Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2012 17:29 - Лидерство в екипите
Автор: razrabotkite Категория: Бизнес   
Прочетен: 4067 Коментари: 0 Гласове:
0




Лидерството става обект на изследване в началото на ХХ век, когато се поставят условията на научният мениджмънт. Първите изследвания на тема лидерство са насочени към разкриването на онези качества, които отличават малкият брой „велики хора” в историята от масите. Изследователите са смятали, че лидерите притежават определена съвкупност от устойчиви качества, по които се различават от обикновените хора. Според този подход на учените, лидерите се раждат като такива,  а не се създават.

Многобройните изследвания в тази област позволяват към средата на четиридесетте години на миналият век  да се отделят пет групи лидерски качества:

v     физически качества (външност,ръст, фигура и други);

v     психологически (емоционални) качества (агресивност, увереност в себе си);

v     интелектуални (умствени) качества;

v     личностни делови качества (инициативност, целенасоченост);

v     социални качества (способност за контрол);

Изследователите предполагат, че притежаването на тези групи качества е свързано със способността за добро управление на екипите. И така, рецептата изглежда проста: да се потърсят хора, които притежават съвкупността от такива качества и те ще могат да упражняват добро лидерство.

      Същината на лидерството е способност да се изгради идея, вдъхновение и импулс у група хора.

      Хората не се водят с планове и анализи. Те по-скоро се увличат от триединството на елементите: идея, вдъхновение и импулс. Истински ефикасният лидер съсредоточава всичките си действия, за да ги създаде – като използва различни умения за всеки елемент от триединството.

Идеята е положителна картина на това, в което би трябвало да се превърне организацията, както и на пътя, по който тя трябва да се преобрази. Създавайки идеята, която трябва да се споделя и от другите, добрият лидер винаги е гладен за новаторски идеи, които пасват на първоначално замислената стратегия и е достатъчно умен, за да забелязва подходящите. Но от особено значение е той да е достатъчно артистичен – да облече тези идеи в представи и да създаде интрегуващи, значими и осъществими образи.

Вдъхновението на личностите от организацията е именно това, което тласка хората към действие. Лидерът използва умението си да общува свободно, за да възбужда и вълнува хората и да им помага да видят как те самите могат да извлекат полза както от извървяването на пътя, така и от постигането на целта. Помага им да разберат как “думите могат да придобият образ и плът”.

Импулсът в организацинните проекти и инициативи е това, което движи организацията към крайната цел. Като използва енергията и уменията си за решаване на проблемите, лидерът поддържа и придвижването на задачите напред.

Силните, истинските ръководители разчитат еднакво и на трите елемента. Човекът, създаващ представи и даващ идеи, не е добър лидер, ако не може да създаде една всеобща, споделена от всички в екипа идея.

Всъщност, както за малките екипи, така и за големите корпорации:

 

Лидерство=Идея х Вдъхновение х Импулс

Ефикасният лидер създава непрекъснато нови Идеи, Вдъхновения и Импулси в своите екипи.

Най - ярък представител на теорията на лидерските качества е американският учен Ордуей Тид, който през 1935 г. издава книгата си „Изкуство на лидерството”. В нея той пише, че малцина от хората се проявяват като лидери и именно тези личности представляват особен интерес. Според него преуспелите лидери притежават определени ясно установени черти най-съществените от които са:

1.      Физическа и емоционална издръжливост. Лидерството е тежка работа, защото лидерът трябва да има издръжливост значително над средното равнище.

2.      Разбиране на предназначението на екипите и направлението на тяхната дейност. Лидерът трябва да има цели и да въодушевява другите за  постигането им.

3.      Ентусиазъм. Обикновено той се трансформира в господство и влияние.

4.      Дружелюбие и привързаност. Ордуей Тид смята, че е по-зле за лидера да се боят от него. Лидерите трябва да се ползват със симпатията на водените от тях.

5.      Порядъчност. В съответствие със своите принципи Ордуей Тид смята, че лидерите трябва да заслужават доверие.

