След превземането на Лидия от Персия през 564 г. пр. н. е. политическата обстановка в Мала Азия рязко се променила.

         Към края на VI в. пр. н. е. Персия все по отчетливо започнала да провежда политика на експанзия в района на егейския басейн и принадлежащите му територии. Персите проникнали първоначално в егейската част на Бълканите и през р. Дунав стигнали на североизток до северночерноморските области. Персите завзели и някои от по-големите егейски острови край Мала Азия като Хиос, Самос и др.

         Възтаналите срещу Персия малоазийски градове нямали достатъчно военни сили и през 499 г. пр. н. е. се обърнали за помощ към градовете от материкова Гърция. С това практически започнали гръко-персииските войни. Един от малцината автори, съврменици и пряк участник във войните, бил Есхил. Той се сражавал в битките при Маратон, о-в Саламин и Платея. Есхил отразил епизоди от войните в драмата "Перси". Друг труд на Диодол Сицилийски "Историческа библиотека".

         Разпокъсанотта на гръцките градове, противоречията и съперничеството между много от тях, различните им икономически и политически интереси не създали условия гръцкия свят да провежда единна политика към Персия и да влезе единен във войната. Отделни гръцки градове, не били заинтересовани да воюват с Персия. Те се притиснявали за собственото си положение, поради което предпочитали да останат в мир. Най-силно били засегнати от Персия интересите на Атина и някой други градове, които били свързани много повече с различни интереси в Егейско и Черно море. Атина изпратила на въстаналите помощ от 20 военни кораба.

         Битката при Ефес, през 498 г. пр.н.е. персите разбили възстаналите градове и техните съюзници от континентална Гърция. През 494 г. пр.н.е. нанесли друго поражение на воюващите срещу тях в морска битка, недалеч от Милет, след това той бил обсаден, превзет и разрушен, като оцелялото му население било превърнато в роби. Борбата завършва с победа на Персия, която възстановила властта си над малоазииска Йония.

         Атина била единственият гръцки полис, които провеждал политика на решителна война с Персия. Раздирана както и в предишната епоха от остри социално-политически борби Атина успяла да приеме единна военна политическа програма. Търговско-занаятчииските слоеве в Атина били най-заинтересовани от свободните възможности в Егейско море във проливите и в Черно море, за морско търговски дейности. Поради тази причина те били активни привърженици на война с Персия.

         Подръжници на войната с Персия били и земеделските среди, сред които важна роля имал Милтият. Дълговрме той бил владетел на Тракийския Херсонес.

         Военен поход на Персия срещу Гърция започнал през 490 г. пр. н. е. Той бил насочен само срещу Атина и Еретрия. Персийските войски се отправили от Мала Азия по море, като основните сухопътни сили, включително и конницата, били натоварени на кораби. Те дебаркирали на о-в Евбея и за няколко дни превзели и разрушили Еретрия, като отвели оцелелите граждани в робство. Атиняните не могли да помогнат на главния си съюзник.

         Персите се надявали да повторят успеха си и срещу Атина.

         Върховен главокомандващ на атинските войски бил архонтът-полемарх Калимах. В ръководството на войската участвали и 10-те атински стратези. Атинското военно командване нямало единна позиция. Мнението на Милтиад да се премине към решително сражение край Маратон.

         Милтиад успял чрез двата фланга да напредне и персите се оказали впод заплаха, поради което се оттеглили.

         След победата при Маратон нараснал и обществено-политически авторитет на Милтиад. По негово предложение в Атина бил изграден голям военнен флот от около 70 кораба. Този флот нападнал  о-в Парос и обсадил главния му град. Той поискал откуп от 100 таланта заради водената проперсийска политика. Експедицията на о-в Парос завършила неуспешно за атинския флот. След завръщането си в Атина, Милтиад бил наказан да плати 50 таланта и скоро починал от раните си получени във войната на о-в Парос.

         Персия не могла веднага да продължи военните действия.

         През 486 г. пр. н. е. умрял Дарий I и властта поел един от синовете му Ксеркс. Няколко години той бил зает с вътрешни проблеми. След това започнал усилена подготовка за ново нахлуване в Гърция.

         През това време Атина управлявала "партията" на Темистокъл. Той построил голям и силен военен флот. Атина се превърнала в най-силния морски полис.

         Войната била подновена от Персия през 480 г. пр. н. е. с новия поход на Ксеркс започнал т. нар, втори период на Гръко-персийските войни. Походът бил обявен като война само срещу Атина, но той преследвал открито завоевателни цели в цяла Гърция. Нахлуването му в Гърция предизвикало различни реакции.

         При Термопилите гърците средоточили около 7000 войници от различни полиси, сред които и 300 спартанци. Начело на обединените гръцки войски бил спартанския цар Леонид I (490-480 г. пр. н. е.) от династията на Агиади. От север на юг през планината имало и втори, по-труден за движение път. Леонид блокирал това място с 1000 фокейци.

         Персите се опитали да преминат трез Термопилите няколко пъти, но били отбити. Местен жител им разказал за преминаването през планината. Персите проникнали през този път, изненадали фокейците, разпръснали ги и се насочили към тила на гръцките войски при Термопилите.

