Избухването на COVID 19  доведе  до криза както в общественото здраве,така и в редици други сектори на икономиката , културата ,спорта и образованието разбира се . Тази тъй наречена криза е   съвсем различна от всичко, с което се е сблъсквала Европа в продължение на много години. Пандемията правърна цяла Европа в един вид „затворен комплекс”, който  изгражда нови и различни съпротивителни сили , за да може да се справи с непрекъснато променящата се обстановка .

Различните държави по различен начин предприеха и продължават да предприемат мерки за справяне с този „ бич” за човечеството , какъвто е коронавируса . Важно е да отбележим , че освен секторите на икономиката и здравеопазването образованието  се явава , може би една от най- важните аспекти , които имат нужда от защита и същевременно осъвършенстване за справяне с т.нар. корозна – криза . В нашата страна  България примерно  на  16 март 2020г.Министерството на образованието и науката въведе дистанционното обучение като алтернатива на традиционното училище в отговор на извънредната ситуация поради пандемията Covid-19. Като част от мерките за борба с бързоразпространяващия се коронавирусв началото на годината започватда затварят вратиредицаучилища и детски градини.Последиците от промяната в начина на обучение в училищното и предучилищното образование могат да бъдат открити както в психологическото и емоционално състояние на децата, така и в качеството на обучението, което ще получат. От една страна, липсата на личен контакт с преподавателите създава пречки за пълноценното усвояване на материала и навременно разясняване на възникнали неясноти. Много учители в страната споделят притесненията си, че онлайн уроците не протичат максимално ефективно и учебният процес се забавя и усложнява. От друга страна, липсата на контакт с връстници и слабата физическа активност биха могли да се отразят изключително негативно върху психологическото състояние на децата. Промяната в начина на живот в семействата на подрастващите могат да доведат до повече семейни конфликти, чувство на стрес и безпокойство.Министерството на образованието организира проучаване с цел по добре да разбере и развие стратегии за справяне с коронавируса и отражението му върху образованието .Стратегиите за осъществяванена дистанционното обучение, които Министерството развива  следва да гарантират непрекъснато обучение на всички деца,

 по тази причина е необходимо да се идентифицира дали са обособениразлични уязвими групи сред учениците, които имат ограничен достъп до образование и какви са причините за това. За целта е  изследвано  и мнението на учениците във връзка със съществуващите платформи за дистанционно обучение, алтернативни канали за онлайн обучение и други.Проучването е проведено сред 1229 ученици на територията на цялата страна (594 на възраст от 5 до 7 клас и 635 на възраст 8 до 12 клас. Неговата цел е чрез мнението на учащите в различните горепосочени групи да се осъвършенства и цялостния процес на образование в периода на Пандемията.

Цяла Европа и всички страни членки на ЕС предприеха редица мерки , както , за да осъвършенстват обазователния процес , така и за да предложат нови канали през , които той да протича.

Докато Европейскта образователна общност полага съгласувани усилия за поддържане на приемствеността на ученето през този период, децата и учениците трябва да разчитат повече на собствените си ресурси, за да продължат да учат дистанционно чрез Интернет, телевизия или радио. Учителите също трябваше да се адаптират към новите педагогически концепции и начини на преподаване, за които може да не са били обучени. По-специално, учещите в най-маргинализираните групи, които нямат достъп до цифрови учебни ресурси или им липсва устойчивост и ангажираност да учат сами, са изложени на риск да изостанат сериозно от учебния материал.В тази връзка както в България , така и в другите Европейски държави  бяха осугурени допълнително таблети и лаптопи именно в най – бедните общности , където страдата от достъп на цифровите учебни ресурси ( За България това са ромските общности и училища с преобладаващо ромско  население ) , както и липса на средства за закупуването на устройства за използването на тези ресурси . Пандемията COVID-19 също оказа сериозно въздействие върху висшето образование, тъй като университетите затвориха помещенията си, а държавите затвориха границите си в отговор на мерките за блокиране. Въпреки че висшите учебни заведения бързо замениха лекциите в лице с онлайн обучение, тези затваряния засегнаха обучението и изпитите, както и безопасността и правния статус на чуждестранните студенти в приемащата им страна. Може би най-важното е, че кризата повдига въпроси относно стойността, предлагана от университетското образование,

което включва мрежови и социални възможности, както и образователно съдържание. За да останат актуални, университетите ще трябва да преоткрият своите учебни среди, така че дигитализацията да се разширява и допълва отношенията студент-учител и други.

В следствие на грижата на правителствата членки на ЕС за   образованието в отделните страниу , доведе разбира се и до  засягане и   бюджетите за образование. Тъй като в ерата на Пандемията ,  публичните приходи рязко намаляват и правителствата преразглеждат приоритетността на образованието в националните бюджети (IIEP-UNESCO, 2020 [5]). Прогнозите прогнозират, че пандемията ще доведе до по-бавен растеж на държавните разходи през следващата година и че ако делът на държавните разходи, посветени на образованието, остане непроменен, разходите за образование ще продължат да растат, но със значително по-ниски темпове от преди).

