Първи президент на САЩ, избран в съгласие с новата конституция,станал Джордж Вашингтон. Във възглавяваното от него правителство влизали двама крупни дейци - Томас Джеферсън и Александър Хамилтън. Общоизвестният шеф на федералистите Хамилтън разработил план за преодоляване на финансовите трудности на републиката, който задоволявал търговците, банкерите, индустриалците и спекулантите на Севера. Той предложил да се изплати държавният дълг с лихвите по номинална стойност за да се издигне държавният кредит и укрепи въведената от 1785г американска валута - доларът. Държавните облигации, обаче били фактически обезценени и изкупени на нищожни цени. Ето защо изплащането им по пълната им стойност, означавало подарък, който държавата правела на буржоазията за сметка на данъкоплатците.Щом планът на Хамилтън станал известен на тесен кръг лица, спекулантите започнали да изкупуват на безценица облигации, при което в спекулациите участвали и членове на конгреса, и чиновници, и дори самият Хамилтън. Против тази политика протестирали не само ограбените от спекулантите фермери, но и южните плантатори, чиито ценни книжа били продадени предварително на северните капиталисти.Проектът на Хамилтън минал трудно през Конгреса, а успехът за неговото приемане бил постигнат с цената на отстъпки на робовладелците от Юга. Една от отстъпките била решението столицата на Републиката да се построи на брега на река Потомак, върху територия, отделена от Мериленд. Тази територия получила названието Федерален окръг Колумбия. Самото построяване на град Вашингтон, където правителството се преместило през 1880г, било източник на най-крупни спекулации.

  По проект на Хамилтън през 1791г била основана Национална банка, което съдействало за регулиране на паричното обръщение. По-голямата част от акциите на банката принадлежали на английски капиталисти. Английските капитали се вливали в икономиката на САЩ много десетилетия, но тогава финансовите връзки между САЩ и Англия били особено здрави. Федералистите се придържали в своята външна политика към английска ориентация. Техните противници били възглавявани от Джеферсън и били привърженици на Франция, където през тези години бушувала Великата буржоазна революция и във връзка с това получили името републиканци. Изразявайки настроенията на фермерството, те били против цялата политика на Хамилтън.

  През първото десетилетие след войната за независимост, робовладението в САЩ клоняло към упадък.Предвид ниската производителност на робския труд и явното противоречие, в което то влизало с развиващите се капиталистически отношения. Имало много предложения за ликвидирането му и действително през 1815-1820г, то било отменено в Северните щати. На Юг обаче, през 90-те години на 18 век, робовладелската система се съживила. Тласък на това дало изобретяването на памукочистачната машина "Джина" от Ейми Уитни. Отглеждането на памук се превърнало в най-изгодна професия. В резултат на това, на Юг търсенето на робския труд се увеличило и робовладението се затвърдило. Въпреки, че търговията с роби с други страни от 1808г била забранена, вносът на роби по контрабанден път продължавал. Макар цената на робите да се покачвала и да изглеждало, че представляват голяма стойност за своите господари те били експлоатирани безпощадно.Въпреки това, робският труд не водел към високопроизводително стопанство, защото почвата била лошо обработвана и бързо се изтощавала.

  Робовладелците завладявали нови земи на Запад, върху които създавали стопанства, обработвани от роби. По този начин те изтласквали бедните фермери, които не можели да издържат на конкуренцията и започнали да се преселват в Северозападните щати. Така в началото на 19 век САЩ вече се оказали разделени на две различни икономически области: тази на развитие на капитализма на основата на наемният труд и тази на робовладението.От тази двойнственост се развил и неизбежният конфликт, който след половин столетие намерил израз в Гражданска война.

  В началото на века федералистите, които с реакционната си политика предизвикали недоволство сред широките среди били принудени да отстъпят властта на републиканците. Този период е свързан с управлението на Джеферсън, който бил избран за президент и заемал този пост два мандата (1801-1809). Революционер и демократ, автор на Декларацията на независимостта, той проявил голяма умереност заемайки президентският пост. От проведените от него демократични преобразувания по-значително било облекчаването на условията за покупка на държавни земи на по-дребни участъци , на по-ниска цена и на изплащане.