     

Работещите искат лидерите им да се решителни хора и да умеят да печелят тяхното доверие. Същевременно те като подчинени, трябва да са уверени в това, че работите на екипа се намират в надеждни ръце. Лидерите трябва живо да реагират на несправедливите решения  и да преодоляват изкушението да прехвърлят вината за своите грешки върху други. Добрите лидери трябва да умеят отлично да общуват с хората, да имат чувство за хумор и, най-важното, да са добри педагози.

Лидерите правят нещата различни, защото те сами по себе си са различни. Задачата на лидера е да влияе и да вдъхновява хората, които очакват напътствия и подкрепа от негова страна. Това,което разделя истинските лидери от останалите хора е осъзнаването и загрижеността относно нуждите на другите.

Резултатните лидери вдъхновяват другите да се целят по-високо, да работят по-усилено, да постигнат повече за по-малко време и да се наслаждават на това, което вършат.

Наблюдават  се няколко типа лидери.

         Лидери по природа, които спечелват доверието на общността, са обикновено тези които притежават здрав разум, честност и загриженост за другите. Лидерът по природа не се открива лесно …той не търси власт …умее да прави добри преценки и притежава здрав разум …не преследва лични интереси и по този начин печели доверие. Той може и да не е с високо образование …може да не се изявява на публични места, но той познава общността много добре и е наясно с всички проблеми. Той може да е любимият бръснар, барман, лечител, притежател на бакалия и т.н.

         Институционални лидери са тези, които са свързани с религиозни, образователни или политически институции. Институционалният лидер има власт в местната църква, училище или местните органи на властта. Той има авторитет и влияние в общността. Той може да е назначен или избран на поста, който заема, а това което той не одобрява най-вероятно ще бъде отхвърлено и от хората от общността.

           Престижният лидер, който притежава богатство и висока социална позиция в общността е обикновено добре образован и най-вероятно е пътувал много. Престижният лидер най-често произлиза от семейство, което е имало влияние в общността в продължение на много години. Той обикновено направлява социално общността и се страхува от това да не се изложи.

           Лидери специалисти са тези, към които общността се обръща, когато има някакъв специфичен проблем и търси добър съвет. Лидерът специалист е отбелязал успех в дадена област. Той може да е стартирал от нищо, но да е постигнал много. Той е натрупал умения и практическо знание през годините. Той може да е поемал рискове, за да стартира собствен бизнес, в който е успял. Той е известен с това, че действа внимателно и дава добри съвети.

          Лидери доброволци са тези, които доброволно жертват част от енергията и времето си за каузата на общността. Лидерът доброволец обикновено има конкретни идеи за това какво и как трябва да се направи. Той има енергия и мотивация, но най-често няма достатъчно време, за да изследва проблемите. Той обикновено е в светлината на прожектора, защото умее да убеждава и притежава дипломи и титли. Той може да се притеснява от своето богатство. Обикновено има организаторски талант и е добър оратор в името на каузата.

           Всеки лидер е много важно да е абсолютно наясно къде отива и даже още по-важно защо отива там. Лидерството не е пост, който се заема, то е по-скоро дейност. Лидер е най-просто казано някой, който има кураж да даде пример. Лидерът  живее постоянно под микроскоп нищо, което прави или казва ,не остава незабелязано от последователите му. Тяхното поведение след това ще бъде просто огледален образ на примера, който лидерът им е дал. Когато един човек се докаже като лидер, то убежденията, думите и действията му карат другите да го следват.

          Постът не прави човека, човекът прави поста. Възприемат го като човека, който се крие дълбоко в него. Лидерът трябва да е човек с истински характер, който въплъщава честност, откритост и истинско обвързване. Тези неща са важни защото са основата върху която  се гради всичко останало в живота. Той трябва да е готов и да служи. Желанието и способността да служи на другите както и същността и качеството на услугите му ще бъдат ключа към успеха на неговия екип. Ако отдаде времето, енергията, емоциите и малко повече от усилията си, той напълно ще се слее с другите хора, с техните предизвикателства и с работата им.

