Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2010 15:58 - ТРЕТИЯТ СЕКТОР В БЪЛГАРИЯ
Автор: razrabotkite Категория: Бизнес   
Прочетен: 5054 Коментари: 0 Гласове:
0



 






Смисълът на всяка триадична структура е във възможността да се обхванат идеално и да се структурират реално полярни характеристики чрез полагането им в нещо трето, което ги среща, коригира или помирява. Понякога това действие се асоциира с посредничеството, което на латински се изразява с думата "mediatio". Точно с този смисъл е натоварен т. нар. Трети сектор в обществото, който има функцията на посредник между другите два сектора - държавата и частния бизнес.

Структурите на гражданското общество, известни като организации с идеална цел, нестопански организации, неправителствени организации, са граждански обединения, които претърпяват сложна еволюция в историята на българското общество от края на 19. век до днес. Законът, според който съществуват (доскоро Законът за лицата и семейството, а от 01.01.2001 г. Законът за юридическите лица с нестопанска цел), защитава едновременно и тези, които се плод на автентичната инициатива на гражданите, и тези, които са форми на гражданственост, провокирани от държавни структури и частни интереси. Всички заедно формират елита на гражданското общество със съществената подробност за твърде различен обхват на сферата на влияние.

В обществата с ескалираща икономическа криза основният смисъл на съществуването на нестопанските организации - тяхната благотворителност - закономерно се измества в други посоки. Зад идеята за благотворителност и реални благотворителни действия стои различна мотивация.

За разлика от проф. Васил Проданов, който разделя гражданските организации на осем вида, според осъществяваните цели (Проданов, В. Гражданското общество - аргументи на умерения оптимист. Ръкопис, С., 2000, I глава, т. 9), аз ги разделям на четири категории, според водещата мотивация на създателите им в периода на прехода от тоталитарно към демократично общество. Предварително искам да подчертая, че става дума за организациите с идеална цел в България, където много от стандартите на американското и европейското общество не работят, без необходимата адаптация към нашите традиции на гражданственост, които датират от миналия век с дейността на първите читалища.

За самоволните физически лица организациите с идеална цел, които те регистрират, са форма на бягство от безработица и вид трудова заетост. Точно тези граждански образувания обединяват усилията на изявени професионалисти с активна гражданска позиция и формирани социални умения. Те са истинската сол на неправителствения сектор, но не разполагат със структури и средства, за да получат широко обществено влияние.

За икономически замогналите се лица и групировки нестопанските организации са форма на социална защита на определени икономически интереси. Те оперират с човешкия и финансов потенциал на своите образувания конкурентоспособно на структурите, които определят социалните процеси.

За професионалните съюзи на художественотворческата и научната интелигенция нестопанските организации са форма на осигуряване на условия и средства за запазване и изява на творческия потенциал на своите членове. Чрез тях опасността от смърт на културата и науката поради бедност се отдалечава.

За държавните служители, които изпълняват благотворителни функции по съвместителство, регистрираните от тях нестопански организации са форма на акумулиране на извънбюджетни средства, които скрито се вливат в държавните структури за социални дейности. На тези свои подгласници разчита държавата, ограничавайки под различни форми действията и дейността на колегите им, работещи по собствена воля.

Но всички изброени категории организации с идеална цел заедно формират синтетичното цяло, наречено медиатор на гражданственост. Сложен, многолик, конфликтен посредник между потребностите и формите за тяхното задоволяване, между гражданина и неговата държава.

Тук е мястото на различния тип тълкувания на гражданското общество (оптимистичен или песимистичен), оито оперират с различен обем на самото понятие. В широк смисъл под гражданско общество се разбира самоосъзнатостта и самоинициативата на гражданите на националната държава, която в тяхно име регламентира дейността на националния бизнес. В тесен смисъл гражданското общество обхваща само регистрираните юридически структури на гражданите. Същевременно различия се търсят и в мащаба на анализирания обект - глобален или национален. От съществено значение е и нивото на анализ - емпирично или теоретично.

От позициите на десетгодишен практик в българския нестопански сектор мога да оправдая изключителната отвлеченост на теоретиците от парливите проблеми на гражданското общество и изнасянето им в пространството на глобалната политика. Вероятно и от това има нужда. Но теоретизирането върху гражданското общество не изчерпва по същество анализирането на гражданското общество.