  Но най-значителното събитие при президентсвото на Джеферсън била покупката на Луизиана в 1803г. Тази огромна слабонаселена област на запад от Мисисипи принадлежала тогава на Наполеонова Франция. Първоначално правителството на САЩ възнамерявало да купи само част от Луизиана - Нови Орлеан, за да си осигури корабоплаване по Мисисипи.Но тъй като се нуждаел от пари за да продължи войната с Англия, Наполеон продал на САЩ цялата Луизиана за сумата от 15млн. долара.С това територията на САЩ се  увеличила почти двойно.

  Войните по време на Френската революция, както и Наполеоновите войни съдействали за обогатяването на САЩ, които снабдявали предимно с продоволствия двете воюващи страни.

Вследствие на това търговският им флот силно нараснал.Но това било свързано и с риск за американските кораби нападани от английски кораби.В отговор на това Съединените щати провъзгласили редица търговски забрани, в това число и обща забрана за вноса и износа във и от Англия през 1807г.

  Морските конфликти с Англия послужили на САЩ за основа за обявяването през 1812г на война срещу Англия.По море на първо време Американските сили печелили победи , но не и по суша. Главният театър на военните действия се намирал при Великите езера, в района на границата с Канада . На страната на Англия се сражавали и индиански племена, които тя и преди войната снабдявала с оръжие.Индианският вожд Текумзе предложил план за създаване на голям съюз на индианските племена, но той загинал и планът му не бил осъществен.

  През 1814г когато войната вече завършвала федералистите свикали в Хартфорд (щат Кънектикът) съвещание за сключване на мир, но сключването на мир било постигнато през декември 1814г..Според договора, САЩ отстоявали своята независимост и цялост, но не получили териториални придобивки. Англичаните се отказали от направеното от тях искане от своя страна за създаването на индианска държава на територията на САЩ, в резултат на което заграбването на индиански земи през 19 век се увеличило извънредно много.

  През 1819-1820 в САЩ настъпила първата общонационална политическа криза по въпроса на робството.Територията Мисури отделена от луизианската покупка, помолила да я приемат в съюза с права на щат. Във връзка с това в Конгреса било внесено предложение територията Мисури да отмени постепенно робството.По този начин Северът можел да си осигури мнозинство в сената, но Южните робовладелци били против това решение. Това довело и до трескава борба, обхванала цялата страна, но в края на краищата бил постигнат компромис, тъй като едновременно в съюза бил приет североизточният щат Мейн, в който нямало робство. При това тихомълком се предполагало, че робството в Мисури се разрешава.

  Щатът Мисури бил само един от редицата нови щати , възникнали в западната част на страната.Населението на САЩ нараствало с бързи темпове, но още по-бързо се увеличило населението на Севеврозапада.В новите земи на Северозапада се заселвали предимно  фермерски семейства, които водели стопанството със собствени сили.Но тези ферми не се задържали дълго в стадия на натурално стопанство, тъй като продукцията им се изнасяла все повече на пазара.По Мисисипи и притоците й се превозвали зърнени храни и свинско месо за робовладелските плантации, а по-късно в разрастващите се градове на Изтока и Запада.Евтините фабрични стоки заменяли в дома на фермера саморъчните оръдия и облеклото от домашен плат.В процеса на имуществено разслояване едни фермери забогатявали, а други се разорявали. Извършвало се така нареченото развитие на капитализма "в ширина". Западът се превърнал в източник на суровини за Изтока.Растежът на земеделието както и възникването на търговски и промишлени градове на Запада разширявали областта на американският капитализъм.

  Голяма роля в този процес изиграло развитието на транспорта.През 1807г. по река Хъдсън  минал и първият параход изработен от американеца Фултън.Това поставило началото на бурното развитие на речното параходство, а нов прелом при него настъпил с откриването на канала Ери през 1825г. Този канал съединил река Хъдсън с езерото Ери, т.е. градът и щатът Ню Йорк с колонизирания Северозапад. Каналът Ери дал на Ню Йорк предимство над всички други атлантически пристанища.Оттогава Ню Йорк безспорно станал водещ търговски и финансов център на САЩ.