         Всеки добър лидер има задължение  да „отглежда” екипа си,  да наблюдава постоянно за проявите на страх, съмнения, отричане или друг вид негативизъм, които биха могли да ”задушат неговата продукция”. Затова е жизнено важно да поеме цялата отговорност за всичко. Когато запитали един човек какво му трябва на добрия лидер, той отговорил: ”Добри последователи!”. Макар отговорът да изглежда саркастичен, в него има доза истина.       Неефективните подчинени могат да бъдат по-голям проблем в екипа от неефективните лидери, дори и само заради това, че всички екипи имат много повече подчинени, отколкото лидери. Ефективните подчинени се отличават със способността си да работят самостоятелно, без пряка супер визия, ангажират се с цели, които не са пряко свързани с личните им интереси, поддържат своята компетентност и добри резултати. Те са честни и заслужават доверие.

 Доброто лидерство се изразява чрез много и различни форми.Може да бъде не само относно слушане,управление и компромиси,но и даване на инструкции на другите или вдъхновение например.Лидерските умения включват:

Поставяне на цели;

Събирането на група,за да се съсредоточи върху дадена задача;

Разбиране на човешката психология,т.е. мотивите на другите хора;

Консултация с подходящите хора и изслушването на различни гледни точки;

Справянето с конфликти,когато се появят,вместо оставянето на някой друг да се справи с тях

       Лидерството е явление от света на отношенията между хората в екип. Първо, когато възникне обща работна задача, групата реагира като излъчва лидер. Второ, лидерството е групова функция и не може да бъде по независим начин различно от културата (в смисъл на роли и норми), която групата установява на основата на съзнаваните и несъзнавани приноси на участниците и обмена между тях чрез психичния им живот. Трето, лидерството винаги има едно главно предназначение: то е свързано с промените в екипа - трансформацията и развитието - и основният му принос е да им придаде смисъл, който да обслужва и участниците и груповата задача. И четвърто, лидерството за разлика от управлението (мениджмънт) не поддържа стабилност чрез балансиране, а удържа тревогата от неизбежния етап на нестабилност (криза) съпътстващ трансформацията и развитието.

    Емоциите могат да издигнат и самият лидер на пиедестал или да го смачкат за секунди. Един лидер може да бъде чаровен или въодушевяващ, да проявява творчество и динамизъм, да е рискова личност, да има интерес към промяната и др.

Ефикасният лидер търси положенията, при които е нужна промяна. Той ”върши правилните неща” и действа като използва личното си влияние. Той е силен с идеите, а често с вдъхновението.

В съвременните условия ефективното лидерство не е твърда ръка, то се възприема като чувствителност към потребностите на последователите, която се проявява в развитие на отношенията “лидер-последовател”, във включването им в екипната работа, в помощта за достигане на лични цели

Лидерските стилове, от своето многобразие, са обособени в следните няколко типа:

 

Авторитарност (А)

 

АІ. Лидерът решава сам проблема или взема решение самостоятелно на основата на информацията, с която разполага към момента.

 

АІІ. Лидерът се сдобива с нужната му информация от последователите и така взема решението сам. Той може да разясни или да не разясни на последователитепричината за итереса си към информацията, може да ги въведе в проблема или да не го направи. Но въпреки това , те са източник на информация и мянат място при определянето на проблема.

 

Консултативност (С)

 

СІ. Лидерът споделя проблема с някои от последователите, получавайки идеите им и предложения, но индивидуално, без да ги събира в група. След това взема решение, съобразно или не с предложенията на последователите.

СІІ. Също като СІ, с единствена разлика, че лидерът споделя проблема с последователите като ги събира на групова среща.

Груповост (G)

 

GІІ. Лидерът споделя проблема с групата последователи. Заедно създават и оценяват алтернативиза решения, като се стремят да постигнат консенсу по една от тях. Тук лидерската роля е поскоро представителска: той ръководи и координира дискусията, като запази общата й насока и фокуса й. В този случай лидерът  е скланен да приеме каквоито и да е решение, единственно то да е подкрепяно от всички.

 

При възникването на проблем независимо от какво естество, на лидерът предстои да определи коя от тези степени на участие на последователите би била оптимална, т.е. би осигурило решение, което е качествено и прието от групата, и съдействащо за развитието на членовете й.

