Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2015 15:12 - ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА (ИМУЩЕСТВЕНА) ЗА ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ, ДЕЙСТВИЯ И БЕЗДЕЙСТВИЯ НА НЕЙНИ СЛУЖИТЕЛИ
Автор: razrabotkite Категория: Бизнес   
Прочетен: 1219 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Законодателното проучване изследва:

  • Отговаря ли държавата за причинени вреди на юридически лица;
  • Виновните служители носят ли имуществена отговорност пряко към увреденото лица. 

I. Държавите, поместени в настоящето проучване, са: Австрия, Белгия, Германия, Испания, Италия, Мексико, Полша, Франция, Швейцария и Великобритания

II. Кратко описание на проучванията на съответната държава:
В законодателството на Австрия се съдържа самостоятелна уредба на отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, която се явява специална по отношение на уредбата, отнасяща се до отговорността за непозволено увреждане в рамките на облигационното право. В Белгия материята за отговорността на публичната власт е обособена в два дяла според нормативната база, подсъдността на исковете, особеностите на фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение: la responsabilitй aquilienne (отговорност за виновно противоправно поведение и обективна отговорност, при която вината се презумира) и отговорност без виновно противоправно поведение (отговорност в областта на безпокойства, произтичащи от съседството с публичната власт и отговорност за изключителни вреди). Компетентни са  общите съдилища и трибунали, с изключение на отговорността за изключителни вреди, относно която е компетентен Държавният съвет. В законодателството на Германия се съдържа изрично позоваване на отговорност за вреди, настъпили от нарушение на служебни задължения. Реализирането на отговорността по специалния ред не изключва прилагането на общия правен ред относно непозволено увреждане. Във Великобритания отговорността на държавата, извън случаите когато има специална уредба, се прилага уредбата за непозволено увреждане. В Италия отговорността на държавата се проявява в предвидената responsabilitа civile / гражданска отговорност/ на магистратите за виновно причинени вреди, на която съответства правото на equa riparazione /справедливо обезщетение/ на увреденото лице. Проучването, засягащо Испания и Мексико, включва въпроси, свързани с общите положения на материята на имуществената отговорност, основните принципи и процедури, отговорността на лицата на служба в публичната администрация и т.н.; Във Франция отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти, е подчинена на специални правила, които се отклоняват от  режима на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане. Тези правила са формулирани в практика на административните юрисдикции. С водещо значение е практиката на Държавния съвет, който действа като Върховна административна юрисдикция. В законодателството на Швейцария е уредена самостоятелно отговорността на държавата за вреди, които нейни органи са причинили противоправно при изпълнение на служебни задължения. Тази уредба се явява специална по отношение на уредбата, отнасяща се до отговорността за непозволено увреждане.

III. Правна уредба

  • Изричен закон:

В Испания гаранции за отговорността на държавата за вреди причинени на гражданите са дадени в Конституцията. Законът, който урежда подробно отговорността на администрацията за вреди, причинени на гражданите е Законът за юридическия режим на публичната администрация и общите административни процедури. В Мексико материята, включваща въпроси за отговорността на държавата, е поместена в Конституцията на Обединените Мексикански Щати и във Федералния закон за отговорностите на държавните служители. В Полша няма специален закон, който да урежда отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразни административни актове,  действия и бездействия на нейни служители. Уредбата е според Конституцията, която има пряко приложение, и според режима на деликатна отговорност в Гражданския кодекс. Във Франция няма изричен закон, който да урежда отговорността на държавата. В Белгия по принцип за отговорността на държавата се прилага общият режим на гражданската отговорност за непозволено увреждане, уреден в Гражданския кодекс. В Италия липсва обща уредба на отговорността на държавата. Специална уредба се съдържа в два закона:

  • Закон за обезщетението на вреди, причинени при изпълнение на съдебните функции, и гражданска отговорност на съдиите
  • Закон за справедливото обезщетение при нарушение на предписаната от закона форма на гражданския процес. В този нормативен акт се визират разпоредбите на чл.375 от италианския ГПК и нормите на Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи от 1951 г., ратифицирана от Италия през 1955 г.

