За осъществяването на внос и износ фирмите и организациите отделят средства, чието вложение и възвръщане те се стремят да бъде максимално сигурно и бързо. Това до голяма степен може да се постигне чрез договарянето на такива валутно-финансови условия, които предпазват фирмата от различни валутни и финансови рискове и съдействат за най-икономичното вложение и бързото мобилизиране на паричните и валутни фирмени ресурси.
Финансовите условия на външно-търговските сделки включват въпросите за избор и договаряне на формата, начина, срока и мястото на плащане, както и средствата за предпазване от риск от забавяне на плащането и от риск за неплащане.
Те определят в най-общ вид реда на предаване за стоката от страна на продавача и приемането и заплащането й от страна на купувача. Чрез тях се цели обвързването на момента на прехвърляне на собствеността на стоката от продавача върху купувача с момента на получаване на валутния еквивалент. Както бе вече споменато, за външно-търговските сделки са характерни географската (пространствената) отдалеченост между износители и вносители, както и откъснатостта по време между момента на сключване на сделката (подписване на договора за покупко-продажба) и момента на експедицията. Между тези два момента лежи продължителният период, през който стоката се произвежда и подготвя за експорт. За това време е възможна появята на различни рискове както за износителите, така и за вносителите (Виж Приложение №1). Най-общо,износителите носят риска да произведат стоката, да я експедират на адреса на купувача и да не получат плащане. От своя страна, вносителите са поставени пред риска да платят частично или напълно контрактната стойност, но да не получат стоката. В този смисъл валутно-финансовите условия имат за цел да предпазят участниците във външно-търговската сделка от възможните рискове. Поради невъзможност за едновременно изпълнение на условията по договора най-често се договарят компромисни решения (между позициите и интересите на износители и вносители).
Финансовите условия (както и всички останали условия по външно-търговския договор) трябва да бъдат много ясно и точно фиксирани. Всяка отделна сделка носи своя специфика, своеобразни особености, които разбира се налагат и конкретен подход за всеки отделен случай.
За договарянето на платежните условия е необходимо предварително да се отчетат всички икономико-технически елементи и последици от една разплащателна операция. За да могат прецизно да се оформят валутно-финансовите условия по външно-търговската сделка е необходимо много добре да се познават съдържанието, същността и функциите на валутно-финансовите условия по външно-търговския договор за покупко-продажба. Абсолютно наложително е владеенето на разнообразието от форми, способи и средства на плащане, техническия и оперативния ред на тяхното реализиране, за да се избират най-оптималните за дадено направление, обстановка, конюнктура, пазар, стока и т.н. валутни и платежни условия. От добрия им подбор в голяма степен зависи и икономическият резултат.
Решаването на въпросите за вида и степента на изгодност на валутно-финансовите условия на всяка една конкретна външно-търговска сделка е сложно и зависи от комплексното влияние на фактори като:
* политическа и икономическа конюнктура;
* съотношение на силите между продавачи и купувачи (по-изгодна позиция на купувачите при голямо предлагане и обратно); монополни позиции на партньорите; отношение към конкуренцията;
* качества на партньорите (солидност, стабилност на фирмите, акуратност, добросъвестност, честност, платежоспособност, авторитет и т.н.);
* вид на стоката;
* действащи платежни обичаи (юзанси).
От по-голямата част от финансовите рискове страните по външно-търговската сделка могат да се предпазят до голяма степен чрез формата на плащане, чиято основна задача е да обвърже по такъв начин плащането с предаването на стоковоразпоредителни документи, че да удовлетвори икономическите интереси както на износителя, така и на вносителя. Формата на плащане характеризира участниците в платежната операция, последователността на техните действия и документите, срещу които следва да се плати.
Изборът на подходяща форма на плащане е от изключително значение за сигурността и надеждността на търговските сделки и защитата на интересите на участниците в тях, като разбира се всяка от страните се стреми да договори такава форма на плащане, която максимално да я предпазва срещу възможни рискове.
В международния платежен оборот са се наложили няколко класически форми на плащане, подредени тук в низходяща градация според степента на сигурност и разпространение:
* документарен акредитив;
* валутно инкасо;
* открита сметка;
* превод.
