(Пълно наименование – Методика за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и разходването им, приета с Постановление № 1 на Министерския съвет от 5 януари 2012 година)

Основната цел на методиката е да се уреди начинът за определяне размера на таксите и разходването им от административните органи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗОАРАКСД.

Приложно поле

Съгласно чл. 1, ал 2 от МОРоРТ, при определяне размера на таксите, които администрират разпоредителите с бюджетни кредити, се вземат предвид публичните разходи и/или разходите от националното съфинансиране по оперативните програми на Европейския съюз, които се насочват към съответния сектор. Първата алинея на същия член е в смисъл, че с методиката се урежда начинът за определяне размера на таксите и разходването им от административните органи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗОАРАКСД.

Внимателният правен анализ навежда на извода, че обхватът на МОРоРТ е по отношение на всички органи на държавна власт, съобразно чл. 1, ал. 2, където те са подведени под общото родово понятие „разпоредителите с бюджетни кредити“. Затова първата алинея на същия текст не трябва да се разбира стеснително в понятийния й апарат, касаещ „административните органи“.

Срокове

Съгласно чл. 6 от МОРоРТ, в трите му алинеи, административният орган може да въведе възможност за извършване на определени услуги в съкратени срокове („бързи” услуги). Размерът на таксата за бърза услуга не може да бъде повече от 2,5 пъти по-висок от размера на таксата за съответната услуга, определен по методиката. Въвеждането на съкратени срокове задължително се предхожда от анализ на възможностите за прилагането им, който включва оценка на натоварването на персонала, предоставящ услугата, на риска от грешки при допълнителното му натоварване и при недостатъчен персонал.

Тълкуването на горните текстове показва, че е налице правна възможност за извършване на определени услуги в съкратени срокове („бързи” услуги), но тя е свързана с предварителен анализ на възможностите за прилагането им, който включва оценка на натоварването на персонала, предоставящ услугата, на риска от грешки при допълнителното му натоварване и при недостатъчен персонал, т.е. съкратените срокове са правна възможност, която се явява пряка функция от човешките, времевите и функционалните ресурси на администрацията, както и от оценката на риска.

Такси

Видно от чл. 1, ал. 2, 3 и 4 от МОРоРТ, при определяне размера на таксите, които администрират разпоредителите с бюджетни кредити, се вземат предвид публичните разходи и/или разходите от националното съфинансиране по оперативните програми на Европейския съюз, които се насочват към съответния сектор. Размерът на таксите не може да надвишава разходите на административния орган за извършване на съответната услуга и за упражняване на контрола, освен: в случаите по ал. 2; когато се събират такси в съответствие с методика по друг закон, приета от Министерския съвет;  когато таксите са в области със значение за защита на особено важни държавни или обществени интереси. За отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация не се събират такси.

Видовете разходи са изброени в чл. 2 от МОРоРТ, като преки са тези разходи, които са свързани пряко с предоставянето на дадена услуга. Те включват: разходи за възнаграждения и осигурителни плащания на служителите, които по длъжностна характеристика извършват остойностяваната услуга, включително дейност по контрол, надзор или мониторинг; разходи за възнаграждения и осигурителни плащания на ръководния персонал и на персонала от общата администрация на административната структура; разходи за материали; капиталови разходи, присъщи за остойностяваната услуга; разходи за външни услуги, пряко свързани с остойностяваната услуга; други преки разходи, присъщи за остойностяваната услуга. Обратно, непреки са тези разходи, които са относими към остойностяваната услуга, но не са свързани пряко с извършването й. Непреките разходи са непроменливи и не зависят от обема на предоставяните услуги. Те включват: разходи за обучение и повишаване квалификацията на служителите; непроменливи (фиксирани) разходи за външни услуги; режийни разходи (разходи за стопански нужди); други непреки разходи.

