Постинг
06.01.2022 12:43 -
Участието в политиките на Европейският съюз
Европейският съюз (ЕС) е обединение на демократични държави, които работят заедно за мир и напредък. Той не е държава, създадена, за да замести съществуващите национални държави, но в същото време е нещо повече от международна организация. ЕС всъщност е една уникална структура.
Неговите Държави членки са делегирали част от своя суверенитет на общите институции, така че решенията по определен кръг въпроси от общ интерес да се вземат демократично на европейско ниво. Това прехвърляне на суверенитет се нарича още “европейска интеграция“.
Правомощията и компетенциите на институциите на ЕС са описани в основните договори на Съюза. Всички решения и процедури на ЕС са базирани на тези споразумения, съгласие по които са постигнали всички Държави членки. Върховенството на правото е основна характеристика на Европейския съюз.
ЕС има пет главни институции, всяка от които има специфична роля:
· Европейският парламент представлява гражданите на Държавите членки
· Съветът на Европейския съюз представлява правителствата на Държавите членки
· Европейската комисия е изпълнителната институция на Съюза
· Съдът на Европейските общности следи за спазването на договорите и останалите нормативни актове на Съюза
· Сметната палата контролира използването на бюджета на ЕС
България успешно приключи преговорите за присъединяване към Европейския съюз. България подписа Договора за присъединяване на Република България към ЕС на 25 април 2005 г., който беше ратифициран от Народното събрание. Процесът на ратификация от държавите-членки започна и ние сме убедени, че България заслужава без никакво закъснение да стане пълноправен член на Европейския съюз на 1 януари 2007 година. Ние сме горди от индивидуалните усилия на българските граждани и от общите усилия на българския народ за напредъка, който постигнахме през изминалите трудни години. Членството в Европейския съюз създава безпрецедентна възможност за просперитет на българската нация и ние ще даваме активната си подкрепа за изграждането на уверено в способностите си българско общество в ЕС.
Преди да разгледдаме обаче възможният просперитет на България след включването и в европейското семейство , трябва да обърнем внимание на икономиката на нашата страна, като тя представлява един от главните фактори, върху които ЕС обръща внимание и върху чиято основа , може да се определи бъдещото ни участие в политиката на ЕС.
Според Европейският съюз, икономиката на всяка страна е една от главните определящи точки за приемането за пълноправна членка. Привидно преговорите ни с ЕС вървят добре и всички сме в очакване на бъдещето ни присъединяване , но в " колелото" на икономиката ни все повече , започват да се "изпречват камъчета " , които могат да го счупят.
Правителството тясно очерта своята рамка , по която ще работи за икономическото ни развитие през 2006.
Ранното начало на процедурата по изготвяне на тази балансирана средносрочна рамка, която отразява приоритетите в икономическата политика на правителството има за цел да подобри качеството на публичните финанси, като инструмент за ефикасно и ефективно използване на ресурсите. През тази година се прави една от най-значителните стъпки за въвеждане на програмното бюджетиране. Всички министерства ще изготвят тригодишни бюджети. Бюджетната рамка ще обхваща първите години от членството на страната в ЕС и политиката, която държавата ще води. Едно от най-важните предизвикателства за правителството е, насочване на финансовите потоци към области, в които може да се постигне дългосрочно нарастване на производителността и икономическия растеж. Изготвянето на тригодишната бюджетна прогноза ще премине на два етапа:
Първият включва утвърждаване на макроикономическата рамка и на насоките на политиката.
Вторият етап се състои главно в изготвянето на тригодишните ”разходни тавани” на министерствата.
Ранното внасяне на процедурата за обсъждане и осигуреното време за дискусия в МС ще даде възможност за по-добро определяне на приоритетите и разпределение на средствата. С решението, поетапно се определят отговорностите на ведомствата заети с подготовката на бюджета, информацията и сроковете, в която тя трябва да се предостави на Министерството на финансите, МС и Народното събрание.
Тази икономическа рамка трябва да работи успешно като “основен двигател” на политиката на правителството. За да стане това , правителството трябва да се съобрази с тези така наречени "камъчета" , които пречат на" колелото" на икономиката. На първо място едното от тях е - ИПИ /Института по пазарна икономика / и тяхното предложение, правителството да не регулира МРЗ /минималната работна заплата / в бизнес пространството , защото това е една неудобна "спънка" за работодателите в частният сектор.Съобразявайки се с предложението на ИПИ, е необходимо да се очертаят и основните промени, които ще настъпят в икономическото развитие на страната. Второто, така да се каже "камъче" е едно друго предложение - това на Стопанската камара за премахване заплащането на клас за прослужено време и допълнително за образование към заплатата , а директното им прибавяне към самото образуване на заплатата, ще има има конкретно отражение, както върху социалният стандарт в страната , така и върху данъчната политика на правителството. Нека не забравяме, че Световната банка в свой доклад за България направи извода, че страната е застрашена от драматично намаляване на трудоспособното население ,а това води след себе си до намаляване на събираните от държавата парични приходи от данъци.