Причисляването на банковата гаранция към този списък не е правилно, понеже тя само цели предпазването на договарящите се страни от рискове и гарантирането осъществяването на сделката от начало до край.
Настоящата разработка предполага добро познаване на същността, видовете, техниката, както на формите, така и на начините на международни плащания, затова основната нейна цел е разкриването на преимуществата и недостатъците им в светлината на значението им като част от финансовите условия по външно-търговския договор.
Документарният акредитив е писмен или телеграфен ангажимент на една банка, поет по нареждане на вносителя, да заплати на посочено физическо или юридическо лице-износител, определената сума в определен срок срещу представяне на стокови документи и при спазване на строго фиксирани условия. По такъв начин банката-издател покрива рисковете на износителя срещу неплащане и на вносителя срещу недоставяне на стоката.
Обикновеният акредитив и използва най-често между лица и фирми, които често или периодически превеждат суми помежду си, но като цяло използването му в международните плащания е ограничено.
Отменяемият акредитив поражда само условно юридическо задължение на бакната да заплати на бенефициента (износителя) акредитивната сума, макар последният да е представил редовни документи. Ето защо той е крайно неблагоприятен за износителя и не бива (по възможност да се допуска при плащанията по износа. В сравнение с откритата сметка и инкасото , износителят въпреки всичко следва да предпочете акредитива, дори и отменяемия. Поради несигурността си, отменяемият акредитив е слабо разпространен в международната практика - за ползването му може да се говори само ако на вносителя може да се има пълно доверие!
Неотменяемият акредитив, от своя страна, е сигурна гаранция за износителя относно плащането в негова полза. Той е една от най-разпространените форми на плащане в международната търговия, но трябва да се има предвид следното: тъй като неотменяемият непотвърден акредитив поражда платежни взаимоотношения само между бенефициента и откриващата акредитива банка, износителят следва внимателно да провери надеждността на тази банка, както и рисковете, свързани със страната на вносителя.
Интересите на износителя ще бъдат гарантирани максимално, ако:
* в акредитива изрично се подчертава, че той е неотменяем и потвърден;
* акредитивът съдържа ясна формулировка за упълномощаването или нареждането на откриващата към потвърждаващата банка;
* акредитивът е платим при потвърждаващата банка;
* акредитивът не съдържа никакви уговорки, които позволяват на вносителя да измени или да не изпълни акредитивните условия (т.нар. стоп-клаузи).
Освен, че има много висока степен на сигурност като форма на плащане потвърденият неотменяем акредитив има и други предимства за износителя: може да се използва и като кредитен инструмент.
Що се отнася до непокрития акредитив за бенефициента (износителя) покритието няма особено значение, тъй като той всъщност разполага с гаранция от банката, каквато представлява самият неотменяем, а още повече неотменяемият потвърден акредитив. За вносителя обаче покритието е от значение понеже предварителното му превеждане влошава финансовото положение, замразявайки тези финансови средства за времето до получаване на стоката. По тази причина наредителят може да иска частично или по-късно превеждане на покритието.
За банката покритието също е от значение. При непокрит акредитив (особено неотменяем и потвърден) банката-платец поема голям риск, когато наредителят не преведе навреме акредитивната сума или изпадне в неплатежоспособност. Ето защо вносителят трудно може да наложи непокрития акредитив като форма на плащане.
Условието на възобновяемост на акредитива засяга главно интересите на вносителя, за когото револвиращият акредитив е много изгоден, защото с едно откриване на акредитив за относително малка сума може да се покрие доставката на значителни количества стоки. Така се замразяват по-малко средства на вносителя. Банките обаче не винаги приемат револверните акредитиви, тъй като трябва постоянно да следят използването им и технически да оформят тяхното възобновяване.
Един от многото видове на акредитива е рамбурсният (плащане срещу трата). За износителя той е приемлив, защото срещу издадената от него трата той получава стойността на изнесената стока. В сравнение с обикновения акредитив, обаче, за продавача съществува известен риск от регрес по тратата, свързан с връщане на сумата в случай, че тя не бъде платена от купувача при настъпване на падежа.
