Първата световна война е една от най-тежките войни в историята, продължила от 28 юли 1914 до 11 ноември 1918. Войната се води между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България) и Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и много други държави).

Първата Световна Война започва на 28 юли 1914г. и продължава до 11 ноемри 1918г. Съюзническите сили, включващи Великобритания, Франция, Русия, Сърбия, САЩ, побеждават Централните сили-Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България. Поводът за войната е убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд от сръбския студент Гаврило Принцип. Официално обаче, вината е стоварена върху Австрия и Германия. След като австро-унгарския престолонаследник е убит, Австрия, защитена от Берлин, напада Сърбия на 29 юли, и Германия нахлува в Белгия на 3 август, Германия и Австрия се смятат за главните виновници за началото на Първата Световна Война. След тези две войни Русия, граничеща със Сърбия, започва мобилизация, за да може да се защити. Този бавен процес са му нужни около 6 седмици за да бъде приключен. Когато Германия, граничеща с Австро-Унгария, разбира за мобилизацията на Русия, решава, че това е акт на война срещу Австро-Унгария, и поради тази причина обявява война на Русия на 1 август. Франция, граничеща с Русия, се намира в положение, в което смята, че трябва да помогне на Русия и затова застава срещу Германия. Великобритания, намираща се в същото положение да защити съседа си – Франция, обявява война на Германия на 4 август. С присъединяването на Великобритания се включват и нейните колонии – Австралия, Индия, Канада, Нова Зеландия и Южна Африка. САЩ, заплашен от Германия по политически начин, решава и се включва във войната на 6 април 1917г. Бългрия се включва чак на 14 октомври 1915г. когато започва войната си със Сърбия. По-късно на 1ви септември 1916г. България обявява война на Румъния.

При избухването на Първата световна война България, преживяла страшна национална катастрофа, обявява, че ще пази неутралитет. Но това е само тактически ход на Либералната коалиция, която работи за въвличането на България във войната на страната на Централните сили и само чака подходящ момент, за да осъществи това намерение.

Важното стратегическо положение и най-боеспособната армия на Балканите правят България желан съюзник и за двата военно-политически блока. Евентуалното участие на България във войната на страната на Централните сили означава бърз и лесен разгром на Сърбия и може да повлияе на решението на Румъния и Гърция, които още не са се определили, но клонят към Съглашението. Ако България влезе във войната на страната на Съглашението, тя би прекъснала връзките на Германия и Австро-Унгария с Турция и лесно би могла де осигури на Русия, Англия и Франция така важния контрол върху проливите. Русия желае създаването на нов Балкански съюз и натоварва с тази задача министъра на външните работи Сергей Сазонов. Успоредно с това, се активизира и английската дипломация в лицето на Бъкстон и Баучър. Въпреки сериозните преговори, които правителството на В.Радославов води със Съглашението и обещаните при успешен край на войната, територии на запад от линията Мидия-Енос и т.нар"безспорна зона" в Македония, до споразумение за единодействие не се стига.

Цар Фердинанд и правителството още от самото начало на войната, въпреки обявения неутралитет, тласкат България към Централните сили. Българската армия се реорганизира, получава оръжие от Германия и се подготвя за война като нейна съюзничка. За ориентацията на България към Централните сили важно значение има и сключеният заем с Германска банка в размер на 500 млн.марки. Успоредно със Съглашението, България води преговори и с Германия и Турция. Берлин обещава цяла Македония, а Високата порта дава да се разберете, че ще приеме корекция награницата с България в Източна Тракия. Така се стига до подписаната на 6 септември 1915г. спогодба, според която Турция отстъпва на България една територия от около 2 хил.кв.км по долината на р.Марица. Същия ден е сключен и договор с Германия и Австро-Унгария и България фактически се присъединява към Централните сили.

В България се оформя опозиционен блок, който включва НП, ПЛП, ДП и др. партии, симпатизиращи на Съглашението. БЗНС и РП се обявяват срещу участието на България във войната, но не са последователни и също клонят към Русия и нейните съюзници. БРСДП/т.с./ и БРСДП/Об/ са за запазване на неутралитет.

