1.Невидимата ръка

1.1 Частна собственост, частна инициатива

Под понятието неокласическа икономика в този курс ще разбираме основополагащата парадигма на икономическия анализ, цялостния механизъм на теоретизиране, а не отделни негови части. Разбира се, този цялостен механизъм се е оформял в продължение на дълъг период от време, като е прието да се счита, че неговото систематично начало е положено от Адам Смит през втората половина на 18 век с трудовете му "Теория на моралните чувства" (1759) и "Изследване на естеството и причините за богатството на народите" (1776). В тях той изгражда определена теория за това на какво се дължи благосъстоянието на хората, като анализира тяхното поведение в условията на ресурсна оскъдност.

Мисленето на Адам Смит е вървяло в следната посока: На първо място, основна е идеята му за "невидимата ръка". Според нея, когато в една система от стопански субекти всеки действа така, че се опитва да преследва и постига своя най-добър интерес, общият резултат е оптимален за обществото като цяло. Това се дължи на индивидуалните стимули на отделните стопански субекти. На това микро ниво, всеки стопански субект се опитва да задоволи максимума свои нужди с наличните си ресурси, като за целта предприема определени действия. Съвкупността от тези действия на всички стопански субекти водят на макро ниво до обобщен резултат, който има определени характеристики, които според Адам Смит са желателни.

За да работят нормално стимулите на стопанските субекти и за да водят те до желателния макро резултат, е необходима сигурност на контрола на субектите върху ресурси. Оттук произтича и значението на частната собственост и на частната инициатива. За да имаме някакво реално взаимодействие от типа, описван от Адам Смит, е необходимо да имаме частни собственици, които си взаимодействат по хоризонтален начин. Това означава, че не се анализират властови взаимодействия, при които има голяма доза принуда, изкривяваща всякакви пазарни сигнали. Взаимоотношенията между частни собственици са хоризонтални, когато единият от тях е частен точно толкова, колкото и другият. Всеки от тях контролира някакви различни ресурси. Освен това има и частна инициатива - различен набор от действия, които са разрешени за всички субекти. Но съществува и определен набор от физически възможни действия, които не са разрешени.

1.2 Пазар, свободни цени и конкуренция

Тогава, когато имаме частен контрол върху различни ресурси, всеки контролира ресурса си чрез различен начин на действие и си взаимодейства с останалите, се получава пазарно взаимодействие. Получават се пазарни цени на стоките. Тези пазарни цени отразяват стимулите, предпочитанията и ресурсните позиции на всички участници на съответния пазар и по тази причина в тях се съдържа огромно количество информация.

Информационната функция на свободните пазарни цени е изключително важна. Личните предпочитания на отделни хора, техните вкусове, настроения, убеждения са особено важен елемент при вземането на решения и при определянето на поведението им, но които са емпирично ненаблюдаеми. Механизмът на пазара обобщава цялата информация за тези фактори на човешко поведение и я обективира в равновесните цени. Без този механизъм тази информация би била недостъпна и неизползвана.

За да работи пазарния механизъм, и за да изпълнява той своята информационна функция, е необходимо да съществува конкуренция. Доколкото чрез стопанската система хората се опитват да разрешат проблема със задоволяването на неограничени нужди с оскъдни ресурси, те винаги се конкурират помежду си по отношение на контрола върху ресурси. Пазарното взаимодействие е определен вид регламент на тази конкуренция. При него няма принуда, стопанските субекти постигат съгласие по условията на размяната и то отразява техните предпочитания. При участие на много субекти никой от тях сам по себе си не може да влияе на сам на пазара и се получават пазарните цени, които обобщават информацията за всички участници.

1.3 Специализация и ефикасност

Пазарни цени, съчетани с конкуренцията, при която всеки се опитва да постигне най-доброто за себе си и в това се състезава с другите, тъй като естествено ресурсите са ограничени, а нуждите са неограничени, постигат две неща. От една страна се получава ефикасност при разпределението на ресурсите, от друга страна се получава специализация.

Ефикасно е такова разпределение на ресурсите, при което всяка следваща единица от даден ресурс отива да произведе максималната възможна стойност. Когато дадена част от ресурса се използва за създаване на по-малко от това, което същият този ресурс би създал, ако се произведе нещо различно, имаме неефикасно разпределение на ресурсите. Пазарът и пазарното взаимодействие чрез конкуренцията водят именно до ефикасно разпределение на ресурси.

Освен това пазарът, чрез пазарното взаимодействие, позволява на стопанските субекти да специализират. Поради това, че някакъв брой стопански единици специализират в определена дейност, човек може да се посвети на подхождащата му работа и със спечелените пари да си купи стоките, произведени от останалите субекти. Посвещаването в някаква дейност позволява на отделния човек да се усъвършенства и да я извършва с все по-малък разход на ресурси. По този начин специализацията води до увеличаване на производителността на стопанските субекти.

Повишаването на производителността води до създаване на стойност при все по-ниски и по-ниски разходи на ресурси за производството на тази стойност. Стойност е всяко нещо, което може да задоволи потребности, тоест което е полезно. В крайна сметка чрез все по-голямата производителност се постига възможността да се задоволяват все по-големи нужди, при все по-малък разход на ресурси. Това всъщност е богатството на народите. Така според Адам Смит увеличаването на производителността е основният източник на богатството на народите.

1.4 Съсредоточаване върху производството

Поради осъзнаването на важността на специализацията за богатството, за Адам Смит и за всички учени - икономисти след него е особено важно да има широки пазари, които обхващат все повече и повече стопански субекти. Защото тогава се получават няколко благоприятстващи икономическия растеж и богатството елементи. Първият от тях е, че колкото по-голям е пазарът, толкова по-голяма е възможността за специализация, толкова по-голямо разнообразие от стопански дейност могат да бъдат обект на специализация от страна на различни стопански субекти. Освен това, колкото е по-голям пазарът, толкова повече и по-разнообразни със своите предпочитания субекти идват на него, с което също допринасят за по-голямата специализация, а така също и за по-голям набор от ресурси, които участват в дадена икономическа система. Получава се според Адам Смит така, че един от основните фактори за забогатяването на народите е именно това, което той нарича мащаб или обсег на пазара. Поради тази причина Адам Смит е един от първите врагове на пречките пред търговията. Защото той смята, че именно митническите и бюрократичните бариери пречат на увеличаването на обсега на пазара и оттам на специализацията и на забогатяването. По същия начин след него мислят и Дейвид Рикардо, Малтус, Джон Стюърт Мил и другите по-малко известни икономисти от онова време. Между другото всичките те живели в Англия.