Създаден през 1916 г. днес Националният военноисторически музей съхранява националната индентичност на българина като част от европейското семейство. В него се докосвате до най - богатите български държавни колекции от оръжие, униформи, отличия, знамена, военни печати, снимки ... и преживявате увлекателната история на героизма, идеалите и любовта в най - големия български храм на безсмъртието.
Музейният екип има амбицията да превърне НВИМ в обществено средище за традиции, култура и образование, в желано място за нашите деца и туристическа забележителност.
С Указ № 39 от 01.08.1914 г. на цар Фердинанд І при Щаба на армията се създава Военноисторическа комисия. В състава и влизат: музей, архив и библиотека.
Със заповед № 391 от 04.07.1916 г. на Главнокомандващия Действащата армия, "...за да се съхранят за вечни времена всички предмети, свързани със събитията, които бележат най-важните страници на нашата военна история..." започва действителното комплектуване на колекциите на музея.
Военният музей е третата общонационална музейна структура след разделянето през 1906 г. на първия български Народен музей на два музея - Археологически и Етнографски. Той обединява създадените след 1879 г. военноисторически къщи - музеи.
Първата експозиция на Главния Военен музей е открита едва на 12.05.1937 г. на ул. "Московска" № 15, в сграда, дарена му от Софийското офицерско събрание.
През 1949 г. музеят е преименуван в Централен музей на народната армия. През 1950-1951г. Музеят е преместен на бул. "Ген. Скобелев" № 23 в значително по - голям район. През 1952 г. открива нова експозиция.
От 1956 г. в музея започва работа реставрационно ателие.
След спогодба между правителствата на България и Унгария, през 1967 г. колектива на военния музей създава единствения в чужбина Музей на Първа българска армия.
През 1968 г. получава статут на национална институция и променя името си - Национален военноисторически музей. Негови филиали стават Военноморският музей и Парк - музей на бойната дружба "Владислав Варненчик" в гр. Варна.
От 1971 г. започва да издава научно списание "Известия на Националния военноисторически музей".
През 1975 г. за своята дейност в областта на науката, просветата и културата Националния военноисторически музей е награден с І степен на орден "Кирил и Методий".
От април 2001г. НВИМ се премести на нов адрес - ул."Черковна" 92, символично завръщайки се към началото си през 1916г., когато при създаването си е бил разположен в няколко стаи на Военното на Н.В. училище.
НВИМ е държавен музей, който от създаването си до днес е структура на Министерство на отбраната /респективно Министерство на войната и Министерство на народната отбрана/. Той издирва, съхранява, научно обработва и популяризира културни ценности, свързани с националната и европейска военна история. НВИМ развива своята дейност на територията на цялата страна. Той създава и методически ръководи полковите сбирки и музеи, музеите на видовете и родовете войски.
За своето почти вековно присъствие в културноисторическото пространство в неговите фондове са съхранени и проучени повече от 1 000 000 музейни експонати - свидетели на българската и европейска военна история.
Днес Музеят разполага със застроена експозиционна площ от 5000 кв. м, в която ще бъде разгърната тематична и колекционна експозиция с изразена мобилност и гъвкавост. Библиотеката и компютърния център ще осигурявят достъп до специализирана литература и електронен достъп до колекциите на музея. Външната експозиционна площ е 40 дка, с покрита част от 500 кв. м. Фондохранилищата на музея са разположени на площ от 4 200 кв. м. Извън експозиционната си площ Музеят има зали за временни изложби, брифинг зали, две мобилни конферентни зали с 50 и 200 места, книжарница, кафенета.
Колекциите на музея са обособени в в няколко раздела:
ОръжиеНай-добре комплектуваната в България колекция от хладно и огнестрелно оръжие, обхващаща експонати от ІV в. пр. н. е. до образци, които в момента са на въоръжение в българската и чужди армии. В нея са представени балканско и източно оръжие на известни майстори и модели на всички водещи световни фирми, производителки на оръжие от средата на ХVІІІ в. до днес.
Музеят съхранява личното оръжие на всички известни личности от времето на национално освободителните борби до днес.