Освен всичко това, налице е още една спънка за успешното реализиране на бюджет 2006 , а именно - поскъпването на цените на основните продукти и услуги -пресните млека - с 1.3%, кашкавалът - с 1.6%, захарта - с 4%, зрелият боб - с 1.5% , лекарствата са поскъпнали с 0.2%, болничните услуги - с 2.7%, лекарските услуги - с 1.8%, стоматологичните- с 2.3%.
В световен мащаб изникна и Птичият грип - рефлектиращ със загубите на страната ни от износ и прозводство на пилешко месо и продукти.
Когато се вземат под внимание всички тези фактори и се изгради една икономичека основа, върху която да стъпи реализирането на бюджет 2006, то тогава би могло да се постигне хармония в икономическият дисбаланс, в който се намира страната в момента и се поставят стабилни основи за предстоящото ни присъединяване към ЕС.
След изграждането на икономическата платформа от правителството , можем да обърнем внимание и на политиката на Евро Съюза по отношение на България, както и на бъдещото развитие на страната ни участваща наред с останалите държави членки в голямото европейско семейство.
Едно от нещата, които и ЕС, и България обичат да казват е, че нашата страна е ключов фактор и има безспорен принос за сигурността и стабилността в региона. Обичаме да го казваме, защото действително е така. През изминалите 10 години на сътресения, България единствена успя да запази вътрешния мир и стабилност, и добрите двустранни отношения със съседните страни, които продължава да доразвива и утвърждава.
Предвид горното и необходимостта от оптимизиране на оперативното сътрудничество, би могло да се прецени целесъобразността от създаване на Комитет по вътрешноевропейската сигурност, който да бъде изнесен в една от новите страни-членки по едно от основните за ЕС направления- на Югоизточна Европа, т.е. в България.
България би могла да играе активна роля в осъществяването на европейската политика за съседство, дотолкова доколкото тя има традиционни връзки с някои от тези страни, а също и с българското население в Украйна и Молдова и познава добре културата и манталитета на тези народи. Политиката на Европейския съюз към неговите съседи ще се провежда не само централизирано по линия на общата политика на Европейския съюз, която се формира в Брюксел, но също и по линия на двустранното сътрудничество. Именно по нея при използване на стимулите и фондовете на Европейския съюз биха могли да се развият с предимство отношенията на България с онези страни, които тя познава най-добре и има интереси, а също с онези, в които има българска диаспора и с които тя има традиционни отношения. България би могла успешно да се опита да трансферира европейските ценности и блага към тези страни. Това ще бъде наистина ново предизвикателство към страната, за което подготовката трябва да започне още от сега.Българските институции, частният сектор, неправителствените организации, академичните среди и отделните експерти ще имат възможност равноправно да участват във всички програми на европейската политика за добросъседство и международно сътрудничество. Тяхното участие ще има не само икономическо измерение, то ще издигне българския авторитет и влияние в съседните държави и ще повиши националното самочувствие.
Участието на България в тази нова европейска инициатива има национално значение, изисква активна политика и подготовката за това може още от сега да започне, както по правителствена, така и по неправителствена линия.
Наскоро г-н Георги Първанов / президент на Република България изказа мнение, че “има видим дисонас между възходящите политически отношения, както вътре в рамките на Балканите, така и между страните от региона и Европа. От една страна – много активен политически диалог, от друга – недостатъчно развитие на търговско-икономическите отношения и инфраструктурата.” .
Акцентирайки върху експертното мнение на президента и в заключение на дадената тема ,можем да кажем ,че икономическото развитие на нашата страна, както и включването и в политиката на Евро Съюза е фактор, който тепърва ще окаже влияние върху бъдещето на България и изгради нейния ореол на победител в очите на останалите членки на голямото Европейско семейство.
_________________
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Всички авторски права на дадената статия са запазени и собственост на Екипът на Razrabotkite / - / съгласно Закона за Авторското Право и сродните му права - чл.1 , чл.2, чл.3 /
Копирането или включването на тази или друга статия във друг сайт , вестник , или медия без знанието на Екипът на Razrabotkite е забранено , съгласно закона за Авторското право и Сродните му права.