Като заключение за акредитивната форма на плащане: Тя е сигурна и удобна форма на плащане в международната търговия и в резултат на това - широко разпространена. От гледище на интересите на участниците в акредитивната операция акредитивът удовлетворява преди всичко износителите, на които (особено ако е неотменяем и непотвърден) гарантира във висока степен плащането на експедираните стоки. Като цяло обаче, наред със своите преимущества за износителите, повечето видове акредитиви имат значителни недостатъци за вносителите, принудени да влагат за дълъг срок свои ресурси като покритие на акредитиви.
Документарното валутно инкасо е такава форма на плащане, при която износителят, след експедиция на стоката, нарежда на своя банка да инкасира чрез друга банка паричната стойност на доставената стока срещу предаване на документите на вносителя.
Инкасовата форма на плащане е свързана с рискове за износителя. Тъй като тя не е осигурена с ангажимент на банките и зависи от добрата воля на купувача, валутното инкасо се препоръчва само в следните случаи:
* когато между продавача и купувача съществуват продължителни добри делови отношения и пълно доверие;
* когато няма съмнение относно доброто желание и платежоспособността на купувача;
* когато в страната на вносителя са установени стабилни политически, икономически и правни отношения;
* когато международните плащания на страната на вносителя не са подложени или заплашени от валутни ограничения.
Ако посочените условия са изпълнени, документарното валутно инкасо е удобна форма за плащане и за двете страни по сделката. При акредитива партньорите най-често не се познават, но при успешната неколкократна употреба на акредитив, партньорите биха могли да преминат към документарното инкасо, защото то е по-евтино.
Като форма на плащане инкасото е изгодно и удобно за вносителите, но неудобно и несигурно за износителите (обратно на акредитива).
В международните плащания плащането по открита сметка има твърде ограничено приложение поради значителните рискове и несигурности. При тази форма на плащане след експедиране на стоката износителят изпраща стоковите документи директно на чуждестранния купувач - вносител. Този вид плащане е още по-слаба осигуровка за износителя, но въпреки това се предпочита в някои случаи при периодични доставки на малки партиди, когато не е изгодно да се откриват акредитиви или да се използва инкасо, понеже тя е по-евтина, експедитивна и удобна.
Рисковете за износителя при плащането по открита сметка са свързани с опасността от неприемане на стоката и от неплащане на сумата. Освен това, ако има авансово изпращане на стока, износителят фактически кредитира вносителя за цялото време от производството и експедирането на стоката до получаване на плащането. В ущърб на неговите интереси е и липсата на банкова гаранция. Банката не носи никаква отговорност и износителите приемат откритата сматка като форма на плащане само като изключение.
Преводът (вирмент) е писмено или телеграфно (телексно) нареждане на банка от една страна до банка в друга страна да изплати определена сума на посочен в нареждането бенефициент за сметка на наредителя. Той е най-простата форма за международни стокови и нестокови плащания. Задължителното условие е доверието и сигурността между страните по договора.
При различните начини и форми на плащане един от двамата контрагенти финансира различни периоди от движението на стоката, като тези въпроси оказват влияние както върху икономическите и валутно-финансовите позиции на отделните фирми и организации, така също и върху икономиката на страната като цяло.
Така например, при акредитивната форма на плащане вносителят трябва да финансира най-малко периода на траспортиране на стоката, тъй като износителят не експедира стоката, преди да е открит в негова полза акредитив, позволяващ му след натоварване на стоката и представяне на редовни стоково-разпоредителни документи да получи валутната й равностойност. Много често купувачът финансира и периода от откриването на акредитива до експедицията и получаването на стоката, когато се изисква да бъде внесено покритието по него. При документарното инкасо или при плащане с превод след получаване на стоката, износителят финансира периода на транспортиране на стоката. При предварителния превод или при авансово плащане купувачът финансира една част или целия период за производство на стоката, докато при кредитите по вноса продавачът финансира не само времето, необходимо за транспортиране на стоката, но и периода, през който купувачът ползва отпуснатият му кредит.
В Приложение № 2 са схематизирани изгодите от формите на плащане за участниците във външно-търговските сделки - таблично обощение на вече споменатото до тук.
Много накратко ще спрем нашето внимание върху платежните средства във външната търговия, каквито са менителницата, чекът, записът на заповед, кредитното писмо, платежното нареждане, купоните от ценни книжа и др.