Правната уредба относно отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани в Австрия, се съдържа на първо място в чл. 23 на Конституцията, а детайлна регламентация съдържа Законът за отговорността на държавата от 18.12.1948 г., обн. в ДВ бр. 45 от 1949 г.. Правната уредба относно отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани в Германия, се съдържа на първо място в чл. 34 от Основния закон и § 839 от Гражданския законник, но липсва самостоятелна уредба в изричен закон. Правната уредба в Швейцария се съдържа както в чл. 146 от Конституцията на Швейцарската конфедерация, така и в самостоятелен Закон за отговорността на държавата, на органите на изпълнителната власт и на държавни служители от 14.03.1958 г. по прилагане на конституционната разпоредба. Във Великобритания  няма изричен закон, които да урежда пряко отговорността на държавата за причинени вреди.

  • Специална нормативна уредба

В Испания някои особени положения, засягащи съдебната власт, са включени в Органическия закон на съдебната власт. Във Франция специални правила за отговорността на държавата са установени от законодателя за дейността на съдебната власт; за вреди, причинени от струпвания и събирания на хора; в областта на общественото здраве; за вреди, причинени от терористични актове и др. В Белгия специални правила има установени с нормативни актове в областта на вредите, причинени при струпвания и събирания на хора; в законите относно пенсиите за инвалидност; в нормативните актове за обезщетяването на вреди, причинени от улавянето и изпомпването на подпочвени води; относно гражданската отговорност за вреди в областта на ядрената енергия; в постановление на правителството на Wallon относно правилата за обезщетяване от Регион wallonne за вреди, причинени от отпадъци; в закона относно дейността на полицията; в съдебния кодекс; в координираните закони за Държавния съвет; в Органичния закон за устройството на територията и урбанизацията; в кодекса за разследване на престъпления и др. В Италия специална уредба се съдържа в два закона:

  • Закон за обезщетението на вреди, причинени при изпълнение на съдебните функции и гражданската отговорност на съдиите
  • Закон за справедливото обезщетение при нарушение на предписаната от закона форма на гражданския процес. В този нормативен акт се визират разпоредбите на чл.375 от италианския ГПК и нормите на Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи от 1951 г., ратифицирана от Италия през 1955 г.

Във Великобритания специални правила за отговорността на държавата са установени от законодателя за дейността на съдебната власт за вреди, причинени при допуснати съдебни грешки в закона за наказателното съдопроизводство от 1988 г. 

IV. Обща характеристика
Общата характеристика на законодателната уредба на отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица, с цел да съответства на зададените насоки на проучването, е разгледана по следната структура:

  1. Отговорен субект /вкл. солидарна и кумулативна отговорност/
  2. Вреда
  3. Лица имащи право на обезщетение
  4. Размер на обезщетението
  5. Регресен иск

