Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2012 20:28 - БЕРЛИНСКИ КОНГРЕС 1878
Автор: razrabotkite Категория: Бизнес   
Прочетен: 4399 Коментари: 1 Гласове:
0




Международен конгрес, състоял се от 1 юни до 1 юли в Берлин. Свикан бил по настояване на западноевропейските велики сили и по-специално на Англия и Австро-Унгария. Освен тях в него участвали още и представители на Русия, Франция, Германия, Италия и Османската империя, а така също и на някои от балканските страни - Гърция, Сърбия, Румъния и Черна гора. Българският народ, чиято съдба се решавала там, не бил представен.
Успешният край на Руско-турската освободителна война 1877-1878 твърде много обезпокоил западните европейски държави от евентуалното засилване на руското влияние на Балканите. Отчитайки изключителната стратегическа важност на този район на Югоизточна Европа, те не одобрили подписания след войната между Русия и Османската империя Санстефански договор 1878 и настояли открито за неговото ревизиране. Изтощена от войната и в икономическо, и във военно отношение, Русия била принудена да приеме направеното от тях предложение за свикване на международен форум, който да преразгледа решенията на Санстефанския договор. В навечерието на свикването на Б.к. особено активна дейност разгърнала английската дипломация. На 18 май в Лондон било сключено тайно англо-руско споразумение 1878, по силата на което Русия била принудена да се съгласи с разделянето на току-що освободената българска държава на две части: едната - обособена като самостоятелно Княжество България с граници между р. Дунав и Стара планина, и другата - Източна Румелия, на юг от Стара планина, която да бъде поставена под върховенството на Високата порта, но с широка автономия и ген.-губернатор християнин. На 25 май с. г. във Виена било сключено тайно споразумение между Англия и Австро-Унгария. В него освен разпокъсването на Санстефанска България на посочените части било постигнато и друго съглашение - да бъде намален чувствително срокът на Временното руско управление в България, предвиден в Санстефанския договор. Тези споразумения след това залегнали в основата на преговорите между западните европейски държави и Русия. За председател на Б.к. бил избран германският канцлер О. Бисмарк. Със своя благосклонен неутралитет той улеснил изключително много ходовете на европейските представители. В общите пленарни заседания, на които участвали английският министър-председател Б. Дизраели (лорд Биконсфилд), австро-унгарският министър на външните работи Андраши, руският канцлер А. М. Горчаков и германският канцлер О. Бисмарк, се дебатирали най-важните въпроси - териториалните граници на новоосвободената българска държава и съдбата на Босна и Херцеговина. Представителите на западните велики сили и особено лорд Биконсфилд и Андраши се стремели колкото е възможно повече да намалят границите на България и да осигурят своите икономически интереси в нея след откъсването и от пределите на Османската империя. Австро-унгарската дипломация с мълчаливото съгласие на останалите западноевропейски сили се борела за по-големи права върху Босна и Херцеговина. Пред конгреса с известни териториални претенции към България излезли и някои от представителите на съседните балкански страни. На протестните писма на българския народ, изпратени до конгреса от всички краища на страната и особено от онези, които се предвиждало да останат в пределите на Османската империя, не било обърнато внимание.
Решенията на Б.к. залегнали в т.нар. Берлински договор 1878. Те били удар не само върху влиянието на Русия на Балканите, но и върху българските национални интереси.