Менителницата (трата) е писмена заповед на едно лице (издател), адресирана до друго лице (платец) да изплати на даден поемател или на негова заповед посочена сума в определен срок. Тя е широко прилагано платежно средство, ценна книга, която материализира правата на участниците, поели задължения по нея. Освен това, менителницата е и кредитно средство. Означеното в менителницата право може да се използва само при непосредственото й предявяване. Правата по нея се прехвърлят с джиро като тези права са абстрактни, т.е. те не са свързани и не зависят от стоящата в основата на менителницата сделка. Необходимо е да се знае и отчита фактът, че от всеки, който се е подписал върху менителница, може да бъде търсена отговорност по приемането и заплащането на този търговски ефект.
Менителницата е удобно средство за плащане и за купувача, защото той има възможност чрез нея фактически да отсрочи плащането си до настъпването на падежа. Тя също дава възможност плащането да се извършва в страната на купувача, без да е необходимо той да превежда суми в чужбина или да пренася пари на далечни разстояния.
Опасенията на продавача за използване на менителницата са основателни, понеже до настъпването на падежа някои купувачи могат да станат неплатежоспособни. Нежеланието на купувача да изплати менителниците произтича от това, че нерядко те се продават на паричния пазар с голям процент сконто. Това злепоставя купувача, който е акцептирал менителницата, защото продажбата й с голямо сконто означава недоверие към платежоспособността на купувача. За да защити интересите си българският търговец трябва да се стреми в договора да се залага уговорката акцептираните от него менителници да бъдат съхранявани в българска банка и да са платими в нашата страна.
Записът на заповед (проста менителница) е документ, с който издателят се самозадължава да заплати на падежа на друго лице или на негова заповед определена сума пари. В сравнение с менителницата това е по-опростен документ, който в по-малка степен гарантира плащането и затова се практикува привличането на гаранти. Поради сравнително по-малката степен на гарантирани записи на заповед, те не се използват в ежедневните външно-търговски плащания (освен при добри или дълготрайни търговски отношения, когато макар и без участието на гарантираща и акцептираща банка записът на заповед е документ, който осигурява плащането).
Чекът е документ, издателят на който нарежда безусловно на едно лице - платец (обикновено банка или кредитен институт), да плати на бенефициента определена сума в брой или по сметка, като издателят предварително е внесъл парично покритие (чеков авоар) при платеца. Чрез чека непосредствено се заплаща стока или услуга. За да протекат гладко разплащанията с чек, се изисква между издателя и платеца да има сключен договор. Съществен недостатък на международните плащания с чек са възможностите той да бъде изгубен или фалшифициран, като за ограничаването на тези рискове в практиката е възприето издаването на чек срещу чуждестранни банки да се придружава с писмо.
Други платежни средства са платежните нареждания, купони от ценни книжа (незначително използване поради някои условности във валутата на плащане, трудности при пренасянето и известна несигурност при инкасирането им), банкноти и книжни пари в конвертируема валута (рядко използвани - в периоди на кризи, войни, валутни ограничения и др.).
Много важен елемент на външно-търговския договор е срокът на плащане. Той определя в кой момент трябва да се извърши плащането. Този момент най-често се съпоставя с момента на доставката и принципно може да бъде решен по три начина:
а) преди експедицията на стоката;
б) повече или по-малко едновременно с експедицията на стоката;
в) след експедиция на стоката.
При първия и третия вариант един от двамата партньори извършва предварителни действия, свързани с конкретната външно-търговска сделка. Обикновено те включват предоставянето на кредит от вносителя на износителя или обратно. При вариант а) купувачът финансира авансово продавача, отпускайки му паричен кредит, докато при вариант в) продавачът кредитира купувача, доставяйки му стоката на кредит, т.е. с отсрочване на плащането. Единствено при вариант б) продавачът и купувачът изпълняват сравнително едновременно своите задължения. За двамата партньори моментът на плащане е от изключително голямо значение във връзка с обръщаемостта на техните фондове и средства. Също така този въпрос е важен и по отношение на размера на възможните икономически рискове и усложнения, които могат да възникнат за партньора, извършил известно действие, преди другият партньор да е извършил своите задължения. Колкото в по-голяма степен външно-търговските специалисти успеят при определяне на валутно-финансовите условия да приближат момента на плащане към момента на преотстъпване на стоката, толкова по-малко са дейностите, които един от контрагентите осъществява предварително спрямо другия, толкова по-малко са икономическите и финансовите рискове. Условията за срока на плащане са определени в чл.58, чл.38, чл.59 на Виенската конвенция за покупко-продажбата на стоки. Според този документ, за дата на плащане важи денят, който е определен или може да бъде определен съобразно с договора и Конвенцията, без да е необходима покана от страна на продавача или изпълняване на някоя друга формалност. Необходим е все пак един минимален разумен срок за плащане, за да може купувачът да подготви плащането след уведомяването за пристигането на стоката. До изтичането на този минимален срок купувачът няма да бъде в забава, освен ако е забавил предприемането на мерките и съобразяването със съответните формалности, за да извърши плащането.