Отговорен субект: В по-голямата  част от разглежданите законодателства държавата или органите на публичната власт отговарят за вредите, причинени от неправилно или незаконосъобразно функциониране на администрацията и съдебните органи. В някои държави като  Италия Великобритания отговорност носят длъжностните лица /магистрати, съдии/, чиито действия са причинили вреди на гражданите и юридическите лица. Солидарна отговорност изрично е предвидена в законодателствата на Франция и Белгия. Интересен институт е кумулираната отговорност /във Франция/, която е разновидност на солидарната отговорност и се прилага наред с нея. При кумулираната отговорност искове могат да бъдат предявени и срещу двата отговорни субекта – държавата или нейния орган и длъжностното лице, а обезщетението, което се дължи на пострадалия, се разпределя от административния съд между  администрацията и служителя, пропорционално на участието им в причиняването на вредата /по-подробно виж в раздела Регресен иск/. Някои законодателства, като това на Швейцария, съдържат изрична забрана за подаване на иск срещу виновното служебно лице. Съгласно действащата в Австрия уредба за вредите, причинени от виновното противоправно поведение на лицата, действали като органи на публична власт, отговарят държавата, провинциите, областите, общините и останалите организации и учреждения на публичното право. Т.е. искането на увреденото лице за обезщетяване се насочва не директно срещу органа, причинил вредата, а към титуляра на публична власт. Нормативните актове в тази материя посочват, че субектите, към които може да се насочи искането на увреденото лице, отговарят само в случай, че лицето, чието противоправно поведение е довело до увреждане на чужди права и интереси, е действало “виновно”. За умисъл или груба небрежност Конституцията и Закона за отговорността на държавата говорят по отношение предпоставките за реализиране на регресна отговорност. Съгласно Основния закон на Германия в случай на “нарушение на служебни задължения спрямо трето лице при изпълнение на възложени публични правомощия, отговорност носи по начало държавата или организацията, в която лицето, извършило правонарушението, упражнява дейността си”. Това обаче не изключва възможността искът за обезщетение на вредите да бъде насочен към служителя, действал умишлено или непредпазливо. Особеност на уредбата е, че нарушилият служебните си задължения няма да отговаря, ако е действал непредпазливо и увреденото лице може да бъде обезщетено по друг начин, като отговорността ще се прехвърли върху органа, който е назначил длъжностното лице само, когато вредата е настъпила при упражняване на властническите му правомощия. За да се реализира отговорността срещу държавата, няма изискване за установяване на вина, а такова е уредено изрично само за пряката отговорност на служителя, който следва да действал при умисъл или непредпазливост, за да бъде ангажирана отговорността му. Уредбата в Швейцария отнася отговорността към държавата, когато вредите са причинени на трети лица неправомерно от държавен служител в изпълнение на служебните му задължения, без оглед на това дали е действал виновно. Законът съдържа изрична уредба, че увреденото лице не може да насочи исканията си директно срещу длъжностното лице, което е действало неправомерно. Законодателно уредена е и отговорността на особените организации, на които да поверени публични правомощия, но те се намират извън държавния апарат. Организацията, на която са поверени публични правомощия и, която се намира извън структурата на държавно управление, субсидиарно държавата, ще носи отговорност, когато вредата е причинена от орган или служител на тази организация.  Такава организация ще отговаря спрямо увреденото лице за причинените му щети.  В случай, че организацията не обезщети дължимото, за непокрития размер отговаря държавата. Законът изрично установява, че отговорността на държавата е обективна, т.е. установяване на умисъл или груба небрежност ще е от  значение само за реализиране на регресната отговорност срещу държавния служител. Във Великобритания  отговорен субект е държавният служител или длъжностно лице, което поради негово действие или бездействие, съгласие или мълчаливо съгласие е нанесена физическа или психическа вреда. В Испания органите на публичната администрация обезщетяват лицата за прилагането на юридически актове, които нямат характер на отчуждаващи права и които актове тези лица нямат правно регламентирано задължение да търпят. В Италия кръгът на лицата, носещи гражданска отговорност, се свежда до съдиите и лицата, изпълняващи съдебни функции, без оглед тяхната националност. Дисциплинарна отговорност носят всички длъжностни лица. Във връзка с принципа на регреса, държавата може да търси дисциплинарна отговорност за виновно поведение на своите служители, която отговорност се урежда от нормите на административното право. В Мексико държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от неправилното функциониране на администрацията, като тази нейна отговорност е обективна и пряка. В Закона за отговорностите на държавните служители е предвидена система от административни санкции, налагани на чиновниците в случаи на грешка. В Полша отговорност носи държавата за действия или бездействия на нейни органи или служители. Не се изисква деянието, причинило вредата, да е извършено виновно. Във Франция автор на увреждащия акт може да бъде службата или неин служител. На тази база се прави разграничение между виновно противоправно поведение на службата и лично виновно противоправно поведение на служителя за определяне на отговорния субект. Виновното противоправно поведение на службата ангажира отговорността на администрацията (пред административните съдилища), а личното виновно противоправно поведение - отговорността на служителя (пред общите граждански съдилища). В съдебната практика се допуска отговорността на държавата да се ангажира за виновно противоправно поведение на нейните служители на базата на две теории – кумулация на виновно противоправно поведение и кумулация на отговорности – в тези случаи искът може да бъде предявен пряко и срещу двата отговорни субекта или срещу един от тях по избор на пострадалия – солидарна отговорност. Държавата може да отговаря и при липса на виновно противоправно поведение (отговорност за риск и отговорност за нарушаване на равенството на частноправните субекти пред публичните тежести). Има установени и хипотези, при които държавата не носи отговорност за причинените вреди. В Белгия отговорен субект е държавата, а при определени условия и служителят. Отговорността на държавата е основана на теорията за държавния орган, според която служителите, чийто статут е определен в устав, са органи на публичната власт. Техните деяния са деяния на самата публичната власт, чиято отговорност се ангажира директно. Не е действал като държавен орган служител, който е осъществил деянието с намерение да навреди другиму, при превишаване на власт или злоупотреба с власт. Ако служителят е в договорни отношения с администрацията, отговорността на държавата се ангажира въз основа на чл. 1384, ал. 2 от БГК. В случаите, когато служителят е действал виновно и са налице условията за ангажиране отговорността на държавата, пострадалият разполага с възможността да предяви иск срещу администрацията, срещу служителя или срещу двата субекта едновременно – солидарна отговорност. Отговорността на служителя както във Франция, така и в Белгия е подчинена на общите разпоредби за непозволено увреждане на гражданското право и компетентни са гражданските съдилища. Според практиката на белгийския Касационен съд служителят е отговорен,  щом е осъществил виновно противоправно поведение по смисъла на чл. 1382 и следващите на ГК. Но в практиката на съдилищата и трибуналите съществува тенденция за смекчаване приложението на чл. 1382 от ГК, като отговорността на служителя се допуска само при наличието на увреждащо намерение (dol) и тежко виновно противоправно поведение. Разграничението между виновно противоправно поведение на службата и лично виновно противоправно поведение на служителя, което се прави във френската правна система, е без легална основа в Белгия.           