  От 1828г. започнали да се строят и жп линии, отначало за сметка на щатите, а по-късно - главно с частни средства.В това бързо разрастващо се железопътно строителство се влагали европейски капитали, като английските били най-много.Американското правителство подарявало огромни територии земя на жп компаниите, които от своя страна я продавали и  се развивала бясна спекула.И макар до средата на 19 век жп линиите да не могли да заменят каналите, тяхното строителство спомагало за развитието на производството в металургията ( за релси , вагони и др.).

  В края на 18 век в Америка се появили и първите английски текстилни машини, но още няколко десетилетия в САЩ фабриките отстъпвали на домашната промишленост по количество на продукцията.

  Най-важни отрасли на фабричната промишленост през първата половина на 19 век били памучната - развита в Нова Англия и металургията с главен център-Пенсилвания.Освен това из цялата страна имало разпръснати дребни предприятия на хранителната промишленост, работещи с местни суровини.И през този период американската промишленост се развивала на базата на английския технически опит, въпреки че английските фабрики използвали за източник на енергия парата, докато американските - водата. Недостига на работна ръка в американските фабрики от своя страна, карали САЩ да прибягва и много повече до използването на детски и женски труд отколкото Англия. В предприятията на Масачузетс работниците работили с целите си семейства, но най-важен източник на работна ръка в промишлеността и транспорта станала емиграцията.След завършването на Наполеоновите войни тя нараствала с всяко десетилетие, като за трите десетилетия преди 1850г. в Америка се преселили около 2,5 млн. души и населението на страната през тази година станало 23млн. Повечето останали работници, селяни и занаятчии в пристанищните градове на Изтока били разорени и от тях американските фабриканти черпели евтина работна ръка. Ирландските бедняци, които напуснали родината си, търсейки спасение от глада от края на 40-те години, запълнили фабриките на Нова Англия, а квалифицираните английски работници - металурзи, миньори и др., в продължение на целия 19 век обогатявали САЩ със своя технически опит.

  Промишленото развитие на Щатите се отличавало с голяма неравномерност. Въпреки, че селското стопанство все още преобладавало и промишлеността на Запад се развивала, то робовладелческият Юг изоставал.А през втората четвърт на 19 век в Североизтока политически преобладавали вече не търговците и банкерите, а промишлените капиталисти. И въпреки, че САЩ била преди всичко аграрна страна, през първата половина на 19 век нейната промишленост заемала 4-то място в света.

  Така, докато икономиката на Щатите се развивала, американските политици лансирали своите теории, според които самата съдба е определила САЩ да бъде господар на целия северноамерикански континент.Тези теории се появили през втората четвърт на 19 век и в лозунга "Manifest Destiny"("Пръст на съдбата"). Но тези желания на експанзионистите се простирали и по- далеч - върху Централна и Южна Америка и намерили място в прочутата "Доктрина Монро". Тази доктрина била провъзгласена от президента Монро през 1823г и се появила  в резултат на предложението на Англия - САЩ да противодейства на попълзновенията на Свещения съюз, върху независимостта на новите страни на Латинска Америка. Американското правителство отказало да действа съвместно с Англия, но в своето послание до Конгреса президента ясно формулирал формулата " Америка за американците".Правителството на Щатите категорично заявило, че няма да се намесва в европейските работи , но и не ще допусне намеса на Европа в работите на  американските страни и на основаните от тях нови колонии в Америка. Зад тази демократична формулировка обаче, още тогава се криело намерението на САЩ да се разпореждат сами с новите американски държави.Наред с това, доктрината "Монро" имала за времето си и прогресивно значение, тъй като противопоставяла буржоазните нации на Америка на реакционния легитимизъм  на Свещения съюз. Въпреки това, прогресивните черти на доктрината се оказали недълготрайни и до наши дни тя служи като външнополитическо оръдие на американския капитализъм.

