В хода на Руско-турската освободителна война от 1877-1878г. започва възтановявянето на Третата Българска Държава. От началото на войната до напускането на руските войски през май 1879г. това става под ръководството на Временното РускоУправление. Наред със създаването на местните и централизирани административни институции и структури се извършва и преустройството на стопанството по освободените български земи, като се разрушава турската феодална система и се създават условия за неговото капиталистическо производство.

         Началото на стопанската политика на българските правителства е продължение на водената от временните руски власти политика в това отношение. Много от принципните направления на стопанската политика на първите български правителства са заложени още от ВременнотоРускоУправление. Първоначално усилията на Гражданската канцелария са насочени към изграждането на административни и политически структури. В хода на войната възникват социално-икономически проблеми. Основен е аграрният въпрос, тъй като 87-88% от населението се занимава със селскостопанска дейност. Възникват бежанските и миграционните процеси, които пряко се отразяват на главния стопански проблем, тъй като до Освобождението около 41% от обработваемата земя в Южна България и от 20 до 60% в различните райони на Северна България са в турски ръце. Аграрната политика на руските власти става първостепенна сред множеството стопански мероприятия. След като се сбъскват с действителността, ръководителите на временната руска администрация спешно започват да изучават методите на отнемане на земята от турските земевладелци в освободените по-рано Сърбия, Румъния и Гърция. При разработването на аграрната политика на временните руски власти оказват въздействие 3 фактора:

         - положителното отношение на русите от всички административни равнища към българското население с оглед укрепване на естествените народни връзки с Русия и създаване на свободна българска държава, която да е приятелски настроена към Русия.

         - консерватизъм на руското дворянство.

         - изменящата се във вреда на Русия международна обстановка.

         Първоначално руските власти нямат ясна позиция по аграрния въпрос поради липсата на пълни и ясни сведения за поземлените отношения на българските земи.

Първият етап на аграрния преврат обхваща годините на Руско-турската воъна до май 1879г. Огромни маси от български бежанци започват насилствено да се настаняват  върху  земите на забегналите турски едри земевладелци. Тези земи се завземат от българите, които са ги обработвали до тогава. Много от чифлишките земи биват насилствено или по спекулативен път отнети от самите тях в близкото минало. ВРУ дава право на бежанците, които са засели турските ниви да събират реколта и им се разрешава и през пролетта да засеят освободените земи от турското население. Изоставените турски воденици се дават под наем на българи за една година. Особени икономически грижи се полагат за многочислените семейства, за малолетните и възрастните граждани, като им се осигурява храна и работа със задоволителна заплата. Земята ускорено започва да преминава не само в ръцете на бежанците, но и на местните българи. Цялостната политика на гражданското управление по българските земи още по време на войната имала за цел да установи обществена безопастност. В селата се възобновява дейността на съветите и старейшините, а в  градовете и окръзите - на управителните съвети. Голямо значение за облекчаване положението на българското население има отмяната на някои данъци, на повечето от данъците се запазват. Те следва да се изплащат с местните монети, а така също и с въведените руски монети и кредитни банкноти.

         Издават се строги наредби за спазване на стопанската дисциплина и против всякакво посегателство върху собствеността на местното българско население. Руските власти не допускат никакво административно вмешателство в пазарните отношения. Създава се пазар за реализиране на излишъка от продукцията, получена през плодородната 1877г. В ръцете на много българи попада голямо количестмво благороден метал, с който русите заплащат.

         На България се предоставят пристанища на Черно и Егейско море. Русите разбират, че лишаването на България от морски излаз ще я постави в икономическа изолация между изостаналата Османска импперия и наложилите и капитулационен режим големи западни държави. Това щяло да доведе до силно повишаване цените на все още неконкурентноспособните стоки на българите, да оскъпи вносните и в крайна сметка националното робство можело да бъде заменено с един нов вид режим-на икономическа зависимост и подчиненост, и то преди всичко от сюзерена Турция. Особено важен за България е търговският излаз на Егейско море. Той окончателно би разкъсал веригите на робството.

         Особено значим за извършващия се стопански преврат е член 11 от Сан-Стефанския договор. Принудени да приемат с него завръщането на турските земевладелци и възтановяване правата им на собственост, руските дипломати успяват да поставят прегради пред тези стремежи на турците. Предвижда се конфискуване на турското имущество и продаването му на публичен търг, ако до 2  години тези имоти не бъдат потърсени. Временните руски власти се стемят със стопанската си политика да облекчават развитието на аграрния преврат. Те узаконяват продадените от турците недвижими имоти, а на някои места успяват да продадат на българските селяни и изоставения турски добитък. След подписването на Берлинския договор обаче, под натиска на западните държави,руските власти са принудени да внесат иавестни корекции по отношение на аграрната си политика в България. На 2 август 1878г е издадено т.н. Журнално постановление, по силата на което българите, обработващи турски земи, са длъжни да предоставят половината от реколтата на турския собственик и да изплащат десятъка. Споровете около собствеността на земята се решават вече само от създадените през пролетта на на 1878г съдилища. Съгласно чл.12 на Берлинския договор,турските стопани имат право да запазват недвижимите си имоти дори да живеят вън от Княжеството. По нареждане на руските власти започва да се внася определеният натурален заем.Благодарение на благосклонната позиция на руските власти българското селячество успява още през 1878-1879г да узакони присвояването на значителна част от турските земи.

  През втория етап на аграрния преврат, който обхваща първата половина на 80-те на XIX век, променената политическа обстановка в страната се отразява неблагоприятно върху аграрното движение.

Следва смяна на няколко правителства, които се опитват да запазят  доколкото е възможно земите за българските селяни.

През ноември 1880 НС приема Закон за подобрение състоянието на земеделското население по господарските и чифлишките земи, по силата, на който селяните обработващи земите стават техни собственици.В последствие са въведени редица ограничения за ползването на турските земи.

Основна идея на аграрната политика е да бъдат принудени турските собственици по-скоро да продадат земите си. За целта през 1882г е въведен кадастрален /поземлен/ данък, който заменя натуралния десятък.

През 80-те и 90-те години на века се извършва и масово разграбване и разораване на държавни и общински земи, което също е форма на проявление на аграрния преврат.

 В резултат на аграрното движение голяма част от обработваемата земя преминава в ръцете на българските селяни и България се превръща в страна на дребната и средна земеделска цобственост. Остатъците от старите феодални отношения – арендата, изполицата, натуралния данък в България са незначителни и не изменят характера на дълбоките социални промени, предизвикани от аграрния преврат.