Вреда: Конституцията на Австрия говори единствено за обезщетяване на вреди, без да се уточнява техния характер. Съгласно Закона за отговорността на държавата това са вредите, причинени виновно на “имущество или лица” чрез противоправното поведение на лица, действали като органи при прилагане и изпълнение на закони. Те трябва да са настъпили непосредствено и като последица на упражнена управленска или правосъдна дейност. В Белгия при определяне на вредата, за която се дължи обезщетение, принципно се прилагат критериите на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане. При отговорността за изключителни вреди вредата трябва да притежава характеристиките тежест, сигурност и специалност. Както Основният закон, така и Гражданският законник на Германия говорят единствено за “вреди” без да ги диференцират според характера им. Това трябва да са вреди, възникнали за трети лица в резултат на нарушение на служебни задължения. Но по отношение вреди във връзка с постановено съдебно решение или наложена присъда отговорността ще бъде обоснована само в случай, че нарушението се изразява в извършване на престъпление. Налице е изключително силна защита на тези лица срещу претенции за обезвреда по отношение на дейността им. В Испания от положенията, изложени в испанската нормативна уредба, може да се заключи, че вредата се възприема като едно оценимо отрицателно засягане на благата или правата на гражданите. В Италия характерът на вредата може да бъде имуществен или неимуществен. От приложното поле на разглежданите закони се налага изводът, че вредата е свързана с нарушение на законовите форми на гражданския процес. В Полша няма изрично легално определение на това какво е вреда. Може да е имуществена и/ или неимуществена. Във Франция вредата трябва да бъде сигурна – настояща или бъдеща, и оценима в пари. Евентуалната вреда не подлежи на обезщетение. Обезщетение се дължи както за материалните вреди, така и за моралните (от психическо или морално естество, физически страдания, естетическа вреда, морални страдания, смущения в условията на съществуването, вреди, произтичащи от заразяване с HIV). За ангажиране на отговорността на държавата без вина се изисква вредата да е специална и анормална. Вредата съгласно закона за отговорността на Швейцария трябва да е причинена непосредствено чрез нарушаване на служебни задължения, но няма регламентация на нейния характер и вид. Самостоятелни разпоредби са посветени единствено на отговорността при убийство и нанасяне на телесна повреда като последица от противоправно поведение на лицето, упражнявало властнически правомощия. Във Великобритания в Закона за наказателното съдопроизводство раздел 134 държавен служител или държавно длъжностно лице, независимо от неговата националност извърши длъжностно престъпление в Обединеното  Кралство или където и да е другаде по света и по този начин умишлено причини тежко физическо  или психическо страдание на друго лице по време на  изпълнението или с цел изпълнението на служебните си задължения е отговорно и се осъжда на доживотен затвор.