Неговите Държави членки са делегирали част от своя суверенитет на общите институции, така че решенията по определен кръг въпроси от общ интерес да се вземат демократично на европейско ниво. Това прехвърляне на суверенитет се нарича още “европейска интеграция“.
Правомощията и компетенциите на институциите на ЕС са описани в основните договори на Съюза. Всички решения и процедури на ЕС са базирани на тези споразумения, съгласие по които са постигнали всички Държави членки. Върховенството на правото е основна характеристика на Европейския съюз.
ЕС има пет главни институции, всяка от които има специфична роля:
· Европейският парламент представлява гражданите на Държавите членки
· Съветът на Европейския съюз представлява правителствата на Държавите членки
· Европейската комисия е изпълнителната институция на Съюза
· Съдът на Европейските общности следи за спазването на договорите и останалите нормативни актове на Съюза
· Сметната палата контролира използването на бюджета на ЕС
България успешно приключи преговорите за присъединяване към Европейския съюз. България подписа Договора за присъединяване на Република България към ЕС на 25 април 2005 г., който беше ратифициран от Народното събрание. Процесът на ратификация от държавите-членки започна и ние сме убедени, че България заслужава без никакво закъснение да стане пълноправен член на Европейския съюз на 1 януари 2007 година. Ние сме горди от индивидуалните усилия на българските граждани и от общите усилия на българския народ за напредъка, който постигнахме през изминалите трудни години. Членството в Европейския съюз създава безпрецедентна възможност за просперитет на българската нация и ние ще даваме активната си подкрепа за изграждането на уверено в способностите си българско общество в ЕС.
Преди да разгледдаме обаче възможният просперитет на България след включването и в европейското семейство , трябва да обърнем внимание на икономиката на нашата страна, като тя представлява един от главните фактори, върху които ЕС обръща внимание и върху чиято основа , може да се определи бъдещото ни участие в политиката на ЕС.
Според Европейският съюз, икономиката на всяка страна е една от главните определящи точки за приемането за пълноправна членка. Привидно преговорите ни с ЕС вървят добре и всички сме в очакване на бъдещето ни присъединяване , но в " колелото" на икономиката ни все повече , започват да се "изпречват камъчета " , които могат да го счупят.
Правителството тясно очерта своята рамка , по която ще работи за икономическото ни развитие през 2006.
Ранното начало на процедурата по изготвяне на тази балансирана средносрочна рамка, която отразява приоритетите в икономическата политика на правителството има за цел да подобри качеството на публичните финанси, като инструмент за ефикасно и ефективно използване на ресурсите. През тази година се прави една от най-значителните стъпки за въвеждане на програмното бюджетиране. Всички министерства ще изготвят тригодишни бюджети. Бюджетната рамка ще обхваща първите години от членството на страната в ЕС и политиката, която държавата ще води. Едно от най-важните предизвикателства за правителството е, насочване на финансовите потоци към области, в които може да се постигне дългосрочно нарастване на производителността и икономическия растеж. Изготвянето на тригодишната бюджетна прогноза ще премине на два етапа:
Първият включва утвърждаване на макроикономическата рамка и на насоките на политиката.
Вторият етап се състои главно в изготвянето на тригодишните ”разходни тавани” на министерствата.
Ранното внасяне на процедурата за обсъждане и осигуреното време за дискусия в МС ще даде възможност за по-добро определяне на приоритетите и разпределение на средствата. С решението, поетапно се определят отговорностите на ведомствата заети с подготовката на бюджета, информацията и сроковете, в която тя трябва да се предостави на Министерството на финансите, МС и Народното събрание.
Тази икономическа рамка трябва да работи успешно като “основен двигател” на политиката на правителството. За да стане това , правителството трябва да се съобрази с тези така наречени "камъчета" , които пречат на" колелото" на икономиката. На първо място едното от тях е - ИПИ /Института по пазарна икономика / и тяхното предложение, правителството да не регулира МРЗ /минималната работна заплата / в бизнес пространството , защото това е една неудобна "спънка" за работодателите в частният сектор.Съобразявайки се с предложението на ИПИ, е необходимо да се очертаят и основните промени, които ще настъпят в икономическото развитие на страната. Второто, така да се каже "камъче" е едно друго предложение - това на Стопанската камара за премахване заплащането на клас за прослужено време и допълнително за образование към заплатата , а директното им прибавяне към самото образуване на заплатата, ще има има конкретно отражение, както върху социалният стандарт в страната , така и върху данъчната политика на правителството. Нека не забравяме, че Световната банка в свой доклад за България направи извода, че страната е застрашена от драматично намаляване на трудоспособното население ,а това води след себе си до намаляване на събираните от държавата парични приходи от данъци.
