Взаимодействието между държавния, частния и гражданския сектор в управлението на публичната сфера  се поражда поради взаимовръзката между трите основни фактора в него, а именно държавния, частния и гражданския сектор . Публичният сектор се нуждае от ресурса на частните компании, а те за своята сигурност и просперитет – от качествени публични услуги: обществен ред, правоохраняване, подготовка на кадри, инфраструктура, комуникации, административно обслужване и пр. У нас е налице серио­зен разрив между нарастващата частно-професионална активност и качеството на публичните услуги. Преодоляването му е предизвикателство и за държавата, и за частния сектор, в т.ч. за партнъорството между държавата и частния сектор като своеобразен модел на тяхното взаимопроникване. Разбира се, предметът на  това партнъорство е проблем, чието решение може да е чисто държавна или частно-пазарна функция при определени условия. Ако е държавна грижа -  трябва да са налице достатъчни ресурси, а ако е частен интерес – удовлетворителна възвръщаемост. От своя страна , за да има достатъчно стабилна връзка между частното и държавно партнъорство и за да се прилага то по  възможно най-ефективния начин е необходим и контрол над неговата дейност . Но тук не говорим за контрол от държавните или частни организации касаещи тяхното сътрудничество било то в сферата на обществените поръчки или в сферата на други дейности или договорни отношения . Не говорим за контрол от гражданското общество над държавно – частното партньорство и прозрачност на икономическите и законови рамки , които са включени в този контрол . Един основен елемен от този вид контрол е публичността  изразена както чрез прозрачността на представяне на взаимодействието между държавния и частния  сектор , така и с приемане на становището на гражданското общество по-различни теми или политики. С развитието на електронните системи и стратегиите за електронно управление се създават и различни инструменти, чрез които гражданското общество упражнява и контрол над взаимодействието между държавното и частно партньрство – един такъв инструмент се явава и създадения портал за обществени консултации – www.strategy.bg . В него свободно се изразяват мненията на гражданите и различни граждански организации, както по отношение на партнъорството на държавата и частния сектор , така и по отношени на различни политики или стратегии засягащи тази област.

Най – общо можем да обобщим в няколко основни фактора причините, формите и резултатите  на взаймодействие между гражданското общество  и държавния и частния сектор в публучната сфера :

1.Необходимостта от повече ресурси – както вече спомехме и по – горе това е един от основнит елементи , които пораждат нуждата на държавата от частния сектор / бизнеса/ , за да осъществи  различни свои политики с икономически , социален или друг аспект. Пример за това можем да дадем и с допитванията както и реализирането на различни проекти които предлага държавата на частния сектор в областта на безработицата , както и развитието на икономиката ( Допитване и участие в такива проекти се правят както със Стопанската камара на република България , така и с Търговско-промишлената палата с цел осъвършенстване и приемане на една икономическа рамка и модел ,в чието лице държавата се опитва да привлече – работодателите – от частния сектор . От своя страна Синдикати и различни граждански организации проследяват тези процеси и съпо дават становище и мнение по компететност по поставени проблеми , касаещи микро и макро икономическите рамки и отношенията между бизнеса и държавата . Тук обаче намира разграничаването освен контрола , тъй като различните граждански организации и Синдикатите , вече разглеждат дадените теми или проблеми между бизнеса и държавата от гледана точка на гражданското общество и по специално на негова друга част , а именно – работниците ) .

2.Реализирането на все по обхватен брой проекти и проеткни дейности с помощта на частния сектор. Именно опитвайки се да следваме модела на повечето страни членки на ЕС , които използват за партнъор също различни бизнес организации от частния сектор , за да поставят по стабилни основи , както на своята политика в различни области , така и на практическото изпълнение в тези области с помощта на частния сектор. Тук същественото е освен ресурсите които предлагат на държавата , че частния сектор предлага и по широки граници на развитие на дадената политика или проект , както и по добра среда за неговото осъществяване . Пример за това можем да дадем,с програмата “ Заедно  можем повече “  , където държавата с цел да реализира по-успешни кандидати – граждани  , които да заемат своето място в даден работен колектив, си партнира с бизнеса / частни организации/ , които спомагат за тяхната квалификация или преквалификация в дадени области – изучаване на чужд език, компютърни курсове и др. Тук разбира се пак намира своето място и гражданското общество, защото то дава оценка да самата програма , както и на дадените частни организации / в лицето на бизнеса / , които работят по нея .

3.Противодействие на корупцията . Този фактор е също съществен, тъй като неговото развитие се проявява не само в самата държавна машина, но и при взаимодействието на държавата с бизнеса . Тук съществена роля , за намаляване действието на корупцията играе гражданското общество , с неговите допитвания, сигнали, анализи, анкети и др. имащи за цел именно прозрачността , до колкото е възможно разбира се това , както във високите етажи на властта в държавата , така и при взаимоотношенията и в бизнеса.

Оттук следва да установим и ролите на държавата , частния сектор и гражданския сектор , както и развитието на техните отношения в управлението на публичната сфера . Държавата безспорно заема една от водещите роли , чиято цел е освен горепосочените фактори и нуждата от прозрачност да предостави и съотвените административни услуги както на частния сектор , така и на гражданския сектор .Тук в тази област вече намираме и съществената разлика в ролите , тъй като тук и частния сектор и гражданското общество дават оценка и се явяват регулатор на държавното управление по провежданите от нея различни политики. Като пример , можем да заложим доста наболял проблем , а именно числеността на администрацията и нейните функции в услуга на гражданите и бизнеса . Въпреки, че все още този проблем не е решен  и твърде бавно се работи по неговото разрешаване , гражданските организации и бизнеса непрекъснато предлагат на вниманието на държавата различни способи за неговото разрешаване . Например различните видове електронни услуги като изчисляване на пенсии на страницата на НОИ/Национален осигурителен иститут / или онлайн разплащанията на данъци , са създадени с цел както да облекчат гражданите и частния сектор , така и да ограничат леко забавената роля на администрацията в тези области на управление .

В заключения можем да кажем , че партнюрството между държавата , частния сектор и гражданският сектор в управлението на публичната сфера продължава своето развитие . Макар то да не е стигнало все още необходимите параметри и висоти , с които да се гарантира наистина едно успешно управление , са поставени достатъчно стабилно основи предпоставящи неговото достигане в бъдеще . 

 
Всички авторски права на дадената статия са запазени и собственост на Екипът на  Razrabotkite / - / съгласно Закона за Авторското Право и сродните му права - чл.1 , чл.2, чл.3 /
Копирането или включването на тази или друга статия във друг сайт , вестник , или медия без знанието на Екипът на  Razrabotkite  е забранено , съгласно закона за Авторското право и Сродните му права