Има и още една група концепции за лидерството, чието споменаване тук ни се струва задължително – идеите за лидерството като харизма. Очертаните до тук опити за концептуализиране за лидерския феномен са сред най-успешните и полезните. В същото време, ако си  спомним за опита си, ще разберем, че тези идеи са убедителни само донякъде. Извън тях остават магията, магнетизмът, омагьосващото въздействие, над рационалната убедителност на истинския лидер и властната заразителност на неговото поведение.  Дали всичко това, което можем да наречем обобщаващо „ харизма”, не е всъщност най-отличителната черта на доброто лидерство, колкото и трудни да са неговото разбира или описание? Не са малко изследователите, които отговарят утвърдително на този въпрос. Всъщност от 20-те до 70-те години на века тези изследователи са предимно социолози и политолози и разглеждат харизматичното лидерство само в обществено – политически и военен план. Може би най – известният сред тях е Вебер, който още през 1947 година се опитва да разбере и обясни феномена на основата на току – що свършилата Втора световна война. Едва през последните двадесетина години интересът към харизмата на лидера се пренася и във вечните ловни полета на бизнеса и неговото управление. Хюз, Гинет и Кърфи например, обясняват явлението, обобщавайки всички значими опити преди тях, с помощта на създадена от тях факторна  система, обхващаща: персоналните особености на лидера, спецификата на последователите и характеристиката на ситуацията.

Личностните характеристики на лидера  са първата значима група фактори тук. Погледът върху събитията и бъдещето е сред най-отчетливите му особености. Лидерството по природа е ориентирано към бъдещето, включва идея за „ напред”, за водене на хора „ от тук – там”. Става дума, че нито „ тук”, нито „там”, нито „ как напред” са винаги толкова очевидни. Истинското лидерство в повечето случаи включва способността да се вижда отвъд реалиите, които ни заобикалят, да се улавят и невидимите недостатъци на организацията и да се предлага ясна посока на развитие. Тук има и достатъчно допълнителни, интересни моменти. Има идеи, че лидерският поглед за събитията и бъдещето е по- скоро способност да се обобщават и синтезират идващи от различни посоки и противоречиви помежду си идеи и информация. Интересни са също и обединителния  и стимулиращ ефект, които погледът на лидера предизвиква сред групата. Внимание и проверка заслужават и твърденията, че това, което определяме като „ лидерски поглед”, трябва да се споделя с последователите само ретори1но, т.е. устно, тъй като в противен случай, ако е разпространено като „мемо” или виси написано на стената, губи от силата на убедителността си.

Реторичните умения са всъщност вторият личностен фактор на харизматичното лидерство.  Мястото на този фактор е сравнително очевидно: само погледът не е достатъчен, той трябва да бъде споделен. Има автори, които са склонни да поддържат идеята, че въпросът „ как” при лидерските комуникации е поне толкова важен, колкото и въпросът „ какво”. Могат да се  намерят интересни изследвания и за по-конкретните реторични техники, ползвани от добри харизматични лидери. Можем да обобщим, че често срещани във връзка  с това са инструменти като: метафори, аналогии, митове, умения за „смесване” на недоволството от настоящето с привлекателна представа за бъдещето, използване на различни „езици” за различните групи слушатели.

Имиджът и умението да се внушава доверие също не са подценяване като фактор на харизмата. Лидерите изграждат у последователите си доверие към себе си и своя поглед, давайки вид на желязно самоуверени, на непоклатимо убедени в правотата на убежденията си, внушавайки  саможертвеност  и нечовешка морална сила. Те съумяват да бъдат възприемани като изключително способни, необикновени, успяващи независимо от степента , в която реално са такива.  Добрата услужлива памет също би била от полза, защото тя много често изглежда на околните като блестяща ерудиция и бездънен интелект.

Успешното харизматично лидерство  изисква от водача и персоналност. Тук става дума не толкова за императивно налагащата се необходимост лидерът да бъде личност, открояваща се персона, а за съобразното понятие на факта, че харизмата е свързана с индивидуалността на лидера, а не с неговата позиция в йерархията, не с длъжността му.  Водените не само се чувстват изгубени без оценката на лидера си за собствената им ценност, на тях им въздейства всеки негов поглед, жест, мимика, интонация на гласа...лидерът няма заместници и приемници.