Разпоредбата на чл. 3 е в смисъл, че разходите по чл. 2 се калкулират на базата на разходите, извършени от административния орган през предходната година, като разходите за отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация не се включват при калкулиране на остойностяваната услуга. Преките разходи по смисъла на чл. 2, ал. 1 се калкулират, както следва: по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 - пропорционално на разпределението на разходите за предоставяне на съответните услуги въз основа на годишните разходи за възнаграждения и осигурителни плащания на служителите; по чл. 2, ал. 1, т. 3: преките материални разходи се пренасят директно в стойността на услугата въз основа на разходна норма, умножена по цената на придобиване; в случаите, когато не е възможно да се определи разходна норма, за определяне на преките материални разходи за определен вид услуга се изчислява съотношението между разходите за материали, присъщи за остойностяваната услуга, към броя на предоставените от администрацията за една година услуги от конкретния вид; ако методите по букви „а” и „б” не са приложими поради това, че не могат да се определят присъщите материални разходи за отделните видове услуги, се използва средният разход за материали, който отразява съотношението между общия брой услуги, предоставяни от администрацията, и разходите за материали, присъщи на предоставяните услуги за последната година; по чл. 2, ал. 1, т. 4 – разходите са пряко свързани с извършването на остойностяваната услуга; такива разходи са разходите за закупуване на специфичен софтуер, база данни, техника, транспортни средства и др., присъщи за услугата; те се пренасят в стойността на услугата по метода на амортизационните отчисления като съотношение между разходите за изброените дълготрайни активи, присъщи единствено и само на остойностяваната услуга, и броя на този вид услуги, предоставени през последната година; по чл. 2, ал. 1, т. 5 – разходите за външни услуги се пренасят изцяло в стойността на остойностяваната услуга в зависимост от броя на предоставените за последната година услуги от съответния вид; по чл. 2, ал. 1, т. 6 – разходите зависят пряко от броя на предоставените услуги и са лесно разграничими (например разходи за командировки в страната); тяхната стойност се пренася изцяло в стойността на услугата, когато в нормативен акт не е предвидено да се заплащат от ползвателя на услугата. Непреките разходи по смисъла на чл. 2, ал. 2 се включват в стойността на услугата, като размерът им на годишна база се раздели на средния брой услуги, предоставени от административния орган, с изключение на разходите по чл. 2, ал. 2, т. 3, които се изчисляват чрез коефициент, определен като съотношение между броя на служителите, извършващи остойностяваната услуга, и общия брой на всички служители, разделено на броя на предоставените от административния орган услуги.

Методът на изчисление на таксите е разписан в чл. 4, като е посочена формула.

Усложнен вариант за изчисляване на размера на таксите е разписан подробно в чл. 5 от МОРоРТ, уреждащ многоетапни административни услуги по разрешителен или лицензионен режим, за които със закон е предвиден последващ контрол. Текстът е в смисъл, че размерът на таксите за административни услуги по разрешителни или лицензионни режими се определя на отделни етапи на принципа за разходоориентираност в съответствие с метода за изчисление на отделните видове услуги. В случаите на многоетапност на процеса по предоставяне на услугата стойността на услугата се изчислява за всеки етап, на който тя може да бъде прекратена. Таксите по предоставяне на услугата са дължими поетапно от страна на заявителя. Административният орган не събира такси за разходи, които не са извършени поради прекратяване на процедурата. Разходите по изпълнение на обичайно планирани дейности за контрол, надзор и мониторинг се включват в стойността на последния етап съобразно срока на валидност на издадения административен акт.

В чл. 6, ал. 2 е отразено, че размерът на таксата за бърза услуга не може да бъде повече от 2,5 пъти по-висок от размера на таксата за съответната услуга, определен по методиката.

Анализът на МОРоРТ показва, че в методиката по един ясен, подробен, систематичен и технически начин са разписани правилата за определяне на размера на таксите по чл. 7а на ЗОАРАКСД.

Взаимодействие

В МОРоРТ няма правила относно взаимодействие между звената в конкретната администрация и между администрациите.

Правната природа на МОРоРТ е от технологичен характер, макар и да е свързана с прилагането на нормативен акт от законов порядък, и е приета с подзаконов нормативен акт. Поради особения си характер, тя не би могла да урежда взаимодействие между органи и техните структурни звена.

Канали за достъп до предоставяните услуги

В МОРоРТ няма правила относно канали за достъп до предоставянето на услугите.

Правната природа на МОРоРТ е от технологичен характер, макар и да е свързана с прилагането на нормативен акт от законов порядък, и е приета с подзаконов нормативен акт. Поради особения си характер, тя не би могла да описва канали за достъп до предоставяне на административни услуги.

Легална дефиниция за административно обслужване

В МОРоРТ няма легална дефиниция за административно обслужване.

Правната природа на МОРоРТ е от технологичен характер, макар и да е свързана с прилагането на нормативен акт от законов порядък, и е приета с подзаконов нормативен акт. Поради особения си квази-юридически характер, тя не би могла да съдържа каквито и да е легални дефиниции.

Друга специфична регламентация, релевантна на административното обслужване

В чл. 7 от МОРоРТ е налице специфична регламентация относно разходването на средствата от такси. Текстът указва, че средствата, събрани от такси за предоставени административни услуги, свързани със стопанска дейност, се разходват само за покриване на разходите за предоставяне на услугата и за последващ контрол или мониторинг на регулираната дейност. Приходите от такси могат да се използват за повишаване качеството на предоставяната услуга чрез създаване и поддържане на електронно обслужване на потребителите. Средствата, събрани от такси за предоставени административни услуги, не могат да се разходват за допълнително материално стимулиране на персонала на административния орган, предоставящ услугата, както и на висшестоящ му орган.