Негова гордост са пробни образци и пълната гама на щатното въоръжение на войската ни от 1879 г. до днес. В колекцията е комплектувано оръжие на съседните ни балкански държави и на държави, с които в историческото ни битие сме имали отношения, както и граждански образци хладно и огнестрелно оръжие. Подарените на Музея оръжейни колекции на княз Александър І Батенберг, княз /от 1908 г. цар/ Фердинанд І и цар Борис ІІІ представляват изключителен интерес.
Колекцията се комплектува от 1916 г.
Артилерийска, бронетанкова и автомобилна техника
В колекцията се съхранява голямо многообразие от артилерийска, бронетанкова и автомобилна техника, на въоръжение в нашата войска от 1879 г. до сега, както и модели, на въоръжение в армии на съседни държави. Колекцията е попълнена и с различни артилерийски измервателни уреди.
Комплектува се от 1919 г.
1. Руско стоманено оръдие 107мм.
2. Оръдие, руско, бронзово, М1867, кал.76,2мм.
3. Картечница Gatling-Gorlov, M1868, 10 цевна.
4. Мортири 8 и 6 дюймови, кал. 203мм., 152мм.
6. Оръдие Krup, кал. 105мм. Д35 не с.с., М1893.
7. Планинско оръдие Krup and Snider, М1904 ,кал. 75мм.
8. Полски оръдия Armstrong, кал. 75мм; Snider, М1904, кал 75мм., на въоръжение от 1904 г.
9. Танк Meibach с танково оръдие Т-4 КВК, кал. 75мм.
11. Противотанково оръдие Skoda кал. 47мм.
13. 75мм. противотанково оръдие Schneider-Reinmetal, М1897/1938г., на въоръжение в БА от 1943 г.
Униформи и аксесоари
Няма друг музей в България, който да представя развитието на военната униформа и аксесоари. Комплектувани са всички образци български военни униформи.
Съхранява се облекло от национално освободителните борби, пълна гама на български образци военно облекло, български и чужди униформи, свързани с войните за национално освобождение и обединение.
Особен интерес представляват българските войнишки униформи от ХІХ в. до днес и униформите на българските владетели след 1879 г.- княз Александър І Батенберг, княз /от 1908 г. цар/ Фердинанд І, цар Борис ІІІ.
Гордост за колекцията са фелдмаршалските жезли и пагони, изработени по поръчка на българската войска за цар Борис ІІІ. Военният музей притежава униформи на армиите на европейските страни от края на ХІХ в. и ХХ в., както и униформи на държави от Африка и Америка.
Колекцията се комплектува от 1916 г.
1. Мундир на участник в І българска легия, 1862 г. Принадлежал на Бранислав Велешки.
2. Мундир на участник в четата на Христо Ботев, 1876 г.
3. Българска опълченска униформа, Руско-турска война 1877 - 1878 г.
4. Български еполети на военен лекар, М1879.
5. Българска юнкерска униформа - българка, М1880.
7. Български генералщабен мундир, М1880. Принадлежал на княз Александър І Батенберг.
8. Български долман, М1883. Принадлежал на генерал-майор Христо Петрунов.
9. Български параден мундир на офицер от Кавалерията, М1884.
10. Български офицерски сюртук, М1885. Принадлежал на д-р Димитър Молов.
11. Български параден мундир на офицер от артилерията, М1885.
12. Българска офицерска артилерийска лядунка, М1881. Принадлежала на княз Александър І Батенберг.
13. Български параден мундир на офицер от Кавалерията - І конен полк, М1884.
14. Български офицерски калпаци с герб, М1885, М1890г.
15. Български параден мундир на офицер от Пехотата, М1886.
16. Български параден мундир на офицер от 6 пехотен Търновски полк, М1887.
17. Български войнишки мундир от 8 Приморски п.полк, М1890.
18. Български кавалерийски мундир, М1899. Принадлежал на княз Фердинанд І.
19. Български фелдмаршалски мундир, М1899. Принадлежал на княз Фердинанд І.
20. Български параден мундир на офицер от Флота, М1902.
21. Българска парадна, генерал-щабна униформа, М1905. Принадлежала на ген. Михаил Савов.
23. Българска генералска униформа, М1915. Принадлежала на генерала от пехотата Георги Тодоров.
24. Българска войнишка униформа от периода на Първата Световна война.
25. Българска подофицерска, флотска униформа, М1924.
26. Български вицдолман, М1924.
27. Българска офицерска треуголка, М1937 г.
28. Българска генералска униформа с пелерина, М1937. Принадлежали на цар Борис ІІІ.