  Укрепващата северна американска буржоазия искала освен териториалните придобивки в западна посока , да завладее и Канада.Последното обаче не и се удало. Поради съпротивата на южняците да въведе високи мита и по този начин да монополизира вътрешния пазар, тя доста рано установила търговски връзки с Китай. Южните робовладелци не се интересували от експанзия в посока на Китай, а искали териториални продобивки на юг, които да им предоставят нови области за разширяване на плантаторското стопанство и поради своето политическо надмощие в съюза на щатите те многократно постигали това. В продължение на второто десетилетие на 19 век по тяхно настояване била завоювана от Испания Флорида. При юридическото оформяне на това заграбване Испания получила от САЩ парично обезщетение, което дало повод на буржоазните историци да обявят завладяването на Флорида за мирна придобивка.

  Краят на 20-те и 30-те години на 19 век се нарича в американската литература "ерата на Джексън". По това време федералистите, които претърпели съкрушително поражение във войната от 1812г, загубили политическото си значение. На повърхността на политическия живот за повече от десетилетие останали само републиканците, но и те се разцепили. От едното им крило през 1828г била образувана демократическата партия. Другото крило, така наречените национални републиканци, създали през 1834г партията на вигите, като си присвоили името на патриотична партия на американската революция. Вигите представляват капиталистите на Севера, които се стремели към всемерно засилване на американската държава и онази част от южните робовладелци, която била свързана с тях икономически, а следователно и политически.

  Ендрю Джексън, плантатор-робовладелец от щата Тенеси, бил избран за президент през 1828г и прекарал на този пост два мандата, като го предал след това на един от своите политически привърженици. Той спечелил известност като генерал, удържал победа над англичаните в последното сражение на войната от 1812г, като завоевател на Флорида и като враг на индианците. Произхождащ от бедно семейство, малообразован човек, селски стопанин от западен щат, той минавал за радикал, защитник на простия народ и поради това за него гласували и фермерите на Запада, и градските работници, и занаятчиите. Тяхното богатство, мощ и политическа агресивност по това време забележимо нарастнали. Северната буржоазия се стремяла да задържа отлива на работна ръка на запад и се опитвала да затруднява продажбата на държавни земи. Възползвайки се от това, плантаторите се обявили против користолюбивата финансова политика на тази буржоазия и привлекли на своя страна западните фермери. Рожба на този именно блок била демократическата партия, която се оформила по време на избирателната кампания на Джексън. Тя прилагала широко подкупите и главно демагогията, провъзгласявайки се за наследница на традициите на Джеферсън.

  Нито демократите, нито вигите се отличавали с някакви ясно опеределени политически принципи. Сред привържениците им имало представители на най-различни слоеве на населението. Обаче фермерите и градските трудещи се от онова време се намирали предимно в орбитата на демократическата партия.Демагогските похвати на последната възприела и партията на вигите.

  Като заел поста президент, Джексън изгонил от държавния апарат политическите си противници, а доходните служби раздал на привържениците си. Тази система прилагана и по-рано, достигнала по онова време най-големия си разцвет и тъкмо на един от видните привърженици на Джексън се приписва известната фраза: "Плячката принадлежи на победителите". Политическата борба по време на президенството на Джексън се развивала главно около въпросите за митническите тарифи, Националната банка и др. По въпросите на митническата политика интересите на Севера и Юга се разделяли твърде рязко. Разрастващата се промишленост на Севера се нуждаела - и получавала това в миналото многократно - от покровителствени тарифи, които да я защитават от конкуренцията на английските промишлени изделия. Плантаторите пък, които продавали памука предимно в Англия и купували оттам евтини стоки, били заинтересувани от по-ниски мита. Различни били в това отношение нуждите и на някои отрасли на промишлеността, като например пенсилванската металургия, масачузетските текстилни фабрики и др. Капиталистите от всеки отрасъл на промишлеността настоявали за колкото е възможно по-високи мита върху конкуриращите ги чуждестранни стоки и охотно оспорвали исканията на другите отрасли.Правителството на Джексън лавирало между тези сили и в това се състояла неговата политика .