БЕРЛИНСКИ ДОГОВОР 1878


Международен акт, подписан на 1 юли от представители на държавите, участвали в Берлинския конгрес 1878. Главното му предназначение била ревизията на Санстефанския прелиминарен (предварителен) договор 1878. По силата на Б.д. току-що освободилата се българска държава била разпокъсана на няколко части. 1. Териториите между р. Дунав и Стара планина заедно с тогавашната Софийска област образували Княжество България начело с княз, избиран пряко от народа. Но за да бъде признат за законен български владетел, той трябвало да получи съгласието на Великите сили (Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия и Италия) и Османската империя. За управлението на Княжеството се предвиждал Органически устав (конституция), изработен от събрание на местни първенци. Срокът на Временното руско управление в България се намалявал от 2 години, както това определял Санстефанският договор, на 9 месеца. Намиращата се в Княжеството османска армия трябвало да напусне неговите предели и да бъде заменена с местна народна милиция. Новата българска държава се поставяла във васална зависимост от Османската империя и се задължавала да и плаща ежегоден данък. За нея оставали в сила всички договори, подписани между западните велики сили и Османската империя до избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878, и др. 2. Земите между Стара планина и Родопите се обособявали в отделна автономна област под произволното име Източна Румелия. (Такова название южнобългарските земи не са имали никога преди това, нито през средните векове, нито след настаняването в тях на османските турци. То не се споменава и в никакви международни актове.) Управлението и се възлагало на ген.-губернатор, назначаван от Високата порта и одобряван също така от Великите сили, участвали в Берлинския конгрес. В негова подкрепа трябвало да действа Областно събрание, избирано от населението, живеещо в Областта. 3. Македония и Одринско оставали отново в пределите на Османската империя под пряката власт на султана, т. е. за тези две български области не се предвиждала каквато и да било промяна в статута им от времето преди Руско-турската освободителна война 1877-1878. Османската империя приела единственото задължение да подготви и проведе в тези две области реформи, чрез които да бъдат изравнени правата на християнското население с тези на мохамеданското. 4. Градовете Пирот и Враня се предавали на Сърбия, а Румъния получавала Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставяла на Русия. В Б.д. били включени и клаузи, отнасящи се до съседните балкански страни. Румъния, Сърбия и Черна гора се признавали за независими държави, но се задължавали да поемат изплащането на съответната част от държавния дълг на Османската империя.
Големи придобивки с Б.д. получила Австро-Унгария. На нея се предоставяло правото да окупира в продължение на 30 г. Босна и Херцеговина, да държи свои войски в Новопазарския санджак, който оставал в пределите на Османската империя, и да контролира бреговата линия на Черна гора по Адриатическо море. На свой ред Англия узаконила своето право да заграби гръцкия о. Кипър и др.
Б.д. е едно несправедливо дело на западноевропейската дипломация, наложено против волята на Русия. Чрез разпокъсването на Санстефанска България западните европейски държави и по-специално Австро-Унгария и Англия се стремели да нанесат удар върху интересите на Русия на Балканите и да отстранят нейното влияние в този район на Европа. Заедно с това чрез този насил-ствен акт те лишавали българския народ от току-що извоюваната национална независимост и оставили значителни части от неговите територии в пределите на Османската империя и другите съседни балкански страни. По такъв начин те създавали условия за крайно изостряне на отношенията между отделните балкански народи, последствията от които не закъснели да се проявят. Българският народ изразил своето голямо недоволство от Б.д. Особено силна била съпротивата на българското население, което останало в пределите на Османската империя по силата на този акт. В редица краища на страната били образувани комитети "Единство", които под формата на благотворителни дружества подготвяли въстание в Източна Румелия, Македония и Одринско. Най-значителна проява на неговия протест било Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879.
Б.д. просъществувал формално до избухването на Балканската война 1912-1913. Някои негови клаузи били променени още при Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 и при провъзгласяване независимостта на България 1908, но повечето от тях останали в сила и след тази война и това довело до още по-голямо усложнение на отношенията между България и останалите балкански страни.




Гласувай:
0


Вълнообразно


1. dimenzed - Всъщност има неточности и неизв...
30.01.2012 21:00
Всъщност има неточности и неизвестни неща, които ще вметна като корекции!

1. Тайният договор между Руската империя и Великобритания е подписан именно по инициатива на Александър II (тъй като Руската империя е наясно, че няма да получи голяма част от България и се стреми да я ореже) , това споразумение всъщност е подписано от руския посланик в Лондон Шувалов и британския външен секретар Солсбъри на 30-ти май 1878 г. Тъкмо в това споразумение се разчертават и онези злополучни граници, които разпокъсват България на две.

2. Това "Временното руско управление в България", е всъщност окупация на България от руската армия, залегнала в членовете на Санстефанския окупационен договор: чл. 7 “Въвеждането на новото управление в България и надзорът за неговото прилагане ще бъдат поверени за две години на един руски императорски комисар. След изтичането на първата година от въвеждането на новото управление, ако европейските правителства признаят за нужно и ако по тоя въпрос се постигне съгласие между тях, Русия и Високата Порта, те ще могат да прибавят към руския императорски комисар и специални делегати.”
чл. 8 “До пълното създаване на местна милиция, достатъчна да поддържа реда, сигурността и спокойствието, броят на която ще бъде определен по-късно със съглашение между отоманското правителство и руския императорски кабинет, руски войски ще заемат страната и ще подпомагат комисаря в случай на нужда. Тази окупация ще бъде ограничена също за един срок приблизително от две години”.

3. Не Санстефанският, а Берлинският договор заменя правото на вътрешна автономия, което българите са имали дотогава, с международно гарантиран, макар и ограничен суверенитет и спасява България от руска власт. Берлинският конгрес не разпокъсва България на пет части, а само потвърждава това разпокъсване, което е уговорено предварително между Русия и Великобритания. Така Русия има пряка вина за националното разединение на българите. Ако не е била намесата на Бисмарк спрямо претенциите на Османската...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 901579
Постинги: 230
Коментари: 36
Гласове: 105