Колкото и светла да е личността на лидера, за харизматичното лидерство са нужни още предпоставки: определена характеристика на последователите и специфика на ситуацията. Емоционалната обвързаност, за която се споменава по-горе, е в основата на разглежданата идентификация. Тя кара последователя да дефинира себе си, ценностите и целите си чрез своя лидер.

С идентификация с лидера  във висока степен е свързана и следващата характеристика на последователите, необходима за лидерското „омагьосване” -  доброволната готовност за подчинение.

Става въпрос за това, че в условията на добро харизматично лидерство последователите приемат лидера безусловно, желаят да му се подчиняват и вярват в правилността на неговите идеи.

Средата на взаимоотношението лидер – последователи има също своето значение. Ситуацията понякога благоприятства разгръщането на потенциалното харизматично лидерство в реално, а понякога пречи. За особено благоприятно в случая се приема, ако са налице две ситуационни характеристики:

 

Наличие на някаква криза. В такива случай членовете на групата са просто „гладни за харизма” и това е доста лесно обяснимо. Когато нещо застрашава базовите  ни потребности за сигурност, а ние нямаме достатъчно свои.

ь                 Наличие на взаимосвързани задачи, т.е. степента, в която изпълнението на определена задача изисква общи и координирани усилия от страна на членовете на групата. Това също може да улесни възприемането на лидера като харизматичен.

Сред най – съвременните и най – актуалните идеи за лидерството попадат:

 

ь            Концепцията на Стижън Кър за заместителите и усилвателите на Лидерството;

ь            Принципно различната гледна точка на Чарлз Манц и Хенри Симз за свръхлидерството.

 

Кър отчита обстоятелствата, че твърде често лидерството може да се окаже сковано от вътрешни и външни за него фактори: личностна специфика на последователите, характер на задачите и организацията, липса на качества у самия лидер; и че доброто лидерство също крие опасности: например от създаване на нездрава зависимост на организацията от един човек, от затапяване на индивидуалността и развитието на последователите и други. Във връзка с това Кър предлага свойте заместители и усилватели.

 

Ш            Заместителите са фактори, които действат в посока на намаляване на значимостта на самото лидерство; системи за възнаграждение, включващи участие в печалбата; разработване на методи и процедури за решаване на междуличностни конфликти; препроектиране на длъжностите за осигуряване на изпълнителите с повече обратна връзка за крайния резултат; стимулиране на екипната работа и други.

Ш            Усилвателите помагат на лидера в усилията му да осъществи желаното въздействие. Тук попадат: превращането на лидера в централен източник на информация; укрепването на организационния статус и властта на лидера главно чрез възможностите му да решава възнагражденията; по-пълното информиране на последователите за опита и способностите на лидера; пълноценното използване на кризистните ситуации за демонстрация на уменията на лидера и други.

 

 

Манц и Симз поставят акцента на съвсем друго място: върху упражняването на лидерството от страна на лидера върху самия себе си. Това изисква редица поведенчески умения : зрялост, способност за самонаблюдение, самоанализ и самокритичност, умения за поставяне на ясни цели пред себе си и други и не по-малко важни качества на мисленето: фантазия, фокусиране върху ценността на самата дейност и пр. Всичко това работи в посока на самомотивиране към добри крайни резултати. Основна идея на Манц и Симз е, че всеки член на групата трябва да приема себе си и да действа като лидер, използвайки споменатите техники. За целта организацията се нуждае от лидерство, създаващо хора, лидери на самите себе си, т.е. – от свръхлидерство – отключва способностите на всеки и дава пространство на реализацията им.

