Етапът на масовите продажби обхваща периода от 1930 г. до средата на 50-те години на XX век. В началото на 30-те години в развитите капиталистически страни търсенето на основни потребителски стоки се доближава до насищане. С нарастване на благосъстоянието хората започват да търсят повече, отколкото задоволяване на основни потребности. Държавата в ролята на „агенция за национално икономическо развитие” бързо се ориентира към промяната – тя успява да покаже на обществото, че след удовлетворяване на основните му потребности, то не е далече от благосъстоянието.

Мениджърите в публичния сектор формулират задачи за бъдещето на основата на тенденции на развитие в миналото, т.е. чрез екстраполация при нестабилност на средата от 3 до 3,5. Главният принцип на държавното управление е дългосрочното планиране, което се прилага, ако външната среда през следващите периоди е същата или слабо променяща се и когато организациите имат време да се приспособят безболезнено към тази промяна. В този случай ръководството на организацията обикновено смята, че в бъдеще резултатите от дейността ще се подобрят в сравнение с миналото. Типичен резултат от тази практика е задаването на оптимистични цели, с които не съвпадат реалните резултати. При добро управление резултатите са по-високи от предсказаните чрез екстраполацията и обратно, по-ниски от набелязаните цели при лошо управление. Ето защо дългосрочното планиране е много разпространено поради своята простота, но е приложимо само през етапа на масовите продажби.

Отношенията „държава - общество” през този етап се изграждат като дружеско партньорство за осигуряване на икономически прогрес. Нарастването на ролята на пазара е най-важната промяна в сферата на дейност на фирмите. Критичен фактор за успеха на фирмите е оптимизацията на печалбата. Великата депресия (30-те години на XX век) показа, че икономиката, оставена на движещите сили на пазара (търсене и предлагане), не може да се справи с осигуряването на редица социални блага. Държавата се въоръжава с такива методи на управление като планиране и прогнозиране на икономическите процеси, започва да провежда дълбока финансово-данъчна и кредитна политика. Наред с частния капитал се появяват и получават развитие държавната, кооперативната и особено акционерната собственост.

Всичко това обуславя появата на нова основна функция – регулиране на икономиката в антикризисни ситуации в интерес на трайното развитие на обществото. Паралелно с икономическата, държавата започва да изпълнява и социална функция – приемане на пенсионно законодателство, определяне на помощи за безработни, на минимална работна заплата, субсидиране на определени икономически дейности и др.

През индустриалната епоха модернизирането и институционализирането на публичния сектор отразяват организационното изграждане на модерната национална държава.