Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2010 11:55 - РОЛЯТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ
Автор: razrabotkite Категория: Бизнес   
Прочетен: 2339 Коментари: 0 Гласове:
0



 Постигането на устойчив и балансиран икономически растеж е основният средносрочен приоритет на България. Икономическите инструменти са запазването на системата на валутния борд и гъвкавата фискална политика. Основните фактори, които ще катализират очаквания растеж в разглеждания средносрочен план, са чуждестранните инвестиции и външното потребление. В България все още не може да се направи добра количествена оценка на производството и шоковете върху икономиката през последните години не позволяват да се определи ясно някакъв бизнес цикъл. Приемливите нива са 4 - 5.25% растеж.

Прогнозира се устойчиво нарастване на преките чуждестранни инвестиции за периода до 2005 г., от които се очаква да „финансират“ този растеж. Делът на чуждестранните инвестиции в БВП все още е много нисък (около 20%), докато нормалното ниво е 26 - 33%, а в някои страни и доста повече. В абсолютни стойности тази година се очакват 120.2 евро преки чуждестранни инвестиции на човек от населението, а през 2005 г. тази сума трябва да достигне 167.7 евро на човек. Дали прогнозите ще се изпълнят или не ще зависи от това какво ще направи правителството оттук нататък за чуждестранните инвеститори, защото до момента е направено много малко. Едно от основните неща, за да се привлекат инвестиции, е да се направят най-вече  реформи в държавната администрация.

Следва да се отчита влиянието на икономическите процеси с международното положение върху икономиката в страната. В България към момента никой не е сметнал например 1% ръст или спад на американската икономика какво отражение може да даде върху ръста на българския БВП. Разработването на подобен модел наистина е трудно, но ако не е направен, не можем да правим реални прогнози. Така например спадът в световната икономика през 2001 г. се е отразил неблагоприятно върху платежния баланс и темповете за растеж на износа са се забавили.

Преходните икономики от Централна и Източна Европа през 1990-1995г. бяха основно икономики на неравновесието и несигурността. Забавянето на политическите и икономически реформи, и неравномерният прогрес на тези реформи в много страни (като, Албания, България, ФР Югославия, Румъния и може би Хърватска), както и войната в Босна и Херцеговина удължи този мъчителен период. Оценявайки дългосрочните проспекти на тези икономики, едно трябва да се има в предвид при политическите рискови фактори. С други думи, от множеството характерни рискови фактори за страните, тези свързани с правителствените политики и външното (геополитическото) обкръжение се очакват да играят решителна роля и, следователно трябва да им се обърне основно внимание. Войната във ФР Югославия измести акцентът от вътрешните към международните политически рискови фактори. Тези фактори се делят на пет категории, като на тези, свързани с интернационален риск трябва да се даде преимущество:

а) индикатори на интернационален риск: вероятност за война, външни шокове, блокирани търговски пътища, пазарен протекционизъм, т. н.;

б) индикатори за вътрешни политически рисков: продължителност на реформата и правителствените ангажименти към реформите, стабилност на икономическата среда, входни и изходни бариери, транзакционни разходи, права на собственост и договорни задължения и т. н.;

в) вътрешни индикатори: структура на инвестициите, НВП на глава от населението, инфлация;

г) вътрешни индикатори: текущите сметки като процент от НВП, внос/износ  колебания,  експортната структура, условия на търговия и т. н.;

д) дългови индикатори: съотношение дълг към НВП, съотношение по обслужване на дълга, структура на дълга, вторичен (държавен) пазар на държавния дълг, т. н.;

По-конкретно, дългосрочна, успешна, икономическа политика на преход трябва, минимум да включва наличие на следното:

1.   стабилна и конвертируема валута, и стабилни финансови институции;

2.   законови правила, неотменими права на собственост и приятелска предприемаческа среда;

3.   лесен достъп до капитали, и общо казано, достъп до факторите на производство за местни и чужди инвеститори, масова и прозрачна приватизация, разумен капиталов пазар и финансови институции;

4.   набор от институции, регламентиращи договорните взаимоотношения, некорумпирана полиция, съдебни заседатели, съдилища и централна и местна правителствена администрация;

5.   набор от конкурентни и прозрачни условия за частно осигуряване на предишни обществени услуги в сферата на социалното осигуряване, образование, здравеопазване и инфраструктура.

В много страни, засегнати от Югославската война реформите са на кръстопът. В някои от тях  реформите трябва да се преосигурят или да започнат отново, като основна част от (и едновременно с) преустрояване на целия регион.

 

Развитието на капиталовия пазар също би било добър източник на чуждестранни инвестиции. Предвижда се до 2005 г. на българската фондова борса да има годишни обороти от 800 млн. евро, докато за миналата година оборотът е бил едва 84.2 млн. евро, което е малко въпреки отчетеното увеличение с 20.3% спрямо 2000 г. За сега обаче ликвидността остава ниска, пазарът не стимулира добрите практики на корпоративно управление и инвестиционните алтернативи остават ограничени. Финансовото посредничество продължава да се извършва предимно чрез банковия сектор.

