строеж; лицензия; Редовното сезиране на органа с искане за издаването на такъв акт е необходимо за неговата законността, иначе – той е незаконен;

- актове, издавани по почин на автора на акта (служебно) – това са всички принудителни административни мерки, повечето отежняващи административни актове, всички нормативни административни актове и мн. др.; В тези случаи заинтересованите лица не са лишени от възможността да обърнат внимание на органа за необходимостта на издаването на административния акт, но тяхното сезиране не е предпоставка за издаването на акта.

3.2. Според начина на изразяване на волеизявлението (формата на акта).

- изрични актове – даден е ясен външен израз на проявената воля от автора на акта. Общото правило при изричните актове, ако друго не е казано в специален закон, е, че изрично изразената воля трябва да е в писмена форма. При общите и нормативните актове това правило е без изключение, а при индивидуалните законът допуска в определени от специален закон случаи административните актове да се изразят и чрез действия и бездействия.

- конклудентни (заключителни) – волеизявлението е изразено чрез действие или бездействие, от което адресатът на акта следва да вади извод за съдържанието и наличието на акта – напр. регулирането на движението по кръстовищата, запечатването на производствен или търговски обект поради неспазване на ветеринарни, санитарни или други наредби и пр.

- мълчаливи – волеизявление няма, но законът фингира такова. Касае се за т.нар. институт на мълчаливия отказ и на мълчаливото съгласие. При него в случаите, в които до един административен орган, който е компетентен да се произнесе по определен въпрос, е подадено искане за издаване на определен административен акт, а той в определения от закона срок не се е произнесъл никак и мълчи, законът фингира наличието на административен акт. Тази правна фикция е необходима, за да може засегнатият от мълчанието да обжалва. По силата на една презумпция, законът смята това мълчание за отказ, а само в определени от специален закон случаи – за съгласие. В последния случай лицето, което е подало искане за издаване на административен акт, няма да може да обжалва – защото ще бъде удовлетворено – ще се счита, че органът е дал (мълчаливо) съгласие.

3.3. Според характера на съдържанието на волеизявлението.

- утежняващи административни актове – това са административни актове, които създават задължения или ограничават законни интереси. Напр. актове, налагащи задължения за плащане на данък и въобще всички публични задължения; актове, предписващи въздържание от определени действия – строителство в забранени зони, пускане в експлоатация на опасни съображения; актове за отнемане на изгодни правни положения и др.

Най-честото наименование за такъв вид административни актове в практиката е заповедта. Когато органът е колегиален, е прието да се говори за решение. За индивидуалните актове на Министерския съвет пък се говори и за разпореждане.

Не са отделен вид от утежняващите административни актове отказите и забраните. Отказът е отрицателно волеизявление на административния орган, който при съответно поискване заявява, че то не следва да се удовлетвори – напр. не следва да се отпусне стипендия, пенсия, не следва да се издаде разрешението, лицензията и пр. Забраните пък са просто заповеди за отрицателна престация – изрична повеля към определен правен субект да не прави нещо, да не се ползва за в бъдеще от определена дотогава ползвана облага и т.н.

- облагоприятстващи административни актове – актове, които едностранно създават определени облаги за гражданин или организация на граждани. Облагата може да се състои в най-различни неща – отпускане на парична сума на едно лице (пенсия, стипендия, социална помощ, връщане на надвзети данъци); даване на привилегии (българско гражданство); използване на държавни имоти или услуги и др. Тук се включват и т.нар. услуги по ЗАдм.

Особен случай на облагоприятстващи административни актове заемат разрешенията – това са изрични актове, издадени по поискване в полза на гражданин или организация на граждани, с които се дава исканото улеснение, изгода. По същество разрешението се изразява във вдигане по отношение на заявителя на една обща забрана, установена по отношение на всички лица. Напр. лицензия, разрешение за лов, разрешение за ползване на огнестрелно оръжие и др. Особен вид разрешение представляват т.нар. актове на правоспособност – облагоприятстващи административни актове, с които се създава нов личен статут от права и задължения за един гражданин. Напр. разрешение за упражняване на определен вид регламентирана професия, дейност и пр.

3.4. Според вида на правните последици, разпоредени с волеизявлението.