В рамките на платежните условия важно значение има определянето и на мястото на плащането. С договарянето на мястото на плащане се цели установяване на това, къде длъжникът или неговата банка трябва да уредят своите задължения. То се уговаря в договора за продажба. Ако не е уговорено в договора и понеже задължението за плащане на цената е носимо, плащането следва да стане в мястото на дейност на продавача.
Ако плащането трябва да стане срещу предаване на стоката или на представляващите я документи, местоплащане е мястото, където става предаването на стоката или на представляващите я документи (чл.57 от Виенската конвенция). При инкасо срещу документи, това ще бъде банката, при която документите трябва да бъдат представени. При документарен акредитив местоплащането е седалището на банката, която е потвърдила или авизирала акредитива. Продавачът трябва да понесе всяко увеличаване на разноските, свързани с плащането, ако увеличаването е причинено от промяна на мястото на неговата дейност, настъпила след сключване на договора (чл.57, ал.2 от Виенската конвенция).
Принципно е възможно плащането да се осъществи на определено място в страната на износителя, в страната на вносителя или в трета страна. Въпреки, че мястото на плащането не е задължително да се отразява в раздела за валутно-финансови условия на сделката (то може да е посочено, примерно, в общите търговски условия, договорени между партньорите), предварително съгласие по този въпрос е необходимо. По законодателството на повечето страни (ако липсват специални уговорки) за място на плащане се определя местожителството или местоработата на длъжника. Този въпрос е от важно юридическо и икономическо значение. С договарянето на посочените вече условия се минимизират възможно в най-голяма степен евентуалните рискове при външно-търговските сделки. В международния бизнес е особено трудно да се прецени платежоспособността и платежоготовността на чуждестранния партньор.
Деловите връзки със солидни чуждестранни контрагенти, които имат стабилно финансово положение и търговски морал, са не само предпоставка за избягване на редица рискове при сделките, но и позволяват да се прилагат по-евтини и по-експедитивни форми на плащане. Поради тази причина в последно време се обръща особено внимание на оценката на финансовото състояние на външно-търговския партньор.
Важен източник на информацията за положението на чуждестранния контрагент е балансът на неговата фирма. Изследването на структурата на активите и пасивите на предприятието чрез т.нар. „вертикален анализ“ и съпоставянето на имуществата му, отразени в актива на баланса, с източниците на средства за тяхното набавяне, посочени в пасива на баланса, чрез т.нар. „хоризонтален анализ“, дава първата обща представа за състоянието на фирмата. Забелязаните особености и данни от сметка „Печалби и загуби“ е добре да се проследят за няколко последователни отчетни периода.
Полезни сведения за фирмите в чужбина могат да се получат от банките. Има установена практика между банките, които поддържат кореспондентски отношения помежду си, да си разменят сведения за предприятията в тяхната страна. Тези сведения обикновено съдържат данни за реномето на предприятието в деловите среди, за платежоспособността му, за движението по кредитните сметки при кредитиращата банка и др. Макар че тези сведения не могат да бъдат достатъчни, те общо взето са верни.
Други сведения за фирмите могат да се получат от техни търговски партньори от сдружения на професионална основа, стопански камари, висшестоящи ведомства, фискални органи и други в страната, където са домицилирани. Разбира се тази информация предполага наличие на изключително добри делови и лични връзки. Тези сведения рядко са пълни, а понякога могат да бъдат и преднамерено тенденциозни.