В краткосрочен план някои държави са приложили незабавни финансови мерки за подпомагане на учениците и образователните системи при справяне с прекъсванията и икономическото въздействие на закриването на училища и университети. Примерите включват: • Пакет за помощ за висшето образование, стартиран през април 2020 г. от австралийското правителство, който  примерно осигурява финансиране на австралийци, които са изселени в резултат на кризата с COVID-19 и които се стремят да подобрят своите умения или да се преквалифицират. Този пакет намалява разходите за краткосрочни онлайн курсове, осигурява освобождаване от такси за заем за местни студенти за период от шест месеца, започващ през май, и гарантира финансиране за местни студенти, дори ако записванията спаднат. (Австралийско правителство, 2020 г. Други държави като Дания например в самото начало на кризата 2019г. започват постепенно затваряне на училища и преминаването на онлайн обучение, но същевремено с това след появата на ваксините 2020- 2021г. и увеличаването на ваксиниралите се различни видове груши в обществото, сред които и учители , отново започва постепено макар и бавно отваряне на училищата и университетите . Италия например също въвежда мерки за подкрепа на дистанционнито обучение. Нещо повече през май 2020 г. Италия обяви нови мерки, които се стремят да осигурят допълнително финансиране за покриване на разходите, произтичащи от отговорите на пандемичната криза на училищно и университетско ниво .

Това допълнително финансиране ще покрие разходите, свързани със специални услуги, оборудване за безопасност и почистващи материали, необходими в училищата и университетите, наред с други неща. Одобрени бяха допълнителни финансови ресурси за набиране на нови учители от начално до средно ниво за следващата учебна година. Бяха обявени извънредни финансови безвъзмездни средства за покриване на частични или общи разходи, свързани с курса, за по-малко заможни студенти от висшето образование.

Англия подобно на другите държави също през март 2020г. стартира която осигурява допълнително финансиране на училищата, за да ги подпомогне с разходи, свързани с коронавируса. Тези Допълнителните разходи,  включват комунални услуги и ресурси, необходими за поддържане на училището отворено по време на ваканции за приоритетни групи деца( изпаднали в трудно  материално  положение) ,както и  подкрепа чрез  безплатни училищни ястия за тези деца.

Глобалното разпространение на пандемията COVID-19 сериозно засегна висшето образование, тъй като университетите затвориха вратите си , а страните затвориха границите си в отговор на мерките за блокиране. Международните студенти бяха особено силно засегнати в началото на т.нар. ”локдални „ или заключващи режими на съответни държави, тъй като трябваше да се  решат въпросите относно  последиците от затварянето на университети върху техния статус в кампуса и в приемащата държава. Студентите трябваше да решат дали да се приберат вкъщи с ограничена информация за това кога биха могли да се върнат или да останат в приемащата държава с ограничени възможности за работа и образование, като същевременно подновят  статуса си на виза.  В тази връзка някои държавни като  като Канада и Англия предложиха по – леки  , визовите правила и са разрешили на съотвтните студентите да останат в кампуса .Като напримерно за чуждестранни студенти от Харвардския Университет е предложена и малка финансова помощ в случай , че решат да останат в т.нар локдаун в кампуса на Университета. България също не е изключение в тази нова стратегия за взаимопомощ на международните студентни като за пример , можем да даден , че се е отделена от правителството на България също малка финансова помощ за международните студенти , които останаха и остават при „локдауна”  в България и съответния български университет.Пандемията промени изцяло света около нас . Промени нашите виждания в сферата на за дравеопазването , културата , образованието и живота като цяло , но може би тя и помогна на обществата да станат по-единни , по – сплотени  едни с други , което от своя страна изигра и ролята на промяната . Промяната , която настъпи в образованието можем да конкретизираме както с отрицателните черти като липсата ( физическа) на ученици и учители в класните стаи и затворените или частично при определени условия отворени учебни заведения , така и с много положителни черти една от които прогреса.Прогреса да се обучаваме дистанционни чрез таблети , компютри и интернет , прогреса да създаваме и различни други източните на образование , но най- важното да осъвършенстваме именно чрез този прогрес цялостната система на образование в Европа.

 Всички авторски права на дадената статия са запазени и собственост на Екипът на  Razrabotkite / - / съгласно Закона за Авторското Право и сродните му права - чл.1 , чл.2, чл.3 /
Копирането или включването на тази или друга статия във друг сайт , вестник , или медия без знанието на Екипът на  Razrabotkite  е забранено , съгласно закона за Авторското право и Сродните му права.

                                                                 Библиография

               Научна литература

1.       Бенет, Розмари  – „Коронавируса :Унирситетите в битката между балансирането на образованието и четенето на книги” ; вестник Tаймс 21.04.2020г.;

2.       Брак, Натали  - „Теоретизиране на кризата на Европейския съюз”; издателство Роуледжъ;31.12.2020;

3.       Хеферман , Лора; Сагнер,Рейчъл – „Училищен архив: Нова История за литературно четене” ;Университетско издателство на Университета в Чикаго , 2020 г.;

4.       Ситуационни доклади  за  състоянието на културата при коронакризата на “ЮНЕСКО” ; 2019-2020г.;

5.       Оценка на Ковид -19 върху училищното и предучилищното образование в България – доклад на Министерство на образованието ; 2020г.

6.       Методиева, Марта – ”Образование на две скорости” ; Гьоте-институт България
юли 2020;

          Интернет Източници

1.       http:// www.mon.bg

2.       http://www.unesco.org

3.       http://www.europa.eu

4.       https://www.right-to-education.org

5.       https://www.educationcannotwait.org