- нормативни административни актове са актове, които съдържат общозадължителни правила за поведение, вторични (подзаконови) правни норми. Легалната дефиниция за тях дава чл. 75 АПК: това са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.

Както вече стана дума, аз не смятам нормативните административни актове за административни актове по същество. По същността си те са закони – съдържат правни норми, а само по форма са административни актове – понеже се издават от органи на изпълнителната власт. Господстващото мнение обаче у нас ги приема за административни актове, като признава обаче техните особености, които ги отличават от индивидуалните и общите административни актове. Напр. отмяната на един нормативен административен акт – било от автора му, било от съда като незаконосъобразен, – действа винаги занапред. Затова ако едно лице обжалва една наредба или друг нормативен административен акт и в хода на процеса авторът на наредбата го отмени, делото трябва да се прекрати като безпредметно. Не е така при индивидуалните и общите административни актове, където отмяната на акта от автора му, наричано с правилния термин „оттегляне“, може да стане само със съгласието на останалите ответници по делото – лицата, за които актът е благоприятен, а в определени случаи и със съгласието на оспорващия (чл. 156 АПК). Впрочем отмяната от съда на един акт като незаконосъобразен има действие не занапред, а ex tunc – всички правни последици от акта се заличават като въобще да не е издаван. Остават евентуално незаличимите материални следи (вреди) от акта, които подлежат на обезщетяване.

- общи административни актове са актове, които съдържат конкретно волеизявление спрямо неопределен брой адресати; създава за всеки от адресатите си точно определени права и задължения. Това е акт, който се отнася до определен случай и до неопределено число лица, ако трябва да ползваме старата, но златна дефиниция от Наредбата-закон за държавната полиция от 1937 г. Легалната дефиниция на чл. 65 АПК ги определя като административни актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове.

- индивидуални административни актове са актове, които съдържат конкретно волеизявление спрямо неопределен брой адресати; създава за адресатите си конкретно определени права и задължения. Те са най-големият и разнороден дял административни актове. Легалната дефиниция се съдържа в няколко алинеи на чл. 21 АПК.

Защо е важно да се прави това разграничение между нормативните, общите и индивидуалните административни актове? Първо – с оглед подсъдността. Нормативните административни актове, с изключение на тези на общинските съвети, подлежат на обжалване пред Върховния административен съд като първа инстанция (чл. 191, ал. 1 АПК). Тук не важи правилото, че поначало определящо за подсъдността е авторството на акта. Докато при общите и индивидуалните административни актове определящо е авторството на акта и общото правило е, че оспорването е родово подсъдно на (окръжните) административните съдилища. Затова ако един нормативен административен акт погрешно се счете за общ и оспорването се разгледа от административен съд като първа инстанция, ще се постанови недопустимо съдебно решение, което ще трябва да се обезсили впоследствие. Може даже да се стигне до постановяване на нищожно съдебно решение – когато погрешно административният съд счете един нормативен акт на общински съвет за общ – ще разгледа спора в състав от един съдия, вместо от трима (чл. 191, ал. 3 АПК). В такъв случай ще имаме незаконен състав, а постановеното от нето решение ще бъде нищожно. Друг е въпросът, че точно това се получава при оспорването на решението на общинските съвети по чл. 66-67 ЗМДТ за определянето на годишния размер на местните данъци и такси. Върховният административен съд твърдо стои на разбирането, че се касае за общи административни актове, но според мен става дума за нормативни административни актове, само че срочни – действащи само в календарната година, и издадени по вторична делегация.

Разграничението между общите и индивидуалните административни актове също има важно практическо значение – съдебният ред за оспорването им е твърде различен. Общо-взето съдебната практика правилно се ориентира, че определящо за това дали един административен акт е общ или индивидуален е според броя и начина на определяне на техните адресати. Когато един административен акт е адресиран до точно определен правен субект, той е индивидуален. Съвсем отделен е въпросът дали едно или повече трети лица, поради особеното положение, в което се намират, могат да бъдат засегнати от действието на акта в степен и по начин, че да им се признае правото да обжалват акта, наред с адресата на акта (трети заинтересовани лица), който винаги има пряк и личен интерес да го обжалва. Един индивидуален административен акт има само един адресат, а може да няма трети заинтересувани лица, да има един, няколко или дори потенциално неограничен брой такива трети лица. Така например, една положителна оценка за въздействието върху околната среда с оглед предстоящо строителство или едно разрешение за депониране на отпадъци имат само един адресат – инвеститора. Но поради особеностите на нашето право потенциално всяка екологична организация на практика се счита, че има пряк и личен интерес да оспори пред съд тези административни актове. Това обаче не променя индивидуалния характер на оценката за въздействието върху околната среда.