Ако предприятието е акционерно дружество, неговото състояние и преспективи могат донякъде да се определят от движението на курсовете на акциите му. Борсовите котировки са чувствителен барометър на стопанската дейност. Самото отношение на борсата към акциите на дадено предприятие укрепва или разклаща неговите позиции между доставчиците, клиентите и банките, а това вече води до реални финансови предимства или неизгоди. Оценката за състоянието и перспективите за развитие на една фирма в чужбина ще бъде толкова по-точна и пълна, колкото повече източници на сведения могат да бъдат ползвани и съпоставяни. Също важно е и проучването и на стопанското положение на съответната страна. Колкото по-голямо е количеството информация, толкова по-малки са рисковете.
Като средство за предпазване от рискове, свързани с неизпълнение на търговски или финансови задължения, в международната търговия широко се използват банковите гаранции. Последните представлявват писмено изразено задължение на определена банка да изплати определена парична сума в случай на неизпълнение на задължения, поети от други лица, или при настъпване на някакъв риск. Банковата гаранция не е самостоятелна форма на плащане като акредитива или инкасото, но често се прилага в комбинация с тях за постигане на по-силна обвързаност между страните по външно-търговската сделка. По такъв начин основният ангажимент се подсилва и се отстраняват неблагоприятните последици в случай на неспазването му. С банкови гаранции се осигурява най-често определено плащане на купувача или се гарантира връщането на сума, получена авансово от продавача. Чрез тях банките също така осигуряват точното изпълнение, навременното изпълнение или качественото изпълнение на задълженията от страна на износителите и вносителите. Банковата гаранция се издава въз основа на договор като обикновено гарантът не поема задължение за цялата сума на договора. Също така гарантът ограничава своя ангажимент и по срок, след който задължението на банката отпада. Банковите гаранции са най-разнообразни и практически е невъзможна цялостна и пълна квалификация, но основно те биват:
* банково поръчителство
* самостоятелна / чиста банкова гаранция,
а във връзка с външно-търговските операции те биват банкови гаранции по вноса и по износа.
Пряко свързани с финансовите условия по външно-търговските сделки са банковите гаранции за плащане на поръчаната стока, за плащане чрез трата, за плащане на документарно инкасо, за предоставен аванс, за погасяване на фирмен кредит и др.
В случаите, когато не се използват банкови гаранции, за контрагентите е важно като средство за предпазване от рискове „делкредере“ да се използват услугите на някоя солидна неутрална стоково-контролна организация - „сюрвейанс“. Независимо от компетентността и добросъвестността на тези организации, не винаги могат да се избягнат всички рискове по стоковата доставка. Контролната организация обикновено извършва проверката в пристанището на натоварването, а след това не може да следи процеса на товарене, стифиране и превоз на стоката. Поради това в някои случаи по настояване на купувачите в договорите се предвижда срещу акредитивни документи да се изплати само част от сумата по сделката (обикновено 80 - 95%), а остатъкът да се плати извън акредитива след проверка на качеството и теглото в разтоварното пристанище.
Други средства за изключване рисковете от неплащане във външната търговия са международната менителница и международния запис на заповед, регламентирани с конвенция на ООН. И при двата документа издаването може да стане от двама или повече издатели, а плащането да се извърши на двама или повече бенефициенти.
договаряне на финансовите условия за приемането
и плащане на български експортни стоки
Българските износители трябва да договарят с чуждестранните си партньори такава форма на плащане, която най-пълно отговаря на техните интереси и експортни цели. Тенденцията, валидна за голяма част от развиващите се страни, изнасяните стоки да се плащат изцяло в брой, се потвърждава и в практиката на българските износители въпреки че напоследък започва да се използва и плащането на кредит. Вече бе споменато, че основните форми на плащане (документарният акредитив и валутното инкасо) не са равностойни и не гарантират в еднаква степен предпазване от рискове „делкредере“. За българските износители най-изгоден и най-сигурен във всички аспекти е акредитивът, който почти напълно изключва рисковете от неплащане и същевременно осигурява най-кратки срокове за получаване на паричните и валутни средтва. При документарният акредитив не е възможно вносителите да се откажат от своите ангажименти. Когато българските фирми подготвят и комплектоват много старателно и стриктно документите необходими при акредитивно плащане, акредитиращата банка ще плати сумата независимо от намеренията на вносителя.