29. Български фелдмаршалски параден жезъл. Предназначен за цар Борис ІІІ.
30. Български фелдмаршалски парадни платинени пагони. Предназначени за цар Борис ІІІ.
Отличия - ордени, знаци, медали, значки, плакети
Колекция "Отличия" е най-богатата колекция от български и чужди ордени, медали и знаци в България. Богатството й се проявява в многообразието от редки емисии, в притежанието на най-високите степени и техни единични поръчки, в изключителното видово многообразие. Музеят е собственник на личните колекции на българските владетели след 1879 г.; на висшия генералитет - Д. Николаев, Н. Иванов, Р. Петров, М. Савов, Р. Димитриев, Н. Генев, Ал. Протогеров, Ст. Тошев, Вл. Стойчев, П. Панчевски, Ив. Михайлов; на държавници - Ст. Стамболов, К. Стоилов, на стотици български войници, подофицери и офицери, изнесли на плещите си пет войни за 67 години.
В нея са комплектувани най-високите отличия на европейските държави от края на ХІХ в. до средата на ХХ в. Представени са със свои отличия 35 държави от Европа, 6 от Азия и 3 от Америка.
Колекцията представлява поле за изследване и исторически паралели на националната и военна история и символика за период от 150 г.
Колекцията се комплектува от 1916 г.
От декември 2002 г. колекцията се обогати с Голямото огърлие на най - високото отличие на Царство България - орден "Свети, свети равноапостоли Кирил и Методий" .
javascript:if(confirm("http://www.mod.bg/nvim/_bg/
2. Орден "Свети, Свети равноапостоли Кирил и Методий". Голям кръст.
5. Орден "Свети Александър". Голям кръст.
6. Орден "Свети Александър". Голям кръст с диаманти.
7. Орден "Свети Александър". Голям кръст.
8. Орден "Свети Александър". Голям кръст.
9. Орден "Свети Александър". І степен. Kолекция на княз Александър І Батенберг.
10. Орден "Свети Александър". І степен . Колекция на княз Александър І Батенберг.
11. Орден "Свети Александър". І степен . Първа емисия след 1908 г.
12. Орден "Свети Александър". ІІ степен.
13. Орден "Свети Александър". ІІІ степен.
14. Орден "За заслуга", сребърен. Колекция на княз Александър І Батенберг. Уникат.
15. Орден "За заслуга", сребърен.
16. Орден "За заслуга", сребърен.
17. Орден "За храброст". Голям кръст. Колекция на княз Александър І Батенберг.
18. Орден "За храброст". І степен. Колекция на княз Александър І Батенберг.
19. Орден "За военна заслуга" с военно отличие. Голям кръст.
20. Орден "За военна заслуга". Голям кръст.
21. Орден "За военна заслуга". ІІ степен.
22. Орден "За военна заслуга" с военно отличие. ІІ степен.
23. Орден "За гражданска заслуга". Голям кръст.
24. Знак "За 10-годишна отлична служба", офицерски.
25. Знак "За 20-годишна отлична служба", офицерски.
26. Медал "За наука и изкуство", сребърен. Колекция на княз Александър І Батенберг.
27. Медал "За наука и изкуство", сребърен. Колекция на княз Александър І Батенберг
Знамена
Колекция "Знамена" съхранява всички формени и неформени бойни знамена на Българската армия, множество трофеи и знамена на обществени и културно - просветни организации.
Най - старите знамена, които Музеят притежава са от средата на ХІХ в. - знамето на българската доброволческа чета в Кримската война ; на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър ; на Жельо войвода ; на Филип Тотьо войвода ; на Стиляна Параскевова, при което цветовете на националния трикольор са в днешния порядък ; знамето на Горно оряховските възстанници, Самарското знаме, наградено с І степен на ордена "За храброст"; всички запазени до днес знамена - пехотни и щандарти, дарени на българската войска през 1881 г., 1886 г., 1888 г., 1891 г.,1925 г., 1928 г, 1937 г. и след обявяване на България за република през 1949 г., 1971 г.
Колекцията започва да се комплектува от 1937 г.
2. Пика на Самарското знаме с вграден орден "За храброст"
3. Знаме на Берковското окръжие 1878 г. Българска земска войска
4. Знаме на Берковското окръжие, 1878 г., реверс.