  Компромисната тарифа от 1832г. възбудила недоволство у южняците и Южна Каролина я обявила за недействителна, започнала да се въоръжава  и организирала съвещание с другите южни щати. Джексън от своя страна застанал в защита на държавното единство на САЩ и изпратил войски в Каролина , но и същевременно направил отстъпки на Юга като намалил митата.

  През същият този период, Джексън ликвидирал и привилегията на Националната банка за издаването на банкноти, с което спечелил и голяма популярност. Националната банка, в която освен парите на държавата се влагали и английски капитали били опора на противниците на Джексън.Тя поощрявала спекулата със земята, затруднявала кредитирането и била враг на фермерсвото. Като противник на стопанската централизация Джексън отказал да финансира стоителството на пътища и други мероприятия, в резултат на което строителството на жп линии, което започвало тъкмо тогава преминало в ръцете на частни компании.

  За популярността на Джексън съдействали  проведените при неговото управление демократични реформи, като  например отменянето на наказанието със затвор заради дългове, развитие системата на държавните училища и други. Но в действителност тези реформи не били заслуга на Джексън или на неговата партия, а завоевание на народните движения, които през този период се засилили много. Към 30-те години  под натиска на трудовите маси навсякъде било въведено избирателно право за свободните мъже.

  Наред със засилването на народните движения, важна роля започнало да играе и Работническото движение. През 20-те и 30-те години на 19 век в стачките и примитивните работнически организации  влезли и първите кадри на промишления пролетарият, особено в Нова Англия. Били образувани множество профсъюзи, стачките се увеличили, а една от тях обхванала изцяло град Филаделфия. Възникнали десетки работнически партии и вестници, но промишлената криза от 1837г. ликвидирала много от работническите организации. По време на своя разцвет, наред с исканията си за 10-часов работен ден, повишаване на заплатите и др., работниците се надявали и на удолетворение на своите искания за безплатни поземлени парцели. Тези техни безплодни мечти били подхранвани от наличността на свободни земи на запад. В тази насока се появявали и теорите за уравнително земевладелие.В същата насока  били насочени и усилията на работническите партии, които в редки случаи се появявали  самостоятелно на политическата арена и в повечето случаи подкрепяли в изборите кандидатите на буржоазните партии.Особеностите на развитието на капитализма "в ширина", довели до известно повишаване на работната заплата в щатите в сравнение с Европа.

  Пролетарското движение се усложнявало и от различният национален произход на самите работници, много от които били от емиграцията.Американските капиталисти се възползвали от този факт умело, като настройвали работниците от различни националности и раси един срещу друг. Заедно с това, емиграцията давала на работническото движение в Америка и големи предимства - като например английските работници му придавали своят профсъюзен опит .

  Американското работническо движение от 40-те години  се ознаменувало и с разцвета на потребителни и производителни кооперации. През 40-те години възникнали в САЩ и няколко десетки фуриеристки общини като - "Брук Фарм" в Нова Англия. Фуриеризмът се разпространявал сред част от интелигенцията и работниците , които искали да избавят Америка от Капитализма.

  Но постепенно фуриеристичните движения се разпадали, или  се превръщали в буржоазни предприятия. Същата участ постигнала в повечето случаи и потребителните и производителните сдружения на градските работници.

  На границата на 18 и 19 век голямо влияние оказала върху американските негри революцията на робите от остров Хаити. Под нейното непосредствено въздействие, а понякога и под ръководството на негрите от Хаити в южната част на САЩ избухнали редица негърски вълнения. Най-извесното и голямо негърско въстание избухнало по-късно, през 1831г, във Виржиния. Начело на това въстание застанал Нат Търнър - роб и баптиски проповедник.

  Въстанието било разгромено и много от участниците му екзекутирани. Но името на Нат Търнър влязло в негърските песни, а робовладелският Юг винаги живеел под страха от робски бунтове.