От предложените аргументи на оптимизъм в обстойната монографична разработка "Гражданското общество - аргументи на умерения оптимист" на Васил Проданов и на неразочароващия се песимист Диана Данова в статията й "Гражданското общество - аргументи за песимизъм" става ясно, че първият акцентира върху мястото и ролята на глобалното гражданско общество в управлението на световните процеси, следователно дава превес на отношението гражданско общество - държава, докато вторият разглежда слабите позиции на гражданското общество в глобалната икономика, т. е. слага се превес върху отношението гражданско общество - частен бизнес. Пита се къде е триадата държава (Първи сектор) - бизнес (Втори сектор) - нестопанска организация (Трети сектор)?

Как могат да се хармонизират върховете на триъгълника държава - бизнес - нестопанска организация? Могат ли да се съвместят интересите на самоосъзналия се гражданин, чиято инициатива търси поле за изява, на представителите на бизнеса, които постоянно разширяват кръга на потребностите за задоволяване, и на държавата, която е в невъзможност да задоволява всички потребности? Самият въпрос показва, че полето на съвместяване на интересите на трите сектора се нарича приватизация на обществените услуги.

Лаиците смятат, че доброволните нестопански организации само апелират за взаимопомощ и благотворителност, а всъщност са прикрити форми за лично обогатяване, чиято независимост може да се окаже заплаха за социалните интереси на държавата. За тях и за всички останали е паралелът на различията и пътищата за задоволяване на едни и същи потребности от държавата и от организациите с идеална цел.

Държавата

Третият сектор

Обществена потребност

1

Собствена инициатива

Държавен интерес

2

Групов интерес

Удовлетворява масови потребности

3

Обслужва неудовлетворени индивидуални и групови потребности

Справедливо разпределение на услугите между гражданите

4

По-ефективни конкретни услуги

Административен апарат и сложна структура

5

Малки функционални структури

Финансова обезпеченост

6

Финансов риск

Стандартен професионализъм

7

Високо ниво на професионализъм

Държавни заплати

8

Доброволен труд

Фиксирани цени на услугите

9

По-ниски цени на услугите

Нормативни изисквания

10

Нестандартни идеи и опит

Личността е институционализирана

11

Личността е автономна

И накрая според

някои

спорното твърдение

“Рационалност и ефективност”

12

“Спонтанност и въображение”

Сигурно всяка "колонка" ще има своите привърженици, а защо не и отрицатели. Въпросът е как те могат да се съвместят? Защото нищо не се появява, без да има необходимост от него. А хората едва ли ще се откажат от потребностите си, само защото някой ги спира да ги удовлетворяват.

Пазарът е мястото, където се срещат интересите на всички сектори от обществения живот - на държавата, на частния бизнес и на неправителствените организации с идеална цел, наречен Трети сектор. Но различен е пътят, по който се установяват потребностите на хората, откриват се най-ефективните средства за задоволяването им чрез производство на стоки и услуги и се поднасят чрез пазарния механизъм на потребителите. Луфтът, който се отваря между държавата и частния бизнес като създатели на блага, и пазарът на потребностите днес съвсем закономерно се запълва от Третия сектор.

Дошло е време политици, юристи и икономисти да разберат, че все по-трудно ще контролират процеса на разрастване на полето от потребности на съвременния човек и все по-често тези потребности ще се задоволяват, благодарение на свободната инициатива на членовете на гражданското общество. Необходимото институционализирано трето, което ще допълва и хармонизира мястото, ролята и значението на другите две съставни части на триадата държава « частен бизнес « граждански организации.

image 


Кой, защо и как обитава "третия сектор"

Любка Захариева


Традицията
У нас дарителството и взаимопомоща датират още от времето на робството. Без тях не би било възможно съхраняването на българщината - националното съзнание, езика, вярата. Църквите, училищата, манастирите не биха съществували без даренията на богати българи или събирани от народа средства. Да припомним, че разрушеният Рилски манастир е възстановен чрез дарения само 14 години след падането на родината под турско робство. След Освобождението братя Георгиеви даряват нивите си и пари - около 6 милиона златни лева, за създаване на първия университет в България. Храмът "Св. Александър Невски" е построен с волните пожертвования на народа, както и паметникът на Васил Левски.

В навечерието на Втората световна война България разполага със значителен за тогавашните европейски стандарти благотворителен сектор, с любопитна и поучителна биография и дейност, които биха могли да бъдат пример за днешните обитатели на "Третия сектор".