След влизането в сила на АПК, който даде за първи път легална дефиниция на понятието, в съдебната практика има тенденция много актове, които не са общи, да се приемат за такива. Повече подробности, включително по въпроса за разграничаването им от другите административни актове и актове на администрацията, а също и предложения de lege ferenda за подобряване на несъвършените легални дефиниции на общите и нормативните административни актове в моята статия.

3.5. Според насочеността на волеизявлението.

Това деление, макар да се прави в доктрината като общо, всъщност се отнася само до индивидуалните административни актове.

- конститутивни (преобразуващи) административни актове – наричани още и разпоредителни – са актове, които непосредствено създават права или задължения, непосредствено засягат законни интереси; подлежат на пряко изпълнение, като по необходимост могат да се изпълнят и със средствата на административната принуда. Тъй като тези актове непосредствено засягат правната сфера на адресатите си, то съществува процесуалният интерес от обжалването им. Те са най-често срещаният израз на изпълнителната дейност. Даже дълго време доктрината ги е считала за единствено възможния вид административни актове.

- констативни административни актове удостоверяват факти и обстоятелства с правно значение. Това са т.нар. в гражданскопроцесуалната теория официални свидетелстващи документи. Съгласно чл. 21, ал. 3 АПК индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване и погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Трябва ясно да се каже, че като определя тези документи като индивидуални административни актове законът го прави, за да даде възможност на лицето да обжалва пред съд отказа за издаването му, но не и съдържанието му, в случай че бъде издаден. Само волеизявлението за издаване или отказ за издаване на документа е административен акт и може да бъде обжалвано пред съд, но не и съдържанието на документа, което може да бъде обжалвано само пред горестоящия административен орган (чл. 81, ал. 2 АПК). Само в някои случаи може да се търси защита срещу невярното документиране, но не пред административните съдилища, а пред районния съд по чл. 542 и сл. ГПК.

- декларативни административни актове са дефинирани от чл. 21, ал. 2 АПК като волеизявления, с които се декларират или констатират вече възникнали права или задължения. Тази ясна на пръв поглед дефиниция внася много объркване. Пита се: ако в стария ЗАП, отменен през 2006 г. от АПК, легалната дефиниция на индивидуален административен акт не обхваща тези случаи, то значи ли, че преди това такива актове не са се считали за административни актове и не биха подлежали на съдебен контрол? Означава! Обаче това е абсурдно. Напр. един ревизионен акт за неплатени данъци или осигурителни вноски. Той е идеалният пример за декларативен административен акт – задължението за заплащане на данъци и осигурителни вноски е възникнало по силата на самия закон, при добиването на определения доход, имущество или извършването на определена дейност. Ревизионният акт не го поражда тепърва, а само го констатира, като евентуално възлага и допълнителни последици – лихви за забава, глоби. Но на никой не би му хрумнала идеята, че тези актове не подлежали на съдебен контрол, понеже били декларативни! Ако ревизионните актове и други финансови актове не са подлежали през годините на съдебен контрол, това е било защото законът изрично е забранявал обжалването им. Тай че по-скоро дефиницията обърква. В най-важния засега случай, в който тя би могла да се използва за разширяването на обхвата на съдебния контрол – обжалването на актовете за актуване или деактуване на имоти като държавни или общински – съдебната практика твърдо стои на становището, че не става дума за административни актове, а за обикновени вътрешно-служебни или материално-технически актове от областта на гражданското право.

4. Действие на административните актове.

4.1. Пряка акция. Привилегия за предварително изпълнение.

Вече няма такава.

4.2. Спиране на изпълнението при обжалване. Допуснато предварително изпълнение по закон или с разпореждане на административния орган.

4.3. Принудително изпълнение.




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 948335
Постинги: 295
Коментари: 40
Гласове: 120