За да се елиминират напълно рисковете от неприемането и неплащането на стоката, българските износители трябва да опитат да договорят откриването на акредитива да стане в българска банка или в известна и солидна чуждестранна банка. Неотменяемият акредитив, открит и платим при българска банка е възможно най-сигурната гаранция, че сделката ще протече коректно за българския износител.
За разлика от акредитива, при документарното инкасо рискът от неприемане на стоката реално съществува. При такава форма на плащане износителите могат да разчитат най-вече на добрата воля и коректността на партньора си да приеме стоката. Рисковете на валутното инкасо могат да се избегнат само ако към него се прибави банкова гаранция или купувачът внесе авансово част от дължимата сума.
Също така, риск от неприемане на стоката съществува и при плащане чрез превод, където отново отсъства твърдият, неотменяем ангажимент на солидна банка. За целта и в този случай се налага издаването на банкова гаранция, извършването на предварителен превод или депозирането на част от валутната равностойност в българска банка или някоя нейна кореспондентска банка. Докато при акредитива се изключват както рискът от неприемане на стоката, така и този от неплащането й, при валутното инкасо съществува риск от неприемане. За разлика от тези две форми на плащане, обаче, при откритата сметка износителите не са предпазени от нито един от тези рискове и е напълно възможна опасността да бъде изгубена цялата стойност на стоката. Най-добре е българските износители да не приемат въобще тази форма на плащане или да я допускат само като изключение в особени случаи, и то след съгласуване с обслужващата банка. Плащането по такава сметка трябва задължително да бъде осигурено с безусловна банкова гаранция.
Когато в една международна търговска сделка е предвиден износ на кредит, степента на несигурност зависи от различните условия на предоставяне и гарантиране на кредитите (такива са срок, вид на кредита, обезпеченост, гаранции и др.).
По-добре е отпускането на кредит по български експорт максимално да се избягва като в случай че това е невъзможно, задължително трябва да се включат банкови гаранции.
Рисковете от неприемане или неплащане на стоката могат да бъдат минимизирани и чрез договарянето на условие за предварително плащане на пълната или на част от стойността на доставяните стоки. Това условие е приложимо при експорт на стоки, изискващи по-продължителен срок на производство и подготовка. Рискът е изключен изцяло, ако се извърши цялостно предварително плащане. Ако се практикува авансово плащане, сумата на аванса трябва да бъде определена в размер, достатъчен да прокрие всички загуби на българските износители в случай на отказ от поръчаната стока.
финансови условия за осигуряване своевременни
постъпления от износа на български стоки
Българските износители трябва да целят не само сигурно, но и най-бързо и ефективно използване и възстановяване на стоковите, паричните и валутните фондове на фирмите. При сключване на договорите с чуждестранни партньори българските търговци е необходимо да се стремят да договарят възможно най-къси платежни срокове, които осигуряват максимално бързо реализиране на валутните постъпления. Всяко закъснение на плащането по износа предизвиква задържане на реализацията на стоката, забавяне обръщаемостта на вътрешните средства, както и забавяне притока на чуждестранна валута. Ускорената обръщаемост на вложените в експортната стока средства зависи от редица фактори като един от тях е осигуряването на благоприятни финансови условия по външно-търговските договори. Различните форми на плащане при експорта определят различния технически ред и различната бързина на постъпване на валутата; мястото на плащане също е фактор, от който зависи момента на плащане. Като цяло, българските износители се стремят към такова плащане, което изпреварва или най-малкото се покрива по време с момента на експедицията на стоката. От тази гледна точка за тях най-изгодни са преводите, извършени от чуждестранни вносители след подписване на договора или значително време преди подготвянето и експедирането на стоката. Авансовото плащане е много удобен вариант, тъй като сумите покриват част от разходите на фирмите още в процеса на производството. Като правило, обаче, чуждестранните фирми рядко практикуват този начин на плащане с българските търговци и производители. Акредитивът е сладващата изгодна форма на плащане като при него роля играят срокът на действие, моментът на откриване, мястото на издаване и плащане по акредитива. Що се отнася до последните две условия, за българските износители най-изгоден е акредитивът, открит от вносителя в българска банка и платим също така от нея след представяне на необходимите изправни стоково-разпоредителни документи. За разлика от акредитива, инкасовата форма на плащане е изключително неизгодна за българските износители, тъй като постъпването на валута се забавя.