След 1944г. тази институция изпада в немилост по понятни съображения - нейните функции поема социалистическата държава. Едва през 1982 г. се учредява фондация, която е създадена с указ на ЦК на БКП. Структурата й копира западните образци - за разлика от предшественика й, Фонд "13 века България", дейността й е повече събирателска и меценатска, отколкото благотворителна. Носи името на Людмила Живкова и е първата по рода си в соцлагера.

"Третият сектор" днес
Какво представлява "Третият сектор" днес? Специфично американско явление, което през последните десетина години се опитва - не без успех - да стане "общочевшко". И да мине за едно от "великите" социални открития на ХХ век, едва ли не - най-великото. Наричат го още "нестопански", "неправителсвтен". Включва организации, чиято дейност няма за цел печалба, а доколкото развива някаква стопанска дейност, то тя - според Закона - задължително е "спомагателна", т.е. получените от нея средства се използват за общополезни, благотворителни дела. Обитателите на "Третия сектор" изтъкват себе си като помощници на държавата на изпълнението на онези нейни задължения към гражданите, които по различни причини тя не е в състояне да извършва. Макар че на практика действат (извън САЩ!) винаги като опозиция на държавата, докато я размият, а и напълно разградят. Поради това /и не само поради него/ въпреки "филантропичните" заявки, повсеместно, и в световен мащаб, държавната власт се отнася подозрително към рояците "нестопански" организации. Изключения са случаите, когато законодателството на някоя страна облагодетелства "алтруистичните" структури. Причините за тяхното неглижиране коментират особено убедително американките Мари Кларк и Джоан Роулофс.

Според статистическите изследвания на авторитетни международни институти, "Третият сектор" се подвизава в четири основни области - образование, култура, здравеопазване и социални услуги. Те поемат над 80 на сто от всички негови разходи. Любопитно е, че най-големи са сумите за наука и образование, а не за здравеопазване и зоциални помощи. Този "парадокс" се дължи на факта, че дългосрочните стратегии на Главния кукловод целят създаването на "нова интелигенция".

След демократичните революции в Източния блок фондациите, сдруженията и другите подобни образувания се размножиха с патологична скорост. Едно от обясненията за неимоверното разрастване на сектора в страните о Източна Европа през последните няколко години е оставените от държавата безстопанствени територии, в които се настаняват доброволни обитатели - къде с хуманна, къде с твърде подозрителна цел. "Благотворителността" им се изразява в театрални жестове към сираците и мизерстващите, както поради жизнен стандарт на населението и драстичната нравствена несъстоятелност на новобогаташите, така и поради факта, че обслужват чужди политически интереси и международния корпоративен капитал. За пет години приблизителният им брой у нас е над 500. Около 200 членуват в Съюза на фондациите - орган с все още неясен статут и функции. Чрез него, обаче бяха финансирани проекти, които под формата на научни изследвания изнесоха подробна информация за състоянето на българската армия, дипломация, образование, икономика, култура. Добре платени млади учени, много често под вещото ръководство на тоталитарни ветерани, разголиха националната плът и гордо я показаха на любознателните.

Разбира се, криминалните характеристики не изчерпват образа на благотворителния сектор у нас в най-ново време. Съществуват много организации с истинска алтруистична дейност. За съжаление, повечето от тях разполагат с мизерни средства и работата им е с ограничен обхват.

Кой пълни портмонето на Сектора
Легендата за частното дарителство като главен източник на приходи, естествено, е само за наивници. Защото фактите показват тъкмо обратното - то заема едно от последните места. В пребогати страни като Япония е само 1 на сто, а в Германия - 4 на сто. Неубедително звучи и твърдението, че лъвският пай идвал от такси и продажби, както и от подаянията на държавата, макар че за "Отворено общество" в България, например, в подобно твърдение има и немалка доза истина. У нас, както и в цяла Източна Европа, както и в Латинска Америка, и в целия Трети свят, Секторът се финансира от външни, т.е. чужди източници. Това са легални институции като Световната банка и Международния валутен фонд, програмата "ФАР" към Съвета на Европа, разни тайни ислямски организации, подразделения и дъщерни формирования на ЦРУ, международния корпоративен капитал.