  Най-действен вид на борбата на робите било бягството им от  плантациите. Според направените изчисления през 1830-1860г до Севера ежегодно се добирали около 2000 избягали роби. Бягствата през тези години били организирани от "подземната железопътна линия". Така се наричало разклоненото тайно дружество, в което участвали хиляди бели и негри - борци против робството. По тайни пътеки негрите водачи извеждали  до границата на свободните щати, а там те се укривали във фермерските домове наричани “станции" на тази "жп линия". Те били тайно препращани до различни  "станции " , често пъти дори до самата Канада.

  Сред свободните негри пък възниквали политически организации, свиквали се конгреси, излизали вестници, някои от които с призиви за въоръжена борба. Тук, както и в "" поземлената жп линия ", движението на негрите се съединявало с това на белите противници на робството, за което значителна роля изиграл големият негърски деец от 19 век Фредерик Дъглас. Най-ярко това се проявило в движението за отменяне на робството възникнало през 30-те години на 19 век - Аболюционизъм. Негов инициатор бил Л. Харисън - бивш печатар, издаващ вестник "Либерейтър"(Освободител). Аболюционистите в самото начало отхвърляли всякаква политическа борба, предпочитайки да постигнат целта си само чрез нравствено убеждение. Сред тях имало фермери, занаятчии, но и понякога чужди буржоазни елементи, които били натроени враждебно към работническите движения. Това било и причина работническите маси да бъдат против Аболюционизма, а и те (работническите маси) не били узрели да стигнат до заключението, че освобождаването на робите, ще доведе и до тяхното освобождение. Работниците се страхували от конкуренцията на свободните негри излезли на пазара на труда, но въпреки това били против робовладелците и робството.

  През 1848 година част от аболюционистите  образували партия на фрисойлерите (от  free soil - свободна земя), в която се включили също левите елементи на демократите и вигите. Фрисойлерите, които били поддържани от бели и негри, фермери и радикалната буржоазия, искали да се спре разпространението на робството и върху нови територии.

   Идеологията на аболюционизма намерила израз и в литературата, като най-широко нейно въплъщение  била прочутата книга на Хариет Бичер-Стоу "Чичо Томовата колиба".

  Движението против робството се оживило силно в края на 40-те години и във връзка с Американо-Мексиканската война , която започнала заради Тексас.В тази огромна област принадлежаща на Мексико, още от 20-те години започнали да се заселват американци , които създавали там робовладелски плантации.През 1836г. те въстанали, отделили се от Мексико и провъзгласили независимостта на Тексас. Това разбира се било в разрез с интересите на Южните щати, които искали да присъединят Тексас към САЩ. В крайна сметка след ожесточена борба през 1845г. Тексас бил присъединен към САЩ. Но вече и това се струвало малко на южняците, които сега искали и огромните мексикански области, особено Горна Калифорния. На тази основа стъпили и САЩ за обявяването на война на Мексико през 1846г.И като се вземе предвид икономическото и военно пръвъзходство на Щатите, може и да се предопредели и изходът от тази война. През 1847г. американска експедиция, която пристигнала на източните брегове на Мексико по море, завзела мексиканската столица. В началото на 1848 година бил сключен мирен договор, съгласно който Мексико губело половината от територията си, като получило обещетение за нея в размер на 15млн.долара.

  През 1848г. в отнетата от Мексико Калифорния било открито злато. Това предизвикало треска у много хора, които зарязвайки професиите си масово се втурнали да търсят злато. Но в действителност от "златната треска"  забогатяли онези калифорнийски заселници, които доставяли на златотърсачите храни и други продоволствия. Освен това притокът на Калифорнийско злато довел до обезценяване на парите, повишаване цените на стоките, както и намаляване на работната заплата, което пък довело до  стачки и образуване на нови профсъюзи.