         При създалата се обстановка Леонид отпратил на юг основня състав на войската си, тъй като преценил, че било безмислено да ги задържа поради невъзможността вече да опази прохода Термопили. Задържаики персите до окончателното изтегляне на останалите гръцки войски на юг, Леонид и неговите воини загинали при Термопилите през 480 г. пр. н. е.

         Спарта успяла да наложи чрез командването на гръцките сили нова отбранителна линия на границата на Пелопонес и Средна Гърция. Сухопътните войски били изтеглени там, а флотът се установил край о-в Саламин в Сароническия залив недалеч от Атина. По този начин Средна Гърция и Атина били оставени на произвола на персите. Ксеркс нахлул на юг без съпротива, подчинил Беотия и Тива и се насочил към Атина.

         Под пряката персийска опасност, атиняните предприели самостоятелни мерки за борба с персите. След продължителни разногласия Темистокъм наложил цялото население на Атина да се изтегли на о-в Саламин и опразнил града. Несъгласните с Темистокъл атиняни останали в Атина и се укрепили в Акропола. Те не издържали персийските атаки и част от тях загинали, а около 500 души били пленени от персите.Градът бил разграбен и опожарен. Много поражения били нанесени на Акропола. Почти всички тогавашни храмове и паметници били разрушени.

         Персийският флот навлязал в Сароничесия залив и блокирал атиняните и другите гърци край о-в Саламин. През 480 г. пр. н. е. се разигала тежка морска битка. Спартанецът Еврибиад командвал укморските сили на гърците. Гръцките бойни кораби били по-леки в сравнение с тежките персийски съдове, което изиграло важна роля в битката. Значителна част от персийските кораби заседнали в плитчините.

         Сражението при о-в Саламин завършило с пълен успех на атиняните и другите гръцки участници. Персийския флот бил унищожен.

         Ксеркс се отправил към Мала Азия.

         През пролетта на 479 г. пр. н. е. Мардоний нахлул отново в Атика, но не след дълго се отеглил на север, и се установил в Беотия и  се  укрепил край Платея.

         През 479 г. пр. н. е. при Платея се разиграло продължително и тежко сражжение, което било най-голямо от началото на Гръко-персийските войни. Тя нанесла силен удар на гръцките отряди.

         Мардоний приел изтеглянето като уплаха и преминал по-решително в настапление. Спартанската фаланга разбила персите, а атиняните превзели персийския лагер. В хода на битката загинал Мардоний.

         Продължилата битка при Платея завършила с пълна победа за гърците и с тежък разгром на персийските войски.

         След битката при Платея командването на общогръцките сили решило да прогони персите от Егейско море. През лятото на 497 г. пр. н. е. гръцкия флот се установил при нос Микале край малоазийския град Милет, където били съсредоточени персийски те морски сили.Персите изтеглили корабите си на суша. Гърците направили десант, обсадили персите и успели изгорят корабите им.

         След победата при нос Микале, много от о-в като Тасос, Самос Лесбос, Хиос и др, които по една или друга причина били на персийска страна, отпаднали от сюза с Персия и се присъединили към гръцкия съюз. 

         Сраженията при о-в Саламин, при Платея и при нос Микале довели до прелом в хода на военните действия на Гръко-персийските войни. Трите победи дали превес на гърците и персите се оказали за дълго от нови походи и нападения.

         През 478 г. пр. н. е. Атина постигнала крупен военно-политически и дипломатически успех. Тя успяла да убеди гръцките полиси от Мала Азия и островите да сключат с нея военен съюз.

Този съюз се нарича Първи Атински морски съюз или Атинско-Делоска симахия.

         В Атинския морски съюз влизали около 200 полиса. Те били задължителни да участват във военните действия срещу Персия с оборудвани военни кораби и със сухопътни войски. Малките полиси които нямали това оборудване, трябвало да плащат парични вноски "форос".

         Военните действия срещу Персия продължили главно от страна на Атинския морски съюз. Те се развили далеч от територията на Балканска Гърция. През 476 г. пр. н. е. атинянският стратег  Кимон прогонил окончателно персите от южнотракийското крайбрежие. Той превзел и обсадил град Ейон на р. Струма.

         През 454 г. пр. н. е. се опитал с атинския флот да помотне на Египет в опита му да отхвърли властта на Персия, но претъртял сериозно поражение, корабите му били разбити и унищожени. През 449 г. пр. н. е. Кимон успял да победи персите в морско сраженеие край о-в Кипър.

         През 449 г пр. н. е. атинянинът Калий сключил мир в столицата на Персия, Суза с който приключил т. нар. Гръко-персийски войни. Персите нямали право според Калиевия мир на военна флота в Егейско море и по проливите.

         За Персия оставал само о-в Кипър. Атиняните се задължили да изтеглят гарнизоните си от съюзните им градове в Мала Азия и да не помагат на Египет.

         Атина се превърнала в най-развития икономически и културен център на Гърция. Тя станала пьрвостепенна морска сила. Целия гръцки свят бьрзо достигнал след войните до много висока в цялостното си културно-историческо развитие.    

                     razrabotkite.blog.bg
razrabotkite@abv.bg