С цел стимулиране на икономическия растеж и запазване на стабилността на държавните финанси данъчната политика до 2005 г. е ориентирана към намаляването на облагането на труда и капитала за сметка на увеличаването на облагането на потреблението.

Ускоряване на структурните реформи и намаляване на нивото на безработицата и бедността са основните предизвикателства, с които България трябва да се справи в близко бъдеще. Правителството трябва да приеме мерки, с които да насърчи конкурентоспособността на икономиката и да подобри бизнес климата. Страната се нуждае и от допълнителни мерки, за да се увеличи гъвкавостта на пазара на труда. Друг важен фактор ще бъде реформирането на съдебната система и подобряване на корпоративното управление.

Необходимостта от ускорена приватизация на големите държавни предприятия и подобряване на ефективността на публичната администрация, както и реализиране на реформите в здравното осигуряване и образованието също са важни по отношение на привличане на инвеститори в страната.

България продължава да среща трудности и при поддържането на висок растеж. Подобряването на жизнения стандарт и приближаването му към нивата от европейския съюз може да бъде постигнато чрез предприемане на мерки за намаляване на безработицата и бедността.

 

Успешните български инвестиции биха повишили заетостта на населението, а следователно и доходите на домакинствата. Това би рефлектирало в по-високо потребление, стимулиращо развитието на икономиката. В бюджета ще постъпват допълнителни данъчни приходи в резултат на печалбите от стопанска дейност и от повишената заетост. Аналогичен благотворен ефект ще има и за социалното осигуряване. Ще се увеличи БВП като общ универсален изразител на равнището на една икономика и благоденствието в обществото.

Тези разсъждения са реалистични, ако стопанската дейност - предмет на инвестиране, е конкурентоспособна в сравнение с чуждестранните си аналози. В противен случай в условия на свободна пазарна конкуренция по- евтините и по-качествени стоки, внасяни отвън, ще обезсмислят инвестиционната активност в икономиката.

Именно това е проблемът на българската индустрия - тя не може да създава качествени продукти с ниска себестойност.

Ограничаването на вноса на високотехнологични и по-евтини продукти от своя страна би имало отрицателен ефект, защото ще спъва развитието на индустрията, а следователно и - нейната конкурентоспособност.

Съвсем логично стигаме до извода, че българската икономика няма реални възможности самостоятелно да преодолее дълбокия крах, задлъжнялостта, допълнителната липса на капитали за инвестиции и технологичната пропаст между нейното равнище и това на индустриалния свят. Никак не е чудно, че през последните 12 години, частното предприемачество в България се ангажира преимуществено в областта на услугите, а не с производствена дейност. За сравнение - понастоящем България внася от Чехия трамваи, леки автомобили, печатарски машини и много други промишлени стоки.

Очевидно е, че за да се насочат чуждестранните капитали към България, трябва да се създадат условия за висока икономическа печалба на инвеститорите.

Няма магически решения за този процес. Устойчивият растеж изисква продуктивни инвестиции, което осигурява устойчива заетост и спомага за повишаване на доходите и заплатите с повишаване на производителността, произвеждайки повече с по-малко вложения. За нарастването на инвестициите са нужни политическа и икономическа стабилност и структурни промени за приспособяване към условията на пазарна икономика по начин, който да дава увереност на чуждите и местните инвеститори, че могат да функционират в една предсказуема и подпомагаща ги среда. В България стабилността, осигурена от паричния съвет от 1997 г. насам, значително повиши инвестициите и растежа, но по-нататъшно увеличение на инвестициите изисква допълнителен напредък с прехода, в частност подобряване на бизнессредата и ефективността на публичния сектор (правна сигурност, преодоляване на корупцията и бюрокрацията, конкурентоспособни комунални и обществени услуги). Устойчивият растеж се насърчава най-успешно чрез частни инвестиции.

За да остане конкурентоспособна и да осигури растеж чрез износа, себестойността и цените в България трябва да се поддържат в съответствие с тези на търговските й партньори. В тази система основното средство на държавната политика за запазване на ценовата стабилност и за поддържане на търсенето е фискалната политика поради влиянието й върху нивото на разходите в икономиката, включително върху вноса. В България фискалната политика е допълнително ограничена от голямата тежест на дълга и от дефицита по текущата сметка на платежния баланс.

Обръщането на тенденцията на спад на държавния дълг може да разклати доверието на инвеститорите и да повиши цената на кредитирането за България с отрицателни последици за инвестициите и растежа. Това е така, защото държавният риск за портфейлните инвеститори ще нарасне, като увеличи и лихвените проценти по нови дългови емисии. 




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 898970
Постинги: 230
Коментари: 36
Гласове: 105