 От друга страна повишаването на цените на някои стоки като напремер памука, пък довело да подобряване икономическото положение на плантаторите и увеличило политическото им влияние. Съдбата на завладените от Мексико територии не била още решена. По време на войната северняците - противници на робството, искали да се забрани там робовладението. Самата Калифорния също така молила да бъде приета в съюза като свободен щат. Южняците заплашили, че ако тези искания бъдат удовлетворени, ще излязат от съюза.Острата борба се разрешила през 1850г с нов компромис. Решено било Калифорния да се приеме в съюза като свободен щат и да се забрани търговията с роби в столичния окръг Колумбия.  Конгреса отказал да реши въпроса, дали да има, или да няма роробство на територията на Ню Мексико и Юга, принадлежащи по-рано на Мексико; решаването на този въпрос се предоставяло на населението на новите територии. Това нарушавало Мисурийския компромис, а бившите мексикански земи фактически се предоставяли на робовладелците. Най-важна част на компромиса било приемането на закон за залавянето на робите бегълци.

  Конституцията на САЩ предвиждала, общо казано, избягалите роби, където и да бъдат открити, да бъдат връщани на господарите им. И дори през 1793г Конгресът приел специален закон, който възлагал изпълнението на този пункт от Конституцията на властите на щатите. Но фактически законът не се спазвал, Северните Щати не желаели да го изпълняват, а в началото на 40-те години Върховният съд дори им признал такова право. Законът от 1850г, обаче не само установявал по-строги наказания за укриване на бегълците и за оказване на помощ на същите, но възложил залавянето им на специали федерални чиновници. Показанията на самите негри не се вземали под внимание.

  Законът за робите бегълци представлявал такава опасност за негърското население на Севера, че веднага след приемането му много свободни негри избягали в Канада. Той настроил против робството много северняци, по-рано равнодушни към аболюционизма. В северните щати постоянно избухвали масови акции, често пъти въоръжени, в защита на негрите, които били застрашени от залавяне. Преди всичко на помощ им идвали местните негри, работниците и изобщо демократическото население. Характерни са в това отношение събитията, разиграли се през пролетта на 1854г в Бостън, който станал център на борбата с ловците на роби-бегълци. Избягалият там от Виржиния роб Атъни Бърнс по решение на съда трябвало да бъде върнат на господаря му. Тогава в града започнало масово движение на противниците на робството. В сградата на Фанъл-Хол, където се събирали още патриотите от времето на войната за независимост и която поради това била наречена "люлка на американската свобода", бил свикан многолюден митинг.Направен бил опит за освобождаване на Бърнс със сила, в който участвали бостънски негри. Създаден бил дори "наблюдателен комитет". Но опитът не успял и Бърнс под охрана от 1100 войници бил отведен на юг. Когато по пътя за пристанището процесията минала през площада, където в 1770г станало "бостънското клане", на мястото на гибелта на негъра Криспъс Атакс - един от убитите тогава бостънци, я очаквал ковчег с надпис "Погребение на свободата". След една година Антъни Бърнс бил откупен със събрани в Бостън пари и изпратен в Канада.

  Компромисът от 1850г временно задоволил Юга и прекратил опитите за излизане от американската федерация. Той сплотил върху основата на защитата на южното робство демократическата партия, напусната от левите елементи. Партията на вигите се разпаднала. Прогресивните елементи и преди всичко работниците все по-ясно разбирали опасността от робовладението. "Неизбежният конфликт" между системата на робството и системата на свободния труд застрашително назрявал.

 Всички авторски права на дадената статия са запазени и собственост на Екипът на  Razrabotkite / - / съгласно Закона за Авторското Право и сродните му права - чл.1 , чл.2, чл.3 /
Копирането или включването на тази или друга статия във друг сайт , вестник , или медия без знанието на Екипът на  Razrabotkite  е забранено , съгласно закона за Авторското право и Сродните му права.

БИБЛИОГРАФИЯ

Проф. д-р ист. н. Андрей Пантев и В. Павлова – Гражданска война в САЩ – 1865,Издателство Просвета, София, 1989г

Андре Мороа – История на САЩ, I-ва част, София, 1992г

Български енциклопедичен речник,  2-ро преработено издание – Иван Габеров,  Пламен Павлов, Илонка Антонова

Проф. д-р ист. н. Андрей Лазаров Пантев

 Американската буржоазна революция 1776 - 1789. София, 1977

Доц. д-р Петко Методиев Петков,Р. Генов и Ал. Лунин
  Исторически справочник Ново време. София, 1995