Всъщност, въпреки неимоверните усилия на социолози и статистици, никой в България не знае дори с най-условна приблизителност какви са авоарите на "Третия сектор", от кого и за какво се разпределят. Това неведение се дължи колкото на юридически хаос, толкова и на апатията към съотвените организации - и от страна на държавата, и от страна на обществото. На пръсти се броят организациите, подложени на финансов контрол от държавните органи. А там, където такава процедура се извършва, тя е повъхностна, ревизорите не са в състояние да проследят движението на нелегитимираните суми. Данните за финансовото състояние на фондациите и сдруженията, изнесени в справочника, издание на "Отворено общество" в 1995 г., според специалистите, са повече от съмнителни. Другояче не може и да бъде при условията на безотчетност и безконтрол.

Над Закона и без задължения
От такъв статут се ползва "Третият сектор". Поне в България. България е рай за фондациите! Особено след като напълно и изцяло бе отменено прословутото Постановление № 76.

Материалната база на Сектора е по-законспирирана от държавна тайна - проблем, който тревожи и развитите западноевропейски страни. Дори в родината на Сектора - САЩ, до 80-те години е липсвала елементарна информация за общото му състояние и подвизи. Тук се явява т. нар. "парадокс на Сектора" - нарича себе си "граждански", гражданството тъне в пълно неведение за него и то неведение, което Секторът съзнателно поддържа. Всъщност Секторът е социален феномен, призрак, който по свое трансцендентно усмотрение се появява ефективнопред обществото и по същия непредсказуем начин се укрива от хорския поглед.

Може би едиствено във Франция, съществува специализиран орган - междуведомствен, наречен Агенция за социална икономика, който наблюдава развитието на Сектора. Но френското изключение потвърждава правилото - "нестопанският" сектор действа в ситуация на юридическа мъгла.

Прегистрирането на съответните организации е феноменално лесно в страните на общото право. Докато в онези, които са зависими от гражданското право, съществуват някакви препятствия. У нас, въпреки наличието на гражданско право, пречките са лесно преодолими, което обуславя и съществуването на множество благотворителни креатури. Докато например в Япония създаването на нестопански структури се смята за привилегия, която се предоставя от държавата, в зависимост от преценката на оторизираните органи дали фондацията е полезна, или е вредна за нея.

Следващото общо за повечето страни "поведение" на "нестопанските" организации е тяхното отявлено нежелание да бъдат "зависими" или съобразяващи се с държавата. Те отстояват не толкова своята самостоятелност, колкото стремежа си да изпълняват функцията на държава в държавата, която да действа на масонско-мафиотски принцип - осезаемо, но невидимо, чрез средства, които целта оправдава и, разбира се, от позицията на силата, в случая - чрез всемогъществото на парите.

Нестихващ раздор между Сектора и Държавата предизвиква и проблемът с данъчните облекчения. Такива облекчения - и то прекомерни, у нас съществуваха, докато се установи, че стотици фирми, регистрирани като благотворителни организации, въртят търогвия на пълни обороти, без да плащат такси, данъци и мита. Естествено, държавата се обиди и ги обложи на общо основание. Тогава фирмите се отказаха от благотворителната мимикрия, затова пък фондациите добиха правния статут на фирми, което в някои случаи е несправедливо. Да се събират пари от фондации като "Сирак", или "Борба с рака" е, меко казано, безчовечно.

- - -

В така описаната, макар и лаконично, ситуация напълно удачен е нововъзникналият ироничен термин - "предприемачите от Третия сектор". Изобщо, речникът на "нестопанските", "благотворителните", "алтруистичните" и "филантропичните" организации е наситен с икономическа терминология. Някои циници не без основание твърдят, че времето на идеалистите и мисионерите е отминало. Вече ставало дума за "мениджерски операции от по-особен вид". Не случайно Съюзът на българските фондации и сдружения в един момент бе оглавен от финансист № 1 на страната - проф. Тодор Вълчев, а събранията на съюзното ръководство се провеждат тайно като сбирки на Камората. За характера на заговорите не е трудно да се досетим: колко и кому да се даде от сумите, изпращани нейде отдалеч. В тази връзка най-изразителна е американската реакция по повод "Третия сектор". С присъщото им чистосърдечие американците възкликват: "А-а, това е един голям бизнес!".

И действително, у нас се върти голям бизнес под формата на фондации. Нека само си припомним скандала "САПИО", бурите в Парламента и това как шефът на "САПИО" Ясен Златков спокойно си отпътува в САЩ, а замесеният в него Иван Костов днес щастливо си премиерства. За тази афера тук-там още си спомнят, но не се е чуло да се води следствие. Междувременно, холдингът "САПИО" бе разформирован и няма юридическо лице, което да понесе отговорност за икономическите му престъпления. Подобни примери напълно оправдават израза "предприемачите на Третия сектор".