Въпреки решителните стъпки, които опозиционните лидери предприемат, за да спасят България от унищожителна война, на 23 септември правителството обявява мобилизация. Под влиянието на опозиционни сили на места в армията избухват бунтове.

Командуването на армията съсредоточава войските на Сръбската и Гръцката граници. На 14 октомври 1915г. цар Фердинанд издава манифест и обявява война на Сърбия, след което Англия, Франция и Русия обявяват война на България. В началото на войната българската армия наброява

530 000 войници и офицери, но до нейния край тази цифра става 850 000. Войската е разделена на три армии, командвани от генералите Бояджиев, Тодоров и Тошев. Главнокомандващ е ген.Жеков.

Българските войски настъпват решително по долините на реките Тимок и Нишава, а също и в Македония. От север и северозапад Сърбия е нападната от обединените германско-австрийски части и скоро сръбската армия изпада в крайно тежко-положение. Тя губи възможността да се оттегли в Гърция, а българската Втора армия спира съглашенските войски, настъпващи от юг, за да помогнат на сърбите.

Правителството на Сърбия и нейното главно командване избира друг път за отстъпление. През мъчнопроходимите албански планини силно оределите сръбски войски достигат Адриатическо море. С кораби през о.Корфу, където са реорганизирани и превъоръжени, сърбите са изпратени в Солун и се включват в състава на съглашенската Източна армия.

През 1916г. българските войски водят тежки боеве с променлив успех при Дойранското езеро, край планината Чеган.за вр.Каймакчалан, при завоя на р.Черна и др. През лятото на същата година българската офанзива в Южна Македония, не успява поради смазващото числено и артилерийско превъзходство на противника. Междувременно Гърция е преминала на страната на Съглашението. Настъплението на руските войски през лятото на 1916г. окуражава Румьнското правителство и то обявява война на Австро-Унгария. Същевременно, Румъния дава да се разбере, че е готова да върне Южна Добруджа на България, но ангажиментите, поети към Централните сили, принуждават Фердинанд и Радославов да обявят война на Румъния

/1 септември 1916г./. В първите дни на военните действия са освободени Добрич и Тутракан. Дори изпратените в помощ на румънците руски войски не могат да спрат българското настъпление. В края на ноември Трета армия преминава Дунава и се насочва към Букурещ.

Срещу румънската столица настъпват и германски части и градът капитулира без съпротива в началото на декември. Малко по-късно румънските и руските войски се изтеглят от Северна Добруджа, а българската армия достига делтата на р.Дунав.

Между воюващите сили настъпва равновесие и стабилизиране на фронтовете. България е принудена да води тежка и продължителна позиционна война. Тя не разполага с необходимите икономически ресурси. В особено тежко положение изпада селското стопанство, нараства стопанският хаос, шири се спекула. Кризата се отразява и на войската. Не достига храната, липсва оборудване. Недоволството срещу Радославов се засилва, след като Германия и Турция отказват Северна Добруджа да бъде присъединена към България. Изправено пред всеобщото недоволство, правителството подава оставка. На 21 юни 1918г. царят възлага на Ал.Маринов, лидер на ДП, да състави новия кабинет, в който влизат и радикали. Въпреки симпатиите си към Съглашението, новото правителство решава да не къса съюза с Централните сили и да води войната докрай.

