Лидерството в административна среда или организационно-мениджърското лидерство съдържа няколко предизвикателства. От една страна, трябва да се разграничи понятието за лидер от понятието за ръководител. С други думи, дали всеки първи в дадена йерархия автоматично се явява неин лидер? Това отвежда към въпроса за диференция-специфика на лидера и мениджъра. От друга страна, понятието за административно лидерство следва да се разграничи от другите видове лидерство. С какво то е толкова особено?

Като се вземе предвид базовата дефиниция, с която си служим в този курс, че лидерството е начин на осъществяване на дейността и предполага взаимодействие между личност във водеща позиция с последователи при определени обстоятелства за решаване на проблем на групата, то какво е особеното в организационната среда?

Доколкото потребителите на резултата от дейността в този случай е публика извън служителите на дадената организация, то това означава, че ръководителят на съответната организация следва първо да съумее да интегрира като свои последователи подчинените си и след това те всички заедно да могат да изпълнят ролята си спрямо очакващите от тях резултат. С други думи, лидерството в административна среда съдържа двустепенен контакт на лидера с последователите – първо със своите подчинени и след това с общността, в името на която осъществяват своите функции. Приложението на този подход засяга пределно широк кръг от случаи от публично-административно и организационно естество.

Взаимодействието между отделните елементи на лидерския процес генерират различни видове лидерство: революционно-героично лидерство и социално-екстремно (кризисни ситуации); духовно лидерство, интелектуално и научно лидерство, лидерство в културата; организаторско-мениджърско лидерство (лидерство в административна среда); политическо лидерство и партийно лидерство; неформално лидерство; обществено лидерство и др.

Лидерството в административна среда или още организаторско-мениджърското лидерство е свързано с виждането за ролята на лидера като администратор и организатор начело на дадена йерархия. По своята същност то представлява лидерски начин на осъществяване на дейността. В рамките на административната сфера спецификата на работата и правилата остават относително непроменливи (рутинни) в контекста на постоянно възпроизвеждащи се ситуациите. Те обаче изискват ранжиране и избор на подходящи алтернативи, както и вземане на решения с важно краткосрочно и дългосрочно отражение. Ето защо може да се каже, че лидерът в административна среда на практика „твори“ организацията. Характерна особеност, която силно отличава този тип лидерство от останалите е, че ръководителят, който трябва да поеме лидерската роля, заема позицията си в резултат на назначение или конкурс, тоест първоначално той не се бори за подкрепата и одобрението на последователите/служителите. Фазата на мобилизация на подкрепата тук се измества на един последващ етап на взаимодействието и се разглежда по-скоро като интегриране на подчинените. На практика организаторско-мениджърско лидерство има двойствен характер - ръководителят лидер оформя организацията така, че да постигне удовлетворение както на потребителите на услугата/продукта, така и на подчинените в рамките на работната структура.

Лидерският подход в осъществяването на ръководството в административна среда зависи от най-различни качества на водача, но най-вече от начина, по който се осъществява комуникацията. Ръководителят трябва да разработи и разпространи цялостно виждане за ползите за организацията под неговото ръководство и да поеме отговорността по разпределението и структурирането на задълженията в работния екип. Отговорностите във връзка с изграждане на официалната стратегия на организацията, цялостното й представяне и създаване на подходящ климат в колектива той не бива да делегира на подчинените си. Начинът, по който ръководителят структурира отношенията с подчинените си и наличието/липсата на доверие и подкрепа от тяхна страна определят как организацията ще се справя със задачите си и доколко ще постигне удовлетворение на потребителите. Като залог за лидерска реализация на административния ръководител може да се приеме цялостното функциониране на организацията, която той оглавява.

Основно предизвикателство пред лидера е способността му да се справи с възникващите кризисни за организацията ситуации, произлизащи от различни външни или вътрешни негативни фактори, поставящи под заплаха интеграцията на административната структура. Успешното преодоляване на проблемите утвърждава лидерската позиция на ръководителя и сплотява участниците в лидерския процес, като в същото време спомага за създаване на нови норми, ценности, работни процедури, които могат да се прилагат в бъдеще в рамките на организационната култура. Своеобразен критерий за успех на лидерския процес в административната сфера е степента на удовлетвореност на служителите в организацията, но най-вече на външните заинтересовани страни, тъй като отношенията между ръководителя и неговите подчинени имат за основна цел постигане на резултат в полза на конкретна общност – потребител на предлаганата от организацията услуга или продукт - с която са в опосредствано отношение.

По отношение на компетентностите, които следва да притежава лидерът в административна среда, трябва да се имат предвид няколко особености. Експертните умения на ръководителя в съответната професионална сфера на дейност са важни за отношенията му със служителите и генерират допълнително одобрение от тяхната страна, но те нямат решаващо значение за представянето му по лидерски начин. С повишаването на йерархията изискванията за чисто професионални компетентности се заменят с тези за по-широк профил на познания и капацитет – например цялостна и обективна далновидност. Лидерът в организационна среда трябва да умее да управлява взаимоотношенията на организацията с външното обкръжение, което налага притежаване на широка управленска култура. Основно качество на добрия ръководител е способността да взима своевременно правилни решения. Специфична особеност на този вид лидерство е, че то не налага задължително наличието на качества като обаяние и харизма. Те изискват известна дистанция между лидера и последователите, която не може да се постигне в рамките на ежедневните контакти с непосредствения началник или е прекалено голяма по отношение на отдалечените лидери от високите йерархични нива. От друга страна наличието на харизматичен администратор крие редица опасности за организацията – последователите се превръщат в заложници на положителното си отношение към ръководителя, като спират да развиват личните си способностите в следствие на тази силна зависимост.