А иначе, предприемач в благородния смисъл на думата е необходим на всяка истинска фондация - личност, която да предприема нещо в името на идеалната цел. Защото дори когато едно дело се върши безкористно и себеотдайно, за да добие значимост не може да не е подплатено с финансови средства.

(от в. "Нова зора", брой 29, 9 семптември 1997 г.)

Третият" сектор: алтернатива или стратегически съюзник?

България има дълга история на благотворителността, гражданското самоорганизиране и инициативи. Тя датира от времето на Националното възраждане през XIX век, когато не е имало правителство, централизирана образователна система или културни институции. Всичко е трябвало да се прави отначало и със собствени ресурси: образователни и църковни общества, читалища, женски дружества, благотворителни организации и т.н.

 

Снимка на сектора

 

След половин век контролирано обществено организиране и задължително участие през последните години неправителствените организации се върнаха на обществената сцена като нов или позабравен стар социален актьор. Основният мотив, както по времето на Възраждането, е стремежът за присъединяване към цивилизования свят. Първи бяха неформалните сдружения на интелектуалци, опитващи се да отворят страната за основни демократични ценности и практики. Като опозиция на официалната власт (държавата) възникнаха екологичното гражданско движение, клубовете за демокрация и правозащитните организации. След 1989 някои от тях създадоха политически партии и организации. Други неправителствени организации бяха пионери в изследването на демокрацията, като мобилизираха интелектуалния елит за разпространение на демократичните ценности и опит. Понастоящем има около 4600 организации, регистрирани по Закона за лицата и семейството като фондации, сдружения и асоциации (по данни от изследване, проведено от Съюза на българските фондации и сдружения през февруари 1997). Над 1500 от тях работят активно, останалите съществуват на хартия. Първият бум за регистриране на неправителствени организации беше през 1990 - 1991 заради новите възможности за самоорганизация, които фондациите дават, както и поради нарастващото внимание на външните донори към страната. Друга причина беше желанието да се използват съществуващите по онова време законови разпоредби, които даваха възможности за допълнителни доходи под прикритието на неправителствена организация като юридическо лице. Нарушаването на етични норми, валидни за неправителствения сектор и неговата дейност от страна на някои "нестопански организации със стопанска ориентация", се отрази отрицателно върху авторитета на новородения трети сектор дори след 1992, когато нормативната уредба беше променена. Нанесените поражения върху имиджа на сектора до голяма степен бяха причина да закъснее разработването на подходяща законова уредба, създаваща благоприятна среда за гражданските организации. През последните години българските неправителствени организации доказаха състоятелността си, като осъществяваха разнообразни програми и инициативи в различни сфери на социалния живот. Все още не е направена обща оценка на ефекта от тяхната дейност върху ежедневието на хората. Спектърът на разрастващия се граждански сектор е твърде широк. Някои неправителствени организации са създадени около проблеми на конкретни групи, като жените, децата в риск, хората с увреждания, малцинствата и др. Дейността на други организации е концентрирана върху конкретни области - защита на околната среда, човешки права, местна власт, местно развитие, икономическа реформа, култура, образование, спорт, здравеопазване и др. Организациите се различават по мащаб и ефект от работата си. Някои са съвсем малки с ограничен обсег, други работят със значителен ефект върху различни групи от обществото. Повечето работят като изпълнители на конкретни проекти. Други, като например фондация "Отворено общество", фондация "Развитие на гражданското общество", Регионалния център по екология, работят като местни финансиращи организации, създадени или организирани, за да управляват чуждестранни публични или частни средства. Ако в самото начало повечето неправителствени организации бяха съсредоточени в София, то сега секторът вече се разраства извън столицата, което е резултат от активната политика на донорите във и извън страната. Въпреки това обаче все още има цели географски области (като например Северозападна България), които остават извън вниманието на донорите и обсега на програми за развитие.