През септември 1918г. съглашенските сили на Солунския фронт осъществяват пробив при Добро поле и проникват във вътрешността на страната. Над България надвисва призрака на нова военна катастрофа, по-тежка от тези през Междусъюзническата война. Войнишкото негодувание се излива в масова въстаническа акция, която започва спонтанно и неорганизирано. Формират се въстанически отряди, които преодоляват съпротивата на верните на правителството части и се настаняват в югозападна България. На 24 септември въстанически отряд превзема Главната квартира на действащата армия. Един войнишки комитет в Радомир започва да координира действията на въстаниците. Верните на короната части, подпомогнати от германски съединения, се подготвят за отбрана на София. Ал.Стамболийски и Р.Даскалов са пуснати от затвора, за да спрат с авторитета си настъплението на въстаниците, но вместо това те предават на движението организиран характер. Земеделските лидери пристигат в Радомир, където на 27 септември 1910г. Р.Даскалов обявява монархията за свалена и провъзгласява България за република с председател Ал.Стамболийски Въстаническите сили се отправят към София, където на 29 септември жертва на безсмислено братоубийство стават 2500 български войници. Войнишкото въстание е окончателно потушено на 2 октомври 1918г., когато правителствените части влизат в Радомир, но то принуждава кабинета да подпише примирие, прекратявайки по този начин участието на България във войната.

Солунското примирие е подписано на 29 септември 1918 година между България и Антантата, представлявани от Андрей Ляпчев и генерал Франше д"Епре, за спиране на военните действия помежду им. България трябва да демобилизира армията си, да се изтегли от заетите територии, да понесе частична военна окупация. Войските на запад от Скопие, около 100 000 души, остават в плен на Антантата. Германските и австро-унгарските части трябва да напуснат страната.

Със Солунското примирие България излиза от Първата световна война и на практика се лишава от шансовете си за национално обединение. Съгласно тайната част на споразумението съглашенските войски навлизат в страната, събират оръжието на демобилизираните части и установяват окупационна власт върху някои по-важни в стратегическо отношение райони и градове. Освен това българските части, дислоцирани на запад от р.Вардар, остават в плен на Съглашението.

При това положение оставането на Фердинанд е невъзможно. Подложен на външен и вътрешен натиск, той абдикира на 3 октомври 1918г. в полза на първородния си син Борис.

По силата на Солунското примирие Съглашенските части окупират България, а на 28 ноември правителството на Малинов подава оставка. Теодор Теодоров оглавява новото коалиционно правителство, в чиито състав влизат представители на НП,ПЛП,ДП, РП, БРСДП/Об/ и БЗНС.

През 1919г. се провеждат избори за ново ОНС, в които най-много депутатски места печели БЗНС, следван от БКП и БРСДП/Об./. На тези избори старите буржоазни партии претърпяват пълен крах, защото върху тях тегне вината за въвличането на България в Първата световна война на страната на Централните сили. Ал.Стамболийски оглавява коалиционното правителство на Б3НС, НП и ПЛП, а на 22 ноември 1919г. НС приема Закон за съдене на виновниците за Втората национална катастрофа.

На 27 ноември 1919г. министър-председателят Стамболийски подписва договора за мир между България и държавите от Съглашението в парижкото предградие Ньой. 

 От страната са откъснати нови и ценни парчета земя. По западната граница Сърбия заграбва Струмишка околия, Босилеградско, Царибродско, села в Трънско и Кулско. Румъния отново слага ръка върху житницата на България-Южна Добруджа. Войските на Съглашението окупират Западна Тракия, която по-късно е предадена на Гърция. България трябва да изплати в срок от 37 години 2,25 милиарда златни франка и да продаде в натура на своите съседи много добитък, хиляди тонове каменни въглища и др. Страната може да има само малобройна наемна войска, чийто състав, заедно с полицията и граничната стража, не трябва да надхвърля 30 000 души.

Клаузите на Ньойския мирен договор имат пагубно отражение върху цялостното развитие на България Наложеният диктат спъва стопанския напредък, тегне върху политическото развитие на страната .За дълги години тя остава изолирана в международните отношения, без възможности да решава големите си проблеми.

Това е втора национална катастрофа, утвърдена с за България. В същото време с него е предотвратена окупацията на страната от сръбски и гръцки войски.

България е първата държава, която подписва премирие на 29 септември 1918г. Веднага след нея, на 3ти Октомври, Германия и Австро-Унгария се обръщат към президентът на САЩ за премирие. Австрия и Унгария решават да подпишат две отделни премирия и така слагат край на Империята и Първата Световна Война.