§  Отваряне на специалните служби към гражданския сектор

След 9/11 службите за разузнаване и сигурност постепенно започват да се отварят към гражданския сектор. Излизането им от традиционната изолация се превръща в императив на фона на нарастването на броя, видовете и интензитета на предизвикателствата за сигурността.

и   че с нея не се злоупотребява за постигане на цели, противоречащи на морала или закона. Колкото по-информирано е обществото, толкова по-добре ще разбира спецификата на работата на разузнаването, включително неговия естествен стремеж към секретност, породен от чувствителния характер на дейността му.

В  демократичните общества излизането на службите от традиционната им „капсула” посредством диалог с гражданския сектор е сравнително нова философия, която отразява разбирането и на двете страни, че борбата с предизвикателствата за сигурността е обща – тя не е резервирана само за службите за разузнаване и сигурност.

И тук стигаме до втория аспект на отварянето. Демитологизирането и демистифицирането на службите пред обществото и постигането на безпрецедентна прозрачност в работата им създава предпоставки за иницииране и поддържане на засилено сътрудничество на службите с неправителствения и частния сектор в

общата битка със съвременните предизвикателства. В стремежа си да засилят способностите си, разузнавателните служби все повече се ориентират към съдействието на външни експерти от академичната общност, неправителствения и частния сектор - експерти по информационни технологии и киберсигурност, математици, химици, биотехнолози, специалисти по енергетика и др. От своя страна гражданският сектор демонстрира положително отношение към това отваряне на службите, доказателство за което е готовността, с която се включва в различни инициативи като конференции, семинари и други проекти, организирани съвместно със сектора сигурност. Целта е посредством всеобхватен интердисциплинарен подход да се постига максимален ефект в борбата срещу съвременните предизвикателства, като се разчита на експертиза както на национално, така и на международно ниво. Събирането на едно място на експерти от различни националности с разнообразен научен потенциал и корпоративен опит за реализиране на краткосрочни или дългосрочни проекти по конкретни теми в областта на националната сигурност, става все по-честа практика в работата на съвременните разузнавателни служби. Все повече се осъзнават ползите от синергичния подход в борбата със съвременните и нововъзникващите предизвикателства за сигурността. Участието в подобни събития обикновено води до запазване на интереса от продължаване на диалога и занапред. По този начин се създават открити (некласифицирани) многонационални, мултидисциплинарни общности и дори мрежи, включително под формата на блогове, организирани от съответните разузнавателни служби. Именно с такава цел в България бе създаден Софийския форум за сигурност. Отварянето към гражданския сектор, което по същество означава засилено използване на открити източници, позволява събирането на максимален брой гледни точки и намалява възможността от пропуски в „реденето на разузнавателния пъзел”. То също така дава възможност за налагане на обща професионална терминология, отразяваща

Сформирането на смесени експертни екипи на национално или на международно ниво за работа по конкретен проблем е гъвкава формула за изправяне срещу нововъзникващите предизвикателства, при това без да е необходимо преразпределение на ресурсите в рамките на разузнавателната общност. На практика това е един финансово ефективен начин за засилване на експертизата. Така в условията на глобална икономическа криза, разходите за разузнаване вместо да се съкращават, се оптимизират.

§          Значение на изготвяния в специалните служби стратегически и

оперативен  анализ  –  необходимост  от  разширяване  на  националния

разузнавателен капацитет

Важен елемент от адаптирането на разузнаването към съвременните предизвикателства е необходимостта от засилване не само на връзките с неразузнавателната експертиза, но и на собствения оперативен и анализаторски потенциал.

Все по-голямо значение придобива владеенето на редки езици – арабски, персийски, урду и други, както и познанията за местните (племенни) култури в оперативно интересните региони. В оперативната (теренна) работа по страни като Афганистан, Пакистан, Иран, Ирак е невъзможно да се постигнат добри резултати без наличието на езиково подготвени кадри. Да се разчита на местни преводачи е рисковано и неефективно. Този факт подчертава все по-голямото значение на контактите с местното население за придобиване на разузнавателна информация по “горещите точки”. С други думи на фона на днешните предизвикателства за сигурността нараства значението на т.нар. HUMINT. Събирането на информация от агентура в кризисните региони само по себе си е предизвикателство, изискващо високо ниво на подготовка, което изисква значителни инвестиции от страна на службите. Инфилтрирането или доближаването до терористичните и организираните криминални групировки е невъзможно без отчитане ролята на човешкия фактор.

Създаването и поддържането на силно ядро от анализатори с всеобхватни познания по съответната разузнавателна тематика (което не изключва специализацията в определени области) е друг приоритет на съвременните служби. Дейността в Центъра, особено обработката на явни източници (например ислямистки сайтове) и изготвянето на разузнавателни анализи също изисква високи нива на езикови, културологични и други познания. Все по-голямо значение придобива

стратегическият разузнавателен анализ, основан на задълбочено и всеобхватно познаване на съответните държави, региони, движения, недържавни и други субекти, поставящи на изпитание сигурността на демократичната общност. Изграждането на силен експертен и аналитичен потенциал следва да бъде съпътствано от прилагане на последните новости в IT сектора, на модерни аналитични технологии, включително математически модели и симулации, позволяващи изпреварващо долавяне на зараждащите се негативни тенденции. На фона на все по-динамичните и увеличаващи се предизвикателства е необходимо да се познават способностите на неприятеля не само в количествен план. От значение е да се разполага с информация и за субективните фактори⁴, определящи враждебното поведение.

