Третата алтернатива е корпорацията, която работи с морален стандарт. Ръководството на подобна корпорация би наложило ценности, които обикновено включват честност, сигурност и служене: или уважение и разбиране на това, колко важно е индивидуалното развитие на всеки един член от компанията; способността на служителите да бъдат част от екипа, да поставят интересите на екипа пред личните си интереси; чувството на отговорност към другите във и извън организацията. Причините едно ръководство на корпорация да реши да има определен морален стандарт могат да бъдат много и комплексни, но ако управляващите и работниците са убедени в своето вътрешно достойнство, една от последиците на подобен подход ще бъде създаването на едно високо ниво на доверие вътре в организацията.
В компания, където хората си имат доверие, силният екипен дух ще се развива. Вътрешните правила и регулации няма да се нуждаят от детайлно описване. Не би имало нужда договорките, вътрешния одит и контролните функции да бъдат прекалено разширени. Изявленията на лидерите ще бъдат приемани без подозрение. Подобни компании ще бъдат предпочитани работодатели и така наемането на добър персонал ще бъде много по-лесно. Подобни компании няма да се нуждаят от дълги и комплексни договори. Всички тези изгоди ще са резултат от доверието; доверието е пример за това, което икономистите наричат "второстепенни, външни фактори". Това са блага, които имат ясна икономическа стойност и които увеличават продуктивността на компанията, но това не са стоки, които могат да бъдат купени или продадени на свободния пазар.
Следователно, корпорацията с ефективен морален стандарт не само че ще има ниски разходи, но и с течение на времето ще развива силна култура, основана на доверието, така че възприемането на моралния стандарт ще се превърне в източник на конкурентни предимства.
Така, отговорът на първия въпрос "Може ли корпорацията да функционира без морален стандарт?" е принципно "да". Но в практиката подобно развитие е малко вероятно, особено ако компанията желае да оцелее като голям и дългосрочен играч в индустрията.
Все пак, въпросът е: доколко здрав и устойчив би бил моралния стандарт, ако личния интерес е основата за неговото създаване? Фукуяма твърди, че егоизмът може да помогне за осигуряването на честност или най-малкото, че ще ни даде сигурност, че "проявите на честност" ще продължат да съществуват. К. С. Люис, много години по-рано, постави същия въпрос по следния начин: "Има ли разлика между човека, който смята, че най-добрата политика е честната политика и човека, който просто е честен?" Той бе убеден, както и много други хора впоследствие, че отговорът е: "Да, между тях има разлика".
Причината е, че докато преследването на личния интерес може да се отразява добре на компанията, желаеща да опази почтената си репутация, преследването на егоистичните интереси, само по себе си, не е резултат от задължението да бъдеш честен, от вярата в нуждата от честност. […]
Последиците от стремежа на един мениджър да изглежда почтен, повече отколкото е в действителност, ще се проявят в липсата на честност в самото сърце на корпорацията и в създаването на управление с двойни стандарти. Ръководството и главните мениджъри на компанията ще бъдат приемани за такива, каквито са - лицемери. В такава корпорация непочтените действия ще се прощават все по-лесно и по-лесно. Двойните стандарти ще станат постоянна практика и ще бъде само въпрос на време кога някой скандал ще стане публичен. Без ръководство, което е убедено, че абсолютните стандарти са валидни и независими от личните интереси, и затова трябва да бъдат спазвани, ще бъде трудно да видим как компанията би запазила честността като една от своите главни ценности. 


Всички авторски права на дадената статия са запазени и собственост на Екипът на  Razrabotkite / - / съгласно Закона за Авторското Право и сродните му права - чл.1 , чл.2, чл.3 /
Копирането или включването на тази или друга статия във друг сайт , вестник , или медия без знанието на Екипът на  Razrabotkite  е забранено , съгласно закона за Авторското право и Сродните му права