Успешният лидер в административна среда следва да привлича висококвалифициран персонал, да делегира първостепенни права и отговорности на обозрим кръг способни служители, да стимулира активното включване и участие на всички служителите в процеса на вземане на решенията, да поддържа с подчинените си градивни взаимоотношения (включително отворена комуникация, интерес към емоционалния статус на служителите, защита на правата им пред висшестоящите, поощряване на постиженията и др.), да може да разграничава себе си като личност от ролевата позиция, която заема, да поддържа своята енергичност, ентусиазъм, свежест на идеите и способност за изненадване на последователите.

В публичната сфера развитието на лидерски процеси придобива още по-голямо значение, тъй като решенията на проблемите импулси засягат общността в нейната цялост, а резултатите от действията на водачите изцяло надхвърлят тесните граници на конкретната административна среда. Този вид лидерство води към позитивни и значими промени на всяко ниво на обществото. Особено значение в тези условия придобива прозрачността – откритост при вземане на решенията, своевременно оповестяване на управленски решения и информация за действията на публичните органи. Лидерските умения в публичния сектор са необходимост, за да се постигне от една страна мобилизация на публичните организации към постигане на разпределените им задачи и от друга, за да улеснят установяването на взаимно изгодно партньорство между различни заинтересовани лица (граждани, групи по интерес, професионални организации и фирми) и представители на правителствения сектор. Именно поради това основно значение следва да се обърне на компетентностите на администраторите, заемащи ключови позиции в публичната сфера. В литературата се отбелязва, че след повече от двадесет години проучвания, през 1997 г. правителството на САЩ определя набор от пет базови качества, които задължително трябва да притежават кандидатите за т.нар. Висша изпълнителна служба (най-добрите 7000 държавни служители в правителството на САЩ). Основните пет изискуеми квалификационни измерения (всяко от тях съдържа и съответни под-елементи) са следните:

1)      Способност за водене към промяна

2)      Способност за водене на хора

3)       Ръководене от резултатите

4)      Използване на бизнес предприемчивост

5)      Изграждане на коалиции и комуникации.

Лидерството в административна среда може да бъде наречено още организационно-административно лидерство. Лидерът в този случай е по формалната си функция  организатор и управляващ, стоящ начело на дадена йерархия. Въпросът е как на тази позиция да изгради отношения отвъд тези на формалното подчинение по административен ред в йерархията.

По същество, тук се прави избор между алтернативи. Лидерът в административна среда твори организация. Како казахме, решенията са по повод банални, възпроизвеждащи се ситуации, но с голямо отражение. Това е своеобразен двойствен характер на лидерската позиция.

Конкретното умение е да се разбира/осъзнава, че потенциалът за осъществяване на някого като лидер в дадена организация не е в това да се превърне в неин началник, а в умението да създаде организация, която този началник да интегрира подчинените си в името на решаване на проблемите на хората. С други думи, става дума не за експерта, а за организатора. Една от сполучливите метафори за тази дейност е представата за онова, което е ролята на тимпаниста на галерата или за диригента на оркестъра.

Административното лидерство е свързано със заемането на определен формален административен пост от лидера начело на дадена организация или институция. Заемането на този пост е онова, което формално го легитимира и овластява да организира дейностите в институцията. Именно организацията или институцията е тази, която има властовия ресурс да решава проблемите на последователите. Чрез нея, непряко, лидерът комуникира със своите последователи. Ако тази организация се елиминира и лидерът осъществява пряка комуникация с последователите, това е белег за диктатура.

Задачата на административния лидер е да организира и координира работата на институцията по такъв начин, че да решава проблемите на последователите/потребителите на продукта на труд на дадената организация. Именно доколко той прави това с мисъл за решаването на тези проблеми е признак за това дали върши работата си по лидерски начин (и това рано или късно проличава в конкретните резултати от управлението). Заемащият административна позиция, който не действа за решаването проблемите на последователите, не е лидер. Административният лидер изгражда отношенията си с персонала на институцията на основата на:

·         Всекидневна работа

·         Разпределение и структуриране на задълженията

·         Виждане как организацията под неговото ръководство ще има определени ползи.

Тук е важно да се разграничи ролята на лидера спрямо подчинените му в рамките на институцията и спрямо последователите му. Лидерът не решава проблемите на подчинените си, а на заинтересованите граждани. Отношенията лидер - подчинени се осмислят от гледна точка решаване проблемите на дадена общност, доколкото публичната администрация е съвместна дейност по осъществяването на идеална цел.

Колкото по-високо е нивото на позицията в йерархията, толкова по-малко важни са експертните (професионалните) качества на лидера и нараства значението на административния опит.

Делегиране на отговорности

Добрият ръководител трябва да може да делегира отговорности. Добрият ръководител не делегира второстепенни отговорности, а първостепенни (за да изпитват работещите удовлетворение), тъй като отговорността е свързана с вземане на решения, резултата от това решение.

Ръководителят не бива да делегира правата, свързани с отговорност за стратегията и климат в колектива (ритъм на работа, разпределение на задълженията).

Изграждане на съветническа структура

Добрият ръководител трябва да знае как да се обгради с реално компетентни и качествени хора. Броят на съветниците може да варира, но не се препоръчва да е един (поради възможността да възникне конкуренция между него и ръководителя). При наличието на двама съветници е възможна конкуренция между тях двамата. Ако пък са прекалено много, това може да доведе до ефекта “екран”, или съветническата структура да се превърне в самостоятелна структура.