 
 

Приносът на сектора

 

Макар че информацията за истинския принос на неправителствените организации през последните седем години е много разхвърляна, очевидно гражданският сектор разширява своето значение за реалните промени в обществото. Ако в началото неправителствените организации работеха по-скоро като интелектуален ресурс за алтернативни проучвания и разпространение на демократични знания, през последните години те се превърнаха в катализатор за гражданско участие при вземане на политически решения, свързани с наболели проблеми на обществото. Съществуват множество примери на зараждащи се нови практики и гражданско участие на местно ниво, които помагат на "населението" да се превърне в "граждани", възстановявайки разрушените общностни връзки и инициативи. Възникнали като алтернатива на централизираната обществена организация и поведение, неправителствените организации достигат до групи и проблеми, които често остават в периферията на държавната политика. Неправителствените организации имат голям ресурс и потенциал да постигат промяна на местно и национално ниво, да дават гласност на съществуващи потребности и възможности за развитие на хората, за и с които работят. Застъпничеството като обособен пласт дейност обаче е все още в начална фаза. Гражданските организации често са много по-гъвкави, когато трябва да се достигане до съществуващи проблеми. Причината е в тясната им връзка с гражданския потенциал и възможността да търсят решения заедно със засегнатите от съответния проблем. Добър пример в това отношение е реакцията на неправителствения сектор по отношение на хуманитарната криза от 1996-1997. Повечето организации, независимо от сферата в която работят, реагираха на рязко променената ситуация в страната. Организациите с проучвателен характер в обществената сфера веднага се включиха в динамиката на политическите промени през зимата. Организациите с традиционно участие в гражданските промени актуализираха програмите си и мобилизираха външен ресурс за спешна помощ, насочена към оцеляване на най-уязвимите и застрашени слоеве и групи от обществото. Други възникнаха в отговор на тежката социална криза, която засегна групите в неравностойно положение. Няколко примера в това отношение: Фондация "Отворено общество" с мрежата си от клубове "Отворено общество" в 13 града на страната и със съдействието на други местни неправителствени организации започна кампания за хуманитарна помощ, която включваше училищно хранене, осигуряване на лекарства и подпомагане на безработни млади хора. През 1997 помощта беше предоставена от Джордж Сорос в размер на 1 225 000 щатски долара. Новата хуманитарна програма за 1998 е в размер на 10 млн. щатски долара и включва структурна компонента, която обвързва социалните помощи с развитие: 8,5 млн. са предназначени за училищно хранене, с 0,5 млн. се подпомагат местни инициативи за самопомощ и 1 млн. са предназначени за микрокредити. Програмата на ЕС за развитие на гражданско общество в България насочи през пролетта на 1997 880 000 екю за подпомагане на най-уязвимите социални слоеве. Средствата бяха предоставени на неправителствени организации за хуманитарни помощи, съчетани с инициативи за самопомощ. В началото на 1997 Международният център за изследване на малцинствата и интеркултурните отношения набра и разпредели хуманитарна помощ на стойност 478 471 щатски долара, предоставени от Джордж Сорос. Обхванати бяха 27 общини, в които бяха подпомогнати групи в неравностойно социално положение по отношение на здравеопазване, образование, социални помощи и "помощ за самопомощ". През 1998 центърът работи в сътрудничество с фондация "Отворено общество" и управлява част от програмата за училищно хранене. С.Е.Г.А. - Старт за ефективни граждански алтернативи, заедно с партньорската си мрежа от ромски бюра за самопомощ в четири града на България започна в средата на януари 1997 програма "Оцеляване и развитие" на стойност 231 000 щатски долара. Тя беше финансирана от холандското правителство чрез холандската организация за подпомагане на развитието NOVIB и обхвана 8058 човека, съчетавайки разпределението на социални помощи с полагане на общественополезен труд. През пролетта на 1998 започна втора аналогична програма на стойност 222 086 щатски долара с по-голяма структурна компонента. Други организации, като например фондация "Бъдеще за България", възникнаха с основна цел предоставяне на хуманитарна помощ и подпомагане на структурни промени по отношение на най-засегнатите от кризата, за да се справят с икономическите и социалните проблеми. През 1997 фондацията мобилизира и разпредели 1 500 млн. лв., осигурявайки храна и медикаменти за деца от бедни семейства и възрастни хора, социални стипендии за студенти и ученици в София, за ремонти и отопление на социални заведения, за заплащане труд и материали по програмата "Красива София", за земеделие. Активната политика на фондацията продължава и през 1998, като се търсят адекватни и навременни решения на тежките проблеми, пред които са изправени групите в неравностойно социално пол



Тагове:   България,


Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 901543
Постинги: 230
Коментари: 36
Гласове: 105