Лица, имащи право на обезщетение: В голяма част от проучваните държави  право на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове и действия на държавни органи, имат физическите и юридическите лица /Белгия, Полша, Франция/.  Законодателствата на някои държави /Австрия, Германия, Италия, Швейцария/ не изброяват изрично и поотделно физически лица, а употребяват понятията “трети лица”, или “пострадали лица”, в които категории по този начин при разширително тълкуване могат да се разбират както физически, така и юридически лица. Трета група държави като Испания и Мексико ограничават правото на иск за обезщетение само за физическите лица, респ. гражданите. Към тази трета група евентуално трябва да се причисли и Великобритания, поради факта че в съответното законодателство се изброяват само лица, осъдени или помилвани, което се отнася само до физическите лица. Но във Великобритания като държава с правна система от англосаксонски тип могат да се предявяват щети за непозволено увреждане от всякакъв вид по общия ред, което включва и възможност за такъв иск и от страна на юридическо лице.  Някои законодателства разпростират правото на обезщетение не само върху преките жертви на насилие, злоупотреба или закононарушение, а и върху косвено пострадалите лица от тези незаконосъобразни действия на държавни органи /Франция/. В Белгия държавата отговаря за вреди, причинени както на физически, така и на юридически лица. В Полша няма ограничения в лицата, които имат право на обезщетение – т.е. това са всички юридически или физически лица. Във Франция обезщетение се дължи за вредите, претърпени както от директните, така и от косвените жертви на увреждащия акт. Право на обезщетение имат както физическите, така и юридическите лица. В Италия не се посочва изрично дали страната, имаща право да упражни претенция за компенсация на вредата, е физически или юридически лица. Лицето, което има право на иск за обезщетение, е идентифицирано чрез вредата, която му е нанесена: “Лице, на което несправедливо е нанесена вреда…при злоупотреба или грубо нарушение…”. Вредата е причинена, съгласно законовата разпоредба в Австрия, на “имущество или лица”, но няма изрично ограничение на правните субекти, които имат право на обезщетение. В уредбата на Германия не се откроява разграничаване на субектите с право да бъдат обезщетени на физически и юридически лица, а се акцентира на намесата в правната сфера на “трето лице”. Уредбата на Швейцария не регламентира изрично дали отговорността е за вреди, причинени на физически или юридически лица, а говори само за “трети лица”. Във Великобритания ако лице е осъдено за престъпление, което престъпление впоследствие е било отменено или лицето е било помилвано поради нови или не отдавна разкрити факти доказващи логически, че осъждането на лицето е било несправедливо, Министърът на Вътрешните работи трябва да плати обезщетение за допуснатата съдебна грешка на лицето, което е понесло наказанието като резултат от това осъждане или ако лицето е починало да плати обезщетение на неговите лични представители. В Испания физическите лица имат право на обезщетение от съответните органи на публичната администрация за всяка вреда, която претърпят, на което и да е от техните блага и права, с изключение на случаите на непреодолима сила, винаги когато вредата е следствие от нормалното или анормално функциониране на публичните служби. В Мексико гражданите имат право на обезщетение, съответстващо на положенията, границите и процедурите, установени в законите. 

Размер на обезщетението: В законодателствата на повечето проучвани държави е предвиден имуществен /икономически/ характер на обезщетението. В някои държави имущественият характер на обезщетението се отнася само до причиняването на имуществени вреди, докато причиняването на неимуществени /морални/ вреди е свързано с налагане на неимуществени санкции на извършителя. В някои държави имуществената отговорност или е в размер, определен в закона, или е в зависимост от възнаграждението на причинилият вредата служител или магистрат /например в Германия размерът на обезщетението не трябва да надвишава 1/3 от годишното нетно възнаграждение на магистрата/.  По принцип почти липсва в съответните закони пряка зависимост между размера на причинената вреда и размера на обезщетението. Но в голяма част от тези случаи се прилагат общите правила на деликтната отговорност.  В някои държави имущественият размер на обезщетението е интегрален /включват се и актуализирани вреди/, и завишен /включва не само компенсирането на реално причинената вреда, но и на допълнителни разходи като съдебни разноски, мораторни лихви и други подобни/. В Белгия според разпоредбите на ГК обезщетението е интегрално. При обективната отговорност размерът на обезщетението е обикновено фиксиран в нормативния акт. При отговорността за изключителни вреди Държавният съвет се произнася по справедливост, като отчита всички обстоятелства от обществен и частен интерес. Законът на Австрия не посочва дали вредите се обезщетяват в техния пълен размер. Увреденото лице няма право на искане за обезщетение, когато е могло да предотврати настъпването на вредата чрез обжалване. Само по регресния иск съдът може да намали размера на дължимото  от съображения за справедливост, когато органът е причинил вредата при груба небрежност. Колкото до отговорността на държавата в Германия не се съдържат специални правила за определяне размера на обезщетението, следва да намерят приложение общите разпоредби, отнасящи се до определяне размера на вредите при непозволено увреждане. Гражданският законник посочва, че задължението за обезвреда не възниква, когато пострадалият умишлено или поради небрежност е пропуснал да предотврати настъпването на вредата като не е обжалвал. В Германия компетентният орган на власт може да намали размера на дължимото обезщетение или изцяло да се освободи от него, когато увреденото лице е дало предварително съгласие за извършване на действието, причинило вредите, или определени обстоятелства, за чието настъпване той отговаря, са повлияли за възникването или увеличаването на размера на вредата. Ако към момента на определяне размера на обезщетението не са установени с достатъчна категоричност последиците от увреждането, компетентният орган може да си запази правото да въведе корекции във вече постановеното решение до две години от деня на решението. В случай, че повече от един служител има вина за причиняването на вредата, всеки от тях отговаря съобразно участието си и формата на вината. Във Великобритания, ако Министърът на Вътрешните работи реши, че искането за обезщетяване е правомерно, сумата за обезщетението се оценява от държавен експерт посочен от него. При определянето какво обезщетение трябва да се даде на лице по отношение на щетите, които е претърпяло в следствие на съдебна грешка (опетняване на репутацията или подобни вреди) оценителят трябва да има в предвид:

  • (а) тежестта на присъдата която е била дадена на лицето и строгостта на наказанията произтекли от прилагането на присъдата;
  • (б) извършените разследвани и преследвания по престъплението;
  • (в) други присъди дадени на лицето и последствията произтичащи то тези присъди; 

В Испания е предвидена имуществена отговорност, която за да се предвиди ефективно, вредата трябва да е оценима икономически. Обезщетението се изчислява съобразно критериите, установени в законодателството, уреждащо отчуждаването за публични нужди, фискалните закони и останалите приложими норми, като се вземат предвид преобладаващите пазарни цени. Размерът на обезщетението се изчислява към деня на действителното причиняване на вредата, като се взема предвид актуализацията му към деня на прекратяване на увреждането. В Италия относно гражданската отговорност на магистратите обезщетението има имуществен характер и размерът му се определя в зависимост от размера на възнаграждението, което получава магистратът. При вреда от неимуществен характер има възможност за избор на адекватна санкция, като например публично разгласяване на закононарушението. В Мексико в определени случаи компетентните органи нареждат изплащането на съответното обезщетение, без да е необходимо засегнатите лица да сезират съдебна или друга инстанция, а при наличието на съответни условия, се стига единствено до определяне размера на обезщетението и реда за изплащането му. Ако държавният орган не признае правото на обезщетение или ако сумата на обезщетението не удовлетворява ищеца, негово право е да прецени дали ще продължи процедурата по административен или по съдебен ред. В Полша размерът на обезщетението се определя по общия ред за деликтна отговорност. Във Франция обезщетението е интегрално. Оценката на вредите се прави по принцип към датата на причиняването на щетата, но съдът отчита повишаването на цените, освен ако вината за отлагането на плащането на обезщетението не принадлежи на пострадалия. Оценката на вредите, нанесени на вещи, се прави към момента на прекратяване на увреждащото деяние. Обезщетението се състои от две части – основно и допълнителни обезщетения (съдебни разноски, мораторни лихви, компенсаторни лихви). Обезщетението се дължи поначало в пари. То може да бъде предоставено като еднократна сума или като периодични плащания.
Регресен иск: В законодателствата на проучваните държави се наблюдават  две принципни положения в уредбата на регресния иск: 1/ Искът е в пълен размер и съответства на размера на платеното от държавата обезщетение. Само по изключение и то в конкретния случай размерът на регресния иск може да бъде намален в зависимост от формата на вината; 2/ Регресен иск се предявява когато служителят е предизвикал вредата умишлено или поради груба небрежност. В повечето държави е предоставена възможност на държавата да реши дали да предяви регресен иск срещу служителя, извършил вредоносното нарушение /законодателният израз  е “може да предяви иск”/. Само в някои държави, като Испания, държавата е длъжна да предяви регресен иск, когато е изплатила обезщетение за причинена вреда. Тя действа служебно. Най-редки са случаите на  държави, където регресният иск може да не е необходим, тъй като е предвидена законова възможност за “солидарна отговорност” на държавата и виновния служител, както е във Франция и Белгия. 





Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 898932
Постинги: 230
Коментари: 36
Гласове: 105