С оглед своевременното реализиране на валутните постъпления, могат да се посочат следните моменти на плащане по степен на изгодност за българските износители:
1)предварително плащане в момента на сключване на сделката чрез превод;
2)плащане чрез превод при даване на транспортна диспозиция;
3)плащане чрез неотменяем акредитив, открит и платим при българска банка;
4)плащане чрез неотменяем акредитив, открит в банката на вносителя и платим чрез телеграфен рамбурс след известие от българската банка за получени редовни документи;
5)плащане чрез неотменяем акредитив, открит и платим при чуждестранна банка;
6)плащане чрез инкасо;
7)плащане с превод след получаване и преглед на стоката от вносителя.
за сделките по вноса
Често българските фирми са поставени пред неизвестността от изпълнение на договора от чуждестранен продавач. В случай че доставчикът се откаже от своите ангажименти, българският купувач ще претърпи сериозни щети. В сделките по вноса важна роля играят уговорките за по-краткотрайно ангажиране на валутните ресурси, като по този начин се избягва неоснователното финансиране на чуждестранните партньори. Както и при износа, така и по линия на вноса, българските търговци прилагат най-разпространените форми на плащане - документарен акредитив и валутно инкасо. При тях отново от огромно значение са моментът на плащане, продължителността на срока, за който са ангажирани средствата на вносителите. В случая на български внос от чужбина, усилията са насочени към възможно максимално приближаване на момента на плащане до момента на получаване на стоката. От позицията на българските вносители най-изгодни са плащанията, реализирани чрез превод, открита сметка или инкасо, но обикновено те рядко се приемат от чуждестраните партньори. За българските вносители най-неизгодната форма на плащане е акредитивът, но често те са принудени да я прилагат като все пак се опитат да постигнат относително най-добри условия в неговите рамки. И тук е много важен срокът на акредитива - като правило износителите се стремят да го удължават така, че той да обхваща по възможност целия период от момента на сключване на сделката до експедицията на стоката. От значение е и въпросът за покритието на акредитива - за българските вносители най-изгодно е превеждането на покритието да става след съобщението на доставчика, че стоката е готова за експедиция, а най-неблагоприятно - когато се извършва в момента на откриване на акридитива.
Не по-малко важен е и моментът на реализиране на плащането. Различни са интересите и изгодите, ако акредитивът е открит в българска или чуждестранна банка. Отчитайки тези фактори, акредитивите по вноса на български фирми могат да бъдат групирани в следния ред по степен на изгодност:
1)акредитиви, открити от българска банка със или без покритие и платими от нея след получаване на стоковите документи от чужбина;
2)акредитиви, открити от българска банка и платими чрез телеграфен рамбурс след получаване на известие от чуждестранна банка, че е приела пълен комплект редовни документи;
3)акредитиви, открити при чуждестранни банки без покритие и платими на базата на преведеното чрез телеграфен рамбурс покритие след авизото за експедиция на стоката;
4)акредитиви, открити в чуждестранни банки с покритие.
Откриването на акредитиви с продължителен срок на действие или на акредитиви, изискващи ранно превеждане на покритието, могат да бъдат заменени с банкови гаранции, издадени в българска банка в полза на чуждестранните доставчици.
От казаното дотук се налага изводът, че различните форми на плащане, прилагани в отношенията с чуждестранните фирми - доставчици на стоки, решават по различен начин въпроса за ангажирането и обръщаемостта на средствата на българските търговци. Те обаче, не решават един проблем от съществено значение - предпазването на фирмите от възможния риск от неизпълнение на договорената доставка. Това става с помощта на средства от друго естество (санкции, неустойки), а от финансовите условия практическо значение могат да имат банковите гаранции в полза на българските вносители, без значение дали гарант е българска банка или стабилна чуждестранна такава. Известна гарантираща роля могат да играят и авансите, но обвързването, което те осигуряват не е стопроцентово. Авансът като цяло е неудобен и икономически неизгоден и не е целесъобразно честото му практикуване.
Тест за установяване ниво на самооценка
Как се прави анализ на лирическа творба?