С абревиатурата MYB в литературата се обозначава концепцията „управлявай началника си” или систематизацията как да въздействаме върху тези, върху които нямаме формално регламентиран контрол. Тази концепция може да бъде много полезна по няколко направления, дори просто като рамка за осмисляне на отношенията между управляващ и управляван. Основните моменти в нея са:

 

ь      Разберете шефа си и ситуацията, в която той се намира: неговите цели и стремежи; как го оценяват и възнаграждават, какъв е натискът, на който е подложен – от собствения си шеф, от организацията, от средата. Дайте си сметка за силните и слабите му страни, за неговите „бели петна” и за областите, към които е особено чувствителен. Оценете управленския му стил по отношение на предпочитаните от него: степен на контрол, получаване и споделяне на информация, формалност, откритост.

ь      Постарайте се да направите живота на шефа си по- приятен. Помогнете му да постига целите си; поработете за неговия имидж и репутация; вземайте онези от задачите му, които той не обича или не умее да върши добре.

ь      Обвързвайте вашите претенции към шефа и предпочитанията, които споделяте, с целите на шефа и с тези на организацията. Показвайте как, ако получите исканото, това би подпомогнало постигането на въпросните цели.

ь      Молете шефа си да ви казва как се справяте. Помагайте му с елементи на самооценка.

ь      Дръжте шефа си информиран. За целта споделяйте с него информация с честотата и степента на детайлизация, които той предпочита, както и под формата на, която той обича най-много: устно, крадки или по-дълги отчети или доклади.

ь      Работете за утвърждаване на идеята, че на вас може да се разчита. Спазвайте дадената дума.

ь      Възнаграждавайте шефа винаги, когато той ръководи по предпочитания от вас начин. Много шефове се чувстват недооценени от подчинените си.

Лидерството не е запазена територия само за главните изпълнителни директори или генералите от армията. Всеки от нас е в положение да ръководи нещо по някое време; ръководим семейството си, група приятели, екип  в работата, малък бизнес или многонационална корпорация. В нашия свят на нарастващи възможности и на все по-големи изисквания за лична инициатива лидерството е житейско умение, което всички ние трябва да развиваме, ако искаме да реализираме напълно възможностите си.

Лидерството е високо творческа дейност. Добрите ръководители приемат и окуражават инициативността и творчеството на хората, което повдига равнището на организацията им. Но никой лидер не би оцелял дълго време, ако самия той не генерира много добри идеи. Те биха могли да бъдат свързани с връзките на организацията с външния пазар или вътрешните процеси на културен обмен в самата организация. За съжаление този аспект на лидерство често пъти е подценяван – и само най-добрите лидери открито отделят време за собствените си творчески усилия.

Лидерството е специфична обществена дейност. Добрите лидери обикновено прекарват поне 80% от времето си в разговори с хората си. За да могат да сторят това, те трябва изключително добре да организират и да делегират работата си – а не да позволяват административната работа да погълне времето, което биха искали да отделят за дискусии “лице в лице”.

Лидерът винаги е по-ефикасен, когато кара подходящите хора да “купят” предложенията му. Обикновено ръководителят действа още преди да е осигурил съответното единомислие и съгласие в екипа.

Определяне на удачния момент е много важно за развитието на кариерата на един лидер. Повечето добри ръководители приемат, че са имали късмет да бъдат на подходящото място в подходящото време, за да се възползват от особените си лидерски умения. Но те грешат до известна степен, като поверяват успеха си на щастието. В действителност, онези които развиват уменията си като ръководители, търсят възможности да разширяват и усъвършенстват уменията си. Успехът в кариерата им обикновено пряко зависи от тяхната смелост и вярата им в себе си: лидерите се движат доброволно от “добрата, но невзискателна” позиция към по-широки сфери, където могат да упражнят ръководните си качества.

Лидерството е свързано със способността за поемане на рискове,за вдъхновяване и убеждаване и най-вече с отговорността към тях.То е насочено пряко към хората. Лидерът се откроява като такъв в непосредствените отношения с колегите си в отдела,които обикновено съставляват относително хомогенна група.Лидерът е обединител на вътрешно груповите интереси и на него се разчита да защитава тези интереси пред по-висшите инстанции.Той организира и насочва действията на индивиди и групи с цел решаването на определени трудови задачи.



Тагове:   екипи,   лидерство,


Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 898980
Постинги: 230
Коментари: 36
Гласове: 105