Без съмнение най-тежкият проблем на икономическата политика понастоящем е много високото ниво на безработица, най-често структурна по произход. Очевидно е, че безработицата е неравномерно разпределена между тип работа и квалификация, между сектори и региони. По-специално, безработицата е подчертано висока сред ниско квалифицираната работна ръка. Това хвърля светлина върху поредица положителни ‘терапии‘: понататъшно и по-задълбочено обучение, наличие на подбуди – показване на възможностите за мобилност както между сектори, така и между региони и квалификации. Също и по-гъвкава политика на заплащане, която да отговаря по-адекватно на разви-тието на различните трудови пазари, относно способности и категории труд.

Една от най-важните причини за масовата безработица в континенталните европейски страни е негъвкавостта, с която хората реагират на структурните промени, появили се с нарастващата глобализация. Променените и още променящи се условия на трудовия пазар не бива да бъдат пренебрегвани. Какво означава ‘ променени условия ‘ за трудовия пазар? Първо и най-важно, това означава, че от известно време насам, по-конкретно за индустриално развитите страни, по отношение на търсенето на труд, определени способности, квалификации и характеристики на труда са подложени на икономическа преоценка.

Количествените и качествени характеристики на безработицата в България в най-голяма степен отразяват ефективността на провежданата политика на пазара на труда.

Първата вълна на общо съкращаване на работните места през 1991-1993 година е засегнала значителен брой лица, заети главно в бюджетната сфера и администрацията на държавните предприятия, както и нискоквалифицираните физически работници. През следващите три години е регистрирано намаление на равнището на безработица от 16% до около 11 % от икономически активното население. Този процес обаче, беше по-скоро следствие от забавянето на процеса на приватизация и на структурната реформа, отколкото стабилизиране на пазара на труда. Икономическият срив в края на периода рефлектира върху динамика на общата безработица и сложи край на периода на относително, макар и изкуствено поддържано равновесие между търсенето и предлагането на труда. Само през първото полугодие на 1997 г. равнището на безработица нараства с около три пункта и достигна над 14%.