§  Засилване на сътрудничеството между специалните служби на национално

и  международно равнище. Принципът “необходимост да се знае” vs. концепцията “необходимост да се споделя”

-       На национално ниво

Общите предизвикателства пред сигурността и необходимостта от общ отговор срещу тях налагат тясно сътрудничество и между самите служби за сигурност както на национално, така и на интернационално ниво.

След 9/11 принципът „необходимост да се знае” започна постепенно да се измества от концепцията „необходимост да се споделя”. Днес тя набира още по-голяма сила, като оставя на заден план традиционните съперничества по принцип характерни за представителите на разузнавателната общност на всички държави. Целта е да се подобрят способностите за преодоляване на новите предизвикателства, посредством превръщане на националната разузнавателна общност в единен интегриран механизъм. Това е начинът държавното ръководство да получава пълноценен и изчерпателен разузнавателен продукт, вместо отделни често припокриващи се фрагменти от общата картина на състоянието на сигурността. От значение е да се създаде една обща платформа за рутинна обмяна на експертиза и знания между анализаторите и оперативните работници на отделните служби. В динамичната среда на несигурност участниците в разузнавателната общност са длъжни да обменят навременна и точна информация. Разбира се споделянето на информация следва да бъде подчинено на правила, позволяващи да бъдат защитени:1. източниците и чувствителната информация от нерегламентиран достъп; 2. Електронната/информационната инфраструктура - от компрометиране, повреждане, унищожаване или изгубване вследствие на атака, грешка или небрежност; и 3. Правото на личен живот и гражданските свободи⁵. Следва да се намери баланс между необходимостта от споделяне на информацията и риска от нейното нерегламентирано разпространение. Засиленото сътрудничество е свързано с доверие, основано на надлежно управление на риска от неразрешен достъп. Активното взаимодействие налага добро познаване на практиките на съответния партньор по защита на информацията, както и съществуване на еднообразни стандарти в областта на защитата на информацията.

Що се отнася до координацията – тя може да се осъществява по различен начин. В някои страни съществува постоянно действащ централен орган, отговарящ за ефективното взаимодействие между службите. По този начин всеки орган или институция от разузнавателната общност е наясно със своето място в системата, която не допуска некоординираност, хаотичност или съперничество между елементите, които я съставят. Именно на тази логика стъпва и новата разузнавателна архитектура на

Работата на службите по съвместни проекти и разузнавателни оценки на ad hoc принцип или в рамките на постоянни съвместни органи позволява обединение на усилията и насочването им в една и съща посока. Така се постига по-добро качество при изпълнение на задачите, при избягване на безразборното „бълване” на припокриващи се или често отричащи се една друга разузнавателни оценки, изготвени от различни служби. За държавното ръководство е важно да получава предварително съгласувани анализи, представящи всички гледни точки. Следва също да се отбележи, че подобна съгласуваност на практика позволява и по-ефективно изразходване на финансовите и кадрови ресурси, поради значително по-доброто качество на крайния продукт. В българския контекст проектът на Закон за националната сигурност предвижда създаването на Център за координация и анализ, както и на Кризисен център.

В  повечето демократични страни разузнавателните служби нямат правомощия да работят на територията на собствената си страна. Поради това те са принудени да сътрудничат с други служби за сигурност и обществен ред – полиция, военни, жандармерия, гранични и митнически служби. Проявленията на транснационалните предизвикателства във вътрешен план, като международния тероризъм и организираната престъпност, превръщат това взаимодействие в абсолютна необходимост

В   редица страни с цел засилено сътрудничество и координация на национално ниво между службите се създават съвместни аналитични центрове и бази от данни –

например за борба с тероризма или с киберпрестъпността, които улесняват споделянето на информация между многобройните служби за сигурност и обществен ред.

-       На международно ниво

Съвременната среда на несигурност обективно поставя на преден план необходимостта от засилено сътрудничество и на международно ниво – в двустранен или многостранен формат.

Консолидирането на данни от различни източници, включително по линия на сътрудничеството има и някои негативни страни. Съществува опасност то да доведе до информационно пренасищане на аналитичните звена и съответно до пропускане на жизненоважна информация за предстоящи терористични атаки.

Заключение:

Комплексността на предизвикателствата пред сигурността изисква комплексен подход в борбата срещу тях. Изискванията за качеството на разузнавателните способности стават все по-големи. Това е свързано включително със съчетаването на данните от HUMINT, SIGINT, IMINT и OSINT и прилагането на съвременни аналитични методологии.

Създаването на добре интегрирана разузнавателна общност на национално, а по възможност и на интернационално ниво е основният лайтмотив на усилията по противодействие на съвременните предизвикателства. Ключовите думи са: обща разузнавателна архитектура, гарантираща високо ниво на координация и улеснени възможности за споделяне на информация.

 Всички авторски права на дадената статия са запазени и собственост на Екипът на  Razrabotkite / - / съгласно Закона за Авторското Право и сродните му права - чл.1 , чл.2, чл.3 /
Копирането или включването на тази или друга статия във друг сайт , вестник , или медия без знанието на Екипът на  Razrabotkite  е забранено , съгласно закона за Авторското право и Сродните му права.