Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2022 12:50 - СРАВНЕНИЕ НА ЗАЕТОСТТА В ЧАСТНИЯ И В ОБЩЕСТВЕНИЯТ СЕКТОР ЗА ПЕРИОДА 1995 – 2004
Автор: razrabotkite Категория: Бизнес   
Прочетен: 89 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.01.2022 12:51


В съвременният сложен и динамичен свят едва ли има по-универсален проблем от този свързан с човешкият труд като основен общественоикономически фактор, като основно средство за стабилност и постигане на социална сигурност на индивидите и като основен критерий за определяне на мястото на човека в обществото. В началото на новото хилядолетие това общество, а заедно с него и цялата икономическа система са изправени пред многобройни социални, икономически и технологични предизвикателства. “Какво ще бъде влиянието на новите технологии върху развитието на производството и социалната сфера у нас?” и  “Как ще бъде създаден българският модел на заетост и социална сигурност?” са въпроси, които очакват да намерят своя отговор в бъдеще.

В настоящият момент България е изправена пред един сериозен, мащабен и задълбочаващ се във времето проблем – безработицата, болестта на обществото, за която все още не е открито ефикасно лекарство.

Практиката показва, че понятието заетост е твърде широко и разтегливо за отделните страни. В него се включват както тези, които имат работа в рамките на законодателно определения минимум за труд, така и частично заетите, т.е. хората, които са заети само няколко часа на ден или седмица. В същото време други, които отхвърлят предлаганата им работа като неподходяща за тях, но през този период имат някаква заетост, се отчитат като безработни.

Заетостта е показател за степента на използване на трудовите ресурси в една страна и може да се разглежда в два аспекта.

В широкият смисъл на понятието, заетостта обхваща всички лица, които се занимават с обществено полезен труд, независимо дали срещу него получават възнаграждение под каквато и да е форма. Тази заетост се измерва с отношението на заетите в предприятията и в домакинствата и личното стопанство към населението в трудоспособна възраст, намалено с броя на учащите се.

В тесен смисъл, заетостта обхваща само лицата, които срещу вложен от тях труд получават възнаграждение под формата на работна заплата или на някакъв друг доход, и се измерва като отношение на заетите лица към цялото население. Заетостта може да се изчисли и като се съпоставят броя на заетите и този на населението в трудоспособна възраст.

При статистически репрезентативни наблюдения към заетите се отнасят всички лица навършили определена възраст, които:

§ извършват работа за производство на стоки и услуги поне един час, срещу заплащане (в пари или натура) или друг доход;

§ не работят, но имат работа, от която временно отсъстват поради отпуск, болест, бременност, раждане и отглеждане на малко дете, неблагоприятни климатични условия, стачки или други подобни причини;

§ лицата, които управляват собствено предприятие или извършват самостоятелно друга работа, за която получават доходи;

§ лицата, работещи без заплащане в предприятия или стопанства на родствени лица, членове на техните домакинства;

Заетостта е понятие за икономическата реализация на работната сила. Тя може да се разглежда на национално и на индивидуално равнище.

Определянето и оценката на заетостта на национално равнище става с помощта на три показателя:

ь     Процент на заетост на населението – представлява съотношението между наетите от работодателите лица, самостоятелно заетите лица или неплатените семейни работници от една страна и общата численост на населението от друга;

ь     Коефициент на заетост на населението – съпоставят се заетите лица независимо от статуса на тяхната заетост и онази част от населението, която по действащото трудово законодателство може да осъществява трудова дейност;

ь     Коефициент на икономическа активност – определя се като съотношение между работната сила и населението, преминало определената от съответния закон минимална възрастова граница;

Най-разпространените форми на заетост днес са следните:

§ частична – при нея работната седмица е 40 часа, но може да бъде и по-малка. Предоставят се няколко свободни дни или е на лице възможност за ползване на по-дълъг платен и неплатен отпуск при запазване на работното място. При това положение се увеличава продължителността на работният ден на частично заетите лица. Една от формите на този вид заетост е работа на две длъжности – така наречената “двойна заетост”.

§ временна – при нея сключеният договор за работа е за срок от 4 седмици. Тази форма дава редица предимства на работодателя. В случая той наема лицето и уговаря условията и съответно възнаграждението за положеният труд без контрол; винаги може да пристъпи  към  уволнение  без  да   носи отговорност   пред  синдикатите; не плаща за отпуски по болест, а освен това няма задължения да извършва разходи за нужната квалификация на работещите;

§ концентрирана седмица – форма, при която се работи 4 дни по 10 часа, като по този начин значително се намалява престоят на машините, икономисват се ел. енергия и отопление;

§ деление на работното място – това е една сравнително нова форма на организация на труда. При нея двама души си поделят отговорността за изпълнението на една и съща работа, която изисква по-дълго работно време;

§ надомен труд – с развитието на информатиката тази форма все по-често се предпочита, поради простата причина, че се икономисват средства за транспорт и лицата могат самостоятелно да определят границите на работния си ден.

 Всички авторски права на дадената статия са запазени и собственост на Екипът на  Razrabotkite / - / съгласно Закона за Авторското Право и сродните му права - чл.1 , чл.2, чл.3 /
Копирането или включването на тази или друга статия във друг сайт , вестник , или медия без знанието на Екипът на  Razrabotkite  е забранено , съгласно закона за Авторското право и Сродните му права.




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 948333
Постинги: 295
Коментари: 40
Гласове: 120