Освен всичко това, налице е още една спънка за успешното реализиране на бюджет 2006 , а именно - поскъпването на цените на основните продукти и услуги -пресните млека - с 1.3%, кашкавалът - с 1.6%, захарта - с 4%, зрелият боб - с 1.5% , лекарствата са поскъпнали с 0.2%, болничните услуги - с 2.7%, лекарските услуги - с 1.8%, стоматологичните- с 2.3%.
В световен мащаб изникна и Птичият грип - рефлектиращ със загубите на страната ни от износ и прозводство на пилешко месо и продукти.
Когато се вземат под внимание всички тези фактори и се изгради една икономичека основа, върху която да стъпи реализирането на бюджет 2006, то тогава би могло да се постигне хармония в икономическият дисбаланс, в който се намира страната в момента и се поставят стабилни основи за предстоящото ни присъединяване към ЕС.
След изграждането на икономическата платформа от правителството , можем да обърнем внимание и на политиката на Евро Съюза по отношение на България, както и на бъдещото развитие на страната ни участваща наред с останалите държави членки в голямото европейско семейство.
Едно от нещата, които и ЕС, и България обичат да казват е, че нашата страна е ключов фактор и има безспорен принос за сигурността и стабилността в региона. Обичаме да го казваме, защото действително е така. През изминалите 10 години на сътресения, България единствена успя да запази вътрешния мир и стабилност, и добрите двустранни отношения със съседните страни, които продължава да доразвива и утвърждава.
Предвид горното и необходимостта от оптимизиране на оперативното сътрудничество, би могло да се прецени целесъобразността от създаване на Комитет по вътрешноевропейската сигурност, който да бъде изнесен в една от новите страни-членки по едно от основните за ЕС направления- на Югоизточна Европа, т.е. в България.
България би могла да играе активна роля в осъществяването на европейската политика за съседство, дотолкова доколкото тя има традиционни връзки с някои от тези страни, а също и с българското население в Украйна и Молдова и познава добре културата и манталитета на тези народи. Политиката на Европейския съюз към неговите съседи ще се провежда не само централизирано по линия на общата политика на Европейския съюз, която се формира в Брюксел, но също и по линия на двустранното сътрудничество. Именно по нея при използване на стимулите и фондовете на Европейския съюз биха могли да се развият с предимство отношенията на България с онези страни, които тя познава най-добре и има интереси, а също с онези, в които има българска диаспора и с които тя има традиционни отношения. България би могла успешно да се опита да трансферира европейските ценности и блага към тези страни. Това ще бъде наистина ново предизвикателство към страната, за което подготовката трябва да започне още от сега.Българските институции, частният сектор, неправителствените организации, академичните среди и отделните експерти ще имат възможност равноправно да участват във всички програми на европейската политика за добросъседство и международно сътрудничество. Тяхното участие ще има не само икономическо измерение, то ще издигне българския авторитет и влияние в съседните държави и ще повиши националното самочувствие.
Участието на България в тази нова европейска инициатива има национално значение, изисква активна политика и подготовката за това може още от сега да започне, както по правителствена, така и по неправителствена линия.
Наскоро г-н Георги Първанов / президент на Република България изказа мнение, че “има видим дисонас между възходящите политически отношения, както вътре в рамките на Балканите, така и между страните от региона и Европа. От една страна – много активен политически диалог, от друга – недостатъчно развитие на търговско-икономическите отношения и инфраструктурата.” .
Акцентирайки върху експертното мнение на президента и в заключение на дадената тема ,можем да кажем ,че икономическото развитие на нашата страна, както и включването и в политиката на Евро Съюза е фактор, който тепърва ще окаже влияние върху бъдещето на България и изгради нейния ореол на победител в очите на останалите членки на голямото Европейско семейство.
_________________
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Всички авторски права на дадената статия са запазени и собственост на Екипът на Razrabotkite / - / съгласно Закона за Авторското Право и сродните му права - чл.1 , чл.2, чл.3 /
Копирането или включването на тази или друга статия във друг сайт , вестник , или медия без знанието на Екипът на Razrabotkite е забранено , съгласно закона за Авторското право и Сродните му права.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 120
Блогрол
